Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. София, 19.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на единадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
мл. с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Елка Григорова, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВЧНД № 4944 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
разпореждане от 20.09.2018 г. по НЧХД №
15503/2018 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 6-ти
състав, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратил наказателното производство,
образувано по тъжба на Х.Е.А. срещу В.И.М..
Недоволен
от така постановения съдебен акт е останал частният тъжител (ЧТ) Х.А., който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е
депозирал въззивна жалба. В същата се твърди, че разпореждането на
първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Сочи се, че съдът се е произнесъл
без да събере доказателства и без да се е запознал с процесната справка по
Специализираната прокуратура. Желае се отмяна на обжалваното разпореждане.
С
подадената частна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В
разпоредително заседание на 03.12.2018 г., въззивният съд, след като се запозна
с жалбата, атакуваното разпореждане и с приложените материали към делото и
извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че за правилното му
изясняване не е необходим разпит на подсъдимото лице. Намери, също така, че не
се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на
правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното
решаване на делото, с оглед и предмета му. Настоящият въззивен контрол е
ограничен единствено и само до изложените в тъжбата обстоятелства и
законосъобразността и обосноваността на оценката им от първия съд, направена на
плоскостта на разпоредбите на чл. 250, ал. 1 от НПК.
С оглед
разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК, въззивният съд прецени, че присъствието
на подсъдимия в съдебното заседание не е задължително.
В съдебното заседание пред
въззивната инстанция, тъжителят Х.Е.А., редовно призован, не се явява, не
изпраща представител и не ангажира доводи по фактите и обстоятелствата, от
значение за предмета на доказване и по основателността на подадената въззивна
жалба.
Упълномощеният повереник на ЧТ Х.А.
– адв. М.Д., САК, редовно призован, не се явява и не ангажира доводи по фактите
и обстоятелствата, от значение за предмета на доказване и по основателността на
подадената въззивна жалба.
Подсъдимият В.И.М., редовно
призован, не се явява, не изпраща представител и не ангажира доводи по фактите
и обстоятелствата, от значение за предмета на доказване и по основателността на
подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт и изложените във
въззивната жалба доводи и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен
акт, по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана.
След извършване на проверката от
страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността
(допустимостта) на въззивната жалба, съдът пристъпи и към преценка по
обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт.
Производството пред СРС – НО, 6-ти състав, е образувано въз
основа на подадена на 11.09.2018 г. в СРС тъжба от Х.Е.А., срещу В.И.М., за
престъпление по чл. 147, ал. 1, вр. чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 4 от НК. С тъжбата е повдигнато частно обвинение срещу М. за това, че на 27.04.2016
г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице – инспектор в Сектор „Борба
с организираната престъпност“ (СБОП) при МВР, чрез справка с рег. № 1231бр-65/27.04.2016 г. до Специализираната
прокуратура (СП) – гр. София, в съучастие, като съизвършител с К.Б.М., ЕГН **********,
е разгласил позорни обстоятелства – участието на тъжителя в организирана
престъпна група за извършване на данъчни престъпления, участие в търговски
дружества (регистрирани на негово име и на членовете на семейството му), които
издават документи с невярно съдържание за неправомерно ползване на данъчен
кредит, като по този начин се ощетява бюджета на държавата, пред прокурор Т.Н.
от СП, служители от деловодството на СП и разследващ полицаи М.К. от СБОП –
Благоевград, за тъжителя Х.Е.А., ЕГН **********, чрез следния израз : „Х.Е.А., „Ристен“, ЕГН **********, с настоящ
и постоянен адрес ***. Лицето е от ромски произход и съученик на И.Я.. Според
информацията на името на Х.А., както и на членовете на семейството му са
регистрирани множество търговски дружества, свързани с И.Я. и Ю.Я.. Част от
въпросните дружества се ползват за извършване на престъпления против данъчната
система, а именно : издаване на фактури за извършени фиктивни сделки, услуги
(„строително монтажни работи“ (СМР), „услуги“ „по договор“ и др. (като по този
начин ползваните фирми натрупват несъбираеми задължения в особено големи
размери, респективно ощетява се фискът на страната“ – престъпление по чл.
148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
Въз основа на така депозираната
тъжба е образувано НЧХД № 15503/2018 г.
по описа на СРС – НО, 6-ти състав.
С разпореждане на съдията - докладчик
от 20.09.2018 г., наказателното производство по делото е прекратено, на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК, като е прието, че твърденията в
депозираната тъжба сочат на осъществен състав на престъпление от общ характер –
по чл. 286, ал. 1 от НК, чиито адресат е надлежен орган на власт – служител в СБОП
– Благоевград при ГД „БОП“ – МВР, а обект са обществените отношения, свързани
със законосъобразното функциониране на органа на властта, което в случая е
засегнато от подаване на невярна информация за тъжителя. Приел е, че съдебното
производство за престъпления от общ характер се образува въз основа на внесен
от прокуратурата обвинителен акт, след проведено досъдебно производство, като
един от законните поводи за образуването му може да бъде и съобщението на всеки
гражданин, включително и тъжителя, до органите на досъдебното производство.
Настоящата
инстанция изцяло споделя изводите на СРС, досежно наличието на прекратителното
основание по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 и 2, вр. чл. 81, ал.
1 от НПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от НПК, производството пред първата инстанция се
образува : 1. по обвинителен акт и 2. по тъжба на пострадалия от
престъплението. Тъжбата е процесуален способ за възбуждане на наказателно
преследване срещу определено лице за осъществен състав на престъпление, което
се преследва по тъжба на пострадалия.
Изискванията
към съдържанието на тъжбата, за да бъде процесуален документ, годен да инициира
образуването на наказателно производство за престъпление от частен характер, са
регламентирани в чл. 81, ал. 1 от
НПК. Съгласно посочената законова разпоредба, тъжбата трябва да бъде писмена и
да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за
обстоятелствата на престъплението. Необходимо е към тъжбата да се приложи и
документ за внесена държавна такса.
В конкретния по делото случай,
депозираната на 11.09.2018 г. тъжба от Х.Е.А. отговаря на всички формални изисквания,
които законът поставя към съдържанието на тъжбата : в така подадения
процесуален документ се сочат данните за подателя ѝ ; достатъчно данни за
лицето, срещу което се подава, които да позволят то да бъде индивидуализирано и
призовано за участие в производството; описано е в какво се състои, според
тъжителя, извършеното престъпление ; тъжбата е подписана от подателя ѝ и
е придружена с препис за ответната страна и от документ за внесена държавна
такса. С това, формалните критерии за образуване на производство са били
изпълнени от А. още с подаване на тъжбата в СРС.
Същевременно, систематичното тълкуване
на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК с тази на чл. 80 от НПК сочи, че тъжба
може да подава само лице, което е пострадало от престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия, а това са престъпленията, посочени в
разпоредбите на чл. 161, ал. 1, чл. 175, ал. 1, чл. 218в и чл. 348б НК. Тъжбата
не може да служи за заместващ обвинителния акт документ, който да инициира
наказателно производство за престъпление, което се преследва по общия ред, по
инициатива на държавното обвинение. Ето защо и е недопустимо образуването на
наказателно производство за престъпление, което се преследва по реда на
държавното обвинение, по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК.
Вярно е, че разпоредбата на чл. 287,
ал. 7 от НПК допуска, когато наказателното производство е образувано по тъжба
на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ
характер, съдът да прекрати производството и да изпрати делото на прокурора, но
тази възможност е приложима в случаите, в които производството е образувано
изначално за престъпление, което се преследва по реда на частното обвинение – каквото това по чл. 286, ал. 1 НК не е. И това е така, тъй като съдебното следствие пред първоинстанционния
съд по делата от частен характер не може и не следва да замества досъдебното
производство по делата от общ характер.
Процесуалният закон не допуска
образуване на наказателно производство по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК –
с разпореждане на председателя на съда въз основа на тъжба на пострадалия, за
престъпление от общ характер. Единственият годен процесуален документ за това е
посоченият в чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК – обвинителен акт, изготвен от
прокурора.
Вярно е и това, че дали тъжбата е
подадена за престъпление от общ или от частен характер се определя не от
посочената в обстоятелствената ѝ част правна квалификация на твърдяното
за извършено общественоопасно посегателство (тъжителят, впрочем, не е задължен да
дава правна квалификация на описаното деяние), а от изложените в тъжбата факти
и обстоятелства.
В конкретният случай, обаче, е
несъмнено, че тъжителят е визирал именно извършването на престъпление по чл.
286, ал. 1 от НК, от В.И.М., което се преследва по общия ред. С тъжбата е
инкриминирано поведение на М., изразяващо се в сезиране на органите на
досъдебното производство – Специализираната прокуратура, с информация, че А. е
съпричастен към организирана престъпна група за извършване на данъчни
престъпления, участие в търговски дружества (регистрирани на негово име и на
членовете на семейството му), които издават документи с невярно съдържание за
неправомерно ползване на данъчен кредит, като по този начин се ощетява бюджета
на държавата. Доколкото с тъжбата е инкриминирано поведение, насочено към
набедяване на А. в престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК пред надлежни органи на
властта, следва да се приеме, че А. се тъжи от престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, а не от такова по чл. 147 от НК, тъй като престъплението против
правосъдието поглъща клеветата. В тази насока, следва да се приеме, че
набеждаването в осъществен състав на престъпление пред надлежни органи на
властта е достатъчно за съставомерността на деянието по чл. 286, ал. 1 от НК, а
привличането на набеденото лице към наказателна отговорност е квалифициращ
признак по чл. 286, ал. 2 от НК.
При
така установеното, настоящият съдебен състав намира правните изводи на СРС –
НО, 6-ти състав, че наказателното производство по НЧХД № 15503/2018 г. следва да бъде прекратено, на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК, за законосъобразни и правилни, а
подадената въззивна жалба срещу разпореждането на съдията – докладчик при СРС -
НО, 6-ти състав – за неоснователна.
Тъй
като при цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд
не констатира допуснати нарушения, още по-малко съществени, на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон,
необоснованост или непълнота, които да налагат отмяната или изменението му,
съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и
чл. 338, вр. чл. 250, ал. 4 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
от 20.09.2018 г. по НЧХД № 15503/2018 г.
на СРС - НО, 6-ти състав, с което на основание чл. 250, ал.
1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство, образувано по тъжба на Х.Е.А.
срещу В.И.М..
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.