Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.10.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на първи
октомври година
2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Алина Тодорова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 357
по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен пряк
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на И.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.
К.Д., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 29.07.2017 г. ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2018г. - датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
Излагат
се съображения, че на 29.07.2017 г., около 15:15ч. в гр. София л.а. „Мерцедес Е
230“ с per. № *******, с водач Л.Г.М. *** с посока на движение от бул.
„Цариградско шосе“ към бул. „Искърско шосе“ и в района на кръстовището с ул.
„Амстердам“, нарушава правилата за движение по пътищата, като предприема
изпреварване в района на кръстовището на мотоциклет „Сузуки ГСХ 1100 Г“ с per.
№ *******, управляван от И.Н.С., застъпва единичната непрекъсната линия Ml и
пресича, вследствие на което предизвиква ПТП, като удря и повлича завиващия
наляво пред него с пуснат ляв мигач мотоциклетист И.С.. Посочва, че ищецът И.С.
пада от управляваното от него двуколесно превозно средство и получава
травматични увреждания. Заявява се, че ударът настъпва в насрещното движение на
ул. ,.Димитър Пешев“ в района на кръстовището с ул. „Амстердам“, поради
виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Мерцедес“.
Посочва,
че е съставен Констативен протокол № к-527/29.07.2017г. от СДВР, отдел „Пътна
полиция“, като видно от същия виновен за настъпване на инцидента е водачът на
л.а. „Мерцедес Е 230“ с per. № ******* с валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗАД „ОЗК - З.“ с полица № 23116002731150, валидна от
25.10.2016г. до 24.10.2017г.
Навежда
твърдения, че непосредствено след пътния инцидент ищецът е откаран в УМБАЛ „С.А.“
АД - гр. София, където след направени изследвания е настанен в Клиниката по
ортопедия и травматология. Диагностициран е със следните телесни увреждания:
фрактура на дистална епифиза на 5-та метакарпална (предкиткова) кост на лява
длан; разкъсване на сухожилието на мускул-разгъвач на кутрето на лявата ръка;
открита разкъсно-контузна рана на лява ръка (с големина около 7-10 см. по
дорзалната страна) и на предмишницата; охлузни рани на левия лакът; контузия с
охлузни рани на лява подбедрица. Извършена
е операция по спешност. Под анестезия е проведено оперативно лечение IIХО.
Ревизио. Ексцизио. Дренаж. Сутура. Тъй като разкъсванията са пълни и било
необходимо изрязване на умъртвените след инцидента тъкани на лявата ръка, както
и на увреденото сухожилие на 5- тия пръст на лявата ръка. Извършени са
хемостаза, лаваж и дренаж. След проведеното хирургично лечение на ищеца са
поставени шевове на мястото на разкъсването, след което пръстите му са
имобилизирани.
Заявява
още, че след изписването му от болницата, пострадалият се оплаква от постоянни
изтръпвания и чувство на слабост в ляв горен крайник. Оплаква се от понижено
настроение, тревожност, вследствие уплахата от внезапността и непредвидимостта
на състоялото се пътно произшествие.
Посочва,
че е предявил пред ответното дружество писмени претенции за изплащане на
обезщетение за причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди, като
ответникът по застрахователния договор предложил 3000 лв. обезщетение.
Ответното ЗАД
„ОЗК-З.“ в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на осъществяване на
ПТП, както и констативен протокол К-527 от 29.07.2017г. Оспорва твърдението, че
в резултат на ПТП, за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба като
вид и характер вреди, както и тяхната продължителност. Наведено е възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Наведено е и
възражение за прекомерност на заявената искова претенция. Оспорва и акцесорната
претенция.
В срока
по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът
оспорва възраженията на ответното дружество, като неоснователни.
В
срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил и допълнителен отговор от ответното
застрахователно дружество, в който ответника поддържа наведените възражения и
оспорвания.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника се адв. Д. поддържат предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество чрез
пълномощника адв. К. оспорва предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От приетия на
лист 8 по делото Констативен протокол за ПТП № 527 от 29.07.2017г., се установява,
че ПТП е настъпило на 29.07.2017г. в гр. София, около 15:15 часа, л.а. марка
„Мерцедес“, модел „Е 230“ с рег. № ******* управляван от Л.Г.М. *** с посока от
бул.“Цариградско шосе“ към бул. „Искърско шосе“ и в района на кръстовището с
бул. „Христофор Колумб“ участва в ПТП с попътно движещия се пред него мотоциклет
марка „Сузуки“, модел „ГСХ 1100 Г“, с рег. № *******, управляван от И.С.Н.. Посочено
е, че е пострадал водачът на мотоциклета - И.С.Н..
