Р Е Ш Е Н И Е
№/1038/05.06.2023
год.
гр. Пловдив,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХХХ – административен
състав, в открито съдебно заседание на трети май, две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
ВАНЯ ПЕТКОВА |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по адм. дело № 3061 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба на „ПРИНТ-БГ“ ЕООД, гр. Пловдив против Ревизионен акт / РА/
№ Р-16001621005710-091-001 от 19.07.2022 г., издаден от органи по
приходите в НАП Пловдив, частично потвърден с Решение № 526/ 31.10.2022 г. на
Директора на Дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени допълнителни
задължения по ЗКПО за 2019 в размер на 13 000,08 лв. и лихви за забава в размер
на 2704,96 лв.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е
неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен. Подробни
съображения са изложени в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. И. която поддържа жалбата. Претендира разноски. Допълнителни съображения
са изложени в писмени бележки.
Ответникът- Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, се представлява от юрк. К., който
оспорва жалбата. Предлага на съда да отхвърли същата, като подробни съображения
излага в писмени бележки.
Административен съд - Пловдив,
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Със ЗВР № Р-16001621005710-020-001/12.10.22 г., изм. със ЗИЗВР Р-16001621005710-020-002/11.01.2022 и №
Р-16001621005710-020-003/10.02.2022 г. на Т.В.П., *** при ТД на НАП Пловдив била възложена ревизия
от екип ***- П.г. Д.- ***на ревизията и П.С.К..-***по приходите на „Принт- Бг“
ЕООД по отношение на задължения по ЗДДс
и ЗКПО за периода 01.01.2016- 31.12.2019 г. В хода на ревизията на лицето било
връчено уведомление № Р-1 Р-16001621005710-113-001/14.05.2022 г.,
че основата за облагане на лицето ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК,
тъй като органите по приходите са установилиданни за укрити доходи. Ревизаращите
установили, че дружеството- жалбоподател е осъществявало търговска дейност
свързана с производство на друго облекло и допълнения към него и по- контретно
ситопечат на тениски и последваща продажба. Ревизиращият екип установил, че по
счетоводни данни към 01.01.2019 г. е налице отписано по давност задължение към
едноличния собственик на капитала в размер на 130 000,81 лв., отразено по
кредита на сметка 493 „Разчети със собственици“. Предвид обстоятелството, че
при определяне на данъчния финансов резултат за 2019 г. от страна на „ПРИНТ-БГ“
Е“ООД не е приложена нормата на чл. 46 ал.1 т.1 от ЗКПО, на основание чл. 122
ал.2 са увеличени декларираните от лицето
приходи за периода със 130 000, 81 лв.
В хода на ревизията са
представени писмени обяснения от счетоводителя на дружеството, който пояснил,
че разликата между кредитното салдо на сметка 493 към 31.12.2018 г. и към 01.01.2019 г. се дължи на счетоводна
грешка, която е била коригирана през 2021 г.
Ревизиращите приели, че
дружеството не спазило реда на чл. 75 ал.1-3 от ЗКПО и обложили процесната сума
в размер на 130 000,81 лв. с корпоративен данък за 2019 г.
По делото са изготвени и приети
заключения на счетоводна и допълнителна счетоводна експертиза, които съдът
кредитира като комепетнтно изготвени от вещо лице, притежаващи съответните
специални знания. От заключението на счетоводната експертиза се установява, че
при извършения преглед на представения по преписката балнас към 31.12.2018 г.,
вещото лице констатира, че в него не фигурират задължения към собственика в
размер на 310 403,71 лв, или намалението от 130 000,81 лв. на задълженията на
предприятието и намалението на салдото по сметка 302 „материали“ е отразено в
баланса към 31.12.2018 г. Ефектът на грешката е довел до намаляване
едновременно на актива и пасива на дружеството със сумата в размер на 130
000,81 лв и представлява намаляване на материалните запаси и намаляване на
задълженията към собственика, т.е касае допуснати две грешки по две счетоводни
сметки- липсват налични материали и задължения към собствника, без да е
изяснена причината за това. Съгласно приложената ОПР за 2018 г., няма промяна
на декларираните приходи и разходи за дейността на дружеството за отчетната
година. Няма данни по преписката за изтичане на погасителната давност на
задължението от 130 000,81 лв. през 2014 г. Експертизата е изчислила данък от
5% при „скрито разпределение на
печалбата“ в полза на собственика за 2018 г. в размер на 6500,04 лв., ведно с
прилежащи лихви за периода11.04.2019-19.07.2022 г. в размера на 857,71 лв.
От допълнителна счетоводна
експертиза се установява, че финансовия резултат за 2018 г., при облагане по
реда на чл. 122 от ДОПК, при уваличаване на приходите със сумата от 130 000, 81
лв. би бил 130 000, 81 лв. и 10 % корпоратиен данък, или 13000,08 лв. и
прилежащи лихви в размер на 4355,38 лв.,дължими за периода 01.04.2019 до
19.07.2022 г.
При така изложената
фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима като подадена в срок
от активно лигимирано лице, а разгледана по същество- за основателна.
Процесната ревизия е
протекла по реда на чл. 122 от ДОПК, където е предвиден “особен процесуален ред“, който
дава възможност на органите по приходите да установяват задължения и в случаите,
когато не са налице необходимите данни за извършване на ревизионното
производство по общия ред.
При провеждане на
ревизионно производство по особения ред на чл. 122 ДОПК, какъвто е и процесният
случай, в тежест на органа по приходите е да установи основанията за извършване
на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален
ред за това, като по аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест
за установяване на обстоятелство по ал. 1 на чл. 122 ДОПК е на органите по
приходите.
В Решение №
526/ 31.10.2022 г. на Директора на Дирекция „обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив е прието,
че не са били налице предпоставките за провеждане на ревизия по реда на чл. 122
от ДОПК, тъй като не са били налице данни за укрити доходи от страна на
дружеството- жалбоподател. Действително, тезата за за наличие на неотчетени
приходи от продажба на стоки чрез куриерските дружества „Спиди“ АД и „Рапидо Експрес енд Лоджистикс“
ЕООД е изградена на предположения, а не на събрани по реда на ДОПК
доказателствени средства. Екселските таблици, представени от куриерските
дружества, в които се съдържа обобщена информация, нямат характер на документи
и не са годни да обосноват фактическите констатации в РА и РД за извършени
доставки и получени приходи. В този смисъл, съдът счита, че РА в неговата
цялост не се ползва с презумптимна доказателствена сила по чл. 123 ал.1 от ДОПК, в това число и относно сумата от 130 000,81 лв., с която е преобразуван
данъчно финансовия резултат на дружествто за 2019 г. В тежест на органите по
приходите е да докажат, че дружеството е допуснало счетоводна грешка за 2019
г., като не е приложило нормата на чл.75 ал.1 от ЗКПО и не е обложило
процесната сума с корпоративен данък. Органите по приходите не ангажират
доказателства за допусната счетоводна грешка през 2019 г. Напротив, от
заключението на съдебно- счетоводната експертиза, която се позовава на две
оборотни ведомости- едната от 31.12.2017/вещото лице погрешно е посочило 2018/,
а другата от 31.12.2018 г., са констатирани две счетоводни грешки, но нито една
от тях не е за 2019 г. Установена е разлика в дебитното салдо към 31.12.2018
г.по сметка 302 „материали“ в размер на 130000,81 лв. и по сметка 493 „разчети със
съдружници“- разлика в размер на
130000,81 лв. по- малко. Доказателство, че грешката е допусната към 31.12.2018
г. е и публикувания ГФО за 2018 г., където в актива на баланса за 2018 г. в
раздел В, текущи /краткотрайни/ активи, група 1 „Материални запаси“, статия
„суровини и материали“ е посочена наличност от 176 хил. лева, която сума
фигурира и в цитираната от вещото лице оборотна ведомост от 31.12.2018 г. Освен това, сумата от 176 хил лева е посочена
и в ГФО за 2019 г. като наличност за предходната 2018 г., т.е. намаляването на
задължението към собственика е било факт към 31.12.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.
75 ал.1 от
ЗКПО, при откриване през текущата година на
счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за
съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите
през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била
допусната. Ал.2 гласи, че при определяне на
данъчното задължение върху коригирания по ал. 1 данъчен финансов резултат за
минала година се прилага данъчната ставка за съответната минала година. Счетоводната грешка за предходна година се коригира при откриването й през
текущата година чрез подаване на нова декларация, еднократно до 30 септември на
текущата година и с тази декларация се коригира
данъчно финасовия резултат и данъчното задължение. В останалите случаи по ал. 1 данъчно задълженото лице
уведомява писмено компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от
получаване на уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов
резултат и на задължението за съответния данъчен период. Анализът на посочените разпоредби сочи на извод, че
счетоводна грешка, допусната през определна година се коригира за съответната
година чрез корекция на данъчно- финансовия резултат и данъчното задължение все
едно грешката не е била допусната. Т.е. неправилно органите по приходите са
обложили дружеството с корпоративен данък в размер на 13 000,08 лв. за 2019 г.,
а това е следвало да бъде сторено за предходната 2018 г. За тази предходна 2018
г. обаче, задълженията на дружеството за корпоративен данък са били отменени с
влязло в сила решение на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП.
Ето
защо, процесният ревизионен акт, в оспорената му част е незаконосъобразен и
като такъв следва да бъде отменен от съда.
С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното
искане от жалбоподателя, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, му се дължат разноски в общ размер от 3 550 лв./от които 2400 лв. адв. възнаграждение,
1100 лв. депозити за вещи лица и 50 лв. държавна такса/, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ПРИНТ-БГ“
ЕООД, гр. Пловдив против Ревизионен акт / РА/ №
Р-16001621005710-091-001 от 19.07.2022 г., издаден от органи по
приходите в НАП Пловдив, частично потвърден с Решение № 526/ 31.10.2022 г. на
Директора на Дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени допълнителни
задължения по ЗКПО за 2019 в размер на 13 000,08 лв. и лихви за забава в размер
на 2704,96 лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „ПРИНТ-БГ“
ЕООД, гр. Пловдив направените по
делото разноски в размер на 3550 лв./три хиляди петстотин и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред ВАС.
СЪДИЯ: