№ 18624
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110147573 по описа за 2023 година
М. С. К. е предявила срещу И. Й. И. установителен иск по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал.1 ЗА, с
искане да се признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1000 лева, представляващо незаплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №
****** от 09.05.2019г., ведно със законна лихва от 26.03.2021 г. до изплащане
на вземането, за която сумa е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
17382/2021г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че ответникът на 09.05.2019 г. го е упълномощил да
осъществява защитата му по н.о.х.д. № 1250/2019 г. по описа на СРС, НО, 1
състав, въпреки че е имал назначен служебен защитник. На същата дата бил
подписан договор за правна защита и съдействие от кочан на САК № ******,
като 19.05.2019г. била и датата на първото заседание, на което ищецът е
представлявал ответника. Поддържа, че уговореното възнаграждение било в
размер на 1000 лв. Твърди, че е представлявала добросъвестно ответника, като
освен на 19.05.2019г. се явила на о.с.з. и на 30.09.2019г., а на 22.10.2020г.
депозирала молба, че поради служебна ангажираност в специализирания
наказателен съд не може да се яви, не може да се свърже с ответника и
последният не е заплатил адвокатския хонорар. На същото съдебно заседание
ответникът се е отказал от защитата на ищеца. Сочи, че въпреки опитите за
доброволно плащане на задължението, това не е сторено от ответника. Моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа исковата си молба и
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
1
молба. Оспорва сключването на договор за правна защита и съдействие.
Поддържа, че ищецът не е изпълнил задълженията си по процесния договор,
което е довело до оттегляне на пълномощията. Сочи, че размерът от 1000 лв. е
прекомерен. Моли съда да отхвърли иска. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа отговора на исковата си молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството се развива след постъпване на възражения против
заповед за изпълнение, издадена в полза на М. С. К.. Предвид разпоредбата на
чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По делото е представен договор за правна помощ № ****** от 09.05.2019
г., сключен между И. Й. И., в качеството му на клиент и М. С. К., като адвокат,
съгласно който на адвоката е възложено процесуално представителство по
н.о.х.д. № 1250/2019г. по описа на СРС, НО, 1 състав. Съгласно раздел III от
договора е уговорено възнаграждение в размер на 1000 лв.
Представено е пълномощно от 09.05.2019 г., съгласно което И. Й. И.
упълномощава адв. М. С. К., САК, да го представлява по дело № 1250/2019г.
по описа на СРС.
Приложено е за послужване и н.о.х.д. № 1250/2019г. по описа на СРС,
НО, 1 състав, от което е видно, че на 22.01.2019 г. е внесен обвинителен акт
срещу ответника за престъпления по чл. 209, ал. 1 НК и по чл. 313, ал. 1 НК.
На лист 29 от делото се намира договор за правна помощ № ****** от
09.05.2019 г., ведно с пълномощно от 09.05.2019 г. От представените
протоколи за съдебни заседания проведени на 09.05.2019 г. и 30.09.2019 г. се
установява, че ищцата се е явила в съдебна зала и е осъществила процесуално
представителство на ответника по делото. По делото е представена и молба от
08.09.2020 г. от страна на ищцата, с която уведомява съдебния състав, че на
датата на съдебното заседание била ангажирана по друго дело, като И. Й. И.
не поддържал връзка с ищцата и не отговарял на обажданията й, като в
молбата е посочено, че И. не бил освобождавал адв. К. по делото.
Като свидетел по делото е разпитван А. А.а, която посочва, че И. И. се
бил обърна към адв. Л., но тъй като адв. Л. не можел да се явява по
наказателни дела по здравословни причини, препратил И. към адв. К..
Свидетелката знаела това, тъй като работила като офис администратор,
мениджър и секретар при адв. Л. и му помагала да окомплектова делата и да
ги предаде на колегите, който да поемат случаите му. Посочва, че това било
преди около преди 4-5 години и престъплението било за измама.
По делото е приета съдебно- графическа експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
подписът, положен, в мястото за „Клиент:“ на пълномощно/договор за правна
помощ № ******, серия А от 09.05.2019 г. е бил изпълнен от И. Й. И..
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал.1 ЗА е да докаже следните обстоятелства:
2
наличието на облигационно отношение по договор за правна помощ между
страните със соченото в исковата молба съдържание, по което ищецът е
изпълнил точно задълженията си, т.е. оказал е адвокатска помощ в
производството по н.о.х.д. № 1250/2019г. по описа на СРС, НО, 1 състав, а за
ответника е възникнало задължение за заплащане на дължимото
възнаграждение, както и размер на същото. В доказателствена тежест на
ответника при установяване на тези обстоятелства е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, както и възраженията си, в т.ч. основателност на
оттеглянето на поръчката поради неточното й изпълнение.
Настоящият състав намира по отношение на разкритото производство по
чл. 193 от ГПК по оспорване на ответника на истинността на подписите,
положени, в мястото за „Клиент:“ на пълномощно/договор за правна помощ №
******, серия А от 09.05.2019 г. за неоснователно. От приетото по делото
заключение на съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът,
положен, в мястото за „Клиент:“ на пълномощно/договор за правна помощ №
******, серия А от 09.05.2019 г. е бил изпълнен от И. Й. И.. С оглед на горното
доколкото така направеното оспорване от страна на ответника се явява
неоснователно.
По своята същност договорът между клиента и адвоката може да се
определи като договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, като с него
клиентът възлага на адвоката да извърши определени правни действия във
връзка със защитата на правата на клиента, а адвокатът се съгласява да стори
това срещу възнаграждение. Отношенията между адвокат и клиент по повод
оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално
представителство, се уреждат при специалната регламентация по Закона за
адвокатурата /ЗА/. Поначало законът предполага дължимото възнаграждение
за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор – чл. 36, ал. 2 ЗА,
но това не е императивно изискване – договор може и да няма, без това да
лишава адвоката от правото да получи възнаграждение – чл. 36, ал. 3 ЗА. За
разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е
в писмена форма /а устно само по изключение – чл. 25, ал. 1 ЗА/, за договора
между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието е
валидно и ако не е оформено писмено. Въпросът дали договорът по чл. 36 ЗА
е сключен писмено и дали доказателства за наличието му са представени по
делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие, няма
отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати
адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то. Възнаграждението може да
бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в
писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото,
по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие. В отклонение
от общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за
изпълнение на поръчката се дължи само, когато е уговорено, възнаграждение
по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи
винаги и за всяка инстанция – чл. 36, ал. 1 ЗА. Нормалното развитие на
отношенията между клиента и адвоката изисква клиентът да възложи на
адвоката определена работа за защита на интересите му и адвокатът да се
3
съгласи да я извърши. С постигане на това съгласие се сключва и договорът за
поръчка между клиента и адвоката, тъй като договорът за поръчка е
консенсуален и законът не изисква форма за действителността му. Липсва
изискване за форма за договора между адвоката и клиента, поради което
договорът може да се сключи и устно.
По делото от събраните доказателства се установява, че страните са били
обвързани от договор за правна помощ № ****** от 09.05.2019 г. с предмет
процесуално представителство по н.о.х.д. № 1250/2019г. по описа на СРС, НО,
1 състав, като съгласно раздел III от договора е уговорено възнаграждение в
размер на 1000 лв. Неоснователни са оплакванията в отговора на исковата
молба, доколкото съгласно приетата по делото експертиза подписът, положен,
в мястото за „Клиент:“ на пълномощно/договор за правна помощ № ******,
серия А от 09.05.2019 г. е бил изпълнен от И. Й. И.. В тази връзка са и
показанията на свидетелката А.а, която посочва, че ответникът във връзка с
наказателно дело за измама преди 4-5 години бил насочен към адв. К..
Наличието на сключен договор с уговорено възнаграждение, обаче, не е
само по себе си достатъчно за уважаване на исковата претенция ако не е
установено изпълнението на поетите по договора задължения. В тази насока
съобразно твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, ищецът по
силата на процесния договор е осъществявал процесуално представителство
на ответника по н.о.х.д. № 1250/2019г., СРС, НО, 1 състав, което е видно от
приложеното за послужване наказателно дело. Неоснователни се явяват
оплакванията в отговора на исковата молба, че пълномощията на ищцата са
били оттеглени по н.о.х.д. № 1250/2019г., СРС, НО, 1 състав, доколкото по
делото не са представени никакви доказателства в тази връзка, нито са
правени доказателствени искания. Още повече, че по н.о.х.д. № 1250/2019г.,
СРС, НО, 1 състав има молба на ищцата от 08.09.2020 г., с която уведомява
съдебния състав, че на датата на съдебното заседание била ангажирана по
друго дело и моли същото да се отложи, като посочва още, че И. не бил
освобождавал адв. К. по делото, но в същото време не поддържал връзка с
ищцата и не отговарял на обажданията й. С оглед на което по делото не се
установява пълномощията на ищеца да са били оттеглени по н.о.х.д. №
1250/2019г., СРС.
С оглед на събраните доказателства, настоящият състав намира, че през
процесния период страните са били обвързани от облигационна
правоотношение по договор за правна помощ № ****** от 09.05.2019 г., с
предмет процесуално представителство по н.о.х.д. № 1250/2019г. по описа на
СРС, НО, 1 състав, както и уговорено възнаграждение в размер на 1000 лв., по
който договор не се установява да са били оттеглени пълномощията на ищцата
пред края на наказателното производство. Също така се установи изпълнение
на задълженията по същия от страна на ищцата, а именно осъществено
процесуално представителство по н.о.х.д. № 1250/2019г., СРС, НО, поради
което за ответника е възникнало договорното задължение за заплащане на
договореното възнаграждение в размер на сумата от 1000 лв., поради което
искът следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
4
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят /ищец/ има
право на направените от него разноски в двете производства, като на ищеца
следва да се присъдят сумите от 25 лв. държавна такса в исковото
производство, 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство, 25 лв. платена държавна такса в заповедното производство,
както и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК във
вр. с чл. 193, ал. 2 от ГПК, направеното от ответника И. Й. И., ЕГН
**********, с адрес /административен адрес/ оспорване истинността на
представения от ищеца М. С. К., ЕГН ********** със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. М. Р., пълномощно/договор за правна
помощ № ******, серия А от 09.05.2019 г., в частта относно авторството на
подписите за клиент положени от И. Й. И..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от М. С. К., ЕГН
********** със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. М. Р. срещу
И. Й. И., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл.
36, ал.1 ЗА, че И. Й. И. дължи на М. С. К. сумата от 1000 лева,
представляващо незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие № ****** от 09.05.2019г., ведно със законна лихва от
26.03.2021 г. до изплащане на вземането, за която сумa е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 17382/2021г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА И. Й. И., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/,
да заплати на М. С. К., ЕГН ********** със съдебен адрес /административен
адрес/, чрез адв. М. Р., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 750
лв., разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5