Решение по дело №1196/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1060
Дата: 14 юли 2023 г. (в сила от 14 юли 2023 г.)
Съдия: Николинка Георгиева Цветкова
Дело: 20235300501196
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1060
гр. Пловдив, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20235300501196 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Н. П. от ПАК, като особен
представител на А. А. Ю., ЕГН ********** против решение № 923 от
02.03.2023г., постановено по гр. д. № 10604 по описа за 2021г. на Пловдивски
районен съд, XXI гр. с., с което се признава за установено в отношенията
между страните, че А. А. Ю. дължи на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК *********, следните суми: 581, 91 лева – главница,
представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална
вода за периода 27.09.2019г. – 19.02.2021г. за имот, находящ се в гр. П., ул.
„***, 38, 66 лева – обезщетение за забава за периода 30.11.2019г. –
28.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 25.03.2021г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3246/31.03.2021г. по ч. гр. д. № 5214/2021г. на
ПРС.С решението се осъжда А. А. Ю., ЕГН ********** да плати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ********* общо 695 лева –
разноски за първоинстанционното производство и общо 75 лева – разноски за
1
заповедното производство по ч. гр. д. № 5214/2021г. на ПРС.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано.Поддържа се възражение, че страните не се намират в
договорно правоотношение, както и че въззивника няма качеството на
„потребител“ на ВиК услуги.Оспорена е и доставката на претендираното от
ищеца количество вода.Нарушена била и процедурата по отчитане,
регламентирана в общите условия, като въззивника не бил подписал
представените по делото карнети.Оспорена е изправността на измервателното
устройство.Нямало и данни за открита партида на името на въззивника във
водоснабдителното дружество.Моли се за отмяна на обжалваното решение,
вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен.
С писмения отговор на въззиваемото дружество въззивната жалба се
оспорва като недопустима, респ. неоснователна и се моли да бъде оставена
без уважение по изложените в отговора съображения, а решението на
районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Претендират се направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирана страна, останала недоволна от постановеното съдебно решение,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима и следва да
се разгледа по същество.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422
от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответникът А. А.
Ю., ЕГН **********, носейки отговорност по силата на закона за
задълженията си, възникнали при доставка на ВиК услуги за водоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. П., ул. „***“ №*, *, дължи на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *********, сумата от 581, 91 лева
главница за периода от 27.09.2019г. до 19.02.2021г., както и мораторна лихва
за периода 30.11.2019г. до 28.02.2021г. в размер на 38, 66 лева.Твърденията в
исковата молба са, че за периода 27.09.2019г. – 19.02.2021г. ответникът има
2
непогасени задължения към водоснабдителното дружество за предоставени
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в
претендираните размери, за което били издадени описаните от ищеца
фактури.Твърди се, че ответникът е „**“ на ВиК услуги и фигурира в базата
данни на оператора под № 010140***.Отчета в имота на потребителя бил
извършван по показанията на монтираното измервателно устройство, което
фигурирало в картотеката на дружеството под № 001047***, като водомера
бил монтиран на 28.05.2019г.Това обстоятелство било отбелязано в карнета,
където имало и подписи на потребителя, респ. негов представител. За
претендираните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.Посоченото дело
е приложено, като от него е видно, че съобщението до длъжника за
издадената заповед за изпълнение е върнато с отбелязване, че по сведение на
съсед лицето е напуснало адреса и живее в чужбина, а апартамента е
необитаем.При тези данни заповедният е указал на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата ДТ.Съобщението е връчено на процесуалния представител на
дружеството-заявител на 28.05.2021г., а иска е предявен в рамките на
законовия срок на 28.06.2021г., поради което е допустим.
Назначеният особен представител на ответника по делото е подал писмен
отговор, с който е изразил становище, че искът е допустим, но неоснователен
по основание и размер.Направил е възражение за изтекла погасителна
давност.Оспорил е наличието на договорно правоотношение между страните,
както и че ответникът е „потребител“ на ВиК услуги.От представените
доказателства не било видно той да ползва или обитава имота, а по делото
имало данни, че собственик е друго лице.Оспорена е и доставката на
претендираното количество вода, както и спазването на процедурата за
отчитане и изправността на измервателното устройство.Оспорен е подписа на
потребителя в представените карнети.
В приложения по делото карнетен лист като писмено доказателство са
направени записвания за показанията на монтираното измервателно
устройство в имота на ответника от 2015г. до 16.06.2021г., като подпис на
потребителя фигурира на четири места.В карнета е отразена и датата на
монтаж на измервателното устройство в имота – 28.05.2019г. В приложената
3
справка за водомерите относно процесния имот, ответникът А. А. Ю.
фигурира като абонат с № 010140***. Същият е регистриран с постоянен и
настоящ адрес именно в гр. П., ул. „***.
От извършената справка в имотния регистър и приложения заверен
препис от нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том II, рег.
№ 3610, нот. дело № 248/10.08.2018г., е видно, че А. А. Ю., ЕГН **********
и А. И. К., ЕГН **********, са придобили процесния имот въз основа на
извършена възмездна сделка.
Пред районния съд е разпитана като свидетел М. Й., която работела в
ищцовото дружество от 2017г., вкл. и през процесния период, на длъжност
„** ***“.Извършвала посещения и отчети на процесния имот от м. юни 2019г.
до м. ноември 2019г.На първото посещение според показанията й била с
колежка и на място установили, че има монтиран нов измервателен уред,
който пломбирали.В имота влизали общо 2-3 пъти, като винаги ги чакали и
били допускани.Вписвали показанията на водомера, срещу което
присъстващото в имота лице се подписвало.Първия път, когато пломбирали
водомера, абонатите имали възражение за количеството изразходвана вода,
защото било голямо, а при следващите посещения в имота възражения не
били правени.
В първоинстанционното производство е прието и заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което в счетоводството на „ВиК“
ЕООД в периода 27.09.2019г. до 28.02.2021г., по партидата на А. А. Ю. не са
отразени плащания, в т. ч. по процесните фактури.Размерът на начислените и
неплатени задължения за главница по процесните фактури, с начислена и
непогасена лихва към 28.02.2021г. е, както следва: 581, 91 лева главница и 38,
66 лева лихва, начислена от съответните месечни падежи до
28.02.2021г.Процесните фактури, описани в Приложение № 1, са намерили
счетоводно отражение в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД гр. П..На приложения по делото карнет са отразени отчетени данни за
процесния период, като отчетеното количество (в куб. м.) по карнети е
изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния
период.Размерът на задълженията за доставена питейна вода и отведена
канална вода, които са с настъпил падеж три години преди датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 25.03.2021г., т. е.
4
задълженията с настъпил падеж за периода, считано от 25.03.2021г. до кроя
на исковия период, както и размера на обезщетението за забавено плащане на
тези задължения, са определени съгласно чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.
Пловдив, при срок за плащане 30 дни след датата на фактуриране.Първата
фактура № 42444608/27.09.2019г. е с крайна дата за плащане -
21.03.2021г.Фактурите с крайна дата за плащане, попадаща в тригодишния
период преди датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, т. е. в периода 25.03.2018г. до 25.03.2021г., са всички фактури,
претендирани в исковата молба.Размерът на неплатените задължения за
доставена питейна вода и отведена канална вода, с настъпил падеж три
години преди датата на подаване на отведена канална вода, с настъпил падеж
три години преди датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение – 25.03.2021г., за периода от 25.03.2018г. до 25.03.2021г. съвпада
с този, определен в Приложение 1 (колона 7, колона 8 и общо в колона 9).
При тези данни районният съд е приел за доказано по категоричен начин
качеството „потребител“ според нормативната уредба, като ответникът е
счетен за материално-правно пасивно легитимиран да отговаря за
натрупаните задължения за плащане на потребената и отведена вода, която
услуга е ползвал в имота. Във връзка с направеното възражение от него са
изложени доводи, че без значение за изхода на спора е дали имотът е
съсобствен, тъй като в отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е
открита партидата /видно от всички издадени и приложени документи във
връзка с имота/, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни
уговорки между съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал.
3 ЗС, по силата на който при липса на други договорености ответникът би
могъл да иска от другия съсобственик припадащата му се част от разходите за
общата вещ.Предвид изискванията на чл. 32 от Наредба № 4 и чл. 5, т. 7 и чл.
21, ал. 4 от Общите условия на „ВиК“ ЕООД гр. Пловдив и приложените по
делото копия от карнети, районният съд е приел, че са отчитани и
начислявани количества само след реални отчети, като срещу част от
показанията са налице подписи.В тази насока са кредитирани и показанията
на св. Й..Относно положените подписи в карнетите районният съд е
обосновал, че оспорването е бланкетно, без искане за проверка на авторството
им по реда на чл. 193 от ГПК, като няма основание да се приеме и с оглед
5
свидетелските показания на инкасатора, че подписите не са поставяни от
потребителя или негов представител.Въз основа заключението на вещото
лице районният съд е приел още, че отчетеното количество вода за процесния
период е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за
съответния период и абонатът дължи плащане на предоставените услуги, т. к.
е имало реално ползване на доставена и отведена вода.Предвид разпоредбите
на чл. 11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 4 и действащите общи условия на
дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006г.,
решаващият съд е обосновал, че задължение на потребителите на ВиК услуги,
е да поставят индивидуални, годни съобразно изискванията на ЗИ водомери,
за което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и
контролира – арг. от чл. 18, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ОУ.От разпита на свидетеля
районния съд е приел за установено, че такъв нов уред е бил поставен от
потребителя в процесния имот, като същият е бил пломбиран, след което и
реалните данни са снемани от отчетите му, поради което и на това основание
не може да се отрече дължимостта на сумите.Относно размера на
задължението районният съд е възприел заключението на вещото лице като
компетентно и обосновано изготвено, съобразявайки и обстоятелството, че
счетоводството на ищеца е било водено редовно и регистрите и дневниците
на дружеството са надлежно заверени.Изложени са и доводи за
неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност за
вземането.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата обстановка,
установена от районния съд.Същата се подкрепя от събраните по делото
доказателства, които са подробно и задълбочено анализирани в атакувания
съдебен акт и адекватно отнесени към приложимото право.Споделят се
изводите на първоинстанционния съд и за начина, по който следва да се
ценят събраните по делото доказателства.Във върззивното производство не
се правят нови възражения против предявения иск, а районният съд е дал
обоснован отговор на въведените такива още с писмения отговор.Пред
настоящата инстанция не се ангажират и нови доказателства, поради което и
доколкото споделя изцяло изложените мотиви в обжалваното решение, които
са подробни, прецизни и безпротиворечиви, на основание чл. 272 от ГПК
настоящата инстанция препраща към тях.
Предвид гореизложеното въззивната жалба е неоснователна и следва да
6
се остави без уважение, а решението на районния съд като правилно и
обосновано следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция в тежест на
въззиваемия следва да се възложат направените от жалбоподателя разноски
за въззивното производство, общо в размер на 500 лева – 200 лева
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и 300 лева
за назначения му особен представител.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 923 от 02.03.2023г., постановено по гр. д.
№ 10604 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, XXI гр. с.
ОСЪЖДА А. А. Ю., ЕГН ********** от гр. П., ул. „*** да плати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П***, бул. „***, сумата от 500 лева – направени
разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7