№ 32106
гр. София, 07.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Гражданско дело №
20231110168470 по описа за 2023 година
I. Производството е образувано по следните искове, предявени от Р. Б. К.,
чрез адв. Д. М., против „Сити кеш“ ООД, при условията на обективно
кумулативно съединяване:
1. Искове за прогласяване на нищожност на чл. 11, ал. 2 от договор за
потребителски кредит № ........... г. на следните основания, предявени при условията на
евентуалност:
- на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради непосочване в
договора на годишния процент на разходите (ГПР) и компонентите, от които се
формира, както и общата сума, дължима от потребителя;
- на основание чл. 21, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – като заобикаляща предвидената в
чл. 19, ал. 4 ЗПК забрана ГПР по договорите за потребителски кредит да превишава
повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България;
- на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – тъй като предвидената
в чл. 11, ал. 2 от договора неустойка е необосновано висока; на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД – като сключен при накърняване на добрите нрави, тъй като размерът на
уговорената в чл. 11, ал. 2 от договора неустойка излиза извън пределите на
предвидената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода – надхвърля присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функция;
- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – като заобикаляща нормата на чл. 33, ал.
1 ЗПК, според която при забава на потребител кредиторът има право на лихва само
върху неплатената в срок сума за времето на забавата;
2. Иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 91,66 лв., представляваща изначално недължимо
1
платена сума, на основание нищожна клауза по договор за потребителски кредит,
ведно със законната лихва считано от 09.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
Горните претенции произтичат от твърдението за сключен между страните на
09.01.2023 г. договор за потребителски кредит № ........... г., съдържащ клаузи, според
които кредитополучателят, ако не представи договореното обезпечение в чл. 5 от
договора (банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица,
отговарящи на предвидените в нормата условия), в тридневен срок от сключване на
договора за потребителски кредит, дължи на кредитора неустойка в размер на 91,66
лв., която при начисляване ще бъде заплатена разсрочено, съобразно посочения в
приложение № 1 към договора начин (чл. 11 и чл. 5 от договора), както и от
твърдението за плащане на сумата 91,66 лв. от ищеца на ответника.
С исковата молба се правят доказателствени искания – за приемане като
писмени доказателства на приложени документи, за задължаване на дружеството, на
основание чл. 190 ГПК, да представи преписката по договора и за допускане на
съдебносчетоводна експертиза.
II. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Сити кеш“
ООД, чрез адв. Х. М., с който се изразява становище за недопустимост на исковете
поради упражняването им при условията на злоупотреба с право – твърди се, че са
предявени 5 бр. искови молби от същия ищец срещу същия ответник, основани на 5
бр. договори за потребителски кредит с идентични клаузи, с цел кумулиране на
съдебни разноски, което противоречи на принципа за законност и добросъвестност на
процеса, прогласен в чл. 3 ГПК.
При условията на евентуалност, ако не се прекрати производството като
недопустимо, се иска съединяване на делата за разглеждане в общо производство, на
основание чл. 213 ГПК.
При условията на евентуалност, при неуважаване на искането по чл. 213 ГПК, се
иска да не се присъждат разноски по делото в полза на ищеца.
Твърди се нередовност на исковата молба поради несъответствието й с чл. 127,
ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 ГПК.
Излагат се съображения за неоснователност на исковете, с твърдения, че
клаузата на чл. 11, ал. 2 от договора покрива всички изисквания, регламентирани в чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, че ГПР не включва сумите, дължими
от потребителя за неспазване на някое от задълженията му по договора за кредит,
съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК (посочената от ответника разпоредба на чл. 19, т. 2 от
Директива 2008/48/ЕО е транспонирана), както и че неустойката е индивидуално
уговорена и е напълно ясна и разбираема. Твърди, че не са нарушени добрите нрави
предвид индивидуалното уговаряне на клаузата и възможността на кредитополучателя
да въздейства върху съдържанието й и тъй като има фиксирани начален, краен момент
2
и параметри.
Предвид неоснователността на установителните искове за прогласяване
нищожността на процесната клауза от договора, твърди и неоснователност на иска по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.
С отговора на исковата молба се правят доказателствени искания – за приемане
като писмени доказателства на приложени документи. Възразява се срещу уважаване
на доказателствените искания на ищеца по чл. 190 ГПК и по чл. 195 ГПК.
III. По възраженията на ответника за недопустимост на производството и
по искането по чл. 213 ГПК.
Възражението за недопустимост на исковете поради упражняване правото на
иск при условията на злоупотреба с право е неоснователно. Такъв извод не може да
бъде направен само въз основа на факта, че по всеки от петте договора за
потребителски кредит, сключени между страните, са предявени отделни искове за
установяване на нищожност на клаузи и за връщане на платените при начална липса на
основание суми.
Не следва да се прилага разпоредбата на чл. 213 ГПК, още повече, че към
настоящия момент делата са на различни етапи – по посочените в исковата молба 3 бр.
дела пред СРС има постановени решения.
Във връзка с възражението на ответника за несъответствие на исковата молба с
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК, на ищеца следва да се предостави възможност
да уточни размера на предявения осъдителен иск, предвид обстоятелството, че на
първата страница от исковата молба е посочено, че цената на иска е 50 лв., частично от
сумата 91,66 лв., а с петитума се претендира присъждане на сумата 91,66 лв. С оглед
процесуална икономия и предвид датата на подаване на исковата молба, указанията
следва да бъдат дадени едновременно с насрочване на делото за разглеждане в открито
заседание.
IV. Правнорелевантни факти:
- сключен договор за потребителски кредит с посоченото от ищеца съдържание,
включително и уговорения ГПР и компонентите му;
- максимално допустимия от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР
към датата на сключване на договора – 09.01.2023 г., изчислен по формулата по чл. 19,
ал. 2 ЗПК, както и размера на ГПР по процесния договор, ако в него се включи и
размерът на неустойката по чл. 11, ал. 2 от договора;
- плащане на сумата 91,66 лв. от ищеца на ответника – неустойка по чл. 11, ал. 2
от договора за потребителски кредит.
В останалата част доводите и възраженията на страните са само правни и са
3
свързани с тълкуване и прилагане на законови разпоредби
V. Признават се следните обстоятелства:
- сключването между страните на договор за потребителски кредит № ........... г.,
копие от който е представен с исковата молба;
- плащане на сумата 91,66 лв. от ищеца на ответника.
VI. Всички правнорелевантни обстоятелства, посочени по-горе в т. IV
подлежат на доказване, като доказателствената тежест за установяването им се
разпределя както следва:
а/. в тежест на ищеца е да докаже:
- сключването между страните на договор за потребителски кредит № ........... г.,
с твърдяното от него съдържание, включително и уговорения ГПР и компонентите му;
- максимално допустимия от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР
към датата на сключване на договора – 09.01.2023 г., изчислен по формулата по чл. 19,
ал. 2 ЗПК, както и размера на ГПР по процесния договор, ако в него се включи и
размерът на неустойката по чл. 11, ал. 2 от договора;
- извършване на плащане от ищеца на ответника на сумата 91,66 лв.,
представляваща неустойка по чл. 11, ал. 2 от договора;
б/. в тежест на ответника е да докаже:
- че клаузата за неустойката е индивидуално уговорена.
VII. По доказателствените искания на страните:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото приложените
към исковата молба договор за потребителски кредит № ........... г., приложение 1 –
погасителен план към договора за кредит, приходни касови ордери от 09.01.2023 г. и от
11.01.2023 г.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване на ответника, на
основание чл. 190 ГПК, да представи преписката по договора за потребителски кредит
№ ........... г.
Следва да бъде допусната съдебносчетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, като задача № 3 се конкретизира в следния смисъл: какъв е
максимално допустимият съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР към датата на
сключване на договора – 09.01.2023 г., изчислен по формулата по чл. 19, ал. 2 ЗПК,
както и размерът на ГПР по процесния договор, ако в него се включи и размерът на
неустойката по чл. 11, ал. 2 от договора.
Следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото приложените
към отговора на исковата молба искания за сключване на договор за кредит №№
........... бр. стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
4
потребителските кредити, дневен кредитен плат по кредит № ..............
VIII. На основание чл. 140, ал. 3 ГПК страните следва да бъдат приканени
към постигане на спогодба – съдебна или по Закон за медиацията, като им бъде
разяснено, че при използване на тези способи за доброволно уреждане на спора ще
направят разноски в по-нисък размер и ще разрешат по-бързо правния спор.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството по делото като недопустимо.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК за
съединяване на настоящото дело, както и граждански дела гр. д. № ........ г. по описа на
СРС и гр. д № ......... г. по описа на РС-....... за общо разглеждане в едно производство.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл.
127, ал. 1, т. 3 и т. 5 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да уточни предявения
осъдителен иск по размер – дали се претендира присъждане на сумата 50 лв., частично
от 91,66 лв., или се претендира присъждане на сумата 91,66 лв., като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение в срок на това указание, съдът ще върне
исковата молба и ще прекрати производството поделото, на основание чл. 129, ал. 3
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание за
15.11.2024 г., от 10.15ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад по делото, съобразно мотивите към
настоящото определение.
УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че имат възможност да разрешат правния спор
чрез сключване на спогодба по Закон за медиацията или чрез сключване на съдебна
спогодба по настоящото дело.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба договор за потребителски кредит № ........... г., приложение 1 – погасителен план
към договора за кредит, приходни касови ордери от 09.01.2023 г. и от 11.01.2023 г.,
както и приложените към отговора на исковата молба искания за сключване на
договор за кредит №№ ........... бр. стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, дневен кредитен плат по кредит № ..............
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190 ГПК, да представи преписката
по договора за потребителски кредит № ........... г., като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при
5
непредставянето й съдът може, с оглед обстоятелствата по делото, да приеме за
доказани фактите, за установяването на които същата е изискана.
ДОПУСКА съдебносчетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата
молба, като задача № 3 се конкретизира в следния смисъл: какъв е максимално
допустимият съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР към датата на сключване на
договора – 09.01.2023 г., изчислен по формулата по чл. 19, ал. 2 ЗПК, както и размерът
на ГПР по процесния договор, ако в него се включи и размерът на неустойката по чл.
11, ал. 2 от договора. ЗА ВЕЩО ЛИЦЕ НАЗНАЧАВА Д. И. С., при възнаграждение
300 лв., платимо от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение. Вещото лице да се призове за насроченото открито съдебно
заседание, след представяне на доказателства за платен депозит.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6