№ 102
гр. В., 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
Членове:Светла В. Пенева
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501964 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 62014/31.07.2024г., подадена от
„Д.А. И.“ ЕООД, ЕИК *** срещу решение № 2518/04.07.2024г., постановено
по гр.д. № 9019/2023г. на РС-В., 7 състав, с което „Д.А. И.“ ЕООД, ЕИК *** е
осъдено да заплати на И. Д. Х., ЕГН ********** сумата от 9041.15 лева,
представляваща заплатена от ищеца по изп. дело № 506/2019 г. на ЧСИ
Илиана Станчева на 26.06.2023 г. сума, при водене на чужда работа без
пълномощие, на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е
неправилно като необосновано и постановено при нарушение на материалния
закон при грешна правна квалификация на иска. Сочи, че
първоинстанционният съд е разгледал иск по чл.61, ал.1 от ЗЗД, като в самата
искова молба са налице твърдения, относими към извършване на работата и в
собствен интерес. Въззивникът счита, че ищецът е действал изцяло в свой
1
интерес без намерение да обслужва чужд такъв, като за ответника не е бил
налице риск от настъпване на потенциални вреди. Сочи още, че не е доказано
по несъмнен начин работата да е предприета уместна и да е управлявана с
намерение да се обслужи интереса на ответника. Моли решението да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което претенцията на
ищеца да бъде отхвърлена, както и да му бъдат присъдени направените под
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна И. Д. Х., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Излага, че ясно в качеството си на ищец е заявил, че
работата е предприета единствено в чужди интерес, като единствено пречки
от административен и битов характер са го мотивирали да изплати чуждото
задължение поради бездействието на ответника. Счита оплакванията досежно
правната квалификация на иска за неоснователни, тъй като отговорността и в
двата случая е до размера на обогатяването, което съответства на
претендираната с иска сума от 9041,15 лева. Сочи, че от доказателствата по
делото е установена мотивацията на ищеца да заплати дълга на ответника.
Моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
2
съществото на спора.
Производството пред РС – В. е образувано по искова молба на И. Д. Х.,
ЕГН ********** срещу „Д.А. И.“ ЕООД, ЕИК ***, с която са предявени
обективно съединени в условията на евентуалност искове за заплащане на
сумата от 9041.15 лева, представляваща заплатена от ищеца по изп. дело №
506/2019 г. на ЧСИ Илиана Станчева на 26.06.2023 г. сума, както следва: 1) по
чл.61, ал.1 от ЗЗД като водене на чужда работа без пълномощие в интерес на
ответника; 2) по чл.61, ал.3 от ЗЗД като водене на чужда работа без
пълномощие в интерес на ответника и в собствен на ищеца интерес; 3) по
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД като дадена без основание сума и 4) по чл.59 от
ЗЗД, като сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 26.06.2023 г. ищецът е
заплатил по изп. дело № 506/2019 г. на ЧСИ Илиана Станчева, по което
длъжник е „Д.А. И." ЕООД, сумата от 9041.15 лева. Същата представлявала
неплатена и дължима от ответника сума към „Енерго-Про Продажби“ АД за
доставена електроенергия до собствен на ответника недвижим имот,
представляващ подземен гараж. Последният бил съседен на собствен на
ищеца недвижим имот на ищеца, също представляващ подземен гараж, който
от своя страна в предходен период е бил собственост на ответното дружество.
Двата гаража имали общ вход и постоянно били посещавани от съдебни
изпълнители и трети лица да правят огледи на имота на ответника във връзка
висящо изпълнително дело дело. По този начин навлизали и в имота на ищеца,
включително разхвърляли складираните в него лични негови вещи.
Посоченото неудобство и постоянно смущение го мотивирало да заплати
чуждия дълг, за да преустанови тази ситуация. Отделно от това, ищецът
твърди, че при проверка в „Енерго-Про“ му било казано, че поради
задължение на ответника, който преди е бил собственик на имота, не може да
бъде удовлетворено искането му за промяна на партидата за ток, докато не се
заплатят задълженията на стария собственик. Горното обусловило решението
на ищеца да заплати исковата сума, като се твърди, че по посочения начин е
предприета чужда работа в интерес на ответника, евентуално е налице
неоснователно обогатяване за последния. С уточнителна молба пред
въззивният съд ищецът заявява, че е предприел работата изцяло в интерес на
ответника, а в условията на евентуалност, че е предприел същата и в
собствени интерес. По евентуалния иск по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД твърди, че е
3
платил сумата на ЧСИ по изпълнителното дело, но впоследствие същата е
отишла в полза на ответника. По евентуалния иск по чл.59 от ЗЗД твърди, че с
платената сума ответникът се е обогатил за негова сметка.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който с който оспорва исковете като неоснователни. Ответникът оспорва да е
налице фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие по
чл. 61 от ЗЗД, доколкото ищецът не е поел същата уместно, не я е извършил
като добър стопанин и не е доказал твърденията си да я е предприел в
собствен интерес. Твърди, че ищецът е направил дарение по сметката на ЧСИ.
Твърди още, че имот *** придобит от ищеца, който се намира на ниво - 2 и
граничи с имот ***, собственост на ответника, имат обща граница, но имат
различни входове, като не е възможно преминаване от един в друг. Твърди
още, че дружеството е било собственик на 224/360 ид.части от имот ***, който
се намира на ниво - 1 и граничи с имот ***, впоследствие придобити от
ищеца, Този имот бил винаги отворен, тъй като в него от етажната
собственост били разположени комуникационни съоръжения. Оспорва се
твърдението в собствения му имот *** да са били извършвани огледи, защото
по изп.д. № 506/2019 на ЧСИ Илияна Станчева не са били насрочвани
изпълнителни действия като изнасяне на публична продан. Сочи, че имот ***
преди е бил собственост на трето лице „РЕМИ-АУТО“ ЕООД, като сумите за
електричество по партидата му са винаги били разплащани от същото.
Ответникът оспорва твърденията за невъзможност за връзка на ищеца с него,
като сочи, че последният е разполагал с различни варианти да осъществи в
контакт с представител на дружеството. Сочи още, че търгът по продажбата на
224/360 идеални части от съсобствения на дружеството имот, а именно
подземен паркинг с идентификатор ***, изнесен от ЧСИ Данова, per. 718, на
публична продан, се е провел най-малко двадесет дни преди вноската на
ищеца по изп.д. № 506/2019 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Обявено за безспорно между страните ,а и се доказва от представеното
по делото платежно нареждане, е че на 26.06.2023 г. ищецът е заплатил по
изп. дело № 506/2019 г. на ЧСИ Илиана Станчева сумата от 9041.15 лева за
4
погасяване дълга на длъжника „Д.А. И.“ ЕООД.
Видно от материалите по изп.д. № 506/2019 г. на ЧСИ Илиана Станчева,
приобщено като доказателство по настоящото дело, производството по него е
инициирано от „Енерго-Про Продажби“ АД срещу ответното „Д.А. И.“ ЕООД
въз основа на изпълнителен лист от 27.08.2019 г., издаден по ч.гр. дело №
6554/2019 г. по описа на ВРС за сумата от 4259.24 лева – главница за
незаплатена ел. енергия, 38 лева такси за възстановяване и обезщетение за
забава в размер на 156.78 лева, ведно със законната лихва от 30.04.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и 139.09 лева – разноски по
заповедното производство. Впоследствие е присъеднено и вземане на същия
взискател по изпълнителен лист от 13.12.2022г., издаден по ч.гр. дело №
12490/2022 г. по описа на ВРС.
От представените по делото писмени доказателства – справки от
имотния регистър и постановления за възлагане става ясно, че И. Д. Х. е
собственик на недвижими имоти с идентификатор и 224/360 ид.ч. от обект с
идент.***, а ответникът е собственик на обект с идент. ***, всички
представляващи гаражи/зали с паркоместа, изградени в постройка с идент. ***
Имот с идент. *** ищецът е придобил на публична продан с
постановление за възлагане от 13.10.2022г. по изп. дело № 715/2019 г. по описа
на ЧСИ Христо Георгиев, като предходен собственик е бил ипотекарният
длъжник - „РЕМИ АУТО“ ЕООД.
Идеалните части от имот с идентификатор *** ищецът е придобил на
публична продан с постановление за възлагане от 09.06.2023г. по изп. дело №
194/2019 г. по описа на ЧСИ С. Данова, като предходен собственик е бил
длъжникът по изпълнителното дело - „Д.А. И.“ ЕООД. Останалите ид.ч. от
имота са собственост на „РЕМИ АУТО“ ЕООД.