По делото е прието
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 19.10.2017г. на
Софийска районна прокуратура, поради направено искане от страна на пострадалия.
В хода на досъдебното производство е установено, че Л.Г.М. на дата 29.07.2017
г. около 15:15 часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е-230” с per. № *******, движейки се по
ул. „Димитър Пешев” с посока на движението от бул. „Цариградско шосе” към бул.
„Искърско шосе” и в района на кръстовището с бул. „Христофор Колумб“, е нарушил
правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 63, ал. 2, т. 1 от
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата: „Единична непрекъсната
линия - Ml. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат.“, като при предприето от негова страна изпреварване, застъпил
непрекъснатата линия, в резултат на което реализирал пътнотранспортно
произшествие с движещото се в негова посока моторно превозно средство -
мотоциклет марка „Сузуки”, модел „ГСХ 11000Г” с per. № ****, управляван от
пострадалия И.С. и по непредпазливост причинил на същия средна телесна повреда
по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в: разкъсване на сухожилието на
мускул разгъвач на 5-ти пръст /малък; кутре/ на лявата ръка; счупване на
дисталната епифиза на 5-та предкиткова кост на лявата длан /л. 29-31 от делото/
От приетата Епикриза на УМБАЛ „С.А.“, гр. София, се установява, че ищецът И.С.
е приет в болнично заведение на 29.07.2017г. със окончателна диагноза: ВЛК
манус синистри.ПХО.Ревизио.Ексцизио.Дренаж.Сутура S61.8.Открита рана на други
части на китката и дланта. Отразено е,
че на 29.07.2017г. е извършена оперативна интервенция и на 02.08.2017г., С. е
изписан от лечебното заведение с добро общо състояние, препоръка за смяна на стерилна превръзка през
3 дни . /л.32-33 от делото/
По делото е представена писмена кореспонденция между страните, съгласно
която ищецът И.С. е предявил пред ответното застрахователно дружество искане за
изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
вследствие процесното ПТП, а ответното дружество е определило обезщетение в
размер на 3 000 лева. /л.37-41 от делото/
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Б.Б.
– специалист травматолог, неоспорена от страните и чието заключение съдът
кредитира като обективно, компетентно и пълно. В заключението на СМЕ се сочи,
че ищецът е получил следните травматични увреди: разкъсно-контузна рана с
дължина от 7-10 см но гърба на лявата ръка; счупване на долния край на пета
метакарпална кост; прекъсване на сухожилието на разгъвача на пети пръст на
лявата ръка; охлузвания на ляв лакът и лява подбедрица. Проведено е болнично
лечение от 29.07.2017 г. до 02.08.2017 г. - 4 дни и домашно-амбулаторно лечение
от 02.08.2017 г. до 21.08.2017 г. - 20 дни. Вещото лице е посочило, че получените
увреди са в причинна връзка с процесното ПТП. Експертизата приема, че общия
срок на възстановяване е стандартния при такъв тип травматични увреди, а именно
общо 2 - 2,5 месеца. Д-р Б. сочи още в експертизата, че пострадалият е търпял
болки с голям интензитет за 3-4 дни, които постепенно са намалявали и са били с
променлив интензитет за срок от 12-14 дни. Зарастване на счупването и на
мекотъканните увреди е в рамките на 1,5-2 месеца. При направен личен преглед е установено, че ищецът има остатъчна деформация
на пети пръст и нарушена функция водеща до затруднени и ограничени движения и
намалена сила на захват с лявата ръка. Експертизата сочи още, че на 29.07.2017
г. е направена операция, при която са премахнати замърсените и мъртви тъкани и
възстановяване на сухожилието на екстензора на 5 пръст на лявата ръка, и шев на
меките тъкани. При направения личен преглед са установени трайни последици в
здравословното състояние на ищеца изразяващи се в: намалено изправяне с 1/3 и
сгъване с 1/3 на пети пръст на лявата ръка. При движения, пръстът се ротира и
са качва върху 4 пръст. Това води до намалена сила на захват и трудност при
това движения. Прието
е, че в случай, че пострадалия е бил с протектори
най-вероятно не би получил охлузвания по лакътната става и подбедрицата, а
увредата по гърба на ръката и пети пръст би била с по-нисък интензитет. Вещото лице
пояснява, че функцията на протекторите е да предпазват отделни рискови
зони от тялото, които са най-уязвими при падане, пързаляне по асфалта и други
критични ситуации, в които може да попадне мотоциклетиста.
В о.с.з. проведено на 12.02.2019г. вещото лице д-р Б. допълва, че ищецът
има остатъчна деформация на пети пръст и нарушена функция. Тази последица е
трайна, но би могла да бъде възстановена при следваща коригираща операция и да
се постигне подобрение във функцията на този пръст. Прекъснато е сухожилието,
но може да се направи костна пластика. При него проблемът е повече в това, че
костта зараствайки, се е рутирала. Пояснява, че последните години се използват
различни протектори, с цел да се намали възможността за травматични увреди при
мотоциклетистите, като най-честите, които се използват, са за лакти, за колене,
подобно на брони за ръкавици, протектор за гръбначния стълб. Разбира се, при
много висок интензитет на удара те не могат да спрат травматичните увреди, но
биха могли да предпазят някой от тях или да намалят техния интензитет, а за
мекотъканните травми зависи от силата на удара.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице инж. А.А., се установява, най- вероятен
механизъм на ПТП: на 29.07.2017 г. около 15.15 ч. в гр. София, по ул. Димитър
Пешев в посока от бул. Цариградско шосе към бул. Искърско шосе се е движил и
приближавал кръстовището с ул. Христофор Колумб, мотоциклет „Сузуки ГСХ1100” с
per. № ******* управляван от И.С., който преди кръстовището се е движил в
близост до средната разделителна линия и е намалявал скоростта си до около 30
км/ч, вероятно за да извърши ляв завой. В същото време зад него се е движил
л.а. „Мерцедес модел Е 230», е рег.№ *******, управляван от Л.М. със
скорост около 50 км/ч. Застигайки по-бавно движещия се мотоциклет водачът на
автомобила е предприел изпреварване на мотоциклета, непосредствено преди
кръстовището. В процеса на изпреварване л.а. Мерцедес е ударил с предния си десен
калник лявата страна на мотоциклета, вероятно лявата ръкохватка на кормилото,
защото мотоциклетът е паднал на лявата си страна върху асфалта. Най-вероятно
мотоциклетистът към този момент е предприел ляв завой. След първия контакт,
мотоциклетът наклонен наляво се е протрил по лявата страна на изпреварващия го автомобил
и е паднал върху асфалта. Ускорен от удара след плъзгане около 15 метра се е спрял
в средата на кръстовището. Автомобилът е продължил напред и водачът го е спрял
на 42 м след ориентира в дясната пътна лента. Вещото лице сочи, че причината за
настъпване на произшествието е в предприетото изпреварване от водача на л.а.
Мерцедес непосредствено преди кръстовището при наличие на единична непрекъсната
линия и мотоциклет движещ се в близост до разделителната линия с относително
ниска скорост. Експертизата приема, че произшествието е предизвикано от водача
на л.а. Мерцедес, предприел изпреварване в нерегулирано кръстовище на
мотоциклет движещ се до разделителната линия. Мотоциклетистът
е имал възможност да вижда и наблюдава, движещия се зад него л.а. Мерцедес. Експертизата
приема, че ако водачът на Мерцедес е предприел отдалече изпреварването
мотоциклетистът е имал възможност да го види и следи и да го пропусне, за да си
осигури безопасността на левия завой. Ако водачът на л.а. Мерцедес е предприел
изпреварване в последния момент мотоциклетистът най-вероятно не е имал
възможност да реагира своевременно за да спре. Средната разделителна линия е
единична непрекъсната линия. Инж. А. сочи, че скоростта на мотоциклета е била
около 30 км/ч и е в съответствие за извършване на левия завой. Мотоциклетът при
удара вероятно е бил в процес на намаляване на скоростта си за извършване на
ляв завой, като не са установени спирачни следи на местопроизшествието.
В проведеното на 01.10.2019г. о.с.з., вещото лице инж. А. допълва, че мотоциклетистът
може да види „Мерцедес“-а в огледалата, ако автомобила се е изнесъл от
по-далечно разстояние, за да го изпревари. Другата хипотеза е, че ако
„Мерцедес“-ът се е движил зад него той също го вижда, но не знае какви са
намеренията на шофьора на автомобила. Мотоциклетистът дали е подал мигач или не
(няма данни), но той предприема ляв завой, същевременно „Мерцедес“-а се изнася
и го изпреварва. В този момент е възможно да е станал удара. Тогава
мотоциклетистът няма време за реакция и да предприеме други действия.
Заключението на САТЕ изготвено от инж. А., съдът възприема, като обективно
и компетентно дадено.
По
искане на ответната страна са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Л.Г.М.. Разпитан в о.с.з. на 12.02.2019г. свидетелят установява,
че на сочената дата е управлявала л.а. „Мерцедес“, включил се зад моториста от разклона. Свидетелят
посочва, че на разклона за зеленчуковата борса, не видял и мигача, който е
подал моториста, отнел предимството му. Движел се с не повече от 30 км/ч. В
последния момент видял, че мигачът бил подаден, а разстоянието било много късо
на непрекъснатата линия. Бил уморен, тъй като карал рано сутрин хляб. Кръстовище е Т-образно и е позволен ляв
завой. Контакта между мерцедеса и мотоциклета се осъществява в предна дясна
врата, счупено било стъклото, огледалото и нарушен предния калник.
За претърпени от ищец неимуществени вреди са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Й.С.П.. Свидетелят посочва, че ПТП е станало в Дружба
до зеленчуковата борса. И. му се обадил,
че е в травматологията на Окръжна болница, където го заварил с бинтован ляв
крак и лява ръка. 4-5 дни престоял в болницата. Ходел да му пазарува, да му
помага да се храни. Свидетелят заявява, че с ищеца са приятели и съседи, в един
квартал живеят, отдавна се познават. В болницата му носел храна и помагал да се
храни, след това продължил да ходи у тях. Пазарувал за него и за майка му около
месец, месец и половина. Инцидентът му се отразил зле на психиката. Страхувал
се да кара мотор. Към настоящия момент има остатъчни последици, още е травмиран.
Не може да си служи пълноценно с ръката и да изправя пръста. С лява ръка не
можел да се храни.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелят Й.П., тъй като възприятията на
свидетеля са лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните
по делото доказателства.
Страните не спорят, че към датата на
ПТП – 29.07.2017 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение с
ответника ЗАД „ОЗК-З.“, възникнало по застрахователна полица № 23116002731150, валидна до 24.10.2017г.,
сключена за лек автомобил марка „Мерцедес Е 230“, рег. № *******. Отделно от
това по делото е приета Справка от базата данни на Информационен регистър към
Гаранционен фонд, установяваща наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за посочения период и лек автомобил с ответното
застрахователно дружество. Нещо повече, в приетия по делото КП за ПТП с
пострадали лица № К-527 от 29.07.2017г. е отразено, че за лек автомобил „Мерцедес
Е 230“, рег. № ******* е налице застраховка „ГО“ в ЗАД „ОЗК-З.“.
По делото е представена претенция до
ответника от 11.08.2017г., с която ищецът е сезирал ответното застрахователно
дружество - „ОЗК-З.” да му изплати обезщетение за търпените неимуществени
вреди.
Така установената фактическа
обстановка, сочи на следните правни
изводи:
По
допустимостта: Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 37 от
дата 11.08.2017 г. и липса на възражения
и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е
оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 29.07.2017г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние
от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл. 63, ал.
2, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата:
„Единична непрекъсната линия - Ml. На пътните превозни средства е забранено да
я застъпват и пресичат“. Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана
непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар
и причинените увреждания на ищеца. Установи се, че водачът Л.М., като при
предприето от негова страна изпреварване, застъпил непрекъснатата линия, в
резултат на което реализирала ПТП с движещото се в негова посока мотоциклет
марка „Сузуки”, модел „ГСХ 11000Г” с per. № ****, управляван от пострадалия И.С..
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на лек автомобил „Мерцедес Е 230“ Л.М..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗАД „ОЗК-З.“ е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на
водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени са
поделото (СМЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и неимуществените вредите,
както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване
на увреждането – 59г., тежестта на уврежданията, извършената оператвина намеса, които са
причинили на пострадалия значителни по интензитет и продължителност болки и
страдания, които са били силни в рамките на възстановителния период, както и че
при ищеца са останали трайни последици, изразяващи се в намалено изправяне с
1/3 и сгъване с 1/3 на пети пръст на лявата ръка, като при движения пръста се
ротира и се качва върху 4 пръст, което води до намалена сила на захват и
трудност при това движение, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства
от личен, битов и социален характер, отражението на произшествието върху
психо-емоционалното му състояние, както и обществено икономическите условия към
2017г., съдът намира, че сумата от 15 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението
в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца
в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е
взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката
на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено бланкетно възражение за съпричиняване, без да
са изложени конкретни твърдения за принос на пострадалия, както и в какво се
състои същия. В хода на процеса ответникът, който носи доказателствена тежест
да докаже по пътя на насрещното доказване твърденията си, от които черпи
изгодни за себе си правни последици, включително наличието на съпричиняване, не
доказа наличие на съпричиняване от страна на ищеца. От приетата по делото САТЕ
с вещо лице инж. А. се установява, че ПТП е настъпило по вина на водача на
лекия автомобил Л.М.. Нещо повече, от
приетото по делото постановление за прекратяване на наказателно производство от
19.10.2017г., се установява, че причина за ПТП е виновното и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил Л.М., изразяващо се в нарушение на чл.
63, ал.2, т.1 от Правилника за прилагане Закона за движение по пътищата. Макар
Постановлението на СРП от 19.10.2017г. да не се ползва със задължителна сила по
чл. 300 ГПК, същото представлява официален документ, който има удостоверителен
характер в частта относно отразените в него факти. В този смисъл, доказана се
явява вината на деликвента.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно наведеното в отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия И.С..
По предявения иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД
Ищецът
претендира осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата на
обезщетението за неимуществени вреди, за периода, считано от 10.01.2018 г., датата на завеждане на исковата молба в съда,
до окончателното изплащане на задължението. Ответникът, както става ясно от
позицията му, изобщо оспорва тезата да е изпадал в забава, позовавайки се на
ненадлежно изпълнение на задълженията на ищеца за съдържание на писмената
претенция за изплащане на обезщетение. Поддържа, че е налице забава на
кредитора. За да разреши този спор, съдът съобрази следните принципни
положения:
По
аргумент от разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се
покрива от застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите",
се дължи считано от момента на уведомяването на застрахователя, за настъпването
на застрахователното събитие, а не от някакъв по- ранен момент. Разпоредбата на
чл. 380, ал. 1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия
застрахователно обезщетение, да представи пред застрахователя доказателства за
настъпването на застрахователно събитие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" както и да посочи своя
банкова сметка, ***етение. На свой ред, разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ
определя краен тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по такава
претенция, който срок тече от момента на предявяването на писменото искане пред
застрахователя и на номера на банковата сметка на претендиращия. Внимателният
анализ и систематическото тълкуване на нормативната уредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ мотивира извода, че считано от момента на изтичането на определения в чл.
496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне - самият застраховател би
изпаднал в забава на собствено основание, ако не се произнесе по надлежно
предявената пред него претенция по чл.
380, ал. 1 от КЗ. По аргумент от чл.
380, ал. 3 от КЗ последиците на забавата му обаче биха били преодолени в
хипотеза на забава на кредитора т.е. ако не е изпълнено надлежно задължението
на претендиращото лице да посочи и представи банкова сметка ***лжимото
застрахователно обезщетение би настъпила в момента, в който самият
застраховател обективно би могъл да узнае за номера на банковата сметка на
ползващото се лице, което е легитимирано да получи застрахователното
обезщетение.
В
разглеждания случай, с определение от 22.08.2018 г., съдът на основание чл. 190 ГПК е задължил ответната страна да представи по делото цялата преписка,
образувана при него по щета № 0411-165-0013-2017 г. вследствие на ПТП от
29.07.2017 г. по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В
хода на съдебното дирене такива доказателства, от страна на ответното дружество
не бяха представени. На основание
чл.190, ал.2, вр. чл.161 от ГПК, съдът приема за установено, че ищцовата страна
е изпълнила надлежно задължението си по
чл. 380, ал. 1 от КЗ, като е посочил своевременно своя банкова сметка.
***ество,
че не е изпаднало в забава и не дължи лихва, тъй като не е представена банкова
сметка ***. В исковата молба на лист 5 от делото е вписана информация за
банковата сметка на ищеца, също така на лист 36 е представена вноска бележка, посочваща банковата сметка на
ищеца.
С оглед
изложеното, върху главницата следва да
бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от – 10.01.2018 г. датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното изплащане.
По разноските:
На
адв. К.Д. - процесуален представител на ищеца, на основание чл.38, ал.1, т.4 от
ЗА, се следва присъждане на възнаграждение в размер на 980 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1572.50
лв., като общо сторените разноски възлизат на 2 516лв. от които 2076 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, 40 лв. депозит свидетел и 400 лв. депозити за СМЕ и
САТЕ.
При този изход на делото застрахователното дружество
следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 600 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 150 лв. разноски,
платени от бюджета съразмерно уважената
част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Н.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 29.07.2017
г. по вина на водача на л.а. марка „Мерцедес Е 230“ с рег. № *******, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2018г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния предявен размер
от 40 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. К.Д.,
на основание чл.38, ал.1, т.4 от ЗА, сумата от
980 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Н.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******, разноски
по делото в размер на 1 572.50 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******, да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 600 лв., както и 150 лв. разноски, платени от бюджета
съразмерно уважената част от иска.
Присъдените на
ищеца суми могат да се преведат по сметка с IBAN ***.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: