Разпореждане по дело №465/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от В. А. М. от Г., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 283/2011 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали, против действията на държавния съдебен изпълнител, с които са наложени запори върху банкова сметка на длъжника и запор върху трудовото му възнаграждение и с които са му възложени разноски по изпълнителното дело, представляващи адвокатски хонорар по същото. Твърди в жалбата, че на 21.06.2011 г. получил покана за доброволно изпълнение по посоченото изпълнително дело, с която му било съобщено, че е бил наложен запор върху банковата му сметка и трудовото възнаграждение, поради което в срока за доброволно изпълнение бил натоварен с разноски за проучване в размер на 50 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева по изпълнителното дело, 200 лева по гражданското дело, 45 лева държавна такса и т.н. Знаел, че с решение по гр.д.№ 169/2011 г. бил осъден да заплаща издръжка на пълнолетния си син Ф. В. М. и още на 24.06.2011 г. с банков превод му превел сумата от 300 лева. С предприетите действия на съдебния изпълнител бил лишен от възможност както доброволно да изпълнява задълженията си по изпълнителното дело, така и да поиска разсрочване с оглед физическото оцеляване на семейството му. Освен това запорираната сметка обслужвала банков заем за текущи нужди, който ако не бъдел обслужван, целият му размер щял да стане изискуем и на практика щял да бъде в невъзможност да плаща. Счита, че предприетите от съдебния изпълнител действия в срока за доброволно изпълнение са незаконосъобразни, поради което моли съда да отмени наложените запори върху банковата му сметка, както и наложения запор върху трудово възнаграждение и да допусне разсрочване на задължението му. Моли също така да се намали адвокатското възнаграждение по посоченото изпълнително дело до минималния размер, предвиден в тарифата за адвокатски възнаграждения. Изпълнителното действие не било с фактическа и правна сложност, а и с оглед изрично изразеното съгласие за доброволно изпълнение и започналото такова, не се налагали допълнителни действия в тази насока.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, взискателят Ф В. М., чрез своя представител по пълномощие, е подал писмено възражение срещу подадената жалба, в които излага съображения за недопустимост, а евентуално – неоснователност на жалбата.

Държавният съдебен изпълнител при Кърджалийски районен съд е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 283/2011 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Кърджалийски районен съд се установява, че същото е било образувано на 15.06.2011 г. по молба на взискателя Ф. В. М.. от гр.К., чрез своя представител по пълномощие, въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 09.06.2011 г. на Кърджалийски районен съд, издаден на основание решение № 191 от 31.05.2011 г. по в.гр.д.№ 169/2011 г. на Окръжен съд - Кърджали, срещу жалбоподателя по настоящото дело В. А. М. от Г. за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 60 лева, считано от 30.12.2010 г. до завършване на предвидения срок на редовно обучение във висше учебно заведение или до навършване на 25-годишна възраст, както и до настъпване на друга, изменяща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и за сумата 200 лева – разноски по делото.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ 3457/16.06.2011 г. държавният съдебен изпълнител при Кърджалийски районен съд е поканил длъжника по изпълнително дело № 283/2011 г. В. А. М. да заплати следното задължение по изпълнителното дело: 200 лева – неолихвяема сума /присъдените по изпълнителния лист разноски/, месечна издръжка по 60 лева, считано от 30.12.2010 г., 70 лева – разноски по изпълнителното дело /20 лева – държавна такса за образуване на делото и 50 лева – държавна такса за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и други дължими суми до настоящия момент в размер на 200 лева /адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело/. С призовката за доброволно изпълнение, държавният съдебен изпълнител е уведомил длъжника, че е наложил запори върху банковите сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение.

При тези доказателства съдът намира жалбата в частта й, с която се обжалват действията на държавния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 283/2011 г., с които са наложени запори върху банкова сметка на длъжника и запор върху трудовото му възнаграждение, за недопустима, поради липса на законова възможност да се обжалват тези действия на съдебния изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, как‗о и постановлението за разноските, а съгласно ал.3 на същия член, длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най – високата предложена цена. В случая не се твърди, че с наложените запори върху банковите сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение по същество е насочено изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо, а се обжалва тяхната законосъобразност с оглед на това, че са предприети в срока за доброволно изпълнение.

Ето защо и доколкото не се касае до действия на съдебен изпълнител, попадащи в приложното поле на чл.435, ал.2 и 3 от ГПК, жалбата на В. А. М. в тази й част е недопустима, поради липса на законова възможност да се обжалват тези действия на съдебния изпълнител.

Следва да се посочи също, че жалбата е недопустима и поради това, че е просрочена. Съгласно разпоредбата на чл.436, ал.1 от ГПК, жалбата против действията на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението. В случая, видно от цитираната по – горе призовка за доброволно изпълнение, с която длъжника е уведомен за наложените от съдебния изпълнител запори върху банковите му сметки и върху трудовото му възнаграждение, същата е получена на 21.06.2011 г. – обстоятелството, което се признава и в самата жалба. В тази връзка, видно от жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, същата е подадена на 30.06.2011 г. т.е. след изтичане на изискуемия едноседмичен срок от съобщението на длъжника за наложените запори, поради което същата е и просрочена.

Просрочието на жалбата се отнася в пълна степен и в частта й, с която се обжалват действията на държавния съдебен изпълнител, с които на длъжника са му определени, възложени, разноски по изпълнителното дело в размер на 200 лева, представляващи адвокатски хонорар по същото. Това е така, тъй като, както се посочи по – горе, с призовката за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 21.06.2011 г., последният е бил уведомен за определените му за плащане от съдебния изпълнител разноски в размер на 200 лева, представляващи адвокатски хонорар.

Ето защо съдът намира подадената жалба за недопустима, поради липса на законова възможност да се обжалват посочените действия на съдебния изпълнител и поради това, че е просрочена, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. При този изход на делото, следва да се осъди жалбоподателя да заплати на взискателя по делото направените във връзка с настоящото производство разноски за адвокат в размер на 200 лева.

Водим от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. А. М. от гр. С., У. М. № 83, против действията на държавния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 283/2011 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали, с които са наложени запори върху банкова сметка на длъжника В. А. М. и запор върху трудовото му възнаграждение и с които са му възложени разноски по изпълнителното дело в размер на 200 лева, представляващи адвокатски хонорар по същото.

ОСЪЖДА В. А. М. от гр. С., У. М. №, с ЕГН * да заплати на Ф. В. М., кв.”В.” бл., вх., ., ап., с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 200 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 260/2011 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването ýу на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.