Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
29.03.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
24.03.2021
|
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при
участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева
от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа
докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
196 |
по описа за |
2020 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв.
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
началника на Районно управление – Ардино към ОДМВР –
Кърджали, против
Решение №15 от 19.10.2020 год., постановено по АНД
№37/2020
год.
по описа на Районен съд – Ардино, с което е отменено наказателно
постановление №20-0238-000113 от 10.08.2020
год., издадено от началник група в Районно
управление – Ардино към ОДМВР – Кърджали, в частта му, с която, на С.Х.Г. от ***,
за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
е наложена глоба, в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца, както и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Касаторът заявява в жалбата, че
в срок обжалва решението на Районен съд - Ардино с молба
да бъде отменено, като излага съображения за това. Твърди най-напред, че актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им по закон или
възложени им по силата на оправомощаване с
административни заповеди и в предвидените от закона срокове. Сочи, че районният съд приел, че при издаването на АУАН и НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, а именно - техническото средство „Дрегер 7510”, №***, не било тарирано
към датата на констатиране на нарушението, а именно към 06.05.2020 год. Касаторът заявява, че не е съгласен с тази констатация на
съда, като сочи, че видно от протокол с peг.№***/***
год. на ГДНП, „Дрегер 7510”, №***, е минал проверка
на 13.11.2019 год., като срокът на валидност е 6 календарни месеца, тоест до
13.05.2020 год. и предвид това, към момента на констатиране на нарушението, а
именно 06.05.2020 год., извършената проверка е била в срок на валидност.
Твърди, че горните правни и фактически изводи обосновават липса на нарушения на
приложимите норми за провеждане на производство по издаване на обжалваното
наказателно постановление, и че същото е издадено при спазване на установената
форма и има предвиденото съдържание, в това, число правно и фактическо
основание и не са допуснати твърдяните нарушения на
процедурните правила. Предвид изложеното и на основание чл.209, т.3, във връзка
с чл.221, ал.2, предл.II/второ/, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, моли съда да
отмени Решение №15 от 19.10.2020 год., постановено по АНД №37/2020 год. по
описа на Районен съд - Ардино, вчастта му, с която е
отменено частично наказателно постановление №20-0238-000113 от 10.08.2020 год.,
издадено от РУ - Ардино, в частта му, с която, на С.Х.Г. от ***, за нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, са наложени
наказания „глоба”, в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”,
за срок от 12 месеца, както и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки и да потвърди
наказателното постановление в тази му част. Към касационната жалба прилага
писмено доказателство.
Редовно уведомен за
съдебното заседание, касаторът - началник на Районно
управление – Ардино към ОДМВР – Кърджали, не се явява и не се представлява.
Ответникът по
касация – С.Х.Г. от ***, редовно уведомен
за съдебното заседание не се явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален представител - адв.С.К. от АК-***,
е представено писмено становище с Вх.№303 от 16.02.2021 год.,
в което заявява, че оспорва изцяло касационната жалба и счита решението
на Районен съд – Ардино за
обосновано и законосъобразно.
Излага съображения, че в процесните АУАН и НП било изрично отразено,
че употребата на алкохол е установено
с техническо средство „Дрегер 7510”, с фабричен номер
***, тариран до месец май 2020 год.
и че според начина на описание
на нарушението в АУАН и в НП,
уредът,
с които е измерено съдържанието на алкохол в издишания въздух, е тариран
до месец 05.2020 год., т.е. до 30.04.2020 год. В становището е направено искане, настоящата инстанция да остави
в сила първоинстанционното решение на Районен
съд – Ардино в обжалваната
му част.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали предлага настоящата съдебна инстанция да уважи касационната
жалба, която е депозирана от началника
на РУ – Ардино, против Решение №15 от 19.10.2020
год. на
Районен съд – Ардино, в частта му, с която е било
отменено наказателното
постановление,
свързано с установеното нарушение, а именно -
управление на МПС след употреба на
алкохол. Счита, че събраните доказателства
сочат, че не е налице описаното
в обжалваното решение нарушение на процесуалните
правила, свързано с установяване на коментираното нарушение от нарушителя С.Г., както и счита, че същото е правилно установено и
правилно е приведено под съответните нарушения и санкционни норми, а доводът, че дрегерът, с който е бил тестван
за алкохол, не е бил преминал
технически преглед, се опровергава от наличните доказателства
по делото, включително и от приетия в съдебно заседание протокол за техническа проверка.
В този смисъл счита, че обжалваното
решение, в отменителната му част, е неправилно
и предлага да бъде отменено в тази му част,
вместо което да бъде постановено
друго, с което да бъде потвърдено процесното
наказателно постановление, издадено против С.Г., и за извършеното от него нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно
основание,
всъщност, е нарушение на закона,
т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваната част на Решение
№15 от 19.10.2020 год., постановено по АНД
№37/2020
год., Ардинският районен съд е отменил наказателно
постановление №20-0238-000113 от 10.08.2020
год., издадено от началник група в Районно
управление – Ардино към ОДМВР – Кърджали, В ЧАСТТА МУ, с която, на С.Х.Г. от ***,
с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/, са наложени наказания „глоба”, в размер на 1000/хиляда/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС”, за срок от 12/дванадесет/ месеца, както и на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, за извършено виновно нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
За да постанови обжалваното решение,
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 06.05.2020 год.,
за времето от 09:00 часа до 19:00 часа, актосъставителят
И. Ф. и свидетелят Р. Х., полицейски служители при РУ - Ардино, работили на пост -
КПП, на път ***, разклон „***”, *** и около 10:42 часа спрели за проверка МПС -
лек автомобил, марка „ Опел Астра”, с peг.№***, собственост на Х. А. Г. от ***. След проверка на
документите на водача, полицейските служители уставили,
че автомобилът се управлява от С.Х.Г. от ***, ЕГН **********, като същият не
представил, поради това, че не е носил в себе си или в управлявания от него
автомобил, свидетелство за регистрация на управляваното МПС. Поради съмнение за
употреба на алкохол от водача на превозното средство, полицейските служители и конкретно
- актосъставителят Ф., извършил проверка на водача на
лекия автомобил – ответника по касация в настоящото производство Г., за
употреба на алкохол с техническо средство - Дрегер
7510, фабричен №***, тарирано до месец май 2020 год.,
при което изпробване техническото средство отчело съдържание на алкохол в
издишания от водача въздух 0.83 промила на хиляда. Предвид този резултат на
техническото средство, св.Ф. издал на водача Талон за медицинско изследване №***
със залепен на него стикер №***, като Г. отказал да му бъде взета кръв за
химически анализ в законоустановения срок. Предвид установените
нарушения, на същата дата - 06.05.2020 гОД., актосъставителят И. Ф. съставил на ответника по касация С.Г.
АУАН № 115 от 06.05.2020 год., с бланков №349744 и му били иззети СУМПС и
контролен талон към него.
Районият съд е посочил, че
в съставения АУАН №115/06.05.2020 год., бланков №349744, в обстоятелствената
част на този акт, св.Ф. изложил подробна фактическа обстановка по установяване
на нарушенията от виновното лице, квалифицирано от актосъставителя
като такова по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и нарушение по чл.100, ал.1, т.2,
предложение 3/трето/ от ЗДвП, както и е било описано, че са иззети като
доказателства СУМПС на водача на автомобила и контролния талон към него, като
съставеният АУАН бил предявен на нарушителя, той не е вписал, че има възражения
по него, подписал го е и е получил екземпляр. Съдът е посочил също, че в срока
по чл.44 от ЗАН, от нарушителя Г. не е било депозирано възражение по
съставеният му АУАН №31/2019 год./съставеният
АУАН всъщност е с №115 от 06.05.2020 год./.
Районният съд е описал, че в срока по чл.52 и следващите от ЗАНН и след
получаване на съставения АУАН №115/06.05.2020 год. и доказателствата към него,
на 10.08.2020 год. АНО - началник група в РУ – Ардино към ОДМВР - Кърджали,
издал атакуваното НП №20-0238-000113, в което, в обстоятелствената му част
посочил идентична фактическа обстановка с тази, отразена в съставения АУАН,
като приел за установено, че извършеното на 06.05.2020 год. от жалбодателя нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, е било надлежно установено с техническо средство - Дрегер
7510 №***, тариран до месец май 2020 год., което при
проверката е отчело на дисплея съдържание 0.83% на хиляда алкохол в кръвта на
нарушителя, за което нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, наложил на
нарушителя наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - „глоба”,
в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12
месеца, както и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР, с издаденото НП му отнел 10 контролни точки, а за
установеното нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1,
т.1, предложение 3/трето/ от ЗДвП, наложил на жалбодателя
Г. административно наказание „глоба”, в размер 10.00 лева. Процесното
наказателно постановление било връчено на соченото за нарушител лице на
02.09.2020 година.
