Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
… март 2020 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№644 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.93,
ал.1 във връзка с чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД – кумулативно предявени.
В исковата си молба ищецът „Г. – Б Т.“ ЕООД, ЕИК *******,
твърди, че е придобил по силата на договор за цесия от 08.04.2019 година, от „Б.“ ЕООД, ЕИК********, вземане в размер на
25 000 евро (с левова равностойност от 48 895,75лв) и 10 000лв
непогасена главница, спрямо „М.“ ЕООД, ЕИК ********, ведно с дължимите лихви,
които към датата на договора за цесия, са в размер на 1 317,47лв върху
първата главница и 269,44лв върху втората главница, както и бъдещи вземания за
лихви, заедно с неустойки и разноски.
Твърди, че това вземане произтича от предварителен
договор за продажба на недвижим имот, сключен на 01.02.2017 година, между
ответника и неговия праводател. Съобразно този
договор датата за сключване на окончателния договор е фиксирана и това е 01.01.2019 година. Страните не са сключили окончателен
договор, тъй като продавачът не е представил всички необходими документи, поради
което купувачът „Б.“ ЕООД, ЕИК********, разваля
споразумението и с две последователни покани иска връщане на заплатените
авансово суми от 25 000 евро при подписване на договора и 10 000лв,
получени срещу разписка на 22.02.2018 година. Сочи на кои дати поканите са
получени от ответника ( на 18.02.2019г. и на 27.02.2019 година).
За сключения договор за цесия длъжникът е уведомен
с нотариална покана на нотариус К.Б., рег.№043 на НК, с район на действие –
СРС, рег. № на поканата 2341 от 08.04.2019г., том първи, №158. В поканата е
определен срок за плащане – незабавно – тъй като вземането е станало изискуемо
с настъпване на срока на предварителния договор - 01.01.2019
година, а и длъжникът е канен два пъти от цедента да
върне дължимите суми.
Ищуцът описва
фактическите отношения между своя праводател и
ответника, касателно сключването на предварителния
договор, като ответникът е създал убеждение у купувача, че закупува парцел от
342 кв.м, собственост на продавача, който парцел е част от друг имот, с
големина 840 кв.м. При сключване на предварителния договор документ за
собственост на купувача не е представен, както не е представена и кадастрална
карта. Продавачът се е задължил да не обременява имота с ипотеки и други вещни
тежести, като е гарантирал и това, че върху имота няма тежести. Страните са
уговорили продажна цена от 150 000 евро, като в деня на подписване на
договора купувачът „Б.“ ООД заплаща авансово сумата от 25 000 евро, който
факт е удостоверен в договора. Уговорено е, че остатъкът от продажната цена ще
се заплати при изготвяне на нот. акт. Като крайна
дата за сключване на окончателната сделка страните са посочили датата 01.01.2019 година. На тази дата „М.“ ЕООД не е представил
необходимите за сключване на договора документи и една на 27.02.2019 година,
след като купувачът иска връщане на авансова платената сума, продавачът
представя дружествен договор, кадастрална карта и данъчна оценка. За предаване
на тези документи е съставен приемо-предавателен
протокол. От представената кадастрална карта е установява, че имотът е съсобствен с В.И.Б.и Ю. В. Б.. Поради тази съсобственост
следва да се приложи нормата на чл.33 ЗС, а продавачът не е представи документи
за нейното спазване. Имотът е апортна вноска в
капитала на „М.“ ЕООД, и за сключен договор(предварителен) за учредяване право
на строеж преди предварителния договор с „Б.“ ООД, поради което декларацията на
продавача, че имотът не е обремен с тежести се явява
невярна.
Тези обстоятелства препятстват сключване на
окончателен договор за продажба, което два възможност на купувача, на основание
чл.7, л.3 от предварителния договор, да откаже сключване на окончателен такъв.
Съгласно чл.7, ал.4 от договора продавачът следва да върне на купувача
заплатения аванс от 25 000 евро и сумата от 10 000лв, платени на
22.02.2019 година, за който факт е съставена разписка от същата дата.
Ищецът твърди, че на 18.02.2019 година купувачът „Б.“
ООД отправя покана за връщане на посочените по- горе суми и дава срок за това
действие – от една седмица. „М.“ ЕООД не връща парите, а отправя предложение да
извърши плащане след настъпване на бъдещо несигурно събитие – прехвърляне на
сграда „Портобелло“ и акт 16 и връщане на авансите на
„БилдТ. груп“ или
изпълнение на части, в продължение на 6 месеца. Това изявление на ответника
съдържа признание на неизгоден за него факт, а именно – че не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, произтичащо от търговска сделка.
На 08.04.2019 година „Б.“ ООД продава своето
вземане на „Г. – Б Т.“ ЕООД, по силата на договор за цесия, за която длъжникът
е уведомен на 09.04.2019 година с нотариална покана, съдържаща и покана за
плащане. Плащане не е осъществено.
Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като
му присъди и обезщетение за забавено плащане.
В срока за отговор ответникът „М.“ ЕООД подава
отговор. Твърди, че е получил уведомление за цесията на 12.04.2019 година и в
този смисъл исковата молба, като подадена на 10.04.2019 година е
преждевременна. Счита претенциите за неоснователни. Това е така, тъй като е
извършил плащане на 15.04.2019 година на съдебно заявените суми, преди
ответникът да е уведомен за заведеното дело. Плащането е признато от ищеца, в
молба, депозирана на 23.04.2019 година, с която претендира лихви за нов период
от време. В отговора се съдържа твърдение, че срокът за заплащане на дължимата
сума неправилно е посочен от ищеца, защото прехвърлянето на вземането има
действие по отношение на длъжника от датата на уведомлението, което в настоящия
случай е станало на 12.04.2019 година. Оспорва претендиранета
за заплащане държавна такса. Оспорва и претендирните
разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са представени
доказателства, че този разход е реален. Прави възражение за прекомерност на адв. хонорар. Оспорва и делото да е с правна и фактическа
сложност. Моли съда да остави претенциите без уважение, както и претенциите за
разноски да не бъдат уважавани.
В допълнителната искова молба ищецът признава
извършеното от ответника плащане, но претендира разноските по това дело.
В допълнителния отговор ответникът поддържа
заявената теза за извършено плащане и оспорва възможността ищецът да предяви
иск за лихви, обективиран в молба от 23.04.2019
година, тъй като подобна претенция е недопустима.
Страните са направили своите доказателствени
искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Спорът между страните не е по фактите, а е изцяло
правен.
Страните не спорят, а това се
установява и от събраните по делото доказателства, че на 08.04.2019 година настоящият ищец, като
правоприемник – цесионер е получил от „БМЕКС“ ЕООД
парично вземане срещу настоящия ответник в размер на 25 000
евро-непогасена главница с левова равностойност 48 895,75лева и
10 000лева непогасена главница, ведно с дължимите върху главницата лихви,
които към 08.04.2019 година са в размер на 1 317,47 лева върху първата
главница и 269,44лева върху втората главница, както и бъдещи вземания за лихви,
заедно с неустойките и разноските, които вземания са възникнали по силата на
предварителен договор за продажба на недвижим имот. Уговореното прехвърляне на
вземанията е възмездно.
Съобразно нормата на чл.6 от
договора за цесия цедентът е изпратил уведомление на
ответника, в качеството му на длъжник, за сключения договор за цесия, в
резултат на който вземането на цедента с произход сключения
от него и ответника предварителен договор, е прехвърлено на нов кредитор-
настоящия ищец. Уведомлението по чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД е връчено на длъжника на
12.04.2019 година. Извършеното от цесионера уведомляние не е правно релевантно за настъпилото правоприемство касателно
вземанията на кредитора на настоящия ответник.
По делото няма спор относно
това, че на 15.04.2019 година ответникът е извършил плащане на настоящия ищец
на сумата от 60 482,66лева, която представлява сумарна величина на
прехвърлените вземания.
Това плащане е извършено пет
дни след датата на подаване на исковата молба – 10.04.2019 година. Делото,
образувано въз основа на нея е оставено без движение с разпореждане от
11.04.2019 година и на ищеца са дадени указания да отстрани нередовностите
на исковата молба, включително и да представи документ за платена държавна
такса по сметка на СГС в размер на2 458,53лева. Съобщението е връчено на
страната на 07.05.2019 година. На 23.04.2019 година по делото постъпва молба от
ищеца, придружена от документ за платена държавна такса. В тази молба ищецът
твърди, че са настъпили нови факти в съществуващите между страните облигационни
връзки, а именно- плащане на претендираните от него
суми. Позовавайки се на договора за цесия ищецът твърди, че има право на
вземания за лихви, касателно периода от 09.04.2019
година до 15.04.2019 година- датата на плащането, като за сумата от
48 895,75лв лихвата е в размер на 95,08лв, а за сумата от 10 000лева
– лихвата е в размер на 19,44 лева. Моли съда да му присъди разноските по това
дело.
Въз основа на това изявление
съдът приема, че ответникът е извършил плащане на съдебно заявените вземания
преди да получи препис от исковата молба.
Ето защо предявените от ищеца
искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските.
Съдът намира, че същите
следва да останат в тежест на ищеца и това е така, тъй като в 3-дневен срок от
получаване на уведомлението по чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД от настоящия ищец, същият е
извършил плащане на своите задължения, които са били предмет на цесията на
новия кредитор. Следователно ответникът е извършил плащане преди получаване на препис
от исковата молба и към този момент ответникът все още не е знаел за
образуваното дело. Към датата на отстраняване нередовностите
на исковата молба и представяне на документ за внесена държавна такса –
23.04.2019 година, следва да се приеме, че ответникът не е дал основание за
завеждане на делото. Следователно, с оглед извършеното плащане, което, както
сам ищецът твърди, представлява признание на иска и момента на това плащане –
предшестващо редовност на исковата молба, поради което следва да се приеме, че
ответникът не е дал основание за завеждане на иска, то съдът приема, че е
налице хипотеза по чл.78, ал.2 ГПК и ответникът не следва да понесе отговорност
за разноски. Следователно те остават в тежест на ищеца.
По искането на ищеца за
заплащане на лихвите за забава касателно перидона 09-14.04.2019 година. Тъй като този иск е обективиран в молбата от 23.04.2019 година, след като
производството по делото е оставено без движение, то настоящият състав намира,
че се касае за поправка на исковата молба и подобно съединяване на искове е
допустимо. Следователно подлежи на разглеждане. Налице е нередовност на
исковата молба в тази част, тъй като ищецът не е заплатил държавна такса върху
съдебно заявеното взема, който пропуск следва да се отстрани по реда на чл.77 ГПК. Следователно съдът следва да постанови определение, основаващо се на
цитираната процесуално норма, като осъди ищеца да заплати държавна такса по
сметка на СГС в размер на претендираната сума, а
именно – д.т. от 50лв.
По основателността на тези
искове.
Дължимата лихва е за период
от дата, която следва датата на сключване на договора за цесия и с краен момент
на периода - датата на плащане. По виждане на състава като краен момент на
периода следва да е дата 14.04.2019 година и поради намаляване на периода
размерът на дължимата лихва е сумата от 98,16 лева, която представлява сумарна
величина от дължимата лихва за посочения период за сумата от 48 895,75-
81,49лв и за сумата от 10 000 лева – 16,67лева. Това е размерът на
диреното обезщетение за забава, на което ищецът има право, съобразно прехвърлените
му права по договора за цесия. В останалата част исковете следва да се
отхвърлят.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ Г.
- Б Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен
адрес *** срещу „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
иск за заплащане на 25 000 евро-непогасена главница с левова равностойност
48 895,75лева и 10 000лева непогасена главница, ведно с дължимите
върху главницата лихви, които за периода от 02.01.2019 година до 08.04.2019
година са в размер на 1 317,47 лева върху първата главница и 269,44лева
върху втората главница, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА им.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „Г. - Б Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 98,16 лева(деветдесет и осем лева и 16 ст.), представляваща
обезщетение за забавено плащане на главници, както следва: за сумата от
48 895,75лева за периода от 09.04.2019 година до 14.04.2019 година в
размер на 81,49лева, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения
размер от 95,08лева и за периода след 14.04.2019 година и за сумата от
10 000лева за същия период на забава, в размер на 16, 67лева, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 19, 44 лева и за
периода след 14.04.2019 година, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА им.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, „Г. - Б Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на СГС държавна такса в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС В 2-седмичен срок от връчването му на страните, с изключение
на тази част на решението, в частта за държавната такса, което има характер на
определение и подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: