Р Е Ш Е Н И Е
гр.Панагюрище, 27.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Панагюрският районен съд, в публичното заседание на 19.05.2020 год. в състав:
Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от районен съдия Снежана Стоянова
АНД № 37/2020 год. по описа на Панагюрския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на Т.Н.Н. *** с ЕГН: ********** против НП № 19-0310-001083 от 04.11.2019 г. на Началника на РУ Панагюрище, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП и за нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Релевираните в
подадената жалба оплаквания се свеждат
до твърдения, че нарушението не е извършено виновно, тъй като жалбоподателят не
бил знаел, че автомобила, който управлявал, е с прекратена регистрация. Твърдят
се процесуални нарушения и по конкретно нарушение на принципа „Non bis in idem“ (не два пъти за едно и също
нещо).
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се
представлява.
Ответникът
по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Районният
съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Жалбоподателят
е санкциониран за това, че на 20.03.2019 год. около 11,50 часа
на път ІІІ-8003км. 38+221 в посока от град Стрелча към село Кръстевич е управлявал
собствения си лек автомобил „Рено 5“ с рег. № ** ** ** **, който е със служебно прекратена регистрация
поради липса на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност.“
Това било нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като същото било констатирано от служител на РУ –
Панагюрище – пол.инспектор С.П., който след извършена проверка съставил на
жалбоподателя АУАН. Актът бил изпратен по компетентност на Районна прокуратура
– Панагюрище, където било образувано досъдебно производство. Производството
приключило с постановление за прекратяване поради липса на субективна съставомерност на деянието. При това
положение срещу жалбоподателя било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление. То било връчено лично на наказаното
лице, видно от отбелязването в него, на 31.01.2020 г, като жалбата против
него била подадена чрез АНО още
на същия ден. При това положение жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на
което е процесуално допустима.
По делото няма
спор, че на гореописаната дата, час и място жалбоподателят е управлявал
процесното МПС, след като същото е било служебно дерегистрирано на 11.02.2019 г.
поради липса на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
изтекла на 21.12.2018 г. Не се спори по факта, че жалбоподателят не е знаел това
обстоятелство.
На 20.03.2019 г.
жалбоподателят бил спрян на път ІІІ-8003км. 38+221 в посока от град Стрелча към
село Кръстевич за рутинна полицейска проверка, в хода на която научил, е
автомобилът е с прекратена регистрация.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе изцяло от писмените доказателства, приложени по делото,
на които дава пълна вяра, тъй като са
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира че жалбоподателят е осъществил
от формална страна вмененото му деяние, което е пряко следствие от
неизпълненото от негова страна задължение за сключване на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Незнанието от страна
на жалбоподателя, че собственият му лек автомобил „Рено 5“ с рег. № ** ** ** **,
е с прекратена регистрация, поради липса на уведомяване, е правно ирелевантен
факт, като в случая следва да намери
приложение латинската максима „Незнанието на закона не извинява”.
Съдът
намира, че извършеното от жалбоподателя Т.Н. представлява нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДв.П само от формална страна и
следва да се квалифицира като маловажен случай.
Според
чл.28, б. „а“ от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено
административно наказание. Законът не съдържа нито нарочна дефиниция, нито пък
някакви други указания, какво точно съдържание се влага в понятието „маловажен
случай“. Несъмнено е обаче, че определянето на едно нарушение като маловажен
случай има за последица изключване на административно наказателната отговорност
за неговото извършване. Правилото на чл.11 от ЗАНН сочи, че по въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съответно,
според чл.93, т.9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Видно е от приетата като доказателство по
делото справка за нарушител ( л.12 в делото), за повече от тридесет и седем годишен
период, през който жалбоподателят е правоспособен водач, спрямо него не са били
съставяни актове за установяване на административни нарушения и съответно не са
били издавани наказателни постановления. Процесното е първото, което
охарактеризира жалбоподателя изключително позитивно като водач на МПС.
При
тези факти деянието на жалбоподателя Т.Н. разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид,
при което налагането на глоба и лишаване от правоуправление в предвидения от
закона фиксиран размер съответно 200 лв. глоба и 6 месеца лишаване от
правоуправление, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществената
опасност на деянието и дееца.
При това положение и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Преценката за
"маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия
обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в
този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност (ТР №
1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК – ВКС).
В
горния ред на мисли вече има достатъчно утвърдено съдебна практика на
административните съдилища в Р България.
По изложените
съображения, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА НП № 19-0310-001083 от 04.11.2019 г. на Началника на РУ Панагюрище, с което
на Т.Н.Н. *** с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на
200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: