М О
Т И В И
към присъда №
115/23.06.2020 г.
по НОХД № 157
по описа на 2020 година на
Районен съд
Варна, Пети наказателен състав
Против подсъдимия С.Ж.Ж. ЕГН **********,*** е възвела
обвинение по чл.183 ал.1 от НК за това, че за периода от месец юни 2016 година
до месец октомври 2019 година включително, след като бил осъден с Решение №
5161/21.12.2015 г. по гражданско дело № 7556/2015 г. по описа на Районен съд
Варна, XXXIV състав, влязло в законна сила на 01.06.2016 г., да издържа своите
низходящи - детето си С.С.Ж., роден на *** г. -
месечна издръжка в размер на 200 лева, чрез неговата майка и законен представител
К.С. Ж., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски - 41 месечни вноски в размер на 8200 лева и детето К.С.Ж.,
роден на *** г. – месечна издръжка в размер на 150 лева, чрез неговата майка и
законен представител К.С. Ж., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 41 месечни
вноски в размер на 6150 лева, като общият размер на неизплатената издръжка за
двете деца е 14350 лева.
В разпоредителното
заседание по делото, проведено на 26.05.2020 г. подсъдимият Ж. изяви желание
съдебното производство да протече по общия ред, поради което същото бе
насрочено и разгледано по общия ред.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура Варна поддържа обвинението. Счита, че от събраните на досъдебното производство и
в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че С.Ж.Ж. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.183 ал.1 от НК. Акцентира, че наказателна
отговорност по чл.183 ал.1 от НК може да се търси от извършителя на това
престъпление за периода след влизане в сила на решението, с което е осъден да
изплаща издръжка, за периода преди това се дължи единствено издръжка по
гражданско-правен ред, не е налице
виновно поведение за периода, в който са били привременните мерки. Поради издръжката се дължи от подсъдимия от
началото на месец юни 2016 година. Според прокурора подсъдимият Ж. не може да
бъде освободен от наказателна отговорност за периода, в който едно от децата му
С.Ж. е живяло при него, тъй като текста на чл.183 ал.1 от НК защитавал съдебния
акт, с който е присъдена издръжка във вида, в който е този акт. Издръжка е била
присъдена да се изплаща в пари в конкретни размери чрез законната представителка
К. Ж. и не били представени доказателства през този период подсъдимият да е изплащал
определени парични суми чрез законната представителка майката на детето.
Полагането на други грижи за детето, които имат характера на издръжка, макар и
не в паричен вид, можело да послужи единствено като смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото е доказано, но не и като основание за отпадане на наказателната отговорност по чл.183 ал.1 от НК за този период. Като краен период за издръжката е приет края на октомври
2019 г., тъй като този период е времето, в което подсъдимият е бил привлечен
към наказателна отговорност с предявяване на постановлението за повдигане на
обвинението. Счита, че подсъдимият Ж. следва да носи наказателна отговорност по
чл.183 ал.1 от НК, като са налице отегчаващи обстоятелства, а именно дългия
период и големия размер на неизплатената издръжка, както и липсата на обективни
причини да не бъде изплащана тази издръжка. Предлага да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода към горния размер, което предвид чистото съдебно
минало на извършителя и липсата на отрицателни характеристични данни за него
може и следва да бъде отложено при условията на чл.66 от НК с три годишен
изпитателен срок, през който срок счита, че може и да не се прилагат пробационни и други превъзпитателни мерки, както и да му
бъдат присъдени направени разноски.
С.С.Ж.
като непълнолетно пострадало лице лично бе запознат с правата си, К.С.
Ж. като родител и законен представител на С.С.Ж. и К.С.Ж.
също е запозната с правата си, същите не предявиха молба за конституиране като
частен обвинител по делото.
Защитникът на
подсъдимия адв.Б.Г. пледира, че подсъдимият Ж. признава вината си за неплащане на повече от
две вноски за всяко едно от децата си, но оспорва размера, посочен в
обвинителния акт. Действително е имало постановено съдебно решение и присъдена
издръжка с указан ред и вид, но са настъпили изменение на обстоятелствата, като
за определено време големият син С. е живеел при баща си. След като са били задоволени
жизнените нужди и потребности на детето от родителя, комуто не е присъдено да
упражнява родителските права, но не е лишен нито ограничен по отношение на
родителските си права, то плащането на издръжка за това дете според защитата е
безпредметно. В тази връзка моли съда да отчете това като налични смекчаващи
вината обстоятелства и да определи наказание в минималния размер на първото
предложение на чл.183 и прилагане на условно осъждане на основание чл.66 от НК.
Подсъдимият Ж.
ангажира личното си участие в наказателния процес. При разпита му в съдебно
заседание не се признава за виновен, посочва, че е давал пари на ръка на бившата
си съпруга и на големия си син С.. В последната си дума оценява вината си, че
не е превеждал всеки месец пари на децата си и обещава да прави това занапред.
След преценка на
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На подсъдимият С.Ж.Ж. в резултат на брака му със свидетелката К.С. Ж. се
родили две деца – С.С.Ж., роден на *** г. и К.С.Ж.,
роден на *** г.
С Решение №
5161/21.12.2015 г. на Районен съд Варна, 34 състав, по гр.дело № 7556/2015 г./т.2
л.31 от досъдебното производство/ДП/, изменено с Решение № 646/14.05.2016 г. на
Окръжен съд Варна по въззивно гр.дело № 608/2016 г./т.2
л.37 от ДП/, е прекратен брака между С.Ж. и К. Ж., подсъдимият С.Ж.Ж. бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето си С. в
размер на 200 лева и на детето си К. в размер на 150 лева, считано от влизане в
сила на решението с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжка до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Издръжката
следвало да заплаща чрез майката и законна представителка на децата – св. К.С. Ж..
Решението на Окръжен съд Варна е окончателно и не подлежи на обжалване,
постановено е на 14.05.2016 г. и това е датата на влизане в сила на решението
на Районен съд Варна, а не посочената дата в обвинителния акт 01.06.2016 г.
След постановяване на
решението, от месец юни 2016 година подсъдимият С.Ж.Ж. не изплащал издръжката на децата си.
По гражданско дело №
7556/2015 г. по описа на Районен съд Варна е издаден Изпълнителен лист №
5219/08.10.2018 г./т.1 л.129 от ДП/ като в него е отразено, че решението е
влязло в сила на 14.05.2016 г., но и по изпълнителното дело няма постъпили суми
от подс.Ж. за изплащане на издръжката.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство
от вещото лице С.Г.П./т.2 л.45 от ДП/ е видно, че в
периода 01.06.2016 г. – 31.10.2019 г. С.Ж. не е изплатил издръжка в общ размер
14 350 лева за децата С.С.Ж. и К.С.Ж..
От представената
справка изх.№ 12714/20.08.2018 г. от Агенцията по вписванията/т.1 л.42 от ДП/ е
видно, че подс.Ж. е имал на свое име недвижими имоти
в гр.Варна.
От представената справка
изх.№ 4008-03-200 от 22.10.2018 г. от Национален осигурителен институт,
Териториално поделение Варна/т.1 л.117 от ДП/ е видно, че С.Ж.Ж. през периода от 01.01.2015
г. до момента на изготвяне на справката не е получавал парични обезщетения за
безработица.
От писмо рег.№
10-03-02-2164/1/17.10.2018 г. на Дирекция Бюро по труда гр.Варна/т.1 л.119 от
ДП/ е видно, че подсъдимият Ж. не е бил регистриран като търсещо работа лице
за периода от 01.01.2015 г. до момента на изготвяне
на писмото.
Според писмо изх.№
52511-1/02.10.2018 г. на ТД на НАП гр.Варна/т.1 л.121 от ДП/ е видно, че
за подсъдимият Ж. няма данни за получени доходи от трудова дейност за периода
от 01.01.2015 г. до момента на изготвяне на писмото.
Разпитана в
съдебно заседание св.К.С.П. – бивша съпруга на подс.Ж.
и майка на децата свидетелства, че от момента на издаване на решението от съда издръжка и за двете деца К. и С.
никога не е заплащана от подс.Ж.. Тя се грижи за
децата лично. Образувала е изпълнително дело, правила опити да осъществя
контакт с него чрез телефонни обаждания, като той отказвал да плаща
издръжка. Потвърждава, че от месец май
2018 г. до октомври 2019 г. големия им син отишъл при баща си да му гостува,
след което няколко месеца отказал да се върне,
за което се водило дело за ограничаване на родителски права, през това
време баща му го е склонявал към употреба на алкохол, вземане на наркотици и
забранени субстанции, с което той е застрашил здравето му, за което също имало
заведено дело. В момента, в който големият ѝ син се върнал в къщи бил със
зависимост към наркотици и имал нужда от психиатър и тя е покрила и тези
допълнителни разходи.
По искане на
подсъдимия бе разпитан в съдебно заседание в качеството на свидетел В.С.Д., който свидетелства, че от май месец 2018 г. до октомври 2019 г. С. живеел при
баща си С.Ж. и той го издържал през това време, грижел се за училището му, за
облеклото му и за издръжката. Майката в този период не е ходила там и не го е
търсила. Карал е С. три-четири пъти да носи пари за издръжка, но не е
присъствал при даването на пари, издръжката я давал С. на ръка.
Гореописаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства, а именно:
- гласни доказателствени
средства: обяснения от подсъдимия Ж.; свидетелските показания на К.С.П. и В. С.Д., дадени в хода на
съдебното производство;
- писмените
доказателствени средства, приобщени по реда на чл.243 от НПК: Решение №
5161/21.12.2015 г. на Районен съд Варна, 34 състав, по гр.дело № 7556/2015 г.,
изменено с Решение № 646/14.05.2016 г. на Окръжен съд Варна по въззивно гр.дело № 608/2016 г.; справка изх.№
12714/20.08.2018 г. от Агенцията по вписванията ; Изпълнителен лист №
5219/08.10.2018 г.; справка изх.№ 4008-03-200 от 22.10.2018 г. от Национален
осигурителен институт, Териториално поделение Варна; писмо рег.№
10-03-02-2164/1/17.10.2018 г. на Дирекция Бюро по труда гр.Варна; писмо изх.№
52511-1/02.10.2018 г. на ТД на НАП гр.Варна; бюлетин за
съдимост.
При преценка
на доказателствата, съдът намира, че те са релевантни, способстващи за
изясняване на обективната истина, логически свързани и непротиворечиви, не се
оспорват от страните, поради което се кредитират от съда.
В хода на производство
се установи, че действително през определена част от инкриминирания период едно
от децата С. е живял при подс.Ж. и единствено спорния
въпрос между страните е дали за този период подс.Ж. е
дължал издръжка за сина си С. и дали следва размера на тази издръжка да се
приспадне от общата сума на дължимата издръжка.
Относно
възражението на защитата на подсъдимия, че той следва да бъде освободен от наказателна
отговорност за периода, в който едно от децата му - С.Ж. е живяло при него,
настоящият съдебен състав счита същото за неотносимо към настоящето съдебно
производство. Обстоятелството, че детето в специфична възраст самоволно е решило
да отиде при другия родител не означава, че подс.Ж.
се е освободил от задължението за заплащане на издръжката му чрез майката и
законен представител на детето. Моментното желание на детето да остане при
подсъдимия за известен период от време не означава, че е налице промяна на
съдебното решение относно присъдената издръжка. Правилно представителят на
прокуратурата посочва, че текста на чл.183 ал.1 от НК защитава съдебния акт, с
който е присъдена издръжка във вида, в който е този акт. Не са представени
доказателства, а и не се твърди, че са налице дори постъпки от страна на
подсъдимия за промяна на съдебното решение, с което той е осъден да заплаща
издръжка за сина си С. ежемесечно, с падеж на определената дата. Вярно е, че
соченото от защитата на подсъдимия решение № 225 от 01.10.2014 г. по гр.дело №
6884/2013 г. на Върховен касационен съд касае искова претенция за заплащане на
издръжка, която е оставена без уважение, но следва да се има предвид, че
решение за дължимостта или недължимостта
на такава претенция е от компетентността на гражданския съд, а не на настоящия
и затова подобен спор не може да бъде предмет на настоящето наказателно
производство. Следва също така да се отбележи, че родителят, който не е лишен
от родителски права, и полага непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието на детето, има право да предяви иск за издръжка от името на
малолетно дете като негов законен представител или да даде съгласие
непълнолетно дете да предяви иск за издръжка срещу другия родител /Решение №
109 от 05.05.2016 г. по гр.дело № 2162/2015 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр.отделение/, но както се посочи по-горе,
промяна на съдебното решение, по силата на което подсъдимия е бил длъжен да
заплаща издръжка за сина си С. в определен размер и при определен падеж, няма,
както и не се представиха доказателства от страна на подсъдимия да са
предприети действия за изменение на същото това съдебно решение. На това
основание съдът приема, че подсъдимият е бил задължен по силата на съдебното
решение да заплаща ежемесечно издръжка на сина си С. и през този период.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият С.Ж.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, тъй като за периода от месец юни 2016 година
до месец октомври 2019 година включително, след като бил осъден с Решение №
5161/21.12.2015 г. по гражданско дело № 7556/2015 г. по описа на Районен съд
Варна, XXXIV състав, влязло в законна сила на 14.05.2016 г., да издържа своите
низходящи - детето си С.С.Ж., роден на *** г. -
месечна издръжка в размер на 200 лева, чрез неговата майка и законен представител
К.С. Ж., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски - 41 месечни вноски в размер на 8200 лева и детето
К.С.Ж., роден на *** г. – месечна издръжка в размер на 150 лева, чрез неговата
майка и законен представител К.С. Ж., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 41 месечни
вноски в размер на 6150 лева, като общият размер на неизплатената издръжка за
двете деца е 14350 лева.
Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице,
неосъждано. Подсъдимият С.Ж.Ж. е български
гражданин, с висше образование, разведен, не работи. Няма криминалистически
регистрации и криминални прояви, злоупотреба с алкохол или наркотични вещества,
няма налагани административни наказания, видно от характеристичната справка,
изготвена по местоживеене от Пето РУ при ОД на МВР/т.1 л.115 от ДП/.
Деянието е извършено
умишлено под формата на пряк умисъл. Изпълнителната форма включва бездействие.
Причини за
извършването на престъплението – несъзнателно отношение към родителските
задължения.
При определяне на наказанието
на подсъдимия Ж., на основание чл.54 от НК, съдът прецени от една страна степента
на обществена опасност на конкретното деяние и дееца към ниска, а от друга
страна липсата на обективни пречки за изпълнение на задължението и
продължителния период, през който подсъдимият не е изпълнявал задължението си –
41 месеца.
В този смисъл съдът като призна подсъдимия С.Ж.Ж. за виновен в извършване на деянието по чл.183 ал.1 от НК
му наложи наказание пробация със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 6 месеца с първоначална периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 6 месеца.
Съдът оправда подс.Ж.
относно първоначално посочената дата в обвинителния акт на влизане в сила на
Решение № 5161/21.12.2015 г. по гражданско дело № 7556/2015 г. по описа на
Районен съд Варна – 01.06.2015 г.
На основание чл.189 от НПК подс.Ж.
бе осъден да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски от
151,20 лева за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
По този начин и с това
наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието и това ще
спомогне за изпълнение на задължението на подс.Ж. за
редовно изплащане на издръжката за в бъдеще.
По тези съображения,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: