№ 400
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20211110210165 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) /в редакцията преди
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани с ДВ. бр.109 от
22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, вр. чл. 35, ал. 6 от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията
на Столична община (накр. НРУПОГТТСО или Наредбата) /отм./.
Образувано е по жалба на ХР. Б. Б., с ЕГН **********, подадена чрез
адв. В.К., САК, срещу наказателно постановление (НП) № 319942/2017 от
26.09.2017 г., издадено от заместник - кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО /отм./ е
наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 18, т. 1, б.
"а", б. "б" и б. "в" и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО /отм./.
Жалбоподателят подробно излага съображения за незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като моли атакуваният акт да бъде
отменен. В жалбата се сочи, че актът за установяване на административно
нарушение (АУАН) е съставен от некомпетентен орган, а постановлението е
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и при
неправилно приложение на материалния закон, като същото не е връчено
срещу подпис на жалбоподателя. Излагат се съображения за наличието на
1
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. В.К., който поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Столична община, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал
съдът прие от фактическа страна следното:
На 04.09.2017 г. в 15.10 часа жалоподателят ХР. Б. Б. пътувал в автобус
305 /инв. № 3119/ в гр. София. След спирка „ул. „Оборище“ в посока
Централна гара, район Подуяне, свидетелят ЦВ. Д. Ц., на длъжност
„контрольор по редовността на пътниците” към „Център за градска
мобилност” ЕАД, извършил проверка на редовността на пътниците. По време
на проверката констатирал, че жалбоподателят Б. пътува без редовен превозен
документ. Било предложено на нарушителя да закупи карта за еднократно
пътуване на нередовен пътник, но същият отказал. Поради това свидетел Ц.
съставил в негово присъствие акт за установяване на административно
нарушение № 0319942 от 04.09.2017 г. за това, че жалбоподателят Б. пътува
без редовен превозен документ и че отказва да закупи карта за еднократно
пътуване. Актосъставителят приел, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбите на чл. 18, т. 1, б. "а", б. "б" и б. "в" и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3
от НРУПОГТТСО /отм./. Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан
от него без възражения, като му бил връчен препис от акта. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН писмени възражения не постъпили.
Въз основа на АУАН № 0319942 от 04.09.2017 г., при идентичност на
описаното нарушение и дадената му правна квалификация, заместник - кмет
на Столична община издал процесното наказателно постановление
№ 319942/2017 от 26.09.2017 г., с което на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от
НРУПОГТТСО /отм./ наложил на жалбоподателя ХР. Б. Б. глоба в размер на
200 лева за нарушение на чл. 18, т. 1, б. "а", б. "б" и б. "в" и чл. 35, ал. 1, вр.
чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО /отм./.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на
свидетеля Ц.Ц. - участник в самата проверка и съставил впоследствие АУАН.
Като лице, участвало в проверка, същият се явява и очевидец на
2
нарушението. Свидетелят се позова на липсата на спомен предвид
количеството съставени от него актове, но след предявяване на АУАН по
същество потвърди констатациите по него. Това е достатъчно за съда, за да
приеме горната фактическа обстановка, като цени показанията на свидетеля
като последоватени и логични.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени по делото,
които също допринасят за разкриване на обективната истина, събрани са и са
приобщени по предвидения в закона ред.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът
приема, че на посочената в АУАН и НП дата в автобус 305 жалбоподателят
пътувал без редовен превозен документ.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок /доколкото липсват доказателства за
датата на връчване на НП на жалбоподателя/, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от
чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на
материалния закон. Видно от представените по делото копия от заповеди,
налице е била компетентност на актосъставителя и на издателя на
наказателното постановление. Нарушението, макар и лаконично, е ясно
описано в акта и в наказателното постановление, като словесното му
описание съвпада с дадената му правна квалификация. Посочените
разпоредби на чл. 18, ал. 1, б. "а", "б" и "в" от Наредбата се намират във
взаимна връзка и настоящият състав намира, че изброяването им не
представлява процесуално нарушение и не води до объркване на
3
жалбоподателя. В АУАН са описани всички елементи от фактическия състав
на нарушението, като видно от самия акт в него изрично е посочено, че
жалбоподателят пътувал без редовен превозен документ и отказал да закупи
карта за еднократно пътуване, продавана от контрольора. Съдът намира, че е
изпълнена и процедурата по ЗАНН при съставяне и връчване на АУАН. Що
се отнася до тази по връчването на наказателното постановление, съдът
намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че същата
не е редовно изпълнена. В административнонаказателната преписка се
съдържа писмо на Столична община - район „Младост” до „Център за градска
мобилност” ЕАД с вх. № 12940/03.12.2018 г., според което НП № 319942/2017
не е връчено. Изпратеното до жалбоподателя Б. на 08.10.2018 г. писмо с
обратна разписка е върнато на 29.10.2018 г. с отбелязване, че пратката е
непотърсена. В обжалваното НП е отбелязано, че същото е връчено на
03.12.2018 г. и влязло в сила на 17.12.2018 г., но разписката за връчването му
е непопълнена. От доказателствата по делото по категоричен начин се
установява, че жалбоподателят Б. не е променял адреса си, а доказателства, от
които да се установи, че постановлението е редовно връчено, не са налице.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че оспореното наказателно
постановление не е връчено редовно. Това обстоятелство, както и изпратената
на жалбоподателя Б. покана за доброволно изпълнение въз основа на НП, не
могат да доведат на самостоятелно основание до незаконосъобразност на
постановлението. С редовното връчване на НП се свързва единствено
възможността за неговото обжалване в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН. Респективно липсата на редовно връчване не препятства упражняване
правото на защита на санкционираното лице да подаде жалба срещу
наказателното постановление, поради което и не съставлява съществено
процесуално нарушение.
Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община /отм./, актуална към датата на
извършване на нарушението, е приета с Решение № 520 по Протокол № 48 от
26.09.2013 г. на СОС, изм. и доп. с Решение № 270 по Протокол № 12 от
14.04.2016 г., в сила от 1.06.2016 г. Наредбата е издадена на база законова
делегация, след изменение на Закона за местното самоуправление и местната
администрация (ЗМСМА) с ДВ. бр. 9 от 2017 г. Общинският съвет като орган
на местно самоуправление има правомощие да издава подзаконови
4
нормативни актове за регулиране на определени обществени отношения с
местно значение, изброени. Общественият превоз, чиято легална дефиниция
дава законодателят с разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби
на ЗАвтПр, в рамките на общината е предмет на утвърждаване от общинските
съвети, които могат да утвърдят общинските транспортни схеми. Съгласно
чл. 21, ал. 1, т. 25 от ЗМСМА общинските съвети могат да определят
условията и реда за пътуване по маршрутите на обществения градски
транспорт на територията на съответната община. На местните власти към
датата на нарушението не са били предоставени контролни правомощия във
връзка с реда за осъществяване на обществен превоз на пътници, поради
което санкционните разпоредби относно длъжностните лица, размерът на
глобата и процедурата по налагане на административно наказание са в
противоречие с нормативен акт от по-висока степен, а именно: чл. 101 от
ЗАвтПр. Тази разпоредба регламентира същите по вид обществени
отношения, като предвижда, че пътник в моторно превозно средство за
обществен превоз, който пътува без билет или друг документ се наказва с
глоба от 10 до 50 лева - за пътуване с обществен превоз по общински
транспортни схеми. Съобразно разпоредбата на чл. 35, ал. 7, т. 1 от Наредбата
в актуалната редакция към датата на нарушението, за нарушение на чл. 35, ал.
1, вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата (изразяващо се в пътуване без редовен
превозен документ) се налага глоба в размер на 200 лева. Анализът на
относимата законова регламентация сочи, че общественият градски транспорт
на територията на Столична община, осъществяван с автобуси, е обществен
транспорт по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр. За други видове
обществен транспорт на територията на Столична община – трамваен и с
метро - не съществуват законови ограничения по Наредбата, но обхватът на
ЗАвтПр е относим за автомобилния, автобусния и тролейбусния превоз. В
този смисъл е налице пълно тъждество на признаците на деянието, въздигнато
в административно нарушение в Закона и в Наредбата, когато общественият
градски транспорт е автобусен, както е в процесния случай. Обстоятелството,
че към състава на нарушението по ЗАвтПр (изразяващ се в пътуване без
редовен превозен документ) се добавя допълнителен елемент (и отказ за
закупуване на карта за нередовен пътник) не изменя характера на
нарушението. Разпоредбата на чл. 101 от ЗАвтП не е бланкетна и признаците
на извършеното нарушение не подлежат на попълване от друг нормативен
5
акт. Недопустимо е обществени отношения, изчерпателно уредени със закон,
да се преуреждат с подзаконов нормативен акт, като за същото нарушение се
предвижда по-високо по размер административно наказание, макар и от
същия вид - "глоба".
Противоречието между закон и подзаконов акт обуславя отмяната на
наказателното постановление, независимо от достигнатия извод за извършено
нарушение.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 319942/2017 от 26.09.2017 г.,
издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на жалбоподателя
ХР. Б. Б., с ЕГН **********, на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО
/отм./ е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 18,
т. 1, б. "а", б. "б" и б. "в" и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО
/отм./.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението
е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6