Присъда по дело №3967/2006 на Софийски градски съд

МОТИВИ по НОХД №3967/2006г. на СГС, НК, 3 състав

 

 

Повдигнато е и е внесено в съда с обВ.телен акт обвинение срещу О.А.А. за това, че на 26.02.2000г. в гр.С., ж.к.„С.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап* в съучастие като съизвършител с Д.Т.А. - К. и П.Д.К. - съизвършители и с Н.Г. К. като помагач, умишлено е умъртвил Н. К.Г., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата, с особена жестокост, с користна цел и предумишлено - престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, т.7 и т.9 НК вр. чл.115 НК вр. чл.20, ал.2 от НК.

С обВ.телния акт е внесено обвинение и срещу П.Д.К. за това, че на 26.02.2000г. в гр.С., ж.к.„С.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.* в съучастие като съизвършител с Д.Т.А. - К. и О.А.А. - съизвършители и с Н.Г. К. като помагач, умишлено е умъртвил Н. К.Г., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата, с особена жестокост, с користна цел и предумишлено - престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, т.7 и т.9 НК вр. чл.115 НК вр. чл.20, ал.2 от НК.

С този обВ.телен акт е обвинена и Д.Т.А.-К. за това, че за на 26.02.2000г. в гр.С., ж.к.„С.”, бл.**, вх.*, ет*, ап.2 в съучастие като съизвършител с О.А.А. и П.Д.К. - съизвършители и с Н.Г. К. като помагач, умишлено е умъртвила Н. К.Г., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата, с особена жестокост, с користна цел и предумишлено - престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, т.7 и т.9 НК вр. чл.115 НК вр. чл.20, ал.2 от НК.

 

Предварителни бележки:

 

1. Наказателното производство е образувано на 28.02.2000г. с постановление на следовател О. К. като следствено дело №69/2000г. (т.1, л.1 от сл. дело).

С постановление за привличане на обвиняем от 13.06.2001г. (т.2, л.137 от сл. дело) е повдигнато обвинение на Н.Г. К. - към този момент лице с имунитет - прокурор във ВАП. С определение на СГС, НК, 6 състав по НЧД №П-28/2002г. от 17.05.2002г. (т.12, л.10-л.11 от сл. дело), потвърдено от САС с определение по ВНЧД №931/2002г. от 24.10.2002г. (т.12, л.12-л.13 от сл. дело) това обстоятелство е било констатирано от съда, но независимо от това наказателното производство е продължило срещу този обвиняем чак до неговото убийство на 28.12.2002г. Едва тогава наказателното производство по обвинението срещу Н.Г. К. е било прекратено с Постановление на СГП от 30.01.2003г. (т.13, л.5-л.7 от сл. дело), но поради неговата смърт.

 

2. По молба на подсъдимия О.А.А. с Определение от 25.09.2003г. (т.16, л.66 от сл. дело) СГС, НК, 7 състав е дал на СГП срок от два месеца на основание чл.239а, ал.3 НПК (отм. - аналогичен на чл.369, ал.1 НПК - отм., в сила до 28.05.2010г.), считано от същата дата.

В съда е внесен за пръв път обВ.телен акт на 25.11.2003г., като е образувано НОХД №С-6/2003г. на СГС, НК, 19 състав, по което са проведени много съдебни заседания. На 15.06.2006г. по делото постъпва молба за отвод на председателя на съдебния състав - съдия Г. К., подадена от частните обВ.тели и граждански ищци К. и В. Г.. В съдебно заседание на 23.06.2006г. искането за отвод е уважено и на 26.06.2006г. е определен нов съдия-докладчик и делото започва с нов състав.

С определение от открито съдебно заседание на 13.07.2006г. съдебното производство по делото е прекратено по реда на чл.288, т.1 НПК и делото е върнато на СГП, като е даден едномесечен срок по реда на чл.369, ал.3 НПК (отм., в сила до 28.05.2010г.).

В този срок - на 11.08.2006г. в съда е внесен нов обВ.телен акт, по който на 11.09.2006г. е образувано настоящето НОХД №3967/2006г. по описа на СГС, НК, 3 състав.

Съобразно §66 от ПЗР на ЗИД на НПК (обн. ДВ, бр.32/2010г., в сила от 28.05.2010г.) делото продължава по досегашния ред на отменената Глава ХХVІ НПК, като ход на съдебното следствие е даден преди датата на влизане в сила на отмяната на Глава ХХVІ НПК на 28.05.2010г.

 

3. В съдебното производство с определение от съдебното заседание на 09.10.2006г. (т.1, л.79 от съдебното дело) като частни обВ.тели и граждански ищци са конституирани В.П.Г. и К. Д.Г. - майка и баща на жертвата Н. К.Г. и са допуснати до съвместно разглеждане граждански искове срещу подсъдимите.

По време на съдебното разглеждане на делото и в периода на неговото спиране поради дългогодишните опити подсъдимата А. да бъде доведена от Обединеното кралство на В. и С.И., на 02.08.2011г. почина гражданския ищец и частен обВ.тел К. Д.Г..

С определение от съдебното заседание на 27.09.2011г. в качеството на частен обВ.тел и граждански ищец беше конституирана неговата дъщеря и свидетел по делото М.К.Г.-Д., като в частта относно гражданския иск на К. Д.Г. като наследник встъпи в правата на починалия и неговата съпруга (частен обВ.тел и граждански ищец на собствено основание) - св.В.П.Г..

 

4. По отношение на подсъдимата Д.Т.А. съдебното производство се разви изцяло при условията на задочно производство по реда на чл.269, ал.3, т.2 и т.4 НПК (както се е развило и досъдебното производство). Първоначално подсъдимата беше в неизвестност и не беше открита след щателно издирване. Впоследствие - на 27.11.2007г. тя беше задържана във В. и стартира процедура по нейното екстрадиране в Република Б.. След четири години усИ.на съдебния състав за осигуряване на подсъдимата в Република Б. за разглеждане на делото и в резултат от решения на съдилищата на В., които отказаха екстрадирането на подсъдимата и предаването й въз основа на Европейска заповед за арест, предварително съгласувана с компетентните британски власти с помощта на Евроюст, по отношение на тази подсъдима съдебното производство продължи задочно, но с нейното уведомяване и при изрични нейни изявления по събиране на доказателствата по делото.

Първоначално подсъдимата Д.Т.А. беше защитавана от служебно назначен защитник - адв.А.Т., а впоследствие тя упълномощи като защитник адв.А.Н., която взе участие в съдебните заседание след възобновяването на делото на 17.11.2011г.

 

5. По време на съдебното производство подсъдимите П.Д.К. и Д.Т.А.-К. са разведени с Решение №246/10.11.2006г. на СРС, БК, 91 състав и след този развод подсъдимата носи предбрачното си име Д.Т.А.. Това име съдът ще използва в мотивите си, макар и към инкриминирания период подсъдимата да се е била с фамИ.А.-К..

 

В съдебно заседание прокурорите М.М. и С.Р. поддържат повдигнатите обвинения срещу тримата подсъдими, като излагат съображения за доказаност като цяло на фактите, описани в обВ.телния акт с уточнения относно мотивите за извършване на убийството. Правят разбор на събраните на досъдебното производство и по време на съдебното следствие доказателства. Прокурорите сочат, че не са събрани преки доказателства за авторството на престъплението, но има достатъчно косвени и няма никакво съмнение кои са авторите на деянието. Прокурорите пледират за налагане на справедливо наказание, като предлагат лишаване от свобода около средния размер, предвиден в нормата на НК.

 

Повереникът на частните обВ.тели и граждански ищци В.П.Г. и М.К.Г.-Д. - адв.В.С. излага подробни, задълбочени и аргументирани съждения, с които иска осъждането на подсъдимите и уважаването на предявените граждански искове в цялост. Изразява несъгласие с приетата от обвинението конструкция на деянието и излага фактическа последователност, която мотивира със събраните на съдебното следствие доказателства. Изтъква противоречия в поведението и обясненията на подсъдимите, като се позовава на свидетелски показания, които ги опровергават, както и на резултатите от експертизите по делото. Последователно описва поведението на пострадалата и на подсъдимите и сочи техни мотиви за извършване на престъплението, свързани с отношенията между подсъдимите и жертвата през годините. Предлага да се наложи наказание лишаване от свобода на подсъдимите. Изтъква характера на претърпяната от гражданските ищци загуба, отношенията между тях и убитата Н. К.Г. и мотивира справедливостта на уважаването на предявените граждански искове изцяло. Иска присъждане на направените по делото от частните обВ.тели и граждански ищци разноски.

Частният обВ.тел и граждански ищец В.П.Г. моли за осъждането на подсъдимите и за справедливост. Иска възмездие за убийството на дъщеря си Н. К.Г., но и милост за живите, като не иска невинен да пострада, а виновните да получат заслуженото.

Частният обВ.тел и граждански ищец М.К.Г.-Д. също иска осъжданите на подсъдимите, като изтъква проблемите при първоначалното разследване на убийството на сестра й, довели до изчезване на доказателства, промяна в показанията на свидетели по делото, както и до ненамиране на важни доказателства. Прави анализ на поведението на подсъдимите във времето след убийството и промяната в защитните им позиции, за да обоснове своето убеждение в тяхната виновност. Моли за справедливост.

 

Защитниците на подсъдимия О.А.А. - адв.Т.Т. и адв.Г.Р. пледират за неговото оправдаване поради недоказаност на участието на подсъдимия в извършване на убийството на жертвата. Правят разбор на обВ.телните доказателства, за да изтъкнат липсата на доказаност на обвинението по несъмнен начин, така както изисква НПК. Оборват твърденията на държавното и частното обвинение по отношение на фактите, като изтъкват грешки в процеса на досъдебното производство, искат изключване на вещественото доказателство - потник и изготвените за това веществено доказателство съдебномедицински експертизи по метода на ДНК-профилиране.

Подсъдимият О.А.А. дава обяснения по обвинението, отрича участието си в инкриминираното убийство и иска да бъде оправдан. В последната си дума изтъква своята невинност и отрицателните последствия за него, за семейството му и за бизнеса му от обвинението. Иска справедлива оправдателна присъда.

 

Защитникът на подсъдимия П.Д.К. - адв.В.Б. пледира за оправдаването му, като прави анализ на твърденията в обВ.телния акт и оборва с доказателства възможността убийството да е станало така, както е описано в този акт. Сочи многобройни възможности за тълкуване и оценка на събраните по делото косвени доказателства за съпричастността на подсъдимия К. с убийството, които не водят до един единствен възможен извод и иска оправдаването на всички подсъдими и отхвърлянето на гражданските искове по делото.

Подсъдимият П.Д.К. дава обяснения по обвинението, като отрича да е участвал в убийството на пострадалата Г. и иска да бъде оправдан. В последната си дума също изтъква многогодишните страдания и ограничения, свързани с наказателното производство срещу него, изтъква, че не се чувства виновен и не е извършил деянието и моли да бъде оправдан.

 

Защитникът на подсъдимата Д.Т.А. - адв.А.Н. набляга на проваленото от органите на досъдебното производство предварително разследване, изтъква решенията на английските съдилища по исканията за предаване на подсъдимата А. на българските власти и здравословното състояние на подсъдимата А., за да обоснове нейното нежелание да участва лично в процеса. Иска оправдаването на подсъдимата поради липса на доказателства да е извършила престъплението.

Подсъдимата Д.Т.А. не взема участие в съдебното производство по делото, за което е уведомена и знае, като е редовно призована и е запозната с обВ.телния акт по делото. С молба от 01.10.2011г. с вх. №90049/13.10.2011г. на СГС (т.5, л.40 от съдебното дело) се отказва от лично участие в процеса поради опасения за личната си безопасност в Република Б., а с молба от 29.11.2011г., с вх. №111909/06.12.2011г. на СГС (т.5, л.172 от съдебното дело) дава съгласие да не се разпитват по делото свидетели, а да се ползват техните показания от досъдебното производство при постановяването на присъдата.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

Подсъдимият О.А.А. е роден на ***г. в гр.С., българин, български гражданин, живее в гр.Я., ул.„Д. С.” №*, женен, неосъждан, с висше образование, ЕГН **********.

 

Подсъдимият П.Д.К. е роден на ***г. в гр.К., българин, български гражданин, разведен, с висше образование, неосъждан (реабилитиран), живее в гр.С., ж.к.„Д., бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, ЕГН **********.

 

Подсъдимата Д.Т.А. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, разведена, със средно образование, неосъждана (реабилитирана), живее в Р., Е., В., Ъ.Р.С. №**, ЕГН **********.

 

А. Събитията до 25.02.2000г.

 

1. Пострадалата Н. К.Г. завършила право в СУ „Св. К.О.” и в периода 1992г.-1993г. започнала да практикува като адвокат в родния си град Я.. Имала интереси в областта на гражданското и търговското право.

Нейният баща - св.К. Г. по това време бил кмет на Община „Т.”-Я. и във връзка с дейността на общината в периода 1993г.-1994г. се запознал с подсъдимия О.А.А. и св.Н. Х., които се занимавали с винопроизводство в гр.Я. чрез „С.И.***” АД със седалище в гр.Я., като съдружници в дружеството били „Кооперативен съюз”-гр.Я. (с 51% дялово участие чрез внасяне в дружеството под формата на апортна вноска на Винарна изба-гр.Я.) и ЕТ „ТДМ-Д. А.”, регистрирано на името на съпругата на подсъдимия А., но управлявано от него и от св.Х..

По повод на запознанството си с подсъдимия А. и св.Х., св.К. Г. се поинтересувал каква е дейността на фирмата и имат ли нужда от млад адвокат, като препоръчал дъщеря си Н.. Подсъдимият А. се съгласил да даде възможност на пострадалата Н. Г. да работи за дружеството и се запознал с нея. Сключили споразумение и пострадалата поела правното обслужване на фирмата. Полагала значителни усИ.не само в чисто правната сфера, а постепенно се сближила с подсъдимия А. и семейството му, като между тях се установили приятелски отношения. Адвокат Г. участвала в обсъждане на дейността на дружеството и свързаните лица, в търговски преговори и отделяла за това голяма част от личното си време.

Подсъдимият А. подпомогнал парично на адвокат Н. Г. при закупуването на кантора в гр.Я., като й предоставил паричен заем в щатски долари, който пострадалата изплащала с прихващане на дължими хонорари за правното обслужване и успяла да изплати до 1997г.

 

2. В този период подсъдимата А. била омъжена за подсъдимия К., като имали дете Т., родено през 1991г. Семейството през 1993г.-1994г. се преместило да живее в гр.С., като първоначално подсъдимата К. започнала работа като деловодител в деловодството на Софийски градски съд, а през 1995г. се преместила и станала технически сътрудник (секретар) в тогавашната Прокуратура на въоръжените сили (закрита през 1998г.), където обслужвала и.д. Прокурора на въоръжените сили - Н.Г. К. (обвиняем по настоящето дело, за когото наказателното производство е прекратено поради смъртта му - вж. предварителните бележки). Между подсъдимата А. и прокурор К. се установили близки отношения, като мнозина от техните познати останали с впечатление, че имат интимна връзка. Тези подозрения довели до обтягане на отношенията между семейство К. и св.Н.К. - съпруга на прокурора Н. К..

Благодарение на познанството си с прокурор К. и длъжността си в Прокуратурата на въоръжените сили, подсъдимата А. се запознала и с други ръководни лица в Главна прокуратура, вкл. с Главния прокурор в периода 1992г.-1999г. И. Т..

 

3. След 1995г. подсъдимият А. започнал да прави опити за разширяване на дейността на ръководенето от него дружество и било създадено търговско дружество „В..В.” АД с цел да участва в приватизационната сделка за „В.” ЕАД - гр.С.. По този повод подсъдимият А. влязъл в контакт си с прокурор Н.Г. К., когото познавал отпреди 1990г.

При създаването на „В..В.” АД активно участие взела и адв.Н. Г., която изготвила документите за регистрация на дружеството. При подготовката на приватизационната сделка подсъдимият А. запознал пострадалата Г. с прокурора Н. К. и с подсъдимата Д.Т.А., която била вписана като член на Съвета на директорите на „В..В.” АД.

Между пострадалата Г. и подсъдимата А. възникнали приятелски отношения и постепенно подсъдимата А. станала една от най-близките приятелки на пострадалата.

В същия период от време (1995г.-1996г.) подсъдимият А. запознал пострадалата Н. Г. и със св.Д.М., която също имала интереси в областта на винопроизводството, като имала спор за наследството на своята сестра Р. Г. с М. Т. - собственик на търговското дружество „Д.Б.”. Св.Д.М. започнала да използва услугите на пострадалата Н. Г. в многобройните дела, които водела срещу М. Т. и своя племенник - св.А.Я.. По повод на тези дела били образувани и многобройни прокурорски проверки и следствени дела, като в периода 1998г.-1999г. св.Я. в редица сигнали до прокуратурата и следствието изложил твърдения, че адв.Н. Г. е изготвяла неистински и неверни документи.

 

4. По повод на приватизацията на „В.” ЕАД-гр.С. били извършени редица действия и в началото на 1997г. след преговори в Агенцията за приватизация - гр.С. било взето решение за приватизатор да бъде избрано дружеството, контролирано от подсъдимия А. и св.Х. - „В..В.” АД. Предстояло подписване на договора за приватизация.

В този момент - на 24.02.1997г. в Агенцията за приватизация-гр.С. било получено писмо, изпратено от факса на Окръжна прокуратура - гр.С. и изготвено на бланка на Окръжна прокуратура - гр.С., но подписано от св.Р. К. - прокурор от Главна прокуратура на Република Б.. В писмото се излагали твърдения за извършени закононарушения при приватизацията на „В.” ЕАД-С. и се искало до изясняване на случая да бъде спрян процеса по приватизация на посоченото акционерно дружество. В резултат сделката била спряна.

Това наложило адв.Н. Г., като пълномощник на приватизатора, да образува административно дело срещу спирането, а подсъдимият А. започнал да търси контакти и съдействие за реализиране на сделката по всякакъв начин. За целта се налагали чести пътувания до гр.С. и престой в столицата. Поради това подсъдимият А. взел решение да бъде нает апартамент в гр.С.. Този апартамент бил в гр.С., ж.к. „М.” 3, бл.***, вх.*. Апартаментът бил нает от „С.И.” АД-гр.Я. от св.К. през месец юли 1997г. и бил използван предимно от пострадалата Г., която престоявала дълго време в гр.С. по повод работата си по приватизацията и във връзка с водените от нея дела на св.М.. Жилището било използвано до края на 1998г.

 

5. При престоите си в гр.С. пострадалата Г. често се виждала с подсъдимата А. и я посещавала и на работното й място - в Съдебна палата, ет.ІV - деловодството на Прокуратурата на въоръжените сили до закрИ.ето на тази прокуратура през 1998г. Подсъдимата А. и пострадалата Г. създавали впечатления за близко приятелство.

 

6. Отново в този период (1997г.-1998г.) пострадалата Г. споделила с близките си (св.В.Г., св.М.Г.-Д. и св.К. Г.), че е била заплашвана от името на прокурор Р. К. във връзка с приватизацията на „В.” ЕАД и че от името на прокурор К. се искат 50 000 щатски долара за „оправяне на нещата”.

 

7. През пролетта на 1998г. пострадалата Н. К.Г., св.Г.Д. - съпруг на сестра й, св.П.С., св.С.С. и П. Б. решили да създадат адвокатска къща и регистрирали АК „В.К.” АД, като за целта наели апартамент в гр.Я.. Съпругата на подсъдимия О.А. - св.Д. А.А. била назначена на работа като технически сътрудник в Адвокатска къща „В.К.” от 01.06.1998г. по трудов договор.

При създаването на адвокатската къща пострадалата Н. Г. решила да продаде закупената от нея адвокатска кантора на колега и го сторила за 10 000 щатски долара, които предала за съхранение в стопанисваното от нейната майка - св.В.Г. чейнджбюро „В.-Р.” в гр.Я.. През месец ноември 1998г. пострадалата взела 4 000 щатски долара и ги дала в заем на подсъдимия А., а в края на месец декември 1998г.-началото на месец януари 1999г. взела и останалите 6 000 щатски долара и отново ги дала в заем на подсъдимия А., като на майка си - св.В.Г. - обяснила, че парите са необходими за изплащане на заплатите на персонала на „С.И.***” АД.

 

8. След началото на 1999г. пострадалата Г. продължила да идва често в гр.С., но постепенно близките й забелязали, че има проблеми, за които обаче не споделяла нищо с тях. В този период подсъдимият А. и св.Х. взели решение да пререгистрират дружеството „С.И.***” АД в гр.С., като за целта документацията отново била изготвена от пострадалата Г., която продължавала приоритетно да обслужва интересите на винарната. При това били извършени действия за изключване на мажоритарния съдружник „Кооперативен съюз” Я., като апортната вноска останала собственост на „С.И.***” АД.

През лятото на 1999г. пострадалата Г. решила да напусне гр.Я. и да престане да обслужва интересите на „С.И.***” АД. Като мотив пред близките си посочила желанието да поеме нови предизвикателства и влошените си отношения с подсъдимия А.. Пострадалата споделила за намерението си и със св.Д.М., която й обещала да потърси контакти в гр.С., за да може пострадалата да започне сигурна работа в гр.С.. Св.М. успяла да свърже пострадалата Г. със св.А. П. - по това време член на ръководството на „С.И.” АД и св.П. поел ангажимента да възлага на адвокат Н. Г. юридическа дейност, свързана с дружествата, контролирани от холдинга.

Пострадалата Г. съобщила на подсъдимия А. и на св.Х. за своето решение. Подсъдимият А. реагирал бурно на нейните намерения и между двамата възникнал скандал, който бил чут от св.П.С. и св.Р.Б.. За този скандал разбрали и родителите на пострадалата, които се притеснили.

Пострадалата Г. поела пред подсъдимия А. ангажимент да довърши пререгистрацията на „С.И.***” АД в гр.С., за което поискала от подсъдимия А. хонорар от 10 000 щатски долара - стойността на заема, който подсъдимият не бил върнал, въпреки настояванията на майката на пострадалата - св.В.Г. и разговорите между него и св.Г.. Подсъдимият дал исканите пари.

 

9. В края на месец септември 1999г. адвокат Н. Г. ***, заедно със св.Т.Д. - директор на друго дружество, управлявано от подсъдимия А. - „С.В.П.” ООД. По това време предстояли избори за местна власт и пострадалата участвала в предизборния щаб на своя баща - св.К. Г. - независим кандидат за кмет на община „Т.”. В ранния следобед пострадалата се обадила на св.Д., че е контузила крака си при пресичане пред Съдебна палата - гр.С.. Отпътували за гр.Я., където било установено, че адв.Г. има „Авулизионна фрактура” на базата на пета метатарзална кост. В болницата в гр.Я. било направено гипсово обездвижване и пострадалата Г. била обездвижена за срок от около 30 дни. През това време пострадалата останала в дома си и направила всичко възможно да ограничи контактите си с подсъдимия А., като държала св.Г. - неин баща да присъства на техните срещи.

 

10. След махането на гипса пострадалата Г. предприела окончателни действия за приключване на делата си в гр.Я. и преместването си в гр.С., като в края на месец октомври - началото на месец ноември 1999г. се преместила да живее в гр.С. с багажа си. Пренасянето станало с автомобила на семейство К., като подсъдимата А. и подсъдимият К. отишли до гр.Я. и натоварили вещите на пострадалата.

Юридическото обслужване на делата на винарната на подсъдимия А. било поето от св.Г.Д., като още в дните след отпътуването на пострадалата за гр.С., подсъдимият А. поискал да му бъде върната част от документацията за дейността на дружеството, съхранявано от адвокатската къща. Част от документите останали в Н. Г. ***.

 

11. При пристигането си в гр.С. пострадалата Г. първоначално заживяла в жилището на семейство К. в ж.к.„Д.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и започнала да търси квартира. Апартаментът на семейство К. бил закупен с помощта на паричен заем, даден от подсъдимия А. със съдействието на прокурора К., като до 1999г. заемът бил върнат на подсъдимия А..

В началото на месец декември 1999г. пострадалата Г. наела от св.А. Ж. мезонет, находящ се в гр.С., ж.к.„С.”, ул.„Х.Г.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап*. Предплатила 500 щатски долара наем за месеците декември 1999г. и януари 2000г. и направила уговорка със св.Ж. да извърши козметичен ремонт на апартамента. Този ремонт бил извършен от подсъдимия К. (по това време без работа) с помощта на св.Н.В.. По време на ремонтните дейности подсъдимият К. разполагал с ключове от наетото от пострадалата жилище. Св.Волев закупил и монтирал нов патрон за входната врата „Декаба”, като предал ключовете на подсъдимия К.. Подсъдимият впоследствие ги дал на пострадалата Г., но един ключ останал в семейство К..

 

12. След пристигането си в гр.С. адвокат Г. първоначално започнала работа в офис, находящ се в кв.„П.” на бул.„Ц.Б.***” №***, в сграда, собственост на едно от дружествата, за които св.М. водела дела.

Подсъдимата А. напуснала работата си като деловодител във ВКП, където била прехвърлена след разформироването на ПВС, и започнала да работи при пострадалата Г. като секретар и шофьор с личния си автомобил.

Постепенно между пострадалата Г. и подсъдимия К. се създала конфликтни отношения, като при съвместното посрещане на Нова година на 31.12.1999г. заедно със семейство В. (св.Н. В., св.Е.В. и тяхното дете), между пострадалата Г. и подсъдимия К. възникнал скандал по повод на музиката, която пострадалата искала да слуша.

 

13. В резултат на това на 02.01.2000г. пострадалата се преместила окончателно в ремонтирания апартамент в ж.к.„С.”, ул.„Х.Г.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, където по-късно била убита. В жилището пострадалата била закупила нова техника, сервизи, прибори, домакински принадлежности (одеала, чаршафи и т.н.).

След преместването в новото жилище, пострадалата поканила родителите си - св.В.Г. и св.К. Г. да я посетят. Те престояли при нея няколко дни в средата на месец януари 2000г. (между 16.01.2000г. и 18.01.2000г.), като пред тях пострадалата споделила задоволство от преместването си в гр.С. и прекратяване на отношенията си с подсъдимия А. и „С.И.***” АД.

 

14. В същото това време подсъдимият А. правел многократни опити да се свърже с пострадалата Г. по повод на пререгистрацията на дружеството в СГС и дейността на фирмата, но тя отказвала всякакъв контакт с него. По този повод подсъдимият изпратил в периода 20.01.2000г.-25.01.2000г. св.Т.Д. и св.П.У. (шофьор във фирмата) до гр.С., за да донесат документи на пострадалата Г..*** и се видели с пострадалата, като й предали документите и св.Д. и пострадалата провели дълъг разговор, свързан с работата на фирмите на подсъдимия А.. Разбрали се св.Д. и св.У. да преспят в жилището на адв.Г. и подсъдимата К. ги завела, за да им покаже къде се намира и им отключила апартамента с ключа, който имала. Вечерта свидетелите прекарали с пострадалата, а на другия ден св.Д. и св.У. си тръгнали сутринта.

 

15. На 26.01.2000г. св.М.К.Г.-Д. - сестра на пострадалата, била на семинар в гр.Б.. През деня се уговорила със сестра си - адв.Н. Г. да й гостува същата вечер и да преспи в новото жилище. След приключване на работния ден св.Г.-Д. отишла в дома на пострадалата, където имало много хора - подсъдимите К. и А. и техните приятели - св.Н.Р.-С. и св.И.С.. В жилището били и св.Е.М.-Г. и св.Н.Г. с детето си, като св.Г.-М. била клиент на адв.Г. във връзка с трудовоправен спор. В апартамента дошъл и св.Е. К. (бивш и.д. Прокурор на въоръжените сили), който след напускането на Главна прокуратура се вписал като адвокат и осъществял защитата на подсъдимия К. по друго наказателно производство (за престъпление по чл.203 НК).

Събралите се гости вечеряли и пили алкохол, като св.М.-Г., св.Н.Г. и детето им си тръгнали. Пострадалата Г. изглеждала уморена и сестра й - св.Г.-Д. се подразнила от поведението на подсъдимата А., която доляла алкохол в чашата на св.К.. Св.Г.-Д. направила забележка на подсъдимата А., като й казала, че не е домакиня в този дом. Подсъдимата реагирала остро, като между нея и св.Г.-Д. били разменени ядни реплики, а подсъдимата А. се разплакала.

Скандалът сложил край на празненството и подсъдимите К. и А., както и приятелите им - св.Р.-С. и С. си тръгнали за дома на семейство К..

Св.Г.-Д. останала в дома на сестра си и двете провели разговор по повод на скандала, като пострадалата обяснила на св.Г.-Д., че е решила да се раздели с подсъдимата А. като секретар. Пострадалата обяснила на сестра си, че е направила ремонт и закупила новата техника с парите от хонорара за вписване на промените на „С.И.***” АД в СГС.

На следващата сутрин пострадалата се обадила на подсъдимата А. и поискала от последната да й занесе останалия в жилището на семейство К. диктофон, който пострадалата използвала, за да записва разговори с клиенти и с други лица.

 

16. Служебните отношения между пострадалата Г. и подсъдимата А. били прекъснати в края на месец януари 2000г., когато пострадалата обяснила на подсъдимата, че няма възможност да заплаща уговореното възнаграждение, тъй като не получава достатъчно приходи, а и се налагало да премести офиса си в нова сграда, тъй като сградата в кв.„П.” междувременно била прехвърлена от св.Д.М. на „А.” ЕООД, собственост на св.К.Т. - близък на св.А. П., с помощта на пострадалата Г., която оформила покупко-продажбата. След няколко дни св.Т. препродал сградата на св.А. П. и свързани с него лица.

По тази причина се наложило пострадалата да премести офиса си в нова сграда, отново собственост на свързани със св.А. П. дружества - на адрес кв.”Л.”, ул.”К.Т.Н.” №**, партер, собственост на „А.-**” ООД, управлявана от св.М. Д.-М..

След напускането на длъжността си при пострадалата, подсъдимата А. подала документи за започване на работа отново във ВКП, като имала уверението на свой познат - прокурор М.М. (заемащ ръководна длъжност във ВКП), че няма да има проблеми да започне отново работа като технически сътрудник във ВКП и започнала да изчаква назначаването си.

 

17. В този период от време пострадалата Н. Г. започнала активно да обслужва юридически дружества, свързани със „С.И.” АД и със св.А. П., като осъществявала срещи в гр.С. и пътувала в командировки и извън гр.С. - до гр.П. и до гр.Т. (последната командировка била в периода 22.02.2000г.-24.02.2000г.).

 

18. На 13.02.2000г. пострадалата била посетена от майка си - св.В.Г., която била по работа в гр.С.. Св.Г. преспала в дъщеря си. Пред св.Г. пострадалата споделила, че всичко е наред. Двете се разделили около обяд на 14.02.2000г. на Централна гара.

Няколко дни по-късно - на 17.02.2000г. обаче пострадалата Г. приела в жилището си и баща си - св.К. Г., пред когото споделила, че не е доволна от новата си работа, като му заявила, че е изпаднала в дупка, от която ще излезе. Не казала на баща си нищо по-конкретно.

В същата седмица (14.02.2000г.-20.02.2000г.) пострадалата Г. поискала от подсъдимата А. да й бъде върнат намиращия се в подсъдимата ключ от стария офис в кв.”П.”, защото новия собственик събирал всички раздадени ключове. Разбрали се срещата за връщането да стане в края на следващата седмица, защото на пострадалата предстояло пътуването до гр.Т. и тя не знаела кога ще се върне в гр.С..

 

19. На 25.02.2002г. (петък) вечерта пострадалата останала след работно време с познати, които работели в сградата, в която се намирал новия офис на адв.Г. и разговаряли до късно.

 

Б. Събитията от 26.02.2000г. до 28.02.2000г.

 

а) за Н. К.Г.

20. На сутринта в събота 26.02.2000г. Н. К.Г. ***.

В 10.41 часа по нейния мобилен телефон с номер ******* се обадила св.М. С. и се уговорили да се срещнат в апартамента на Н. Г.. Св.С. отишла в жилището в кв.”С.” около 11.30 часа и останала до 13.30 часа, като отказала да остане на обяд с пострадалата, защото имала час в сервиз за поправка на своя автомобил. При престоя си в дома на пострадалата двете водели нормален разговор и по никакъв начин нямало нищо необичайно в поведението на пострадалата Г..

В 13.34 часа пострадалата провела разговор по мобилния си телефон със св.Р.Г., с която се уговорили да излязат заедно на обяд, като за целта пострадалата поканила св.Г. да отиде до дома й, за да изчакат евентуално и св.С. след ремонта на автомобила.

 

21. След 13.30 часа в апартамента на пострадалата дошли подсъдимите А. и К., за да върнат ключа от офиса в кв.”П.” съгласно уговорката, направена предишната седмица. Двамата останали около 15 минути, защото подсъдимата А. била неразположена и помолила пострадалата да използва тоалетна, като отишла в тоалетната на втория етаж в мезонета. През това време пострадалата била в кухненския бокс на първия етаж, а подсъдимият К. седял на фотьойл в хола на първия етаж.

 

22. След като двамата подсъдими напуснали жилището на пострадалата, при нея около 14.00 часа дошла св.Г. със сина си А. - роден на ***г. Пострадалата направила пуканки за детето и му сипала кока-кола в стъклена чаша, която след това оставила в мивката на кухненския бокс. В 14.10. часа по телефона се обадила св.М. С. и казала, че няма да може да дойде на обяда със св. Г..

По време на престоя на св.Г. в жилището, пострадалата Г. провела дълъг разговор по стационарния телефон в апартамента със св.Г.Д. и св.М.Г.-Д. по повод на проблеми с уреждане на взаимоотношенията между нея и останалите членове на адвокатската къща „В.К.” и за предстоящо пътуване за почивните дни на 03.03.2000г.-05.03.2000г. - почивни дни. Със св.Д., когото пострадалата наричала „Жоро”, станало дума и за претенциите на подсъдимия А. за оставянето без движение на документите по вписването на промените в „С.И.***” АД, за които подсъдимият бил разбрал от друг нает адвокат - адв.Я.Т.. Пострадалата успокоила св.Д., че всичко е наред и няма проблеми с вписването.

В 15.54 часа по домашния телефон с №******* на Н. Г. бил проведен разговор с телефон №*******, използван от подсъдимата А.. Разговорът продължил 2.33 минути.

 

23. След приключване на разговора по телефона след 16.00 часа пострадалата Г., св.Г. и сина й отишли в пиЦ.ия „Т.” на бул.”Г.Д.”, бл.** в ж.к.„Б.”. Пострадалата била облечена в тъмен пуловер, тъмни панталони и яке. В пиЦ.ията поръчали храна, като пострадалата Г. яла затворена пица и салата с цвекло, шунка и Ц.евица. Поръчали и бутилка бяло вино, която двете жени изпили с яденето. Обядът продължил около един час и половина, като след 17.30 часа двете жени заплатили сметката и излезли от пиЦ.ията. Отишли пешком до кръстовището на бул.”Г.Д.” и бул.”Б.”, където се разделили, като св.Г. и сина й тръгнали за дома си, а пострадалата Г. тръгнала пешком за дома си.

 

24. В неустановен час след 18.00 часа на 26.02.2000г. в апартамента пострадалата Н. К.Г. ***, преоблякла се в горнище на анцуг с надпис „Полоспорт” и била посетена от неустановено лице (лица), с което (които) консумирала значителни количества алкохол и се намирала в средна степен на алкохолно опИ.е с концентрация на алкохол в кръвта от 2,30‰ към момента на убийството.

В неустановено време след 18.30 часа на 26.02.2000г. до сутринта на 27.02.2000г. Н. К.Г. била убита от неустановеното лице (лице), което (които) била допуснала в жилището си. Убийството било извършено с нанасяне на десет удара в областта на дясната челно слепоочно теменно-тилна област и в лявата надключична област с посечно оръдие от типа на сатър, малка брадвичка или друго нещо подобно (СМЕ, т.8, л.17 от сл. дело). По време на убийството пострадалата седяла в хола на първия етаж в черен фотьойл с гръб към арката, водеща към кухненския бокс и се готвела да запали цигара.

 

25. По пострадалата били нанесени десет удара, като девет от тях били посечни наранявания на главата, групирани в дясната челно-слепоочно-теменно-тилна област с дължини между 2,5 см и 12,5 см с разрушаване на черепния покрив (многофрагментно счупване и посичане на същия) с разкъсване на мозъчното вещество на дясна голямомозъчна хемисфера, както и посечна повърхностна рана в долната трета на шията в лява надключична област. Ударите са били нанесени със значителна сила и замах, като са групирани и наслагващи се. Основната посока на ударите била отгоре надолу и отдясно наляво спрямо дясната половина на главата, като най-вероятно в момента на нанасяне на ударите убиецът (убийците) са били отдясно встрани и отзад спрямо пострадалата. Ударите може да са били нанесени с лява или дясна ръка, от мъж или жена, като не може да се определи ръста на нанасящия ударите (СМЕ, т.13, л.77 от сл. дело).

Още след първите удари пострадалата Г. изпаднала в коматозно състояние и не е изживяла болки и страдания, а причината за нейната смърт е откритата черепно-мозъчна травма с несъвместимо с живота нараняване на мозъка.

 

26. След убийството извършителят (извършителите) покрил с одеяла трупа на пострадалата Г., който останал във фотьойла. Убиецът (убийците) включил малка вентилаторна печка в хола. Извършителят (извършителите) изчистил всички следи от пребиваването си в апартамента и взел чашите, с които били консумирани алкохолните напитки, гарафа от сервиз синьо стъкло, в която обикновено имало налято уиски, кухненски пособия (сред които сатър „Мароб”), закупени от пострадалата при обзавеждането на апартамента, парите, съхранявани от пострадалата, както и нейната адвокатска чанта със съдържащите с в нея книжа и вещи. Не били взети бижутата на пострадалата, съхранявания на втория етаж в мезонета (по-късно те били намерени при огледа на местопроизшествието и предадени с разписка на сестрата на пострадалата - св.Г.-Д.). Били почистени всички отпечатъци и следи, като само в коридора под стояща закачалка бил оставен един брой фас (угарка) от цигара, по който по-късно е открита ДНК на подсъдимия К..

В това положение трупът на пострадалата останал до около 13.00 часа на 28.02.2000г., когато бил открит от св.М. С. (за това - по-долу т.37).

 

б). За семейство К.:

27. На 26.02.2000г.- преди обяд в дома на семейство К. дошла св.Р.А. - учител на сина на семейството Т.. Свидетелката помагала на детето по математика, тъй като в тази област то имало проблеми. По време на урока в дома на семейство К. дошъл и св.Д. А. - приятел на подсъдимия К., за да попълват заедно комбинации за участие в играта „Спорт тото”. В дома на семейството по това време била и майката на подсъдимата А. - Р.Ш.А. (заличена като свидетел на основание чл.119 НПК и изричния й отказ пред съда да свидетелства по делото).

След приключване на урока около 12.00 часа, св.А. обядвала и помолила да я закарат до кв.С., където отивала на гости при близки. Подсъдимата А. се съгласила и заедно с подсъдимия К. и св.А. тръгнали от жилището на семейство К. към кв.С.. Там оставили св.А. в центъра, тъй като колата не могла да изкачи заледената улица, на която трябвало да отиде свидетелката. Подсъдимите тръгнали към гр.С. по „Околовръстно шосе”, после по бул. „Б.” и в близост до магазин „Б.” на бул.”Б.” св.А. слязъл, за да посети свой клиент. След това семейство К. отишли при пострадалата Н. Г. и били там след 13.30 часа (вж. по-горе т.21).

 

28. След тръгването си от дома на Н. Г., семейство К. се прибрали в дома си. Там в периода 14.30-15.00 часа дошъл отново св.Д. А.. С него подсъдимия К. излязъл до тото-пункт, намиращ се в близост до жилището, за да пуснат фишове за тото. След това св.А. си тръгнал, а в дома на К. дошъл прокурор Н. К., който пил чай и си говорил с подсъдимата А.. Н. К. останал известно време и си тръгнал, като с подсъдимата А. се разбрали същата вечер да се чуят, за да даде на семейство К. 50 лв., тъй като нямал в себе си толкова пари.

Около 19.30 часа подсъдимите А. и К. тръгнали с личния си автомобил към хотел „Шипка”, в близост до който се намирало жилището на Н. К. и съпругата му - св.Н.К.. Като видели, че използваният от Н. К. автомобил не е паркиран на обичайното си място, двамата подсъдими решили да се обадят по телефона от фонокартен апарат, а не от мобилния си телефон, поради отрицателното отношение на св.Н.К. към връзките на Н. К. със семейство К. (подсъдимата А.).

Намерили фонокартен апарат на „Булфон” в близост до пощенската станция на площад „Руски паметник” (бул.”Т.” №*, вх*) с фиксиран номер 9531179 и се обадили на мобилния телефон, ползван от Н. К. с номер 088/601240. Обаждането било регистрирано в 20.17 часа на 26.02.2000г., като мобилният телефон бил използван от Н. *** 31-34 на „Мобилтел” АД (т.14, л.55 от сл. дело). По това време семейство К.и било на гости на своите кумове в кв.”З. Б-5”.

При разговора по телефона Н. К. казал да бъде изчакан в близост до хотел „Шипка” и след около 10 минути дошъл пешком. Дал на подсъдимата А. 50 лв. и взел от нея бутилка водка, която обещал да предаде на бащата на подсъдимата в гр.С., за където отпътувал на следващия ден (27.02.2000г.) и останал до 28.02.2000г.

След срещата с Н. К. семейство К. се прибрали в дома си.

 

29. На следващия ден - 27.02.2000г. около обяд двамата подсъдими отишли на гости на своите приятели Н. и Елизабет В., с които обядвали и прекарали заедно до късния следобед.

 

30. На 28.02.2000г. подсъдимата А. решила да провери какво става с молбата й за нова работа и двамата подсъдими отишли в Съдебна палата-гр.С. във ВКП. Около обяд се прибрали в дома си. В късния следобед по телефона им се обадила св.Д.М., за да се интересува знаят ли какво става с Н. Г. и помолила подсъдимата А. да отиде дома й, за да провери как е. Подсъдимата А. отишла с автомобила си до жилището на Н. Г. и там разбрала от служителите на МВР за убийството й.

 

в) За подсъдимия О.А.

31. Сутринта на 26.02.2000г. около 10.30-11.00 часа подсъдимият А. отишъл със съпругата си - св.Д. А. и своя син в кафе „К.” в гр.Я.. Там били заедно със св.В.П., св.К.Т., св.И. Л., св.С.Л., както и свещеник П. и жена му М. и И.В. със съпругата си. Престояли до 12.30 часа, когато при подсъдимия А. дошъл св.А. Ч., заедно с когото и със св.Д.Г. отпътували със служебен автомобил на „С.И.***” АД - „Н.М.” за гр.Б., за да търсят бамбукови пръчки за лозята на фирмата. В гр.Я. тримата се върнали след 16.00 часа, като подсъдимият се прибрал у дома си.

 

32. По това време в жилището на семейство А. на адрес гр.Я., ул.”Д. Б.”бл.**, ет.*, ап.** се намирала и св.М. Н., която помагала на сина на подсъдимия по английски език. Подсъдимият А. обядвал и отишъл да почива в спалнята. Св.Н. останала в дома на подсъдимия до около 19.00 часа, като през това време подсъдимият А. не напускал дома си.

След като св.Н. приключила с помощта за детето, семейство А. вечеряли и гледали телевизия. Около 22.00 часа в дома на подсъдимия дошъл св.Д.Г., който разговарял по служебни проблеми с подсъдимия близо 15 минути и си тръгнал. След това всички легнали за сън.

 

33. На следващата сутрин след 09.00 часа подсъдимия А. излязъл от дома си и около 10.30 часа отново бил в кафе „К.”, заедно със св.П., св.Т., св.Л. и св.Л.. Разговаряли до 12.00 часа и подсъдимият се прибрал в дома си, за да се преоблече, тъй като трябвало да пътува за гр.С. поради ангажименти за следващия ден.

Подсъдимият А. *** сам с управлявания от него автомобил „Н.М.” и пристигнал в 17.00 часа. Отседнал в дома на своите приятели и кумове - св.Д.Т. и св.Ж.Т.. След кратък разговор с двамата, подсъдимият А. излязъл и отишъл на среща с адв.Я.Т., която бил наел, за да довърши регистрацията на „С.И. 1924” АД в гр.С., започната и непродължена от адв.Н. Г..

След срещата с адв.Тончева подсъдимият А. се прибрал в дома на кумовете си в 19.00 часа и вечерял с тях. Преспал в дома им и на следващата сутрин започнал със срещите си по повод бизнеса на винарната.

 

34. След като на 28.02.2000г. приключил работата си в гр.С., подсъдимият А. ***, като по пътя бил спрян от органи на ПП-КАТ в гр.С.З. и му бил съставен акт №648/28.02.2000г. за шофиране с превишена скорост и без обезопасителен колан.

В гр.Я. подсъдимият А. бил след 17.00 часа на 28.02.2000г.

 

г) За близките на пострадалата Н. Г.

35. През деня на 26.02.2000г. св.В.Г. била на работа до обяд и след като се прибрала и починала, започнала да опитва да се свърже с дъщеря си Н. Г. ***. Обадила се след 18.00 часа, но не успяла да се свърже. направила нов опит да се свърже след 23.00 часа, но отново не успяла. Говорила с другата си дъщеря - св.М.Г.-Д. и от нея разбрала за разговора пред деня на 26.02.2000г.

На другата сутрин св.В.Г. отново опитала сутринта в 06.00 часа да се свърже с Н. Г., но отново не успяла. Отишла на гробищата в гр.Я. и след това продължила да прави опити да се свърже с Н. Г., които останали безуспешни.

След обяд - около 17.00 часа се свързала със св.Д.М., която й казала, че се е чувала около обяд на същия ден (27.02.2000г.) с Н. Г. и е говорила с нея по работа. Св.М. се опитала да успокои св.Г. с аргумента, че Н. Г. е млада и може да има други ангажименти.

Св.К. Г. също опитвал да се свърже с дъщеря си, но не успявал.

Напразните опити за връзка с Н. Г. притеснили силно бащата и майката на пострадалата. Сестра й - св.М.Г.-Д. също не успявала да се свърже със сестра си.

 

36. Сутринта в понеделник - 28.02.2000г. св.В.Г. се обадила на св.М. С. - секретар на св.А. П. и от нея разбрала, че Н. Г. не е на работа. Св.Г. помолила св.С. да отиде в обедната почивка до жилището на Н. Г., за да провери какво става.

В същото време св.М.Г.-Д. била в съдебно заседание и след края му, като разбрала от майка си, че продължава да няма връзка със сестра й, се обадила на св.А. П. и го накарала да изпрати някого да провери какво става с Н. Г.. Св.П. разрешил на св.С. да отиде до дома на Н. Г. и в 13.00 часа св.С. тръгнала към кв.”С.”.

 

37. Св.М. С. влязла във входа на жилищния блок и звъннала на вратата на апартамента, нает от пострадалата Н. Г.. След като никой не й отговорил, свидетелката натиснала бравата на вратата и входната врата на апартамента се отворила на ширина около 50 см, тъй като заключващият лост на хоризонталната брава бил превъртян, но не бил влязъл в планката на рамката, а се намирал между планката и рамката на вратата и позволил отварянето на вратата. Св.С. успяла да влезе през образувалия се отвор от около 50 см. в апартамента.

При влизането си в хола през входната врата, св.С. видяла краката на пострадалата от фотьойла, в който се намирал трупът. Бутнала одеалата, с които било завито тялото на Н. Г., тъй като в първия момент св.С. останал с впечатление, че Н. Г. се е завила сама. След отместването на одеалата св.С. видяла нараняванията на главата и кръвта по Н. Г. и изскочила от апартамента, като се обадила на полицията. Изчакала идването на полицията пред жилището.

 

38. На място дошли полицаи от СДВР-04РПУ, които запазили местопроизшествието и повикали дежурния следовател от СтСлС.

След пристигането на следователя и на вещо лице-лекар, в 16.40 часа започнал оглед на апартамента на пострадалата Н. Г..

 

39. В същото време близките на Н. Г. в гр.Я. продължили да правят опити да се свържат с някого, от който да разберат какво става. Св.Д.М. в 16.52 часа се свързала с прокурор Н. К., който се прибирал със съпругата си св.Н.К. *** и се намирал в района на гр.К., като провела разговор, при който той й казал, че не знае нищо за пострадалата Н. Г., но да не безпокоят подсъдимата А., защото тя е под стрес.

 

40. В 17.20 часа св.К. Г., св.В.Г. били в дома си в гр.Я., ул.”К.И.” №* като при тях дошла и дъщеря им св.М.Г.-Д.. Св.Г.-Д. набрала за поред път телефона в жилището на сестра си и този път вдигнал мъж, който се представил за полицай. От него св.Г.-Д. разбрала, че сестра й е мъртва.

Незабавно свидетелите се организирали за пътуване до гр.С. и около 22.00 часа св.К. Г., св.В.Г., св.М.Г.-Д. и св.Г.Д. били в СДВР, където започнали разпити.

 

41. Също в СДВР по това време била и подсъдимата А., която била отишла до апартамента на пострадалата по молбата на св.Д.М. (вж. т.30). Около 22.30 часа подсъдимият К. бил повикан от полицейски служител да прибере подсъдимата А. от сградата на СДВР, защото тя била изключително разстроена и не можела да шофира. Подсъдимият К. отишъл и прибрал с такси съпругата си, като се обадил и на св.Н.В., за да дойде да прибере автомобила (подсъдимият К. няма документи за управление на МПС и не шофира). Тогава св.Н.В. и св.Е.В. разбрали, че Н. Г. е мъртва, без да разберат никакви подробности за това.

 

42. През това време колегите на пострадалата Г. от гр.Я. - св.П.С. и св.С.С. отишли в бар „Н. Й.” ***, стопанисван от св.Д.М., за да обсъдят случилото се с нея, защото я приемали за близка приятелка на Н. Г.. Около 20.00 часа св.М. се обадила на св.Н. Х. и на подсъдимия А. и ги повикала в бара. Там двамата научили за смъртта на Н. Г., като между подсъдимия А. и св.М. възникнал скандал, тъй като св.М. обВ.ла подсъдимия А. за смъртта на Н. Г. и поискала от него да отиде до гр.С. при св.А. П., а подсъдимия А. отказал.

 

В. Събитията след 28.02.2000г.

 

43. На 29.02.2000г. сутринта от гр.С. към гр.Я. отпътувала следствена група от следовател П. К., св.И.П. - оперативен работник в СДВР-сектор „01” и още един оперативен работник.

В гр.Я. със съдействието на РДВР-Я. започнали разпити на познати на Н. Г.. Бил задържан и подсъдимия А., като в жилището му, в негово отсъствие започнало в 18.00 часа претърсване с разрешение на съдия от ОС-гр.Я..

 

44. Претърсването било извършвано в присъствието на св.Д. А. - съпруга на подсъдимия А. и на св.Т. М. и св.М. Д. - поемни лица. При претърсването, наред със следствената група от гр.С., участвали и полицаи от РДВР-Я..

При извършеното претърсване не били открити никакви подозрителни вещи, като били иззети писмени документи. Бил изготвен и подписан протокол, в който изрично на първа страница било вписано „Не се намериха вещи имащи отношение по сл. д. №69/2000г” (правописът и пунктуацията запазени) и била поставена точка. Следствената група излязла пред входната врата на жилището. Поемните лица излезли от жилището на подсъдимия А. и св.М. се прибрал към дома си, а св.Д. слизала по стълбите, като св.Д. А. и следователят К. били на стълбищната площадка пред апартамента. В този момент неустановен полицейски служител (св.И.П. категорично отрича да е бил той), останал сам във вътрешността на апартамента, извикал останалите и им заявил, че е намерил потник с кръв в пералнята.

Св.А., св.П. и следователят се върнали в апартамента, извикали отново поемните лица и им показали появИ.се неизвестно от къде и как мъжки потник с червеникаво зацапване отпред в областта на корема. Във вече изготвения протокол за претърсване и изземване след израза на първата страница, цитиран по-горе, било дописано „с изключение на мъжки потник с червеникаво зацапване намерен в пералнята машина.”

 

45. Следствената група отпътувала за гр.С., а подсъдимия А. бил освободен от полицейското задържане.

 

46. На 01.03.2000г. в гр.Я. било погребението на Н. Г.. След погребението, по време на траурния обяд, св.Р.Б. и св.Х.Й. Х. - по това време полицейски служители в РЗ БОП-Я. и РДВР-Я., провели разговор с бащата и майката на пострадалата Г. - св.К. Г. и св.В.Г., като настойчиво се интересували от това, дали те знаят къде се съхраняват касети със записи, правени от Н. Г. с нейния диктофон. Св.В.Г. ги заблудила, че касетите са в Б. трезор, след което те престанали да питат.

 

47. На 07.03.2000г. около обяд подсъдимите А. и К. били извикани в сградата на СДВР, тъй като спрямо тях били формирани силни подозрения, че прикриват значими обстоятелства, свързани с отношенията си с Н. Г. и нейното убийство. Започнали „събеседвания”, без на двамата подсъдими да е обяснено в какво ги подозират и без да им е осигурена адвокатска защита. Подсъдимите били разделени един от друг (те се видели за пръв път чак вечерта след 20.00 часа, вече в Института по психология на МВР).

В ранния следобед полицейските служители предложили на подсъдимите да се съгласят на полиграфско изследване и след полученото съгласие, подсъдимите били транспортирани в Института по психология на МВР, където с тях започнали разговори от служители на института, сред които свидетелите А. Т., П. Е., Р.Й., К.Б. и Н.С. - ръководител на сектора „Експертна психологична дейност”.

 

48. Подсъдимият К. бил подложен на един полифизиографски тест (SKY) периода 15.54 часа - 16.16 часа, като отговорил на следните въпроси:

„Подозираш ли кой причини смъртта на Н. на 26.02. тази година?” - отговор НЕ, резултат ЛЪЖА.

„Знаеш ли със сигурност кой причини смъртта на Н. на 26.02. тази година?” Отговор НЕ, резултат НЕОПРЕДЕЛЕН.

„Ти ли нанесе ударите по главата на Н. в дома й на 26.02. тази година?” Отговор НЕ, резултат НЕОПРЕДЕЛЕН.

Психолозите преценили, че подсъдимият К. не е физически извършител на убийството и не следва да се подлага на последващи тестове.

 

49. С подсъдимата А. били направени поне пет теста, първият (SKY) от които в периода 17.48 часа - 18.03 часа, вторият (YOU) - в периода 19.24 часа-19.28 часа, третият (YOU) - в периода 19.52 - 20.24 часа, четвъртия (Pick) - в периода 22.39 часа - 22.53 часа и петият (Pick) вече на 08.03.2000г. - в периода 00.05 часа - 00.16 часа.

При някой от тестовете (неустановен) на подсъдимата били зададени следните въпроси:

„Ти ли причини смъртта на Н. на 26.02. тази година?” Отговор НЕ, резултат ЛЪЖА.

„Ти беше ли в дома на Н. вечерта на 26.02. тази година?” Отговор НЕ, резултат ЛЪЖА.

„Ти ли нанесе ударите по главата на Н. в дома й на 26.02. тази година?” Отговор НЕ, резултат ЛЪЖА.

При един от тестовете по метода на пиково напрежение били регистрирани реакция лъжа при стимулите „Сатър” и „Остави го у Н.”.

По време на „изследванията” в Института на МВР наред с психолозите от института, при заподозрените подсъдими били и многобройни оперативни работници от СДВР.

 

50. Вечерта на 07.03.2000г. защитникът на подсъдимия К. по друго дело като адвокат - св.Е. К. разбрал от прокурор Н. К., че двамата подсъдими А. и К. са задържани в СДВР и се обадил по телефона на Началник група „Тежки убийства” в СДВР, за да се информира за положението на подсъдимите, но му бил отказан достъп до тях, тъй като нямали качеството на обвиняеми.

 

51. След завършване на „изследванията” и „събеседванията” късно след полунощ, подсъдимите А. и К. били освободени от Института по психология на МВР и около 04.00 часа на 08.03.2000г. се прибрали в дома си.

 

52. След изготвяне на „Оперативно-психологичната експертиза органите на МВР били убедени, че убийците на пострадалата Г. са двамата подсъдими К. и А. и престанали да работят по други версии.

На 17.03.2000г. в дома на семейство К. било извършено претърсване и изземване, при което не били намерени никакви вещи, свързани с убийството на пострадалата Г..

 

53. След тази датата следствените действия по делото на практика прекъсват до 11.10.2000г., когато в св.К. е намерена платка от мобилния телефон на пострадалата, който липсвал след нейното убийство. От св.Д.В.В. - лицето, при което частите от мобилния телефон на пострадалата са били заложени през пролетта на 2000г., е извършено разпознаване на 12.10.2000г., при което свидетелят разпознава несигурно като лицето, заложило телефона Тане К.ов П., въпреки, че във фотоалбума за разпознаване има и снимка на подсъдимия П.Д.К..

 

54. След това действие, извършено по настояване на оперативния работник по случая - св.И.П., следствените действия отново престават, като едва на 04.12.2000г. след лична среща на сестрата на пострадалата - св.М.Г.-Д. с тогавашния Главен прокурор на Република Б. - Н. Ф., той лично изземва делото от СтСлС и го възлага на НСлС като разпорежда редица действия за разкрИ.е на извършителите.

Делото е възложено на следовател И.И. от НСлС, който започва нови разпити на свидетели. Веществените доказателства по делото, включително иззетия на 29.02.2000г. от дома на подсъдимия А. потник се съхранявали в СтСлС, като едва на 02.03.2000г. (разписка на л.17 от т.2 на сл. дело) тези веществени доказателства са предадени от следователя К. на следователя И.

Назначена е ДНК експертиза на потника и на други веществени доказателства - остъргани парченца от мазилка, като при предаване на запечатаните пликове се оказало, че в запечатан „Плик №2” в него липсват описаните парченца от мазилка и едва по-късно в незапечатан плик от следовател И. на експертите бил предаден плик с остърганите парченца (л.3 от т.5 на сл. дело).

 

55. Във времето в което по делото не се предприемат никакви действия за разкрИ.е на обективната истина от органите на досъдебното производство и от МВР, с помощта на неустановено лице от ВКП на подсъдимите А. и К. са издадени неистински служебни бележки, че работят във ВКП. С тези неистински служебни бележки подсъдимите А. и К. успели да получат визи за В. от посолството на В. в гр.С. (за това престъпление двамата подсъдими са осъдени по НОХД №4804/2001г. на СРС, НК, 16 състав и по-късно реабилитирани).

С получените визи подсъдимите заминали за В. на 03.06.2000г., като подсъдимият К. останал там и намерил работа с помощта на свой познат - св.Р. Т.Т., а подсъдимата А. се върнала на 07.06.2000г. в Република Б. и за втори път отпътувала за В. на 18.08.2000г., след което останала там.

 

56. На 29.03.2001г. подсъдимият А. бил призован в НСлС и бил задържан, като на 02.04.2001г. бил привлечен като обвиняем по делото и задържан под стража с определение на СГС.

Преди това привличане - на 29.03.2001г. следователят по делото И.И. провел разговор със св.Р.Б., който по това време бил съдружник с подсъдимия А. в един от бизнесите на подсъдимия, като следовател И. казал на свидетеля „За сега все още няма повдигане, но може други неща да предстоят. Една кръвна експертиза сутринта е излязла, която е много неприятна”, след което заявил на свидетеля „Не е хубаво да се обаждаш от твоя телефон, отиди при К.ов”.

Разговорът бил записан със законно прилагано СРС, разрешено от Председателя на СГС (л.112-л.125 от приложеното към т.17 от сл. дело наказателно производство срещу И. И.).

Срещу следовател И. било образувано наказателно производство, което първоначално е прекратено поради неговия имунитет, а впоследствие - поради неговата смърт през 2006г.

 

57. На 29.03.2001г. било проведено и полифизиографско изследване на подсъдимия А., при което са му зададени въпросите

„Знаеш ли със сигурност кой разби главата на Н. Г. през февруари м.г. в нейния апартамент?” Отговор НЕ, резултат НЕОПРЕДЕЛЕН.

„Ти ли разби главата на Н. Г. през февруари м.г. в нейния апартамент?” Отговор НЕ, резултат НЕОПРЕДЕЛЕН.

„Ти присъства ли, когато разбиха главата на Н. Г. през февруари мг. в нейния апартамент?” Отговор НЕ, резултат ИСТИНА.

Изследващите психолози приемат, че „с голяма степен на вероятност може да се твърди, че О.А.А. не е директния извършител на убийството на Н. Г. и не е присъствал в нейния апартамент през февруари миналата година, когато са разбили главата й” (заключение на психологическата експертиза).

По неизвестни причини резултатите от това полифизиографско изследване не били съобщени нито на наблюдаващите прокурори, нито на съдилищата, които са задържали и освободили в последствие подсъдимия А. на досъдебното производство и за тази експертиза се разбра едва на 20.11.2007г. при разпита на свидетелите Банов, Й. и Стойчев.

 

58. На 11.10.2001г. подсъдимият П.К. и св.Р. Т.Т. тръгнали с автомобил, собственост на св.Т., от гр.Лондон към Република Б.. Минали през Франция, Белгия, Германия, Чехия и Словакия. Вечерта на 12.10.2001г. двамата били спрени на излизане от Р.С. към Република Унгария. Св.Т. бил освободен и продължил пътя си към Република Б., а подсъдимият К. бил задържан от словашките власти и впоследствие екстрадиран в Република Б. с Решение от 14.11.2001г. на Областния съд - гр.Б.. На 10.01.2002г. подсъдимият П.К. бил предаден от властите на Р.С. на българските власти и бил настанен в ареста на СпСлС (сега НСлС).

Задържането на подсъдимия К. продължило до 08.07.2003г., когато му е определена мярка за неотклонение парична гаранция.

 

59. В периода от 10.04.2003г. до 25.04.2003г. подсъдимият К. се намирал в ареста на НСлС на бул.„Г.М.Д.” №** в кИ.№**на етаж 4. В този период в тази кИ.е бил и св.И. Г.Н., който към момента изтърпявал наказание лишаване от свобода, но бил разследван и по много други дела за документни измами. С разрешение на Председателя на СГС в кИ.та били прилагани специални разузнавателни средства (подслушване) в операция „Нежния”, записите от които са унищожени с Протокол №У-507/18.06.2003г. на основание чл.31, ал.3 от ЗСРС (л.74 от т.8 на дело №982/2000г. на ДОИ на НИП), поради неразкрИ.е на престъпление, като изготвените протоколи на хартиен носител са приложени в т.8 на дело №982/2000г. на ДОИ на НИП. От съхранените протоколи се установява, че въпреки многократните опити на св.Н. да говори с подсъдимия К. за убийството на Н. Г., подсъдимият К. последователно сочи незнанието и недоумението си от това, че е обвинен за убийството и не знае кой е убиецът. Известен период от време заедно с тях в същата кИ. е било настанено и лицето В. О.Б..

 

По доказателствата:

 

А. Доказателства, доказателствени средства и способи за доказване:

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени средства и използвани способи за доказване:

 

1. Гласни доказателствени средства

 

а) обясненията на подсъдимите О.А.А. и П.Д.К.

 

б) показанията на разпитаните пред съда свидетели К. Д.Г. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.3 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 НПК - стара редакция), В.П.Г. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.3 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 НПК - стара редакция), М.К.Г.-Д. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.3 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК - стара редакция), Г.П. Д. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.3 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК - стара редакция), М. С. С., Р.Г. Г., Д.В.В. (прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 НПК - нова редакция), Т.Д.Д. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК - нова редакция), Е.К.В., Н.Х.В. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК - нова редакция), Р. А. К. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК - стара редакция), Д. Г. М., М.А.Ф., Н.К.К. (частично), М.Т.А., И.А.Г., Е.Н. К., Д.А.Д., Д. А.А., Н. Д. Х., Д. Н. Т., Ж. И. Т., П.М.С., С.М.С., М. Н. Н., Р.Й.А. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК - нова редакция), П.Г.У. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК - нова редакция и по чл.281, ал.1, т.2, пр.2 НПК от НОХД №С-6/2003г. на СГС), Д. П. Г., Д.Г. А., Н.Д.Р.-С. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК - нова редакция), И.н И. С., Р. Т.Т., Р.А. Б., Н. Н.ев Г., М.М. М., А.Г. Т., Р.И.Й. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 НПК от НОХД №С-6/2003г. на СГС), К.И.Б., П.Д. Е., Н.Л.С., Х.В. В., М. Б. Д., Т. Щ. М., В.Ц. П., К.А. Т., И.Г. Л., С.С. Л., И.В.П., П. А.С., Н. Г. К. (известен в обществото като „Б.”), И. Г.Н. (споменаван по делото като „бай И. - Б.” в прокурорските преписки)

 

в) проведените в съдебно заседание очни ставки между св.Р.Б. и св.С.Л., между св.Р.Б. и св.И. Л., между св.Р.Б. и св.К.Т., между св.Р.Б. и св.В.П., между св.Н.К. и подсъдимия П.К.

 

г) показания от досъдебното производство (прочетени със съгласието на страните на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 НПК) на свидетелите И. П.Г., К. Г.Г., Р.М.Д., Л.П.П., М.П.П., А.Г. Ж., К. В. К., А. Г. Я., М. П.П., М.Д. К., А. И. П., Н. Г. Д., Р.Й.Б., П.В.П., Е. Д. М.-Г., Н. В. Г., А.Д. Ч., Е.А.К., К. Б. Т., М. Т. Д.-М., С.Д.М., А. Х.Б., Х.Й. Х., Н. К.Б., Н.И.Т., Л.Х.Л., П.Х.Д., З.С. Г.а, К.Г.В., А.Х. С., А.Б.К., К. Т.Т., Б. Н.ев В., В.Г.В., Д.К. Т., П. П. П., Д.Г. Ш., С. И. Г..

Съдът използва тази процесуална техника по отношение на свидетелски показания на свидетели, които на досъдебното производство през 2000г.-2001г. са дали сведения, свързани по някакъв начин с поведението на пострадалата Г. и на подсъдимите, без да са със значима доказателствена стойност за предмета на доказване. Съдът предпочете да прочете показанията на тези свидетели, а не да ги заличава, независимо от твърде отдалечената връзка на свидетелските им показания с предмета на доказване по делото, тъй като счете, че при пълната неизясненост на авторството на убийството, всяко едно сведение, свързано по какъвто и да било начин с фактите по делото може да спомогне за разкрИ.е на обективната истина, като в същото време не може да се пренебрегне изключително дългия период от време между фактите, за които свидетелите от тази група са давали показания и съдебното следствие по делото. При съгласието на страните и възможностите, които законът дава за приобщаване на свидетелски показания без личен разпит, настоящият съдебен състав прие, че разкрИ.ето на обективната истина не налага спазване на принципа на непосредственост в неговата пълнота и използва процесуалната възможност, дадена от действащия закон.

 

2. При постановяването на присъдата съдът използва и заключенията на приетите по делото съдебно-медицинска експертиза на труп №233/2000г. (т.1, л.110-л.113 от сл. дело), съдебно-медицинска експертиза за ДНК-анализ №2/2000г. (т.1, л.115-л.124 от сл. дело), съдебно-медицинска експертиза за ДНК-анализ №3/2000г. (т.1, л.129-л.137 от сл. дело), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства №38/2000г. (т.1, л.143-л.144 от сл. дело), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства №59/2000г. т.1, л.145-л.146 от сл. дело), съдебно-медицинска експертиза за ДНК-анализ №14/2001г. (т.5, л.2-л.17 от сл. дело), съдебно-медицинска експертиза за ДНК-анализ №17/2001г. (т.5, л.19-л.26 от сл. дело), съдебно-медицинска експертиза на ВД №45/2001г. (т.5, л.28-л.30 от сл. дело), допълнителна съдебно-медицинска експертиза за ДНК-анализ по №14/2001г. (т.5, л.32-л.41 от сл. дело), техническа експертиза за разбИ.е на пароли (т.5, л.45-л.46 от сл. дело), съдебно-медицинска експертиза по писмени данни (т.8, л.13-л.20 от сл. дело), дактилоскопна експертиза (т.8, л.27-л.30 от сл. дело), техническа компютърна експертиза т.9, л.2-л.18 от сл. дело), допълнителна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни (т.13, л.71-л.77 от сл. дело), комплексна съдебно психиатрична психологична и медицинска експертиза (т.5, л.342 от съдебното дело).

 

3. Писмени доказателства и доказателствени средства

 

- от том 1 на сл. дело - писмо за изпращане на фотоалбуми -л.13, протокол за оглед на местопроизшествие на 28.02.2000г. - л.14-л.17, фотоалбум - л.21-л.25, протокол за оглед на местопроизшествие на 09.03.2000г. - л.26-л.27, протокол за разпознаване на трупа - л.28, фотоалбум на трупа - л.29-л.31, фотоалбум на разпознаване на трупа - л.32-л.33, протокол за претърсване и изземване на жилището на подсъдимия А. на 29.02.2000г. - л.34-л.25, разпореждане СГС за разрешение за претърсване - л.37, протокол за претърсване и изземване на жилището на К. -л.38-л.39, експертна справка за дактилоскопна следа от документи - л.40, експертна справка за дактилоскопни следи от апартамента - л.41 с дактилоскопните следи - л.42, писмо за мобилния апарат на пострадалата Г.- л.90, писмо на „Мобилтел” АД за телефона - л.91, протокол за доброволно предаване на платката на телефона - л.96, протокол за доброволно предаване на дисплея и клавиатурата на телефона - л.97, разписка за получаване на веществени доказателства - л.98, разпореждане на СГС за разрешение за претърсване - л.99, разпореждане на СГС за разрешение за претърсване - л.102, протокол за разпознаване по фотоалбум с фотоалбума - л.104-л.108, гаранционна карта на телефона на Н. Г. - л.152-л.153, молба на Н. Г. до собствениците на „С.И.***” АД със справки - л.154-л.159, разписки за получаване на вещите на Н. Г. от сестра й - св.Г.-Д. - л.160-л.161

- от том 2 на сл. дело - разписка за предаване на веществени доказателства между следователите - л.17, справка за пътуванията на семейство К. в чужбина -л.36-л.37, препис от протокола от 28.02.2000г. - л.44-л.46, препис от протокола от 29.02.2000г. - л.47, справка от следовател К. за претърсването на 29.02.2000г. - л.48, писмо на САК за определяне на служебни защитници - л.50, определение СГС за задържане под стража (задочно) на семейство К. - л.63-л.68, определение СГС по мярката на О.А. от 02.04.2001г. - л.80-л.90, определение САС по мярката на О.А. от 10.04.2001г. - л.91-л.99, касационна жалба срещу решение на ВАС (за Н. К.) - л.129, Постановление на прокурор Цеко Й. по жалба на Н. К. по друго дело - л.131-л.132, решение на ВАС №3622/23.05.2001г. (за Н. К.) - л.142-л.145

- от том 3 на сл. дело - писмо на Военноапелативна прокуратура с приложен болничен лист за св.Велева - л.89-л.91, протокол за доброволно предаване - л.92, писмо на Д.А.-К. до Е.В. - л.93, плик на писмото - л.94, протокол за доброволно предаване - л.95, писмо на Д.А.-К. до Е.В. - л.96, плик на писмото - л.97, факс на прокурор Р. К. до АП - л.110

- от том 5 на сл. дело - техническа справка за наличие на кръв - л.51, приемо-предавателен протокол за компютъра на Н. Г. - т.53, техническа справка за файловете на компютъра - л.54-л.57, техническа справка - л.58

- от том 6 на сл. дело - разпореждане СГС за претърсване дома на семейство К. - л.2, протокол за претърсване и изземване - л.3-л.4 с албум - л.5-л.7,  разпореждане СГС за претърсване дома на подсъдимия А. *** - л.8, определение на ОС-Я. - л.9-л.10,  протокол за претърсване и изземване на офиса на “С.И. 1924” АД - л.11-л.12, разрешително за огнестрелно оръжие - л.13,  разрешително за ловно оръжие - л.14-л.15, членска карта за БЛРС - л.16-л.17, членска карта за БЛРС и билет за лов - л.18-л.21, разрешение за закупуване на оръжие - л.22, фактура за оръжие - л.23, албум - л.24-л.29, албум - л.30-л.32, протокол за претърсване и изземване в хотелската стая на подсъдимия А. - л.33-л.34, разпореждане СГС за претърсване автомобила на К. - л.26, протокол за претърсване и изземване на автомобила - л.37-л.38 с албум - л.39-л.42, техническа справка - л.44, протокол за доброволно предаване на комплект с ножове и чаши - л.45, протокол за доброволно предаване на 4 бр. пощенски пратки от В. - л.49, л.51, протокол за доброволно предаване на 2 бр. пощенски пратки от В. - л.50, л.52, протокол за оглед на пощенски пратки - л.53-л.55 с фотоалбум - л.56-л.60, протокол за оглед на пощенски пратки - л.61-л.63 с фотоалбум - л.64-л.67

- от том 7 на сл. дело - писмо на НЦБ “Интерпол” за екстрадирането на подсъдимия П.К. с протокол за предаване - л.14-л.16, писмо на ВКП относно задържането на подсъдимия К. в Р.С. - л.20-л.22, документи по екстрадицията на К. в превод и в оригинал - л.23-л.39, определение СГС, НК по мярка на подсъдимия К. - л.57-л.69, определение САС, НК по мярка на подсъдимия К. - л.70-л.77, протокол за доброволно предаване на пасаван - л.91, пасаван - л.92, удостоверение за наследници - л.106, удостоверение за адвокатските права на Н. К. - л.108,

- от том 8 на сл. дело - протокол за оглед - л.7-л.9, протокол за следствен експеримент (относно начина на влизането на св.С. в апартамента на пострадалата Г.) - л.10-л.11, материали от проверката по жалбата на подсъдимата К. за 07.03.2000г. - л.31-л.57, писмо на „Булфон” с разпечатка за проведени разговори с карта №********* - л.62-л.63, определение СГС по мярка на подсъдимия К. - л.73-л.78, определение САС по мярка на подсъдимия К. - л.68-л.72, молба на св.А.Я. до СГП - л.81-л.89, факс на БТПП с приложение - л.90-л.91

- от том 9 на сл. дело - разпечатки от компютъра на Н. Г. - л.19-л.168

- от том 10 на сл. дело - разпечатки от компютъра на Н. Г. - л.1-л.104

- от том 12 на сл. дело - определение СГС по мярка на подсъдимия К. - л.2-л.6, определение САС по мярката на подсъдимия К. - л.7-л.9, определение СГС по спирането срещу Н. К. – л.10-л.11, определение САС - л.12-л.13, препис-извлечение от акта за смърт на Н. К. - т.12, л.16

- от том 13 на сл. дело - писмо на МВР-Институт по психология - л.82,  становище на МВР-Дирекция “ПНО” - л.83, становище за връщане на веществени доказателства - л.84, разписка за връщане на вещи на св.Г.Д. - л.87, писмо на Директора на 105 СОУ за грипна ваканция - л.91, заповеди за грипна ваканция - л.92-л.93, протокол за доброволно предаване на анцуга - л.94

- от том 14 на сл. дело - писмо на СДВР за изпращане на видеокасета със запис от огледа - л.2, писмо на СДВР за изпращане на комплекти със снимки от огледа - л.3, снимки от огледа (снети от видеокасета) - л.4-л.31, фотоалбум към огледа от 28.11.2002г. - л.32-л.42, фотоалбум към следствения експеримент от 28.11.2002г. - л.43-л.50, писмо на “Мобилтел” АД с разпечатки на телефони 088 318512, 088 215511 и 088 601240 за периода 26.02.2000г. до 28.02.2000г. - л.52-л.56, писмо на “Мобилтел” АД с разпечатки на телефон 088 318512 за периода 25.02.2000г. до 10.03.2000г. - л.58-л.61, писмо на “Мобифон” за невъзможност да представи разпечатки - л.63, писмо на БТПП за установяване на фирма “Мароб” - л.65, писмо на Патентно ведомство относно търговската марка “Мароб” - л.66, регистрация на марката “Мароб” - л.67-л.68, каталог на фирма “Мароб” - л.69-л.70, писмо на БТПП относно кореспонденция с “Мароб” - л.72, факс на “Мароб” - л.73, каталог на “Мароб” от интернет - л.74-л.78, писмо на “Мароб” с изпращане на сатърчета от Италия - л.79-л.80, писмо на ВМА с приложена история на заболяване за Д. К. - л.82-л.89

- от том 15 на сл. дело - писмо на „Мобиком” със справка за собствениците на телефони ******** и ********* с информация за изходящи разговори от тях - л.2-л.13, писмо на „Мобилтел” за собствеността на 088 601240 с разпечатка - л.14, писмо на „Мобилтел” за собствеността на ******, ******* и ******** с разпечатки - л.17-л.38, справка за телефонни номера - л.39-л.40, писмо на „Мобилтел” за собствеността на телефонен номер 088 951761 с разпечатка - л.42-л.120,  писмо на БТК за телефони ******, ******, *******, ******, ***** - л.122-л.123, писмо на „Мобиком” за номер ********* и ****** - л.125, писмо на „Мобилтел” за собствеността на ********* с разпечатка - л.128-л.132, писмо на „Мобилтел” за собствеността на 088 343040 с разпечатка - л.134, писмо на „Мобилтел” за собствеността на телефонни номера - л.***, писмо на БТК за собствеността на телефонни номера - л.138-л.140, писмо на „Мобилтел” за собствеността на ********, ******** и *********** -л.***, писмо на СДВР-07РПУ и приложено ЗМ-123/99г. - л.145-л.156, писмо на „Мобилтел” със справка за собствеността на телефонни номера - л.158-л.160, писмо на БТК за собствеността на телефонни номера - л.162-л.164, писмо на БТК за собствеността на телефонни номера - л.165-л.167, писмо на „Мобиком” за собствеността на телефонни номера - л.169-л.172

- от том 16 на сл. дело - писмо до НСлС за св.В. - л.16, писмо на НСлС - л.17, писмо на СГП за отделяне на материали - л.18, писмо на СВОП за отделяне на материали - л.19, писмо на Института по психология на МВР - л.24, Оперативно-психологична експертиза №26/17.03.2000г. - л.25-л.31, определение СГС по мярката на подсъдимия К. - л.37-л.41, определение САС по мярката на подсъдимия К. - л.42-л.28, писмо на МВР-НЦБ “Интерпол” за издирването на подсъдимата Д. К. - л.59, писмо на „Мобиком” за телефонен разговор - л.60-л.61, свидетелство за съдимост на подсъдимия А. - л.75, свидетелство за съдимост на подсъдимата А. - л.76-л.77, свидетелство за съдимост на подсъдимия К. - л.78-л.79, характеристика на подсъдимия К. - л.100, характеристика на подсъдимия А. - л.101-л.102

- от том 21 на св. дело - писмо на НСлС за номерацията на томовете по делото - л.22,

 

- от том 1 на НОХД №С-6/2003г. на СГС, НК, 19 състав - удостоверение за наследници - л.34, нотариален акт №101, том ІV, рег. №5033, дело №1139/1999г. от 13.08.1999г. - л.433-л.435, нотариален акт №2, том VІІ, рег. №6771, дело №831/2001г. от 25.07.2001г. - л.436-л.438, нотариален акт №196, том ІV, рег. №5794, дело №1258/1999г. от 13.09.1999г. - л.439-л.442

- от том 2 на НОХД №С-6/2003г. на СГС, НК, 19 състав - трудов договор на Д. А. с АК „В.К.” - л.10, молба за освобождаване на Д. А. - л.11, заповед за освобождаване на Д. А. - л.12

 

- от том 1 на съдебното дело - опис на веществени доказателства - л.22-л.23, справка за съдимост на подсъдимия А. - л.29-л.30, справка за съдимост на подсъдимия К. - л.31-л.33, справка за съдимост на подсъдимата А. - л.34-л.36, фактура №237/05.04.2001г. - л.71, документи за търговските сделки на подсъдимия А. - л.211-л.214, писмо №9623/22.03.2007г. на МВР-СДП - л.288, писмо №19226/18.06.2007г. на СДП-09РПУ -л.444, документи за здравословното състояние на подсъдимата А. - л.447-л.460,

- от том 2 на съдебното дело - Решение №8 по ф.д. №8192/2000г. на СГС - л.1, медицински документи за подсъдимата А. - л.94-л.125, писмо №2-10/07.01.2008г. на Институт по психология-МВР с раздавателен опис и документи (съхранявани в Деловодство класифицирана информация на СГС) - л.173, документи по екстрадицията на подсъдимата А. - л.179-л.193 и л.248-л.278

- от том 3 на съдебното дело - писмо №ДС-28303/26.06.2008г. на СДП-БДС - л.187-л.189, документи за търговски сделки на подсъдимия А. - л.214-л.268 и л.350-л.371,

- от т.4 на съдебното дело - Решение от 04.11.2009г. на Върховния съд на В. - л.71-л.95 (на български и английски език), писмо №07-01-211/27.05.2010г. на СО-Район „Изгрев с удостоверение за семейно положение на подсъдимата А. - л.214-л.215, Решение №246/10.11.2006г. на СРС, БК, 91 състав - л.225-л.226, Решение от 17.11.2011г. на Магистратския съд в Уестминстър - л.405-л.420 (на български и на английски език, удостоверение за наследници - л.436

- от том 5 на съдебното дело - Решение на върховния съд на В. - л.59-л.99 и л.102-л.120 (на български и на английски език), справка НБД „Население” за св.Н. - л.191, справка за съдимост на св.И. Г.Н. с препис от бюлетините за съдимост - л.206-л.333, справка №И-121911/28.12.2011г. на НСлС - л.334, справка №И-121909/28.12.2011г. на НСлС - л.335, писмо №207/12.01.2012г. на ОС „ИН”-гр.С. - Сектор „Арести” - л.336, писмо №931/23.01.2012г. на ГД „ИН” -л.337-л.338

- от том 6 на съдебното дело - писмо №4713/2001г./16.03.2012г. на ВКП-Отдел „МПС” с документи по екстрадицията на подсъдимия К. от Р.С. - л.27-л.33, писмо №99-Н-Е-19/01г./01.03.2012г. на МП с документи по екстрадицията на подсъдимия К. от Р.С. - л.34-л.109, писмо №И-36789/04.04.2012г. на НСлС - л.229, писмо №3012/2012г./29.05.2012г. на Главен прокурор на Република Б. с приложени незаверени документи - л.339-л.350

- от том 7 на съдебното дело - писмо №КО-11-275/27.07.2012г. на СО-Район „Л.” с приложен препис-извлечение от акт за смърт за свидетеля И. Г.Н. - л.6-л.7, писмо №46283/01.08.2012г. на ОДМВР-гр.С.З. - л.9, писмо №49754/17.08.2012г. на ОДМВР-гр.С.З. с приложени разпечатки - л.18-л.20, свидетелство за свето кръщение - л.23, литературни творби на Н. К.Г. - л.24-л.26

 

- писмо №4-І-962/24.04.2012г. с приложено ДОИ №982/2000г. (8 тома) - секретно

 

- писмо №5-1536/02.10.212г. на СГП с приложена пр. пр. №10П-198/2007г. на СГП (1 том) - класифицирана

 

Съдът използва и документите, приложени в секретните материали по делото - том 17, том 18, том 19 и том 20 от сл. дело, томове от 1 до 8 от дело №982/2000г. ДОИ на НИП, както и пр. пр. №10П-198/2007г. (явен №4095/2005г.) на СГП, които не описва с оглед изискванията за защита на класифицираната информация, но които обсъди в съответствие с изискванията на НПК и въз основа на които също направи свои изводи по фактите.

 

Пред съда в съдебно заседание на 27.09.2010г. (т.4, л.286 от съдебното дело) посочената като свидетел майка на подсъдимата А.Р.Ш.А. направи отказ да свидетелства на основание чл.119 НПК, поради което нейните показания от досъдебното производство не могат да се използват, доколкото тя загуби качеството си на свидетел.

 

По време на съдебното производство, което беше спряно дълги години поради опитите за довеждане на подсъдимата А. от В., беше изменен българският процесуален закон - НПК (ДВ, бр.32/2010г.) в частта, касаеща прилагането на чл.281 НПК и прочитане показанията на свидетелите от досъдебното производство. По делото се наложи да се извърши многократно прочитане на свидетелски показания, доколкото съдебното следствие се провеждаше много години след събитията, включени в предмета на доказване по делото. Всички прочитания (без това за св.Н.В.), станаха със съгласието на страните в процеса - по реда на чл.281, ал.3 НПК до 2010г. и по реда на чл.281, ал.5 НПК след 2010г., като се получи и изрично писмено съгласие на отсъстващата подсъдима А. за тези прочитания.

 

Съдът цени всички приети по делото експертизи като обосновани и компетентно изготвени, включително оспорените от защитата заключения на съдебномедицинските експертизи на иззетия на 29.02.2000г. потник, с уговорките, които ще бъдат изложени систематично по-долу за тяхното значение при изключването на този потник като веществено доказателство по делото.

 

Б. Обсъждане на събраните доказателства

 

Като обсъди този обемен доказателствен материал съобразно значението на отделните доказателствени източници в тяхната съвкупност, както и поотделно, съдът заключи, че няма основания да приеме, че някой от тримата подсъдими е участвал в убийството на Н. К.Г. на 26.02.2000г. - 27.02.2000г.

Липсват всякакви преки или достатъчно косвени доказателства, които да свързват някой от подсъдимите с извършеното убийство по начин, който да позволи на съда да приеме за несъмнено установено участието им в престъплението съобразно изискванията на чл.303, ал.1 и ал.2 НПК.

 

Обясненията на двамата подсъдимия А. и К., дадени пред настоящия съдебен състав съдът оценява в тяхното двояко качество - на източник на доказателства и на средство за защита.

Обясненията на подсъдимия А. са последователни логични, подкрепят се от многобройни писмени доказателства и от показанията на много свидетели - св.А., св.Н., св.Х., св.Ч., св.Т. и св.Т. и много други. Тези обяснения не се опровергават от други доказателствени средства, като субективната увереност на близките на пострадалата Г., че именно поведението и отношението на подсъдимия А. е причина за нейната смърт, се основава на слухове и на усещания, които не могат да бъдат поставени в основата на присъда по наказателно дело и то с подобно тежко обвинение като в настоящето производство.

Всички свидетели, които са контактували с подсъдимия А. в периода 26.02.2000г.-29.02.2000г. са категорични относно липсата на всякакви промени в нормалното му поведение. Подсъдимият А. е бил в огромната част от времето с трети лица (извън съпругата си Д. А.) и неговото поведение е последователно и логично подредено, поради което съдът счете, че този подсъдим не е участвал във физическото убийство на пострадалата Г..

Що се отнася до обясненията на подсъдимия К., същите са последователни във времето, подкрепят се от разпечатките на телефонните разговори (по отношение на срещата с Н. К.), в голяма част от времето този подсъдим също е бил с трети лица - св.А. и св.А.. Дълго време основанията за неговото задържане от съда са се съдържали в първоначалните показания на св.Н.В. и на св.Е.В. за това, че на 27.02.2000г. сутринта подсъдимите А. и К. са им казали, че „Н. е убита”. Самите свидетели В. още на досъдебното производство са коригирали своята грешка, като са уточнили объркването си, свързано с почивните дни (оказало се, че св.Велева е била в болничен от 28.02.2000г. до 01.03.2000г.), като логично обясняват причините за своето объркване. Съдът приема, че е и нелогично убиецът (убийците) да положат значителни и трудоемки усИ. за заличаване на следите от престъплението и объркване на разследващите относно точното време на смъртта чрез завИ.е на трупа с одеяла и включване на електроуред за нагряване, а още на следващата сутрин да съобщават на трети лица за извършеното убийство.

Пред съда като свидетел беше разпитан И. Г.Н., който е бил в едно арестно помещение с подсъдимия П.Д.К. в периода 10.04.2003г.-25.04.2003г. Свидетелят възпроизведе извън процесуално признание на подсъдимия К. за участие в убийството на пострадалата Г.. В тази тяхна част показанията на св.Н. очевидно са повлияни от неговото желание да получи облекчаване на режима за изтърпяване на наказанието и евентуално съдействие на българските прокурори за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на поредното му наказание лишаване от свобода, за което може да се съди от саморъчните молби на този свидетел през годините, които са приложени по делото и в пр. пр. №10П-198/2007г. (явен №4095/2005г.) на СГП.

Настоящият съдебен състав намери, че показанията на св.Н. не  са логични и последователни. Тези показания са изцяло базирани на вестникарски публикации от медии, търсещи сензации. Свидетелят обърква датите на престоя си с подсъдимия К. в една кИ., сочи невъзможни да са се случили обстоятелства, а освен другото очевидно този свидетел не е знаел, че съвместният му престой с подсъдимия К. е бил използван за прилагане на специални разузнавателни средства, които по никакъв начин не подкрепят показанията на свидетеля (напротив - опровергават ги). Действително ВДС от тези СРС са унищожени по реда на ЗСРС, но обстоятелството, че тези СРС не са документирали извънпроцесуално признание на подсъдимия К. за извършено престъпление по отношение личността на пострадалата Н. Г. се установява както от официалния документ за унищожаването на материалния носител на записите, така и от снетите протоколи от използваните СРС.

Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че не за пръв път във връзка с настоящето дело св.Н. прави опит да смекчи чрез Прокуратурата на Република Б. затворническото си битие. Такъв опит е документиран още през 2005г., когато св.Н. е използвал лековерието на българските прокурори в случаите, свързани с отношенията между бившия Главен прокурор Н. Ф. и покойния му приятел/неприятел Н. К., за да избяга от затвора, което е наложило неговото издирване - пр. пр. 4095/2005г. на СГП, изискана и приложена от съда. В тази преписка чрез изготвените справки от тогавашната НСБОП е разкрита изключителната комбинативност на св.Н., довела до настаняването му във ВМА с цел да бъде провокирана св.Н.К. - прокурор от ВКП и възможността св.Н. да излезе необезпокояван през главния вход на ВМА и да се укрие. Именно поради това е направен и отказ да се образува наказателно производство от Зам.-градски прокурор на СГП.

Твърденията на прокуратурата, че св.Н. нямало как да знае подробности за случая са странни, при условие че още веднага след убийството и във връзка с него започват редица вестникарски публикации и предавания по електронните медии, които са били достъпни на св.Н. и в ареста, и в затвора, а и в периодите от време между 2003г. и 2011г., в които св.Н. е бил извън затвора в бягство. В българските арести и затвори гледането на телевизия, слушането на радио и четенето на вестници и списания е законно и разрешено и по стария ЗИН, и по новия ЗИНЗС.

Всичко посочено и последователността в поведението на св.Н. мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че той лъже относно казаното му от подсъдимия К. по времето на съвместния им престой в ареста на НСлС. В тази насока съдът не може да пренебрегне и данните, установени от бюлетините за съдимост на св.Н., за неговата склонност да върши престъпления против правосъдието, вкл. осъждането за подготовката за палеж на сградата на РС-гр.Радомир, осъжданията му за поредица от обикновени и документни измами в големи и особено големи размери, бягства от затвор, присвояване на самоличност и представяне за служител на МВР, които изцяло разколебават чистотата и безкористността на намеренията му да помогне на правосъдието.

По тези съображения съдът прие, че показанията на св.Н. за извънпроцесуално признание на подсъдимия К. не опровергават надлежно събраните в процеса обяснения на този подсъдим.

 

Тук съдът следва да посочи, че не приема за достоверни и показанията на св.Н.К. по отношение на друго извънпроцесуално признание - това на бившия главен прокурор Н. Ф. за това, че той е признал пред нея обстоятелството, че е физическият извършител на убийството на Н. Г..

В това отношение съдът отчита на първо място обстоятелството, че св.Н.К. е съпруга на лице, обвинено за подбудител на убийството на Н. Г. и по-късно убито от неизвестен извършител. Още приживе Н. К. е направил всичко възможно, за да насочи подозренията на своите близки и на медиите към участието на своя враг Н. Ф. в убийството на Н. Г.. Показанията на свидетелите Н. К. „Б.” и П. С. в това отношение възпроизвеждат пред съда направени от Н. К. твърдения, като нито един от тези свидетели не е възприел някакви факти в тази насока, които да са обективни и проверими. Тези двама свидетели изложиха пред съда твърдения, които очевидно произхождат от неприязънта, която те изпитват към личността на бившия главен прокурор Ф., от чието поведение и двамата свидетели са пострадали.

На второ място съдът отчита и очевидното емоционално настройване на св.Н.К. срещу личността на Н. Ф., когото тя счита за поръчител на убийството на своя съпруг. Трябва да се сподели и напълно разбираемото недоволство, което тази свидетелка има от начина на воденето на разследването на убийството на нейния съпруг по времето, когато главен прокурор на Република Б. е бил Н. Ф., което е довело до неразкрИ.е на убиеца и поръчителите и впоследствие до осъждане на Република Б. в Съда в С..

На трето място изрично и ясно трябва да се подчертае, че настоящия съдебен състав е обвързан от рамките на обвинението, такова, каквото е внесено за разглеждане с обВ.телен акт - твърдението, че физическите убийци на пострадалата Н. Г. са тримата подсъдими А., К. и А., подбудени от съпруга на св.Н.К. - прокурор Н. К.. В съдебното производство бяха положени всички възможни и достъпни усИ. да се установи дали това е така или не, като събраните доказателства водят до извода, че тримата подсъдими не са извършители на убийството. Дали лице, което не участва в процеса, е извършител на това убийство, следва да се установи в нарочно наказателно производство, при спазване на изискванията на НПК, вкл. на правата на съответния обвиняем. По тази причина настоящия съдебен състав по никакъв начин не може да вземе отношение по обвиненията, отправени от св.К., св.К. „Б.” и св.С. по отношение личността на бившия главен прокурор на Република Б. Н. Ф.. Следва само да се отбележи, че до момента на издаване от Н. Ф. като Главен прокурор на Република Б. на Постановлението на Главния прокурор от 04.12.2000г. по делото на практика не е работено (извън първоначалните следствени действия), което по мнение на близките на пострадалата, направили всичко възможно да раздвижат разследването, се дължи на влиянието, притеснението и страха, които покойният Н. К. е предизвиквал в разследващите.

 

На местопрестъплението са били намерени две угарки от цигари - едната под трупа на пострадалата с нейно ДНК и една в коридора под закачалка с ДНК на подсъдимия К.. Подсъдимият К. последователно в обясненията си твърди, че не е пушил по време на посещението си в апартамента на пострадалата на 26.02.2000г. Намирането на тази угарка (фас) в добре изчистеното жилище може да се разглежда като индикация, че подсъдимият К. е посещавал жилището. Това е установено по несъмнен начин - той е извършил ремонта на жилището и е посещавал апартамента на пострадалата Г. и след нейното настаняване.

Времето на оставяне на угарката по никакъв начин не може да бъде установено и да бъде свързано с времето на убийството на пострадалата. Всякакви предположения в тази насока са само спекулативни и не могат да послужат за свързване на подсъдимия К. с убийството. Съществуват множество варианти този фас да бъде оставен на „нетипично” място (както обозначиха мястото на намирането св.П. в показанията си и представителите на СГП в пледоариите си) - подхвърляне за заблуждаване на разследващите, недобро почистване на апартамента в предишните дни, оставяне на угарката от лице, участвало в убийството или в заличаването на следите от убийството и т.н. Всички тези възможни версии отново не отговарят на критерия на чл.303, ал.1 и ал.2 НПК за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия К. и останалите подсъдими.

 

В обВ.телния акт при излагане на фактическата обстановка и мотивиране на връзката на подсъдимите и на покойния Н. К. с убийството на Н. Г. се прави позоваване на недопустими в настоящия процес показания на св.Х.В. В. по друго дело, които не са присъединени по съответния процесуален ред. Въпреки това и в усИ.та си да изясни обективната истина за убийството на Н. К.Г., съдът допусна това лице като свидетел и успя да го издири въпреки укрИ.ето му след покушението срещу него на 13.02.2007г. Пред настоящия съдебен състав този свидетел възпроизведе свои сложни и враждебни отношения с покойния прокурор Н. К. и подсъдимата Д.А., но не изложи нито един конкретен факт, който да позволи да се свърже дори косвено Н. К. с поръчителството на убийството на Н. Г..

 

По делото не е доказано по никакъв начин (нито на досъдебното, нито в съдебното производство) и изложеното в обВ.телния акт голословно и декларативно твърдение „В работата си пострадалата Г. имала слабост да записва на диктофон разговорите, които провеждала с различни хора и по този начин създавала компромати срещу тях, които се опитвала да осребри /виж. св.Р.Б. т.13 л.29-30/. Сред тези компромати имало и такива, които уличавали и Н.Г. К. в нерегламентирани контакти и дейности, от който Г. определено се е страхувала.”.

Такива обстоятелства на досъдебното производство св.Б. не е заявявал категорично, а пред съда също не бяха възпроизведени. По делото се доказа, че пострадалата е ползвала диктофон, защото за такъв диктофон говорят освен св.Б. и св.Р.-С. (съвсем независимо от св.Б.), като в тази насока са и показанията на св.Г.Д. пред съда, като съдът отчита, че този свидетел, освен близък с пострадалата (мъж на сестра й) е и лицето, което професионално е било най-близко с пострадалата - дълги години са работели в една стая. По никакъв начин обаче не се събраха доказателства за това, че този диктофон е използван за нерегламентирани записи. Обстоятелството, че диктофонът и евентуалните записи от него не са намерени след смъртта на пострадалата Г. създава подозрения за връзката на тези записи с извършеното убийство, но нищо повече - не се установява нито кой е бил записван от пострадалата, нито съдържанието на записваните разговори, нито употребата на тези записи като „компромати” (по израза в обВ.телния акт).

Настоящият съдебен състав намира, че изчезването на адвокатската чанта и документацията в нея след смъртта на Н. Г. очевидно е във връзка с убийството й, но дали тази връзка е поради работата и контактите на пострадалата или поради възможността върху чантата или в нея да е имало следи от убиеца (убийците) е изцяло в сферата на предположенията, които не могат да намерят място в едно наказателно дело от общ характер съгласно чл.303, ал.1 НПК. Не е изяснено какво точно е съдържала чантата, дали паричните средства на пострадалата, за които нейните близки са знаели, но които не са намерени след смъртта са взети с тази чанта, заедно с касетите със записи от диктофона, дали ключът от офиса в кв.„П.”, който подсъдимите А. и К. са върнали в деня на убийството също не е бил в тази чанта - всичко това са догадки и съмнения, които не могат да обосноват наказателна отговорност на когото и да било.

 

Що се отнася до твърдението, че липсата на ключа, за който говори подсъдимия К. доказвало, че посещението на семейство К. не било свързано с липсата на такъв ключ, то не може да се коментира при положение, че със сигурност по делото е установено, че при „прочистването” на жилището на пострадалата убиецът (убийците) са взели редица вещи на пострадалата и липсата на твърдения от подсъдимия К. ключ е напълно обяснима с вземането му от убиеца (убийците), а не с версията, приета от разследващите органи, че такъв ключ въобще не е имало.

 

По отношение на подсъдимия А. основното доказателство, което мотивира прокуратурата да приеме неговата свързаност и участие в убийството на пострадалата Г., е памучният потник, който е бил описан като иззет в протокола за претърсване и изземване от 29.02.2000г. от дома на подсъдимия А. в гр.Я..

Извършеното на 29.02.2000г. претърсване и изземване в дома на подсъдимия А. в частта, с която е било иззето посоченото веществено доказателство, е извършено в разрез с изискванията на процесуалния закон. Съобразно чл.***, ал.1 НПК (отм. - в сила към 29.02.2000г.) претърсването и изземването се извършват в присъствието на поемни лица и на лицето, което използва помещението, или на пълнолетен член на семейството му, като съобразно чл.137, ал.2 и ал.3 НПК (отм.) претърсването следва да се извършва от съответния компетентен орган, а съобразно чл.171, ал.1, т.1 НПК (отм.) вр. чл.28, ал.2 НПК (отм.) компетентен орган е следовател.

„Намирането” на мъжкия потник в дома на подсъдимия А. е станало от неустановено лице в отсъствието на следователя, на св.А. (пълнолетно лице от семейството на подсъдимия) и на двете поемни лица, едно от които вече е било до дома си, а другото е слизало по стълбите към дома си. Намирането е станало след приключване на претърсването и изземването и изготвянето на протокола за това следствено действие.

Никой съд в Република Б. не може да цени веществено доказателство, събрано при такива груби процедурни нарушения. Изискванията на НПК относно извършване на действията по претърсване и изземване са стриктни и всяко тяхно нарушение опорочава събраните в нарушение на тези изисквания доказателства.

Начина на „намиране” на потника от неустановен полицейски служител, в отсъствие на всички лица, които са посочени в закона като задължителни участници в действията по претърсването и изземването, води до несъмнения извод за манипулиране на посоченото веществено доказателство и невъзможността то да служи за обосноваване на изводи относно фактите по делото.

Още повече това веществено доказателство не е било изследвано незабавно, а по неизвестни причини с този потник са назначени експертни изследвания повече от една година след намирането му. През този едногодишен период потникът е бил съхраняван в разрез с изискванията на НПК, като отсъстват доказателства за това той да е бил предаден по надлежния ред във вещевия склад на СтСлС или да се е намирал в пригодени за съхранение на веществени доказателства помещения.

При самото предаване на потника на експертите за изследване и заедно с него са били предадени стърготини от мазилка, които са липсвали в запечатания плик, съпровождащ същия протокол за претърсване и изземване, с който е иззет и потникът, а след това тези частици са били предадени от следователя на експертите в незапечатан плик.

 

Всичко описано се е отразило и на годността на „вещественото доказателство” да разкрие следи от престъплението.

Заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза за ДНК-анализ №14/2001г. (както и обясненията на вещите лица при нейното приемане) сочат, че изследваната кръв, иззета от предната част на потника е в изключително лошо състояние поради условията за съхранение. Вещите лица са успели да изолират само един маркер - TH01 и по него да проведат амплификация и изследвания, което им е позволило да приемат, че има 93,7802% вероятност генотипа на изследваната кръв да е от Н. Г. - т.е. 6 от всеки 10 лица от българската популация могат да имат този маркер в своята кръв, което сочи на възможност към 2000г. около и над 400 000 български граждани да са оставили своята кръв по „намерения” в дома на подсъдимия А. мъжки потник.

При разпита си в съдебно заседание вещите лица категорично посочиха, че не са правили генотип на изследваната кръв и не са заявявали, че тази кръв принадлежи със сигурност на пострадалата Г., тъй като за такова заключение е необходимо съвпадение по 10 маркера за европейския генотип, което е невъзможно по причини, свързани с качеството на изследвания кръвен продукт.

При тези предпоставки - негодно иззето веществено доказателство и възможност кръвта по това веществено доказателство да е на 6% от българското население (освен на пострадалата Г.) съдът по необходимост заключава, че не може да се използва дори като косвено доказателство за участието на подсъдимия А. в извършеното престъпление негодното веществено доказателство и кръв с неясен произход.

 

Срещу тази единствена косвена и негодна улика за участието на подсъдимия А. в извършеното престъпление има поредица от преки доказателства за това, че този подсъдим не е бил в гр.С. по времето, когато е извършено убийството на пострадалата Г. - от 18.30 часа на 26.02.2000г. до сутринта на 27.02.2000г. Освен обясненията на подсъдимия А., които съдът приема като годно доказателствено средство, което възпроизвежда вярно фактите, възприети от подсъдимия, в подкрепа на това негово твърдение са показанията на св.М. Н., на св.Д.Г., на св.Д. А., както и последователните показания на свидетелите В.П., К.Т., И. Л. и С.Л..

Св.Н. е била в дома на подсъдимия А. до около 19.00 часа, а около 22.00 часа подсъдимият А. е разговарял отново в дома си със св.Г.. На следващата сутрин подсъдимият е бил в присъствието на свидетелите П., Т., Л. и Л., като по никакъв начин не е създал впечатление на притеснен или разстроен човек, на когото се е случило нещо необичайно и който не е спал цялата предишна нощ (времето за отИ.е до гр.С. и връщане до гр.Я. към 26.02.2000г. е било поне 7 часа).

Твърденията на св.Б., че е възприел от свидетелите Т. и Л. твърдения на подсъдимия А., изказани на 27.02.2000г. сутринта, че предишния ден е бил в гр.С. и пак ще ходи, се опровергават от последователните подробни и логични показания на тези свидетели, включително при проведените очни ставки. Никой не твърди някой от четиримата свидетели да е в особени отношения с подсъдимия А., за да го защитават по някакъв начин, докато по отношение на св.Б. е установено, че поради противоречия в съвместния бизнес с подсъдимия А. и св.Х., след 2002г. той е бил с тях в лоши отношения.

При тези обстоятелства съдът намира, че следва да приеме за достоверни твърденията на подсъдимия А., подкрепени от редица независими свидетелски показания и да не възприема като отговарящи на истината твърденията на св.Б..

 

В своите показания родителите на пострадалата - св.В.Г. и св.К. Г. свързаха счупването на крака на Н. Г. през месец септември 1999г. с получени от нея заплахи и последвалото убийство. По време на престоя си със счупен крак в дома на родителите си, Н. Г. е провела и сериозен разговор със сестра си - св.Г.-Д. за своите емоционални и служебни проблеми, но отново не е споделила за отправяни към нея заплахи или притеснения за живота си. Още по време на досъдебното производство органите на разследването са направили опит да проверят версията за връзка между счупването на крака и убийството, но не е установена медицинската документация, което е попречило за установяването причините за счупване на крака.

Пред близките си пострадалата е заявила, че счупването е от стъпване накриво. Така е казала и на св.Д., с която са били заедно в гр.С. в деня на счупването. Св.П. П. - лекар, участвал в лечението на счупения крак изрично заявява, че установеното счупване се причинява изключително при стъпване на криво (т.13, л.26 от сл. дело), като за настоящия съдебен състав не може да се открие връзка между счупването на крака на Н. Г., неконкретизирани заплахи срещу нея и последвалото убийство.

 

При постановяването на присъдата съдът използва събраните на досъдебното производство сведения за проведени от различни телефони разговори. Именно от тези разпечатки се установява, че Н. К. се е виждал вечерта на 26.02.2000г. с подсъдимите К. и А., защото входящото обаждане от телефона на „Булфон” е прието от него в клетка в гр.С., което подкрепя казаното от подсъдимия К. и опровергава твърдението на св.Н.К., че още на 26.02.2000г. семейството К.и е пътувало за гр.С.. От същата разпечатка (т.14, л.55 от сл. дело) се установя и обстоятелството, че до 10.57 часа на 27.02.2000г. семейството на Н. ***, доколкото телефонът е бил обслужван от клетка в гр.С. и едва в 14.35 часа телефонът е обслужван от клетка в гр.С.. За това, че именно телефон №088-601240 е ползван от покойния Н. К. са събрани необходимите справки за собствеността на телефонния номер, свидетелски показания, както и това съвпада с твърденията на св.Д.М. за проведено обаждане по време на пътуването на семейство К.и от гр.С. за гр.С. на 28.02.2000г. - обаждането от телефона на св.М. е записано в 16.52 часа от клетка в гр.К..

Именно тези разпечатки водят съда до извода, че посочените от св.Г. часове на нейното тръгване с пострадалата Г. (около 15.00 часа) и на раздялата й с пострадалата (около 17.00 часа) не са прецизни. В 15.54 часа е регистриран разговор между домашния телефон на Н. Г. и мобилния телефон на подсъдимата А., който е продължил 2.33 минути. Това означава, че момента на тръгване на двете жени и детето на св.Г. е след 16.00 часа (времето на разговора и времето за преобличане на пострадалата, твърдяно от св.Г.). Необходимо е време за придвижване до пиЦ.ията, която не е в района на апартамента на пострадалата, а в друг квартал на гр.С., време за поръчване и приготвяне на поръчката (в тази насока съдът приема за достоверно твърдението на св.Г. за продължителност на обяда около час и половина) и по тази причина съдът прие, че раздялата между пострадалата и св.Г. е била след 17.30 часа.

Това разминаване в часовете не позволява на съда да приеме за несъмнено установен като час на убийството посочения час от прокуратурата - 17.30 часа, който е очевидно невъзможен, тъй като по това време пострадалата все още е била със св.Г.. С оглед заключението на медицинската експертиза убийството е станало 2-3 часа след консумирането на храна, съдържаща Ц.евични зърна - вероятно около 19.00 часа - 20.00 часа на 26.02.2000г., но съдът се въздържа да посочи като час на убийството този час, доколкото е налице вероятност подсъдимата да е консумирала храна, съдържаща Ц.евица и с лицето (лицата), с които е била вечерта на 26.02.2000г., още повече към момента на убийството пострадалата е била употребила значително количество алкохол (концентрацията в кръвта към момента на убийството е била 2,30‰), което надвишава значително посоченото от св.Г. количество на употребен алкохол в пиЦ.ия „Тукан”, а изпИ.ето на това количество алкохол също изисква време, което не е отчетено при изготвянето на обВ.телния акт.

Единственото обективно установено обстоятелство във връзка с часа на смъртта на пострадалата е, че към момента на аутопсията - сутринта на 29.02.2000г. трупното разложение е отговаряло на смърт 2-3 денонощие (т.е. между сутринта на 26.02.2000г. и сутринта на 27.02.2000г., което с оглед на посоченото за поведението и срещите на пострадалата на 26.02.2000г. ограничава часът на убийството между 18.30 часа на 26.02.2000г. и сутринта на 27.02.2000г).

 

Относно останалите факти, приети за установени по делото, съдът използва взаимнодопълващите се свидетелски показания и най-вече тези на близките на жертвата - св.В.Г., св.К. Г., св.М.Г.-Д. и св.Г.Д.. Тези показания, макар и емоционални - нещо напълно нормално с оглед на загубата, са информативни в огромната си част, като възпроизвеждат факти от живота на пострадалата, които позволиха да се приеме описаната фактическа обстановка. За огромно съжаление пострадалата Г. се е стремяла да предпази близките си от своите проблеми и да им спести притесненията си, а и се откъснала от тях в месеците преди убийството, което не е позволило на тези свидетели да имат ясна представа за ставащото с Н. Г. ***.

 

Съдът е изключително затруднен в установяването на обстоятелствата около умъртвяването на пострадалата Г. и от повърхностното и неадекватно разследване, извършено от органите на досъдебното производство и от полицията в месеците след престъплението, които са най-важни за разкрИ.е на обективната истина за случилото се.

Във връзка с разпечатките от телефони например, липсва приложена разпечатка от фиксирания телефон на пострадалата. Такава разпечатка е била изискана от оперативните работници, но по неустановени причини не е била получена и приложена по делото, когато това е могло да стане.

По делото не са документирани и никакви действия за разследване и проверка на получените сигнали за възможно участие в убийството на лица, свързани с новата работа на пострадалата Г. (св.А. П. и лица от неговото обкръжение - справка №2744/02.03.2000г. на НСБОП - л.48-л.49 от т.1 на ДОИ на НИП), като не е обърнато никакво внимание в противоречията във времето в показанията на св.Г., установени от настоящия състав, които са били очевидни още на досъдебното производство, а последните лица, които са видели жива пострадалата Г. са секретарката на св.А. П. - св.С. и неговата близка сътрудничка от ССИГ - св.Г..

Не са разследвани и получените оперативни данни (вж. ДОИ на НИП) за евентуално участие на лица, близки до св.М. - нейните синове И.К. и Ю.М., в убийството на пострадалата. Без обяснение остава и твърдението на св.М. пред майката на пострадалата - св.В.Г., направено на 27.02.2000г. вечерта, че същия ден е говорила с пострадалата, което е обективно невъзможно. Едно възможно обяснения на това твърдение е, че самата св.М. е желаела да отложи установяването на смъртта на пострадалата от нейните близки, което в съчетание с установените близки отношения между тази свидетелка и св.А. П. и св.К.Т. (вкл. прехвърлянето от св.М. с помощта на пострадалата Г. на скъпоструващия имот на бул.”Ц. Б. ІІІ” №*** на „А.” ЕООД и впоследствие на св.А. П.) и обстоятелството, че именно св.М. е първата, която е насочила подозренията към подсъдимия А., водят до възможност за други версии за убийството на пострадалата Г.. В тази насока са и изложените многократно от св.А. Г. Я. (т.8, л.81-л.89 от делото и свидетелските му показания) твърдения за възможни други версии за убийството на пострадалата Г., които също не са проверени нито от органите на досъдебното производство, нито от органите на МВР.

Не са проверени и версиите за възможни други поръчители на убийството на пострадалата Г., изложени от нейната сестра пред полицията (за участие на лицето С.М. в това убийство).

Липсва всякаква информация да са правени разпити на лица от съседните входове или блокове за техни наблюдения за вечерта на 26.02.2000г. (събота), когато всяко необичайно нещо би направило по-голямо впечатление. Липсват всякакви данни за извършване на елементарни следствени действия - например няма данни да са били разпитвани лица от персонала на пиЦ.ията, в която пострадалата е била следобеда на 26.02.2000г., за да се провери колко време е стояла, какво е яла и кога е платена сметката, за която би следвало да има и надлежна бележка от електронен касов апарат с фискална памет.

 

Въобще от самото начало разследването е било фокусирано изцяло върху личността на подсъдимите Д.А. и П.К. и е разследвана само и единствено версията за тяхното участие в убийството.

Дори тази версия да е била най-вероятната и най-възможната (което съдът не може да обсъжда с оглед забраната на чл.305, ал.6 НПК), действията, които органите на СДВР са предприели за нейното потвърждаване са в грубо нарушение на елементарните принципи на правовата държава. Съдът има предвид провеждането на т. нар. полифизиографско изследване от Института по психология на МВР и значението, което оперативните работници са придали на резултатите от него - след това изследване са „забравени” всички други възможни следи и версии.

Без да са били привлечени като обвиняеми, подсъдимите А. и К. са били задържани без възможност да бъдат защитавани от адвокат (искането на св.К. за намеса е било отказано от ръководен кадър на СДВР) повече от 12 часа, като през това време двамата са били разделени и не им е давана храна. Пред съда всички свидетели - служители на Института по психология на МВР се опитаха да омаловажат извършените нарушения, като съкращаваха времето на извършване на изследванията, премълчаха обстоятелството, че по отношение на подсъдимата А. са проведени множество изследвания, които не са документирани (повечето свидетели говореха за три сеанса, а на съда се изпратиха разпечатки от поне пет сеанса на полиграфа с подсъдимата А.).

Тук трябва да се отбележи, че от изпратените по разпореждане на съда въз основа на направени от защитата доказателствени искания разпечатки от полифизиографските изследвания на подсъдимите К. и А. липсват разпечатки с номера 4, 5, 6 и 7 (изпратени са разпечатки с номера 1, 2, 3, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14), без да е обяснена липсата на тези разпечатки, което още веднъж говори за недобросъвестността и недостоверността на извършените в Института по психология на МВР изследвания. Очевидно на подсъдимата А. са задавани много повече въпроси от отразените в т. нар . Оперативно-психологична експертиза (т.21, л.25-л.31 от сл. дело), които са били свързани с делото, но които не са били изгодни за изградената от служителите на СДВР версия за участие на подсъдимата А. в убийството на пострадалата Г..

Съдът не може да пренебрегне и обстоятелството, че укрИ.ето на информация от органите на МВР по делото продължи и след образуването на настоящето съдебно производство, като едва на 20.11.2007г. стана ясно, че е извършено и полиграфско изследване на подсъдимия А., което по несъмнен начин за психолозите от МВР е изключило неговото участие в убийството на пострадалата Г..

Органите на досъдебното производство и на МВР не са изследвали (или поне не са документирали по никакъв начин да са направили каквото и да било в тази насока) и връзката между убийството на К.М. (около месец след убийството на Н. Г.) и на пострадалата Н. Г.. Двамата са се познавали, като по делото още през 2000г. са били изложени и твърдения за интимни отношения между тях и неправомерни действия на пострадалата като адвокат в полза на К.М.. Настоящият съдебен състав при изтеклото време и липсата на разследващи правомощия извън предмета на делото (който е само обвинението за извършено от подсъдимите А., К. и А. убийство на Н. Г.) не може да направи такава връзка, но това е още една версия, която е била пренебрегната от органите на полицията и следствието.

Още на 02.03.2000г. в докладна записка на св.И.П. (л.24-л.30 от т.1 на ДОИ на НИП) са посочени редица възможни версии за лица, които са имали мотив за убийството на пострадалата, но извън подсъдимата А. никоя от линиите не е разследвана (или поне не е документирано такова разследване нито по следственото дело, нито в оперативното дело). Разследването се е съсредоточило върху подсъдимите А. и К. и са изпуснати всички останали възможни „нишки”, които е следвало да се изследват по т. нар. „горещи следи”.

 

Съдът намира, че следва да вземе принципно становище по отношение на извършените на досъдебното производство полифизиографски изследвания с полиграф (т. нар. „детектор на лъжата”). Очевидното е, че тези изследвания не са доказателствено средство по нашия НПК, което е напълно обяснимо с изложеното пред съда от свидетелите Т., Е., Й. и Б. твърдение, че изследванията с полиграфа дават вярност в рамките на 88%-96% и то ако са спазени всички изисквания за прилагането на тези изследвания. Наред с посоченото от съда по отношение на конкретното изследване на подсъдимите К. и А., трябва да се изтъкне, че самата т. нар. „Оперативно-психологична експертиза”, прочетена внимателно, изключва всякаква възможност подсъдимия К. лично да е участвал в убийството на пострадалата Г., доколкото според психолозите от Института по психология на МВР е установено, че той подозира кой е извършителя, но не е участвал в престъплението.

За съда остава необяснимо по какви причини органите на досъдебното производство приемат, че подсъдимият К. е участник в убийството въз основа на тази „експертиза”, а не отчитат „Психологичната експертиза” за подсъдимия А., която по несъмнен начин (дори за психолозите от Института по психология на МВР) го изключва като присъстващ в апартамента на пострадалата по време на нейното убийство.

Всичко това кара съда да приеме, че в български условия полиграфските изследвания, които не се записват със звукозапис или с видеозапис, не се документират надлежно (или поне документите изчезват), не са регламентирани по законов начин и се извършват от служители на МВР, които се позовават на непроверени факти при беседите и анализа на информацията (като възпроизведеното от в експертизата за А. и К. и от свидетелите от Института по психология на МВР, че са имали информация двамата подсъдими да са били забелязани от съседи след 18.00 часа, което по никакъв начин не е установено по делото, поне от представените на съда документи от досъдебното производство) прави невъзможно използването им дори като косвена улика за целите на наказателния процес и не носи никаква доказателствена стойност.

 

Разбира се, използването на „детектора на лъжата” (така както и на т. нар. „одорологична експертиза”) има важно значение за изграждане на версии в хода на разследването, но тези версии трябва да се „облекат” в надлежни доказателства, защото противното означава произволна и нерегламентирана по закон намеса в изключително деликатната сфера на наказателното правораздаване и правата на обвиняемото и заподозряното лице на защита.

 

В същото време съдът не може да пренебрегне категоричното заключение на психолозите от Института по психология на МВР за участие на подсъдимата А. (но не и на другите двама подсъдими) в убийството на пострадалата Г., но не може да не отчете и многобройните пропуски, непълноти и груби нарушения на елементарните човешки права на подсъдимата А., извършени при това изследване. Съдът отново трябва да посочи, че самият факт, че при изричното поискване от съда на документацията от това изследване, не се изпраща тази документация в пълнота, а и не се изпращат зададените при различните сеанси въпроси, напълно компрометира заключението на извършеното на 07.03.2000г. - 08.03.2000г. полиграфско изследване на подсъдимите А. и К. и това изследвано по никакъв начин, дори косвено, не може да обоснове извод за участието на двамата подсъдими А. и К. в убийството на Н. Г..

 

Съдът следва да вземе отношение и по картинното и художествено описание на убийството, сторено в обВ.телния акт. Там механизмът на извършване на убийството на пострадалата Г. е описан по следния начин:

„В един момент обв.Д. К. отишла до кухненския бокс. Оттам взела домакинския сатър /марка „Мароб” с черна пластмасова дръжка с метална част с размери - ширина при дръжката 8 см., в другия край 8.5 см.; и дължина на острието 13,9 см./, приближила пострадалата. В този момент обв.О.А. и обв.Пл.К. притиснали пострадалата към фотьойла. Със сатъра обв.К. нанесла девет удара по главата на Н.Г. в областта на дясната челно слепоочно теменно-тилна област и в лявата надключична област, в резултат на които тя починала.”

За това протичане на събитията по начина, изложен от прокуратурата са липсвали доказателства още на досъдебното производство. Няма никакви данни, от които да се заключи, че подсъдимите А. и К. са притискали заедно или по отделно пострадалата към фотьойла при нанасяне на ударите. Напротив - от състоянието на трупа и нанесените рани може да се направи извод за изненадващ удар в гръб на пострадалата, при който въобще не имало нужда от нейното притискане. По трупа не са установени следи от притискане или натискане (кръвонасядания, белези, синини и пр.). Няма и яснота и кое е точно оръжието на убийството - изготвените експертни изследвания не изключват възможността това да е именно сатъра от кухненския комплект на пострадалата Г. (това е възможно в голяма степен), но според експертите това може да бъде и всяко друго режещо оръдие (нож, брадвичка и др.) с характеристики, които позволяват получаването на описаните при аутопсията рани в главата на пострадалата и по лявата надключична област.

 

Съдът е длъжен да коментира и очевидното нежелание да се разследва убийството на пострадалата Г. в периода след 01.03.2000г. до 04.12.2000г.

Делото е образувано на 28.02.2000г., като същия ден, наред с огледа на местопрестъплението, са разпитани 7 свидетеля.

На 29.02.2000г. са извършени действия в гр.Я. - снемане на обяснения от познати, претърсването в дома на подсъдимия А. и неговото задържане в полицията.

Също на 29.02.2000г. в гр.С. са разпитани 5 свидетеля.

Назначени са 5 експертизи (в периода 28.02.2000г.-17.03.2000г.), като на експертите са предоставени веществени доказателства, но не и цялото дело.

На 07.03.2000г. е извършено полифизиографското изследване на подсъдимите А. и К..

На 09.03.2000г. е извършен повторен оглед на местопрестъплението.

На 14.03.2000г. е извършен нов разпит на св.М.К.Г.-Д.

На 17.03.2000г., след настояване на близките на пострадалата Г. е извършено претърсване на дома на К., при което не са иззети вещи, които са иззети едва след повече от година - при новото претърсване на дома на семейство К. през 2001г. В същия този ден са направени и разпити на двамата подсъдими като свидетели.

 

Следващото следствено действие е извършено чак на 03.07.2000г. - разпит на св.Г. и на 04.07.2000г. - разпит на св.С..

 

От 04.07.2000г. до 11.10.2000г. няма нито едно следствено действие, като на 11.10.2000г. благодарение на усИ.та на св.И. П. и съдействието на „Мобилтел” АД е установена платката от мобилния телефон на пострадалата Г., разпитани са свидетели и е извършено разпознаване, при което е разпознато лице, различно от подсъдимия К. като лицето, заложило частите от мобилния телефон „Моторола” на пострадалата Г..

 

След 18.10.2000г., когато във връзка с мобилния телефон отново е разпитана св.Г.-Д., чак на 21.11.2000г. е извършен формален разпит на Р.А. - майка на подсъдимата А., с цел да се установи къде е основната заподозряна за убийството - подсъдимата А..

Следващото следствено действие е извършено след повече от месец - чак на 29.12.2000г. от следователя И. след прехвърляне на делото за разследване в НСлС.

 

За 10 месеца - от 29.02.2000г. до 29.12.2000г. са разпитани 6 свидетели, разпитани са като свидетели и двамата подсъдими А. и К., извършен е един оглед и едно претърсване (без резултат) и е намерена платката от телефона на пострадалата (благодарение на активирането му от св.К. и св.В.).

Съдът не е орган, който да учи и назидава органите на досъдебното производство и полицията как да вършат действията по разследване, доколкото това е свързано с тактиката на разследването и необходимостта да се изяснят в пълнота обстоятелствата по убийството. Но десет месеца пълно бездействие по разкрИ.е на едно от най-тежките престъпления, предвидени в българското наказателно право, съсредоточаването върху една единствена възможна версия и изоставяне на всички останали възможни хипотези, даването на възможност двамата единствени заподозрени безпрепятствено да напуснат Република Б. по посока на държава, с която Република Б. е имала визов режим към 2000г. и е известна с трудностите при правно сътрудничество с нея, пълното пренебрежение към исканията на близките на жертвата, на които се е наложило да използват политически протекции и служебни познанства, за да бъде свършена някаква работа по делото - това не е немарливост или нехайство, а неизпълнение на служебни задължения.

 

Доколкото по делото липсват годни доказателства - преки и косвени, които да обосноват извод за участие на някой от тримата подсъдими - О.А.А., П.Д.К. и Д.Т.А. в извършеното убийство на Н. К.Г., единствено възможният извод за настоящия съд е - тези подсъдими не са автори на деянието, за което са обвинени и следва да бъдат оправдани.

 

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът намери, че никой от подсъдимите О.А.А., П.Д.К. и Д.Т.А. не е участвал в убийството на Н. К.Г. и на основание чл.304 НПК ги оправда по внесените срещу тях обвинения със съответните квалификации.

Няма доказателства за това някой от привлечените към наказателна отговорност подсъдими да е физическия извършител на убийството, като по тази причина и съобразно разпоредбата на чл.304 НПК при отговора на първия въпрос по чл.301, ал.1, т.1 НПК съдът намери, че деянието не е извършено от подсъдимите О.А.А., П.Д.К. и Д.Т.А. и те трябва да бъдат оправдани.

При липса на авторство на престъплението съдът не следва да се произнася по субективната му страна или по квалифициращите обстоятелства, но за пълнота е длъжен да отбележи, че поради изложените в съдебното заседание на 09.10.2006г. причини по принцип не би могло да бъде постановена присъда убийството да е извършено с користна цел. Не може да се поддържа и квалификацията убийството да е извършено по особено мъчителен за жертвата начин съгласно чл.116, ал.1, т.6, пр.2 НК, доколкото съгласно заключенията на многобройните съдебномедицински експертизи и обясненията на вещите лица в съдебно заседание още след първия удар Н. Г. е изпаднала в коматозно състояние и не е усещала ставащото.

 

По гражданските искове и за разноските по делото:

Поради признаване на подсъдимите О.А.А., П.Д.К. и Д.Т.А. за невиновни за убийството на Н. К.Г., предявените от пострадалите (респ. наследника на единия пострадал) искове за неимуществени вреди срещу подсъдимите се явяват неоснователни и поради това съдът ги отхвърли.

Гражданските ищци В.П.Г. и К. Д.Г. (починал по време на съдебното производство и наследен от В.П.Г. и М.К.Г.-Д. - конституирана като граждански ищец на основание чл.84, ал.1 НПК) са сред лицата, които съгласно Постановление №4/61г. на Пленума на ВС и Постановление №5/69г. на Пленума на ВС имат право на обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на техния най-близък човек и съответно на претърпените от тази смърт болки, страдания и други нематериални увреждания, които са несъмнени и доказани по делото по категоричен начин.

В същото време подсъдимите не са автори на убийството на дъщерята (респ. сестрата) на гражданските ищци В.П.Г. и М.К.Г.-Д., поради което не е налице основната предпоставка на чл.45 ЗЗД за възникване на деликтната отговорност на подсъдимите и на правото на пострадалите да бъдат обезщетени - причиняването на уврежданията от лицата, срещу които са насочени гражданските претенции.

Това мотивира съда да отхвърли предявения В.П.Г. срещу подсъдимите О.А.А., П.Д.К. и Д.Т.А. граждански иск за причинени от убийството на Н. К.Г. неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от 26.02.2000г. и да отхвърли предявения от В.П.Г. и М.К.Г.-Д. (наследници на К. Д.Г.) срещу подсъдимите О.А.А., П.Д.К. и Д.Т.А. граждански иск за причинени от убийството на Н. К.Г. неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от 26.02.2000г.

 

Съгласно чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски трябва да останат за сметка на държавата поради оправдаването на подсъдимите О.А.А., П.Д.К. и Д.Т.А.. Подсъдимите не дължат и заплащане на разноските, направени от гражданските ищци и частни обВ.тели В.П.Г. и М.К.Г.-Д..

 

По изложените съображения съдът постанови единодушно своята присъда.

 

 

                                                 СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

 

 

                                                               ЧЛЕН-СЪДИЯ: