№ 10120
гр. София, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110164109 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,
ал.1 ЗЗД:
Ищецът /ЮЛ/, излага твърдения, че по сключен договор при общи условия с
наследодателя на ответниците в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. им доставил
топлинна енергия на стойност 3958,61 лева, като всеки ответник му дължи по 1/3 част от
сумата, като наследници на бившия абонат Г. П. И.. Последният не е заплатил дължимата
сума в срок, поради което за периода 15.09.2018г. до 19.04.2021г. му дължали обезщетение
за забавата в размер на 675,29лева, както и законни лихви върху главницата, считано от
28.04.2021г. до окончателното плащане. Ищецът твърди също, че по сключен договор със
собствениците в СЕС, в която се намира и процесния топлоснабден имот е извършвал
дейност по дялово разпределение, като за периода от м.03.2018 г. до 04.2020 г. ответниците
му дължат общо 34,71 лв. за извършваната услуга, а поради допуснатата забава при
плащането й, съответно му дължат и обезщетение за забава в размер на 6,41 лв., за периода
от 01.05.2018 г. до 19.04.2021 г.
Ищецът подал заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК на 28.04.2021г., за
което на 13.05.2021г. по ч.гр.д. № 24273/2021г. по описа на СРС, 164-и състав била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответниците в срока по чл.414 от ГПК
представили доказателства за плащане на задълженията си /всеки от тях платил по 1319,54
лв./ като по указания на съда, ищецът е заявил писмено становище във връзка с плащането,
1
в което не оспорил полученото плащане в общ размер на 3958,62 лв., но заявил, че
непогасена останала част от главницата за ТЕ в размер на 926, 37 лв., лихви и съдебни
разноски за заповедното производство, за които съответно е предявил и настоящата искова
молба.
В хода на настоящото исковото производство, в срока за отговор по чл.131 от ГПК,
ответниците представили доказателства за извършено ново плащане, в размер на 926,37 лв.
/колкото е претендираната от ищеца главница за ТЕ/. Претендират се съдебни разноски за
двете фази на производството.
Ответниците Р. КР. П., Н. В. П. и ГР. В. П. , в срока по чл. 131 ГПК депозират
писмена молба, с която признават иска и представят доказателства за погасяване на
претендираната от ищеца сума от 926,37 лв. общо или от всеки от тях по 308,79 лв.,
представляваща стойност на доставена и потребена ТЕ в периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 19.04.2021 г.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
Съдът е обявил с доклада по делото, приет за окончателен без възражения от
страните, че всички въведени от ищеца с исковата молба твърдения касаят безспорни между
страните факти, предвид изявлението на ответниците, че признават исковете.
Ответниците, видно от приложените доказателства /3 бр. преводни нареждания от
11.01.2022 г. на л.31,32 и 33/ са заплатили всеки от тях по 308,80 лв., колкото е заявената от
ищеца претенция с исковата молба.
С молба от 16.02.2022 г. ищецът е признал това плащане, но е изразил становище, че
доколкото плащането е извършено след образуване на делото, с получената сума са
погасени законната лихва до датата на плащането и разноските, като все още има непогасен
остатък от 139, 34 лв., който представлява стойност на ТЕ за процесния период. Претендира
също и разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство.
Ответниците не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище във връзка с
твърденията на ищеца за наличието на непогасен остатък. Не представят и допълнителни
доказателства за пълно погасяване на задълженията им, въпреки изрично възложената им с
доклада по делото, доказателствена тежест за този факт.
Доколкото с извършеното плащане на 11.01.2022 г., с което са били погасени
претендираната от ищеца част от главницата за ТЕ, законната лихва до датата на плащането
и разноските до момента /за заплатена държавна такса в производството/, съставлява както
признание на исковете, така и основание за тяхното отхвърляне, поради погасяването им в
хода на производството, единствения спорен въпрос между страните остава дължимостта на
разноските, сторени от ищеца в настоящото производство, доколкото има признание, че
дължимото се такова от заповедното производство е било доброволно заплатено от
ответниците.
