Решение по дело №297/2017 на Районен съд - Дряново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 65

гр.Дряново, 18.09.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Дряновски районен съд, в открито заседание на дванадесети септември две хиляди и седемнадесета година  в състав:        

                                                               Председател : Е. Дишева

при секретаря Кремена Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр. дело № 297 по описа за 2017 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и  чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба на Р.Л.Л. *** ***" ООД,  ЕИК ***, седалище и адрес гр. Дряново, ул. ***, представлявано от Л.Т. Л., се излага, че от 03.04.2013 г. ищецът работел в ответното дружество на длъжност механик с основна заплата 310 лв. по силата на трудов договор № 2 от 03.04.2013 г. Поради финансови затруднения на дружеството не му била изплащана заплата за периода от м. април 2013 г. до м. октомври 2014 г. За месеците ноември и декември 2014 г. и януари 2015 г. му била платена сумата от 162,27 лв. месечно. През м. февруари 2015 г. бил в неплатен отпуск. За периода от м. март 2015 г. до м. декември 2015 г. също не му е плащана заплата. От месец януари 2016 г. до октомври 2016 г. работел на четири часов работен ден със заплата 210 лв. Тази заплата също не му е плащана, с изключение на 162,27 лв. през м. януари. През месеците ноември и декември 2015 г. бил в неплатен отпуск, след което на 06.12.2016 г. трудовият му договор бил прекратен. Твърди се, че за посочения период му се дължи неизплатено трудово възнаграждение в размер на 11323,19 лв., както и лихва за забава с натрупване за всеки месец върху тази сума за периода от 30.04.2013 г. до подаване на исковата молба в размер на 2807,65 лв.

Направено е искане съдът да осъди ответното дружество да му заплати дължимото трудово възнаграждение в размер на 11323,19 лв., ведно със законната лихва от 14.07.2017 г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 2807,65 лв. за периода от 30.04.2013 г. до 13.07.2017 г. Претендира се да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор и не е взел становище по предявения иск. В първото по делото съдебно  заседание ***т на ответното дружество заяви, че признава изцяло предявените искове. По искане на ищеца с протоколно определение от 12.09.2017 г. съдът е прекратил съдебното дирене на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК и е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно направеното признание на исковете.

Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:

Налице са предпоставките за постановяване на решение по делото при признание на иска на основание чл.237 ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК – ответникът е признал исковете, като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, както и е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Предвид изложеното ответникът  дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 11323,19 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. април 2013 г. до 06.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.07.2017 г. до окончателното изплащане; сумата от 2807,65 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение от 11323,19 лв. за периода от 30.04.2013 г. до 13.07.2017 г.

Относно разноските:

В исковата молба е претендирано и възнаграждение за осъществената правна помощ и защита по реда на чл. 38 ЗА. В представения по делото договор за правна защита и съдействие от 01.06.2017 г. изрично е посочено, че адвокатът ще представлява ищеца безплатно. Макар ответникът да е признал исковете, с неизплащането на трудовото възнаграждение на ищеца е дал повод за завеждане на делото и в случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което ответникът следва да понесе тежестта и да заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му в този случай, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 2004г. на ВАС адвокатското възнаграждение за трудови дела с определен интерес се изчислява съобразно ал. 2. В конкретния случай материалният интерес по делото е 14130,84 лв., при който съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, адвокатското възнаграждение възлиза на 953,93 лв., което ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. И.С. от АК гр. Габрово.

Освен това ответникът следва да бъде осъден да заплати и ДТ върху уважените искове общо в размер на 565,24 лв. по сметка на Районен съд Дряново.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „Дряново ***” ООД,  ЕИК ***, седалище и адрес гр. Дряново, ул. ***, представлявано от *** Л.Т. Л., да заплати на Р.Л.Л., с ЕГН **********,***, следните суми: сумата от 11323,19 лв. (единадесет хиляди триста двадесет и три лева и деветнадесет стотинки), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. април 2013 г. до 06.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.07.2017 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ и сумата от 2807,65 лв. (две хиляди осемстотин и седем лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение от 11323,19 лв. за периода от 30.04.2013 г. до 13.07.2017 г., на основание чл. 86 ЗЗД.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на осн. чл. 242 ал. 1 от ГПК в частта, касаеща трудовото възнаграждение.

ОСЪЖДА „Дряново ***” ООД,  ЕИК ***, седалище и адрес гр. Дряново, ул. ***, представлявано от *** Л.Т. Л., да заплати на адвокат И.Н.С. от ГАК, гр. Габрово, ул. ***, сумата от 953,93 лв. (деветстотин петдесет и три лева и деветдесет и три стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1и чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

ОСЪЖДА „Дряново ***” ООД,  ЕИК ***, седалище и адрес гр. Дряново, ул. ***, представлявано от *** Л.Т. Л., да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК, държавна такса върху уважените искове общо в размер на сумата от 565,24 лв. (петстотин шестдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки) по сметка на Районен съд Дряново.

Решението може да се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

                                                          

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: