Р Е Ш Е Н И Е
№ ,гр.Пазарджик, 13.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на тринадесети
април през две хиляди и десета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдията
ВЪЛЧЕВА гр. дело №2858 по описа на съда за 2009 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД – за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
В обстоятелствената част на
исковата молба, подадена от С.Д.З.,
с ЕГН ********** ***, с адрес на призоваване: …………. против Т.А.С., с ЕГН ********** ***, ищецът твърди, че с протоколно определение от 23.07.2009 г. по
НОХД №1432/200… г. на П. районен съд, ответникът Т.А.С.
е признат за виновен в това, че на 02.02.2009 г. в гр.П., с цел да го
принуди да се разпореди /като му предаде/ сумата от 10 000 евро, в левова равностойност
19500 лева, че ще го утрепе и с друго противозаконно действие,
с тежки последици за него и негови близки, че ще навреди на бизнеса му, поради което и на основание чл.213 а, ал.2, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, като на
основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на наказанието
е отложено за изпитателен срок от три години. Твърди също, че в резултат на престъпното деяние на
02.02.2009 г. са му нанесени неимуществени вреди, изразяващи се
в преживяните психически страдания, страх, унижение, накърнена неприкосновеност и достойнство. Пред прага бил
да изгуби работата си и да съсипе бизнеса си,
държал офиса заключен цяла седмица и се укривал.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника Т.А.С. да му заплати сумата 10 000 лева, представляваща
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, изразяващи се в преживяните психически страдания, страх,
унижение, накърнена неприкосновеност и достойнство, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 02.02.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, а така
също направените от него по делото
съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар. Представя писмени доказателства и прави
доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК, по
делото е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от ответника,
чрез пълномощника му, в който се изразява становището, че предявеният иск макар
и допустим е неоснователен, въпреки постановената срещу ответника осъдителна
присъда по НОХД №1432/200… год. на Районен съд-гр.П. Твърди се, че описаните в
исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ищеца се базират, не
отговарят на действителното положение между страните. Твърденията на ищеца в
исковата му молба по настоящето дело срещу ответника не отговарят на
действителността по отношение на това, че е преживял психически страдания,
страх , унижение, накърнена неприкосновеност и достойнство, причинени му от
ответника. Ищецът твърдял, че ответникът му е нанесъл неимуществени вреди на
02.02.2009 год., същото твърдял и в жалбата си до полицията, която жалба се
намирала между кориците на НОХД №1432/2009 год. по описа на Районен
съд-Пазарджик. Тази жалба С.З. подал чак на 23.03.2009 год. Налагал се логичния
извод, че след като толкова много се е страхувал, защо се е наложило да чака 52
дни, за да търси защита от полицията. Не отговаряло на действителността, че се
е страхувал и криел от С. и обменното му бюро не работело цяла седмица. Бюрото
му не е преставало да работи, а също не е имало повод да се укрива, след като
никой не го е преследвал или заплашвал. Счита искът за неоснователен. Причинени
били неимуществени вреди, но на ответника, в резултат на това, че е бил набеден
и осъден. Също така ответникът бил понесъл и имуществени вреди, изразяващи се в
невръщане на сумата, която била поверена на съхранение при ищеца. Излага
подробни съображения в подкрепа на тези си твърдения.
Моли съда да отхвърли предявения
от ищеца срещу него иск, поради неговата неоснователност. Прилага писмени
доказателства към отговора си и прави доказателствени искания.
Така предявеният иск се поддържа изцяло в проведеното
по делото съдебно заседание от пълномощника на ищеца – адвокат И.Г. от П.
адвокатска колегия. Моли съда да уважи исковата претенция изцяло в
претендирания с исковата молба размер. Подробни съображения по съществото на
правния спор излага в представените и приети по делото писмени бележки.
Ответникът се явява лично и с процесуалния си
представител - адвокат Е.П. от П. адвокатска колегия, която оспорва предявения
иск и по основание и по размер. Подробни доводи излага в приложените по делото
писмени бележки.
Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени в
исковата молба на ищеца и възраженията на ответника в писмения му отговор, като
обсъди и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
От
събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че със
Споразумение от 23.07.2009 год., постановено по НОХД №1432/2009 год. по описа
на П. районен съд, ответникът Т.А.С. се е признал за виновен в това, че на 02.02.2009 г., в
гр.П., с цел да принуди ищеца С.Д.З. да се разпореди /като му предаде/ със
сумата 10 000 евро, с левова равностойност 19500 лева, го е заплашил с
убийство /че ще го трепе/ и с друго противозаконно действие, с тежки последици
за него и негови ближни /че ще навреди на бизнеса му/, поради което и на
основание чл.213а, ал.2, т.1, във връзка с ал.1 от НК му е определено наказание
лишаване от свобода в размер на една година, като на основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. Така
постигнатото споразумение е било одобрено от съда с протоколно определение от
същата дата, като непротиворечащо на закона и морала и като окончателно и
необжалваемо е влязло в законна сила на същата дата – 23.07.2009 год. Видно от
книжата по делото е, че при сключването на споразумението, ответникът Т.С. е
имал двама защитници – адвокат И. Б. от П. адвокатска колегия и адвокат М. от С.
адвокатска колегия, които също са подписали споразумението.
Установява се също така, че с Решение №18/20.01.2… год.,
постановено по касационно дело №656/2009 год. по описа на Върховния касационен
съд на Република България, І НО, е оставено без уважение искането на
осъдения-ответника Т.С. за възобновяване на НОХД №1432/200… год. по описа на П.
районен съд.
От
показанията на свидетеля на ищцовата страна Андриан И.А. – кум на ищеца се
установява, че в началото на месец февруари 2009 год., ищецът му се обадил по
телефона, силно притеснен и поискал среща с него. По това време, свидетелят бил
служител на МВР. Казал му, че до няколко часа ще дойде от гр.София, където
живее до гр.Пазарджик. При срещата му с ищеца, последният му обяснил, че има
големи проблеми с наемодателя на бюрото, което държат заедно с брат му. До този
момент и въпреки, че го познава повече от 7-8 години, свидетелят не бил виждал
и чувал ищеца толкова притеснен. Ищецът му споделил, че наемодателят му, който
е чужденец, му бил поискал определена сума пари – около 30000-40000 евро, с
каквато сума ищецът и брат му не разполагали и нямало как да му дадат. Още
повече, че имали информация, че ответникът е финансово затруднен и се
опасявали, че няма да им ги върне. Споделил му също, че при отказа му, наемодателят
направо започнал със заплахи за физическа разправа с него и семейството му и
само и само да се оттърват от него поне за известен период, ищецът и брат му му
дали сумата от 10 000 евро. Въпреки това, ответникът продължил да го
заплашва. и притеснява. Ищецът го тревожел силно и фактът, че по същото това
време съпругата му била бременна. Казал на свидетеля, че от няколко дни не излиза
от вкъщи и не работи в бюрото. Брат му също не работел и били затворили бюрото,
поради страх от физическа разправа от страна на наемодателя. В течение на
няколкочасовия разговор със свидетеля, ищецът се поуспокоил, още повече, че
свидетелят му посочил пътя, по който
следва да се защити, а именно чрез подаване на сигнал в полицията. Ищецът се
успокоил едва когато ответникът бил задържан под стража.
Не е
спорно между страните по делото обстоятелството, че ищецът и понастоящем
продължава да е наемател на ответника и че ползва неговото помещение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД е процесуално допустим, като по съществото си е
основателен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Предявеният
иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди,
причинени от ответника на ищеца с извършеното от него престъпление по чл.213а
ал.2, т.1, във връзка с ал.1 от НК, за което е налице влязло в
законна сила на 23.07.2009 год. споразумение, одобрено от съда, имащо характер
на присъда. Затова ответникът, като виновен за престъплението, е легитимиран
процесуално да отговаря по този иск. В този смисъл, искът е допустим и предявен
срещу надлежен ответник.
Ищецът доказа и своята активна процесуална легитимация,
като ангажира доказателства за това, че е пострадал от извършеното от ответника
престъпно деяние. По отношение на него е упражнена принуда /психическа/ от
ответника.
За да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане е
необходимо да са налице кумулативно следните елементи: противоправно деяние /действие
или бездействие/, вреда, причинна връзка между тях и вина. В конкретния случай,
безспорно се установи по делото, че посочените елементи на състава на
непозволеното увреждане са налице. Установи се по несъмнен и категоричен начин, с влязлото в
сила споразумение /имащо характер на присъда/ по НОХД №1432/2009 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, което по смисъла на разпоредбата на чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В
настоящето производство безспорно се доказа, че е
налице пряка причинна връзка между деянието на ответника и причинения вредоносен резултат, а
именно негативните преживявания и страдания на ищеца – страх за
живота и личната му неприкосновеност, поради отправената чу заплаха с убийство,
както и за тези на семейството – съпругата и нероденото му дете и близките му и
за увреждането на бизнеса му.
Безспорно е, че в
резултат на упражнената спрямо него психическа принуда, ищецът е претърпял
всички тези негативни изживявания. Това категорично се доказва, както от материалите
по наказателното дело /и отразеното в самото споразумение/, така и от
показанията на свидетеля А. А.. Показанията на този свидетел са изцяло в
съответствие с постановения съдебен акт по наказателното дело и с другите
събрани доказателства.
Описаните
негативни преживявания са в пряка причинна връзка с виновното
противоправно поведение на ответника., изразяващо се в извършеното
от него престъпление. Самото противоправно деяние е установено с влязлата в сила присъда /споразумение/
по
горепосоченото наказателно дело, а в настоящото производство се доказа
причинната връзка между него и негативните емоции, претърпени от ищеца вследствие на принудата.
Ищецът е претърпял описаните в исковата молба вреди,
които са резултат и се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с
виновното противоправно поведение на ответника.
Те
съставляват неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от деянието на
ответника, извършено на 02.02.2009 год. и подлежат на репариране от негова
страна.
Неимуществените
вреди не са поправени до настоящия момент, тъй като такива данни няма по НОХД
№1432/200… год. по описа на Районен съд-гр.П., по което граждански иск от ищеца
не е бил предявен /ищецът не е имал и такава възможност, тъй като делото е
внесено в съда за разглеждане, като споразумение на основание чл.381 ал.1 от НПК/, нито са събрани в настоящото производство.
Що се касае до размера на
обезщетението за неимуществените вреди, то съдът намира, с оглед на събраните
по делото доказателства, че претенцията на ищеца е частично доказана. С оглед
принципа на справедливост и на основание чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че исковата
претенция на ищеца за обезщетение следва да се уважи до размера от 5000 лева.
Над този размер и до претендирания с исковата молба размер от 10000 лева, искът,
ще следва да се отхвърли, като неоснователен.
Основателна е претенцията за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
– 02.02.2009 год. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед данните по делото, съдът намира за неоснователни
доводите на пълномощника на ответника, изложени в писмения отговор по исковата
молба, представен по делото и поддържани в писмените бележки. Твърденията за
това, че ответникът не владее български език и че е не е знаел същността на подписаното
от него споразумение по наказателното дело, се опровергаха както от
материалите, приложени по приетото НОХД №1432/200… год. по описа на ПРС, така и
от решението на ВКС, с което е оставено без уважение искането на ответника за
възобновяване на НОХД №1432/200… год. по описа на ПРС. В правния мир, от
основно и съществено значение е наличието на влязло в сила споразумение за
извършено престъпление, имащо характера на влязла в сила присъда. Във връзка с
това са неоснователни и доводите за добрите взаимоотношения между ищеца и
ответника преди престъплението. Съдът не обсъди показанията на свидетелите на
ответната страна, тъй като казаното от тях се оказа несъотносимо към
правнорелевантните обстоятелства за настоящия казус. Що се касае до показанията
на свидетелката Г. Ц., че не е виждала търговския обект на ищеца затворен, то
се установи по делото, че ищецът и неговият брат има две бюра, както и че в
бюрото, в близост до което се намира магазина на свидетелката, работят и
двамата братя. Негативните емоции и преживявания са строго индивидуални, а
страхът от увреждането на бизнеса е само едно от тях в случая. Що се отнася до
възраженията на ответната страна, че и понастоящем ищецът продължава да е
наемател на ответника, то съдът съобрази това обстоятелство, а така също и отчете
сравнително непродължителния период от време на негативните преживявания на
ищеца – около два месеца /от извършване на престъплението на 02.02.2009 год. до
датата на задържането на ответника с прокурорското постановление от 09.04.2009
год./, при определяне размера на обезщетението и неговото частично уважаване.
С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответника
сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважения,
респ. отхвърлен иск и по компенсация, в размер на 25 лева.
В
тежест на ответника ще следва да се възложи заплащането в полза на П. районен съд на
държавната такса върху уважения иск в размер на 200 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Т.А.С., с ЕГН **********
*** да
заплати на С.Д.З., с ЕГН ********** ***, с адрес на призоваване: ………….. на
основание чл.45 от ЗЗД сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в резултат на извършено от него
престъпление по чл.213а ал.2, т.1, във връзка с ал.1 от НК на датата 02.02.2009
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 02.02.2009 год. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над посочения
по-горе размер от 5000 лева до претендирания с исковата молба размер от 10 000
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Д.З., с ЕГН ********** ***, с адрес на призоваване: …….. да заплати на Т.А.С., с ЕГН ********** *** сторени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважения, респ. отхвърлен
иск и по компенсация, в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА Т.А.С., с ЕГН **********
*** да заплати в
полза на П. районен съд държавна такса върху уважения иск в размер на 200 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: