№ 13451
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
.то разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110157562 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Образувано е след.то с решение на СГС от 06.10.2022г. по в.гр.д. № 13241/2021г. е
обезсилено решение № 167715 от 04.08.2021г. по гр.д. № 59544/2020г. на СРС, 144 – ти състав и
делото е върнато за разглеждане от друг състав на СРС.
„Топлоф.ция София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД срещу М. Н. Д., М. В. Ф. и Н. В. Ф., за осъждането им да заплатят в условията на разделна
отговорност, следните суми:
1. М. Н. Д., при квота 6/8 от общия дълг, а именно сума в размер на 1392,56 лева - цена за
доставена топлинна енергия за периода м.05.2017г. - м.04.2019г. вкл., до имот на адрес: гр. София,
ул. „Г* аб. № 89005, ведно със законната лихва от 30.11.2020г. (дата на подаване на исковата молба)
до окончателното плащане, сумата от 229,66 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 15.09.2018г. - 23.11.2020г., сумата от 40,35 лева – цена
за услуга дялово разпределение за периода м.10.2017г. – м.04.2019г., вкл., ведно със законната лихва
от 30.11.2020г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и сумата от 8,88
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
30.11.2017г. - 23.11.2020г.;
2. М. В. Ф., при квота 1/8 от общия дълг, а именно сумата в размер на 232,09 лева - цена за
доставена топлинна енергия за периода м.05.2017г. - м.04.2019г. вкл., до имот на адрес: гр. София,
ул. „Г* аб. № 89005, ведно със законната лихва от 30.11.2020г. (дата на подаване на исковата молба)
до окончателното плащане, сумата от 38,27 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 15.09.2018г. - 23.11.2020г., сумата от 6,72 лева – цена за
услуга дялово разпределение за периода м.10.2017г. – м.04.2019г., вкл., ведно със законната лихва
от 30.11.2020г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и сумата от 1,48
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
30.11.2017г. - 23.11.2020г.;
3. Н. В. Ф., при квота 1/8 от общия дълг, а именно сумата в размер на 232,09 лева - цена за
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. вкл., до имот на адрес: гр.
София, ул. „Г* аб. № 89005, ведно със законната лихва от 30.11.2020г. (дата на подаване на исковата
1
молба) до окончателното плащане, сумата от 38,27 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2018г. до 23.11.2020г., сумата от
6,72 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.10.2017г. – м.04.2019 г., вкл., ведно
със законната лихва от 30.11.2020г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане
и сумата от 1,48 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода 30.11.2017г. - 23.11.2020г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения
имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на
топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от "Техем Сървисис" ЕООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане п.занията на измервателните уреди.
Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена
за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответницата М. Н. Д. е подала отговор на исковата молба в ср. по чл. 131 ГПК, с който
оспорва исковете. Излага доводи, че искът за услуга за дялово разпределение е недопустим, тъй.то
„Топлоф.ция София“ ЕАД не е активно легитимирано да го предявява, доколкото услугата дялово
разпределение не се предоставя от ищеца, а от дружество за дялово разпределение. Оспорва
исковете по основание. Оспорва да е налице договорно правоотношение между страните.
Възразява, че не е собственик, нито носител на вещно право или ползвател на друго основание на
посочения в исковата молба имот,.кто и твърдението, че е собственик на основание наследствено
правоприемство. В условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
Ответниците Н. В. Ф. и М. В. Ф. са подали отговор на исковата молба в ср. по чл. 131 ГПК, с
който оспорват исковете. Излагат доводи, че искът за услуга дялово разпределение е недопустим,
тъй.то „Топлоф.ция София“ ЕАД не е активно легитимирано да го предявява, доколкото услугата
дялово разпределение не се предоставя от ищеца, а от дружество за дялово разпределение.
Оспорват исковете по основание. Оспорват да е налице договорно правоотношение между
страните. Възразяват, че не са собственици, нито носители на вещно право или ползватели на друго
основание на посочения в исковата молба имот,.кто и твърдението, че са собственици на основание
наследствено правоприемство. В условията на евентуалност релевират възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, не е взело
становище по предявените искове.
Софийски районен съд,.то взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
д.зателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за и. за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да д.же, че ответниците са собственици или носители на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доста. на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ.чеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота и всяко
друго лице, което със съгласие на собствен., респ. носителя на вещното право на ползване, е
сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
В случая от приетия.то д.зателство по делото нотариален акт за собственост на жилище
(апартамент), построен върху място от ЖСК „Енергопроект“, м. Л*, съставен на 13.10.1979г., се
установява, че В. А.Ч. и М. Н. Ч. са признати за собственици на процесния имот. В. А.Ч. е починала
2
на 31.10.2017г. и е оставила за свои наследници М. Н. Д. (дъщеря), М. В. Ф. и Н. В. Ф. (последните
двама деца на починалата преди наследодате.та нейна дъщеря Татяна Н. Ч. – Ф.а), видно от
представеното удостоверение за наследници. От приетото.то д.зателство удостоверение за
идентичност на лице с различни имена (л.70 от делото) се установява, че имената М. Н. Д. и М. Н.
Ч. са имена на едно и също лице.
По делото няма данни и твърдения след издаване на посочения нотариален акт титулярите на
правото на собственост В. А.Ч. и М. Н. Ч. да се разпореждали с правата си върху имота. При това
съдът намира за установено, че собственици на имота са били В. А.Ч. и М. Н. Ч.,.то след смъртта
на В. Ч., настъпила на 31.10.2017г., нейните права върху имота са преминали в наследство в полза
на наследниците й - М. Н. Д., М. В. Ф. и Н. В. Ф. – чл.5, ал.1 и чл.10 ЗН. При липса на данни за
нещо различно съдът приема, че В. Ч. и М. Ч. (Д.) са придобили процесния имот при равни квоти –
чл.30, ал.2 ЗС. След смъртта на В. Ч. правата върху имота са следните : М. Ч. (Д.) – 6/8 ид.ч. (1/2
ид.ч. съобразно признатите по нотариален акт права и 1/4 ид.ч. по наследство на В. Ч.), М. Ф. и Н.
Ф. – по 1/8 ид.ч. по наследство от В. Ч.. От изложеното следва, че през процесния период М. Ч. (Д.)
и В. Ч., а след смъртта на последната наследниците й са имали.чеството на клиенти на ТЕ за битови
нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това посочените собственици на имота, от
една страна, и ищеца – от друга, са обвързани от облигационно правоотношение с източник
договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи
условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди -
чл.150, ал.1 ЗЕ,.то през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
По делото не е спорно, че през процесния период в процесния имот ищецът е доставил
топлинна енергия на претендираната стойност.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ,.то след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от ср., за който се отнасят, тогава клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от
306,22 лева.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след п.на, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи условия,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за плащане на
3
задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след
изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент
започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доста. на ТЕ да се дължи месечно - чл.32 ОУ,
а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на исковата молба на 30.11.2020г., поради което погасени по
давност са вземанията за периода м.05.2017г. – м.09.2017г., вкл. Непогасеното по давност вземане
за периода м.10.2017г. – м.04.2019г. възлиза на сумата от 1729,54 лева, определено от съда на
основание чл.162 ГПК на база неоспорените данни от приетите.то д.зателства по делото съобщения
към фактури.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното вземане
върху погасената по давност главница, поради което размерът на непогасеното по давност
акцесорно вземане възлиза на сумата от 285,24 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
Съгласно установените по – горе квоти в съсобствеността спрямо процесния апартамент
отговорността на отв. М. Ч. (Д.) се ограничава до 6/8 части от общия дълг, поради което тя дължи
главно вземане в размер на 1297,16 лева (6/8 части от 1729,54) и акцесорно вземане в размер на
сумата от 213,93 лева (6/8 части от 285,24). Ответниците Н. Ф. и М. Ф. дължат по 1/8 част от общия
размер на задълженията или за главното вземане същите отговарят за сумата от по 216,19 лева (1/8
от 1729,54) и за акцесорното вземане за сумата от по 35,66 лева (1/8 част от 285,24).
Предвид горното исковете следва да се уважат до установените по – горе размери и за
период на главното вземане м.10.2017г. – м.04.2019г, вкл., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърлят за разл.та
до пълните предявени размери и за периода на главното вземане м.05.2017г. – м.09.2017г., вкл.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Не се спори, че в процесния период е извършвано дялово разпределение с оглед отчитане на
консумираната топлинна енергия в процесния имот в сграда в режим на етажна собственост (арг.
чл.139, ал.1, чл.140а, чл.141 и чл.142 ЗЕ).