Имоти с идентификатори *** и *** са били предмет на наложени
възбрани по изп. дело № 506/2019 г. по описа на ЧСИ И. Станчева, а вторият и
по изп. дело № 731/2023 г. на ЧСИ Н. Георгиев.
От представените схеми на самостоятелни обекти в сграда се
установява, че имот ***, ид.ч. от който е придобил ищеца и имот ***,
собственост на „РЕМИ АУТО“ ЕООД са съседни и се намират на етаж – 1 от
сграда с идентификатор *** а имот *** собственост на ищец и ***,
собственост на ответника, са съседни и се намират на етаж – 2 от сграда с
5
идентификатор ***
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ищеца – Михаил Ч. и един свидетел на
страната на ответника – Росен Х..
Съгласно показанията на св. Ч. ищецът притежава имот на ниво -1 в
блока, където живее самия свидетел. Имотът представлявал подземен гараж,
но не се ползвал като такъв поради липса на рампа. В същия имало материали,
които ищецът си складирал. Имотът бил в ляво от стълбищната клетка, а от
дясно на същата имало друг такъв имот. Разделени били с плъзгащи метални
врати. Идентични такива два имота имало и на ниво – 2. В имота на ищеца на
ниво – 1 се намирали щранговете за ВиК и вертикалите за телевизиите,
поради което помещението стояло отключено. На св. Ч. се наложило да
прекара по няколко часа на ден е рамките на 4-5 дни в соченото помещение, за
да прекара оптична телевизия до апартамента си и на два пъти видял хора да
влизат вътре. Единият път ги попитал какво правят там и те му отговорили, че
са от някаква кантора и правят оглед. Другите гаражи имали метални врати,
които са затворени, като свидетелят не знае дали са били отключени. Ч. сочи
още, че е чувал, че ищецът имал проблеми да пусне ток в имота.
Св. Х. е управител на „РЕМИ АУТО“ ЕООД, което е съсобственик на
част от гаражите в сградата. Съгласно показанията му между подземните
гаражи са изградени метални врати, които се заключват от собствениците им.
На ниво – 1 в имота собственост на ищеца и на „РЕМИ АУТО“ ЕООД имало
разположен хъб за интернет и на практика помещението винаги било
отворено. Излага, че металната врата между имот 71 и 72 на ниво – 2 е била
затворена и заключена от страната на помещение 72 в деня на въвода във
владение на ищеца.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният главен иск е по чл.61 от ЗЗД.
Правната квалификация на иска произтича от твърденията на ищеца,
съгласно които съзнателно е водил чужда работа /заплатил е задължение на
ответника/, като е имал единствено житейски, но не и правен интерес.
Следователно възникналото между страните облигационно правоотношение е
от извъндоговорен характер и се характеризира с водене на чужда работа без
6
пълномощие.
С оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да докаже, че съзнателно и доброволно е предприел чужда
работа с намерение да я управлява, че ответникът е заинтересованото лице, в
чиято правна сфера са извършени действията и че работата е предприета
уместно и добре управлявана в полза на ответника.
Предмет на воденето на чужда работа без пълномощие може да бъде
както фактическо, така и правно действие. В настоящия случай безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е погасил изцяло задълженията
на ответното дружество по изп.д. № 506/2019г. по описа на ЧСИ Илиана
Станчева, взискател по което е „Енерго-Про Продажби“ АД. Не е спорно и че
ищецът е съзнавал, че плаща чужд дълг, като е направил това доброволно и
без да е упълномощен от страна на ответника. Установи се по делото, че
дългът на ответника е погасен изцяло чрез направеното по сметка на ЧСИ
плащане, следователно работата е водена уместно и е добре управлявана.
Оплакванията във въззивната жалба се основават на твърдения на
ответника за наличие на собствен интерес у ищеца за заплащане на
задължението.
На първо място, въззивникът сочи, че съдът е квалифицирал и разгледал
иска, въпреки наличието на противоречиви твърдения в исковата молба
относно това дали при заплащане на задължението на ответника ищецът е
действал изцяло в чужд или и в собствен интерес. В тази връзка от въззивния
съд са дадени изрични указания на ищеца за уточняване на исковата молба,
които са изпълнени и в съответствие с наведените твърдения са формулирани
и петитуми в условията на евентуалност по чл.61, ал.1 и чл.61. ал.2 от ЗЗД.
Второ, въззивникът навежда възражение, че ищецът е действал изцяло в
свой интерес без да има намерение да обслужи чужд такъв. Същото е
обосновано с твърденията, че имот с идентификатор ***, идеални части от
който е придобил ищеца по изп.д. № 194/2019г. по описа на ЧСИ Станимира
Данова и които преди това са били на ответника, е бил възбранен и по изп.д.
№ 506/2019г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева, като интересът на ищеца е
бил да бъде вдигната възбраната от имота. Същевременно сочи, че средствата
от публичната продан на имота са били достатъчни след разпределението да
погасят и задължението на ответника по изп.д. № 506/2019г. по описа на ЧСИ
7
Илиана Станчева, поради което за ответника не е съществувал риск от
потенциални вреди. Настоящият състав намира посоченото възражение за
преклудирано, доколкото е наведено за първи път с въззивната жалба, с оглед
на което не дължи произнасяне по същото.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че възражението се
явява и неоснователно. Въззивникът не е ангажирал доказателства във връзка
с твърденията си, от които да се направят изводи за взискателите по изп.д. №
194/2019г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, размера на дълга на ответника
по отношение на всеки от тях, постъпилите суми от публичната продан и
тяхното разпределение, съответно, че дългът на ответника към „Енерго-Про
Продажби“ АД по изп.д. № 506/2019г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева би
бил погасен след разпределението. На следващо място, вследствие на
действията на ищеца е погасено задължение на ответника, което неминуемо
води до разместване на имуществени блага и до обогатяване на последния,
независимо дали е имало варианти дългът да бъде погасен и по друг начин.
Действително от приложеното изп.д. № 506/2019г. по описа на ЧСИ
Илиана Станчева се установява, че след извършеното от И. Д. Х. плащане
делото е прекратено и е вдигната възбраната върху имот с идентификатор ***.
Въпреки това по делото не е доказано, че действията по плащане на чуждия
дълг са предприети с цел да се вдигне възбраната, а и както се посочи такова
възражение изобщо не е правено пред първата инстанция, съответно този
въпрос не е изследван. Така или иначе, доколкото е погасен дълг на ответника,
действията несъмнено са предприети и в негов интерес.
По отношение на заявеното от ищеца в исковата молба, че е мотивиран
да плати чуждия дълг от обстоятелства, свързани с навлизане в имота му от
други лица във връзка с огледи на съседния имот и проблеми с промяната на
партидата за електроенергия, посоченият интерес се явява изцяло житейски.
Плащането на чуждия дълг в случая не е в състояние да внесе някаква
промяна в правната сфера на ищеца и с него той не брани собствени интереси
от такъв характер, които да обосноват извода, че работата се води и в чужд и в
свой интерес, като например плащане на дълг, който е отчасти негов или
извършване на подобрение в съсобствен имот. В този смисъл съдът намира, че
водената работа без пълномощие е извършена изцяло в интерес на ответника.
Така или иначе, в процесния казус разграничението между хипотезата на
8
чл.61, ал.1 и ал.2 от ЗЗД има само правно значение. Идеята на разликата в
разпоредбите е да се определи размера на сумата, която следва да бъде
възстановена на гестора, а в случая такава няма, доколкото единствената
претендирана сума е реално платения размер на чуждото задължение, т.е.
това, с което ответникът се е обогатил.
По гореизложените съображения, съдът намира, че предявеният главен
иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените в настоящото
производство разноски в размер на 2000 лева за платено адвокатско
възнаграждение. От въззивника е направено възражение за прекомерност,
което съдът намира за основателно. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г. минималният размер на адвокатското възнаграждение в настоящия
случай е 1204,12 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
съдът намира за справедлив размер на адвокатското възнаграждение сумата от
1500 лева.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2518/04.07.2024г., постановено по гр.д. №
9019/2023г. на РС-В., 7 състав.
ОСЪЖДА „Д.А. И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление к.к. „Златни пясъци“, хот. к-кс „*** да заплати на И. Д. Х., ЕГН
**********, с адрес: с. В., общ. В., обл. В., ул. „Т.“ *** сумата от 1500 лева,
представляваща направени във въззивната инстанция разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10