Изложената фактическа обстановка районният съд е приел за установена въз
основа на приетите по делото писмени доказателства, както и от гласните такива -показанията
на разпитания по делото свидетел И. Ф. Съдът е кредитирал показанията на този свидетел
изцяло, като ги е приел за обективни, последователни, логични, непротиворечащи
и кореспондиращи с останалия доказателствен материал
по делото.
При така приетата за установена фактическа обстановка и след извършена
цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на
атакуваното наказателно постановление, доводите на жалбодателя
в жалбата и неговия процесуален представител в съдебно заседение,
районният съд е констатирал, че жалбата е частично основателна по изложените
аргументи за цялостната отмяна на атакуваното наказателно постановление. Съдът
е приел, че не са констатирани нарушения в административнонаказателното
производство, касаещи компетентността на актосъставителя
или АНО, които да водят до цялостна отмяна на атакуваното НП.
Районният съд е констатирал обаче, че в това административнонаказателно
производство, във фазата по установяване на нарушенията и съставяне на АУАН,
както и след това при издаването на атакуваното НП №20-0238-000113 от
10.08.2020 год. на началник група в РУ – Ардино към ОДМВР - Кърджали, са били
допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.42, т.5 и т.5 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, при установяване на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, които водят до отмяна на НП в частта му по установяване на това
нарушение, респективно по наложеното наказание за извършването му. Съдът е посочил, че както било описано в съставения АУАН, прието след това
и като обстоятелство по извършване на нарушението от АНО, нарушението по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, извършено от С.Х.Г. от *** било установено в 10:42 часа на
06.05.2020 год., с техническо средство – „Дрегер 7510”
№***, тариран до месец май 2020 год., което отчело на
дисплея съдържание 0.83% на хиляда алкохол в кръвта на проверяваното лице при
спирането му за проверка/техническото
средство „Дрегер 7510” всъщност е анализатор на
алкохол в дъха, т.е. в издишвания въздух, а не в кръвта, а освен това, нито в
съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, не е посочено, че
това е съдържание на алкохол в кръвта/. Впоследствие, в мотивите към
решението са цитирани нормите на чл.5 от Закона за измерванията/ЗИ/ и на §7 от
ПЗР към ЗИ,
като според последната цитирана норма, средства за
измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се
използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си
предназначение и при последващите проверки се
установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към
тях, както и на специално посочените изисквания към всички технически средства
за измервания в Наредбата за средствата за измерване, които подежат
на метрологичен контрол. В мотивите към решението е обосновано, че в конкретния
случай, съобразно посоченото, техническо средство за измерване при установяване
на нарушението на 06.05.2020 год., а именно „Дрегер
7510” №***, тариран до месец май 2020 год., което е
отчело на дисплея съдържание 0.83% на хиляда алкохол в кръвта (!?) на проверяваното лице, се явява анализатор за алкохол в
дъха, съгласно Раздел XXXVII от посочената Наредба - чл.765 и следващите от
тази Наредба и че за него са относими чл.766 и чл.777
от същата, като са цитирани и двете норми, като съгласно чл.766, анализаторът
за алкохол в дъха трябва да е конструиран така, че да гарантира максималната
допустима грешка без настройване в продължение на 6 месеца след първоначалното
му пускане в употреба, а съгласно чл.777, анализаторите за алкохол в дъха се
пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална
проверка и подлежат на последващи проверки.
Така, районният съд, от посоченото до тук и от приложените по делото
доказателства по АНПр е приел за установено, че както
при констатиране на нарушението на 06.05.2020 год., така и при издаването на
атакуваното НП №20-0238-000113 против жалбодателя Г.,
са били допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.42, т.4 и
т.5 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно - неточно установено и описано
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, с оглед задължителните изисквания към
техническото средство/анализатор за алкохол в дъха - алкотест
„Дрегер 7510” №***, тариран
до месец май 2020 год./ за неговото обективно отразяване на отчетените данни
към датата на инкриминиране на нарушението. Съдът е посочил, че било безспорно
отразено, както в съставения АУАН, така и впоследствие прието от АНО в
атакуваното НП, както и не било спорно от страните обстоятелството, че
техническото средство, с което е било установено на 06.05.2020 год. извършеното
от жалбодателя С.Г. нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, е било установено с „Дрегер 7510” №***, тариран до месец май 2020 год. Така районният съд е приел,
че към датата на установяване на нарушението, това техническо средство - анализатор
за алкохол в дъха, не е било стандартизирано /сертифицирано/тарирано,
съобразно изискванията на §7 от ПЗРЗИ и чл.777, във вр.
с чл.766 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. В мотивите към решението е посочено, че предвид това,
съдебният състав, разгледал делото, формира извод, че тези показания на това
техническо средство, към момента на проверката на жалбодателя
за употреба на алкохол и управление след такава употреба на МПС, не са били
обективни. В тази връзка, решаващият състав на Ардинския
районен съд е отбелязъл, че не са налице данни, че
това се явява първоначалното въвеждане в експлоатация на техническото средство
до негов последващ контрол, както и доказателства, че
към датата на установяване на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП -
06.05.2020 год., същото да е преминало технически контрол на дата, предхождаща
датата на установяване на процесното нарушение,
извършено от страна на жалбодателя С.Г.
При тези установени факти районният съд е стигнал до извод, че при
съставянето на АУАН за установеното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
извършено на 06.05.2020 год., както и при издаването на процесното
наказателно постановление, с което, за това нарушение, на С.Х.Г. са наложени
наказания, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 1000
лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12 месеца, както и на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР, са му отнети 10 контролни точки, са били допуснати
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.42, т.5 и т.5 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, поради което и е извел и извод, че в тази му част, обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени, като неправилно и
незаконосъобразно. Съдът е приел, че допуснатите процесуални нарушения по установяването
на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП при съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление, посочени по-горе и явяващи се императивни
такива в административнонаказателното производство по
ЗАНН, се явявали съществени, тъй като тези нарушения сами по себе си водели до
ограничаване правото на страната да разбере, за какво нарушение е санкционирана и да организира адекватно своята защита,
което правело атакувания акт процесуално недопустим (!?). Ардинският районен съд е посочил също, че
предвид характера на констатираните нарушения на процесуалните правила при
установяване на това нарушение при съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното наказателно постановление, те се явявали абсолютна процесуална
предпоставка за отмяна на наказателното постановление в тази му част, като
отново е посочено, че по този начин било нарушено правото на защита на жалблодателя, което било съществено и винаги водело до
отмяна на наказателното постановление.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Ардинския районен съд, също така, е
допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални
пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не
са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
При извършената
касационна проверка на обжалваното
решение, при така описаната в същото и възприета фактическа обстановка, настоящият касационен състав счита, обаче,
че са основателни
доводитe и съображенията, изложени в касационната жалба. Безспорно е, че на практика, единственият мотив на районния съд за да отмени
процесното наказателно постановение
в посочената му част, е че нарушението на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП било
установено с техническо средство „Дрегер 7510” №***, което
техническо средство - анализатор за алкохол в дъха, към датата на установяване
на нарушението, не е било „стандартизирано/сертифицирано/тарирано,
съобразно изискванията на §7 от ПЗРЗИ и чл.777, във вр.
с чл.766 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол.”, като въз основа на това е извел извод, че в извънсъдебната
фаза на производството - при съставянето на АУАНТ и издаването на наказателното
постановление е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.42,
т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно - неточно установено и описано
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, с оглед задължителните изисквания към
техническото средство/анализатор за алкохол в дъха - алкотест
„Дрегер 7510” №***. Този извод решаващият състав на Ардинския районен съд е изведен единствено въз основа на
описаното в АУАН и в наказателното постановление, а именно, че нарушението е „ … установено с техническото средство „Дрегер 7510” с фабричен №***, тариран
до м.05.2020 год. …”, като в тази насока е възприел, напълно безкритично,
доводите и съображенията, изложени в хода по същество от процесуалния
представител на жалбодателя Г. в съдебно заседание,
проведено на 01.10.2020 год. Няма спор, че в АУАН и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление, не е посочена конкретната дата, до която
техническото средство - алкотест „Дрегер
7510” №*** е тарирано, а е посочен само месеца – май
2020 год., като при положение, че самото нарушение е извършено и установено
през същия този месец май 2020 год. – на 06.05.2020 год., то районният съд е
следвало да прояви една минимална процесуална активност и да установи тази
конкретна дата.
Във връзка с
горното следва да се посочи, че предвид препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в
съдебното производство по обжалване на наказателни постановления пред районните
съдилища са приложими принципите и нормите на НПК, в т.ч. приложима е и
разпоредбата на чл.13 от НПК, която разпоредба
е наименована „Разкриване на обективната истина” и
която разпоредба, в своята ал.1 повелява, че „Съдът, прокурорът и разследващите
органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за
да осигурят разкриването на обективната истина.”.
Следователно,
при спазване разпоредбите на чл.12, чл.13, ал.1 от НПК, чл.14, ал.2 от НПК и
чл.18 от НПК, уреждащи принципите на състезателност,
непосредственост и разкриване
на обективната истина, съдът е бил длъжен да
проведе съдебното следствие по начин,
който осигурява обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по
конкретното дело, като съгласно разпоредбата на чл.107, ал.2 от НПК,
съдът събира доказателствата по направените от страните искания,
а по свой почин - когато това се налага
за разкриване на обективната истина. Това в случая не е сторено от
решаващия състав на Ардинския районен съд, който,
вместо по свой почин да изиска от АНО да представи доказателства за конкретната
крайна дата на тариране на посоченото техническо
средство - алкотест „Дрегер
7510” №***, която дата има съществено значение относно валидността на отчетения
от това техническо средство резултат при извършената проверка, т.е. относно
разкриването на обективната истина, а оттам съответно - и относно съставомерността на твърдяното за извършено нарушение на
чл.5, ал.1, т.3 от ЗДвП, просто е възприел доводите и аргументите на
процесуалния представител на жалбодателя, изложени в
хода по същество и е извел извод за незаконосъобразност на процесното
наказателно постановление в тази му част, който извод категорично не се споделя
от настоящия касационен състав.
Във връзка с горното следва да се посочи, че с касационната жалба е
представено надлежно писмено доказателство, прието като такова по настоящото
КАНД с определение от открито съдебно заседание, проведено на 24.03.2021 год.,
а именно – Протокол с Рег.№3286р-50307 от 14.11.2020 год. относно преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха в
„Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радарни скоростомери”, оправомощена със
Заповед №2050-4 от 11.02.2019 год. на
ДАМТН/на л.5 от
делото/. От този Протокол с Рег.№3286р-50307 от 14.11.2020 год.
е видно, че от представените средства за измерване – анализатори на алкохол в
дъха, собственост на ОДМВР – Кърджали, в „Лаборатория за проверка на
анализатори на алкохол в дъха и радарни скоростомери”,
успешно са преминали последваща проверка описаните в
табличен вид в протокола, 15 на брой на такива анализатори на алкохол в дъха/дрегери/, като на ред 12 в таблицата е описан „Дрегер 7510”, с фабр.№***, т.е. техническото средство, с което на датата 06.05.2020 год., около
10:42 часа, е извършена проверката на водача С.Г., при която проверка за
алкохол, същият този анализатор на алкохол в дъха е отчел на дисплея 0.83 промила
на хиляда. В Протокол с Рег.№3286р-50307 от 14.11.2020 год. на Лаборатория за
проверка на анализатори на алкохол в дъха и радарни скоростомери
е посочено, че датата на извършената последваща
проверка на това техническо средство е 13.11.2019 год., както и изрично е
посочено, че извършената последваща проверка е със
срок на валидност от 6/шест/ месеца (което е в съотвествие
с нормата на чл.766 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, цитирана в мотивите на обжалваното решение на Районен съд
– Ардино) и което означава, че срокът на
валидност на анализатора на алкохол в дъха „Дрегер
7510”, с фабр.№***, е бил до 13.05.2020 год.
включително или казано по друг начин – същият е бил тариран
до 13.05.2020 год. включително. При това положение, след като проверката на
водача С.Г., за употреба на алкохол, е извършена с този анализатор „Дрегер 7510”,
с фабр.№***, на датата 06.05.2020 год., около 10:42 часа, то това означава, че тя е
извършена 7/седем/ календарни дни преди да изтече срокът на валидност на извършената
последваща проверка на това техническо средство, т.е.
към датата на проверката този „Дрегер 7510”, с фабр.№***, си е бил тариран и няма никакво основание или
причина, показанията на това техническо средство към тази дата да не се
възприемат като точни или като такива, които не отразяват обективно наличието
на алкохол в дъха на проверения водач на МПС и респ., неговата концентрация, в
случая - 0.83 промила на хиляда. Предвид това, с оглед така установените
показания за наличие на алкохол в дъха, с това тарирано
към датата на проверката техническо средство, съвсем правилно е законосъобразно
е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на водача С.Г., за извършеното от него нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП и правилно, в съответствие със санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2
от ЗДвП, са му били наложени кумулативно предвидените наказания „глоба” и
„лишаване от право да управлява МПС”. Предвид горното настоящият касационен
състав намира, че при съставянето на АУАН и издаването на процесното
наказателно постановление, в отменената му от Ардинския
районен съд част, не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла
на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като с оглед всичко изложено
по-горе е пределно ясно, че такива съществени процесуални нарушения, каквито са
„констатирани” и „описани” в мотивите към обжалваното решение, не са налице, а
предвид това, са неправилни и незаконосъобразни и направените въз основа на
това правни изводи.
Така, след като е отменил процесното наказателно
постановление в частта му, с която на ответника по касация С.Г., на основание
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, са били наложени кумулативно предвидените в тази
норма две наказания, за извършеното от него виновно нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП, Ардинският районен съд е постановил
решение, което е неправилно и незаконосъобразно в тази му част. При положение, че в хода на първоинстанционното производство не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и са събрани
достатъчно конкретни доказателства относно относимите факти, вкл. и в настоящото касационно производство, то липсва основание
за връщане на делото на районния съд за ново разглеждане, като касационната
инстанция в настоящия състав следва да се произнесе по съществото на спора.
Така,
с оглед на всичко гореизложено,
касационната инстанция в настоящия съдебен състав намира жалбата
на началника на Районно управление
– Ардино към ОДМВР – Кърджали, за основателна и доказана и съответно намира, че е налице е касационното
основание, посочено
в чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във
вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, за отмяна на решението в обжалваната му част,
като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че в тази му част, решението
на Ардинския районен съд,
като неправилно и незаконосъобразно - постановено при неправилно приложение на
материалния закон, следва с решението по настоящото дело да бъде отменено, като
вместо него бъде постановено друго, по съществото на спора, с което процесното
наказателно постановление, като законосъобразно издадено, следва да бъде потвърдено и в тази му част.
Деловодни разноски не са претендирани от касатора в настоящото производство, а такива не са и
сторени от него, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.ІІ /второ/, във връзка с чл.222, ал.1 и чл.217, ал.4 от
Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл.63,
ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №15 от 19.10.2020 год., постановено по АНД №37/2020
год.
по описа на Районен съд – Ардино, В ЧАСТТА МУ, с
която е отменено наказателно
постановление №20-0238-000113 от 10.08.2020
год., издадено от началник група в Районно
управление – Ардино към ОДМВР – Кърджали, В ЧАСТТА МУ по т.1, с която, на С.Х.Г.
от ***, с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение
по пътищата/ЗДвП/, са наложени наказания „глоба”, в размер на 1000/хиляда/ лева
и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12/дванадесет/ месеца, както
и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР, са отнети 10 контролни точки, за извършено виновно нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №20-0238-000113 от 10.08.2020
год., издадено от началник група в Районно
управление – Ардино към ОДМВР – Кърджали, В ЧАСТТА МУ, с която, на С.Х.Г. от ***,
с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/, са наложени наказания „глоба”, в размер на 1000/хиляда/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС”, за срок от 12/дванадесет/ месеца, както и на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР, са отнети 10 контролни точки, за извършено виновно нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.