В насроченото съдебно заседание, проведено на 10.05.2022 г., ответниците не се
2
явяват и не заявяват становище по претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение, но и не отричат, че се дължат съдебни разноски на ищеца, в частност
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представените по делото писмени доказателства за, както и писмено
изразеното от ищеца становище /на л.35 от делото/, в което признава вземанията си предмет
на настоящото дело за част от главницата за ТЕ, законната лихва върху дължимата главница
до датата на плащане и част от разноските /за държавната такса и юриск. възнаграждение от
заповедното производство/, за изцяло погасени, съдът приема за безспорно установено по
делото, че след завеждане на настоящото дело /с депозиране на заявление по чл.410 от ГПК
на 28.04.2021 г./, ответниците Р. КР. П., ГР. В. П. и Н. В. П., са предприели плащане и
погасяване на задълженията си, възлизащи в размер на общо 926,37 лв., с която сума са
погасили дължимата главница до размер от 787,03 лв. – представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; законната лихва
върху главницата за ТЕ от 926,37 лв., дължима за периода от 19.04.2021 г. до 11.01.2022 г., и
разноските от заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение и държавна
такса.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
Предвид гореустановеното, вземанията на ищеца за главницата за ТЕ до 787,03 лв., за
законната лихва върху главницата към датата на устните състезания и съдебните разноски от
заповедното производство са изцяло погасени чрез извършеното в хода на делото плащане.
Незаплатения остатък е в размер на общо 139, 34 лв. представляващ дължима главница за
ТЕ за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. до който размер исковете ще следва да се
уважат.
Ето защо исковете по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени за погасената част, поради извършеното в хода на делото
плащане, а за неплатения остатък да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на делото и по арг. от разп. на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответниците, с
поведението си са дали повод за завеждане на делото, като въпреки поканата, не са
предприели плащане на задълженията си в посочения в ОУ на /ЮЛ/, 30-дневен срок.
Извършеното в хода на настоящото производство също не покрива пълния размер на
задълженията им, поради което и същите ще следва да понесат изцяло разноските по
производството.
Непогасени разноски за настоящото исково производство, са единствено дължимото
се на ищеца юрисконсултско възнаграждение, което съдът на осн. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с
чл.23 от ЗПрП съдът определя в минимален размер от 100 лв., което следва да се възложи
при равни части в отговорност на ответниците. Ищецът признава, че всички останали
3
сторени от него в двете фази на производството съдебни разноски са му били платени,
посредством извършените от ответниците плащания в хода на делото.
Така мотивиран съдът, на осн. чл.235, ал.1-3 от ГПК:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че Р. КР. П., с ЕГН **********, Н. В. П., с ЕГН ********** и ГР. В. П.,
с ЕГН **********, с адрес в .... дължат разделно, всеки по 1/3 ид.ч. на „/ЮЛ/“ ., ЕИК ...
сумата от общо 139,34 лв. или всеки от тях по 46,45 лв., ведно със законната лихва от
19.04.2021 г. до окончателното плащане на задължението, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., доставена до
топлоснабден имот в ...., за която сума има издадена заповед за изпълнение от 13.05.2021 г.
по ч.гр.д. № 24273/2021 г. на СРС, 164-и състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете предявени
срещу Р. КР. П., с ЕГН **********, Н. В. П., с ЕГН ********** и ГР. В. П., с ЕГН
********** за разликата до пълния предявен размер от общо 926,37 лв. или по 308, 79 лв. от
всеки тях, поради извършено в хода на делото плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал.8 от ГПК, Р. КР. П., с ЕГН **********,
Н. В. П., с ЕГН ********** и ГР. В. П., с ЕГН **********, с адрес в .... да заплати на
/ЮЛ/, ЕИК ... сумата от общо 100 лв. или всеки от тях по 33,33 лева, представляваща
съдебни разноски за настоящото производство пред СРС, за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4