По възражението, че ищецът не е легититимиран да получи цената за извършената услуга
дялово разпределение следва да се посочи, че съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна
енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В
случая дяловото разпределение е извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право
на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с
което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да
плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването
на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в
режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните
собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за
услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата,.то от своя страна въз основа на
договора за доста. на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от
клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. При това именно ищецът съгласно
4
договореното между страните е легитимиран да получава от клиентите на ТЕ цена за извършената
услуга дялово разпределение.
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сме.,.кто и
от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача.
Уговорено е още, че редът и начина за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния
период. По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да д.же претенцията си, не са
ангажирани д.зателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената на
услугата дялово разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за
услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се д.за уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил.нен да плати сумата
за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се д.за
клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение преди
завеждане на делото.
Предвид обема на установените права върху съсобствения апартамент отв. М. Ч. (Д.)
отговаря за 6/8 части от общия размер на главното задължение или за сумата от 40,35 лева, а
ответниците М. Ф. и Н. Ф. за по 1/8 от общия размер на главното задължение или за сумата от по
6,72 лева. При това исковете за главното вземане следва да се уважат в пълните предявени размери,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се
отхвърлят за разл.та до пълния предявен размер. Исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва изцяло да се
отхвърлят.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете,.то пълният размер
на разноските на ищеца по настоящото, второ по ред, разглеждане на делото възлиза общо на
189,15 лева (д. такса от 89,15 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради поради
невис.та правна и фактиче. сложност на делото). При първото разглеждане на делото пред
настоящия съд ищецът е направил още и разноски за вещи лица общо в размер на 800 лева (по 400
лева за ССчЕ и за СТЕ). Т. посочените разноски, направени от ищеца при първото разглеждане на
делото, подлежат на присъждане при настоящото повторно разглеждане на делото, защото в
настоящото производство съдът разрешава спора по същество и се произнася по разноските и в
двете производства пред първоинстанционния съд. Разноските в размер на 800 лева, направени от
ищеца при първото разглеждане на делото, следва да се възложат само на отв. М. Д., защото при
първото разглеждане на делото тя е оспорила стойността на доставената в имота топлинна енергия,
което е дало повод и за уважаване на направените с исковата молба и.ния за изслушване на съдебно
– техниче. и съдебно – счетоводна експертизи. При това съразмерно с уважената част от исковете
спрямо М. Д. при пълен размер на разноските спрямо нея от 941,86 лева същата следва да отговаря
за разноски в размер на 874,22 лева. Ответниците Н. Ф. и М. Ф. при пълен размер на направените
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от по 23,64 лева отговарят за
разноски в размер на по 21,94 лева съразмерно с уважената част от исковете спрямо тях.
Ищецът е надвнесъл държавна такса,.то надвнесената част възлиза на сумата от 134,85 лева
(горницата над дължимата д. такса от 89,15 лева до внесения размер от 224 лева), която сума
подлежи на възстановяване на основание чл.4б ЗДТ след подаване на нарочна молба с посочване на
банкова сме. за превеждане на сумата.
Ответниците имат право на разноски, доколкото исковете спрямо тях частично се отхвърлят.
Всеки един от ответниците за настоящото производство е д.зал плащане на адв. възнаграждение в
размер на по 600 лева, видно от представените договори за правна защита и съдействие, в които е
обективирана и разпи. за плащане на сумата. Основателно е възражението за прекомерност на
адв.тското възнаграждение, доколкото платеното такова надвишава с около 30 % минималния
5
размер на възнаграждението, възлизащ на сумата от 467,15 лева (чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ). Делото не
се отличава с правна и фактиче. сложност, поради което разноските за адв. възнаграждение следва
да се намалят до сумата от 500 лева на основание чл.78, ал.5 ГПК. От посочения размер на
разноските съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответниците следва да се присъдят
разноски за настоящото производство от по 35,90 лева на всеки един от тях.
Допълнително за първото разглеждане на делото,.кто и за производството във въззивната
инстанция, по което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е върнато за
ново разглеждане пред друг състав на СРС, отв. Д. има право разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете (арг. чл.294, ал.2 ГПК и арг. от т.4 от ТР № 6/2012г. по тълк.д. № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС). Същите са направени от отв. Д.,.кто следва : за първото разглеждане на делото –
960 лева (адв. възнаграждение) и за въззивна инстанция – 112 лева (държавна такса) и сумата от
640 лева (адв. възнаграждение). Основателно е възражението за прекомерност на адв.
възнаграждение,.то на основание чл.78, ал.5 ГПК за въззивната инстанция неговият размер следва
да се намали до 400 лева (чл.9, ал.1 НМРАВ) и за първото разглеждане на делото – до 500 лева по
съображения, изложени по – горе. При това от признатите от съда разноски за предходни
производства в общ размер от 1012 лева на отв. Д. съразмерно следва да се присъди сумата от 72,67
лева. Общият размер на дължимите на отв. Д. разноски възлизат на 108,57 лева.
Т. мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Н. Д., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Г* – адв. В. Д., да
плати на “Топлоф.ция София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата от 1297,16 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода от м.10.2017г. до
м.04.2019г. вкл., до имот на адрес: гр. София, ул. „Г*, ап.55, аб. № 89005, ведно със законната лихва
от 30.11.2020г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 213,93
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.09.2018г. - 23.11.2020г., сумата от 40,35 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода
м.10.2017г. – м.04.2019г., вкл., ведно със законната лихва от 30.11.2020г. (дата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане,.то ОТХВЪРЛЯ и. за цена за доставена топлинна
енергия за разл.та до пълния предявен размер от 1392,56 лева и за периода м.05.2017г. – м.09.2015г.,
вкл., и. по чл.86, ал.1 ЗЗД върху цена за доставена топлинна енергия за разл.та до пълния предявен
размер от 229,66 лева,.кто и изцяло и. за сумата от 8,88 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за периода 30.11.2017г. - 23.11.2020г.
ОСЪЖДА М. В. Ф., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Г* – адв. В. Д., да
плати на “Топлоф.ция София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата в размер на 216,19 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода от м.10.2017г. до
м.04.2019г. вкл., до имот на адрес: гр. София, ул. „Г* аб. № 89005, ведно със законната лихва от
30.11.2020г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 35,66 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от
15.09.2018г. до 23.11.2020г., сумата от 6,72 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода
м.10.2017г. – м.04.2019г., вкл., ведно със законната лихва от 30.11.2020г. (дата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ и. за цена за топлинна енергия за
разл.та до пълния предявен размер от 232,09 лева и за периода м.05.2017г. – м.09.2017г., вкл., и. за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за
разл.та до пълния предявен размер от 38,27 лева,.кто и изцяло и. по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
1,48 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение за периода 30.11.2017г. - 23.11.2020г.
ОСЪЖДА Н. В. Ф., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Г* – адв. В. Д., да
плати на “Топлоф.ция София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
6
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата в размер на 216,19 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода от м.10.2017г. до
м.04.2019г. вкл., до имот на адрес: гр. София, ул. „Г* аб. № 89005, ведно със законната лихва от
30.11.2020г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 35,66 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от
15.09.2018 г. до 23.11.2020г., сумата от 6,72 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода
м.09.2017г. – м.04.2019г., вкл., ведно със законната лихва от 30.11.2020г. (дата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане,.то ОТХВЪРЛЯ и. за цена за топлинна енергия за
разл.та до пълния предявен размер от 232,09 лева и за периода м.05.2017г. – м.09.2017г., вкл., и. за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за
разл.та до пълния предявен размер от 38,27 лева,.кто и изцяло и. по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
1,48 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение за периода 30.11.2017г. - 23.11.2020г.
ОСЪЖДА М. Н. Д., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Г* – адв. В. Д., да
плати на “Топлоф.ция София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 874,22 лева – разноски.
ОСЪЖДА М. В. Ф., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Г* – адв. В. Д., да
плати на “Топлоф.ция София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 21,94 лева – разноски.
ОСЪЖДА Н. В. Ф., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Г* – адв. В. Д., да
плати на “Топлоф.ция София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на “Топлоф.ция София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 21,94 лева – разноски.
ОСЪЖДА “Топлоф.ция София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на М. Н. Д., ЕГН **********, съдебен адрес
: гр. София, ул. „Г* – адв. В. Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 108,57 лева – разноски.
ОСЪЖДА “Топлоф.ция София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на М. В. Ф., ЕГН **********, съдебен адрес
: гр. София, ул. „Г* – адв. В. Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 35,90 лева – разноски.
ОСЪЖДА “Топлоф.ция София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на Н. В. Ф., ЕГН **********, съдебен адрес
: гр. София, ул. „Г* – адв. В. Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 35,90 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сме. :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общин. ба.” АД, ФЦ „Красно село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач „Техем
сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф.
Георги Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7