Решение по адм. дело №208/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалби на “Булгарцвет – Велинград“ ЕООД – гр. Велинград, чрез пълномощника адв. М., срещу Решение № 12/26.01.2024 г., издадено от директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, с която е оставена без уважение жалба вх. № 66-00-595/19.09.2023г. против Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № С230013-091-0000696/28.08.2023 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив – офис Пазарджик, а жалбата, насочена против въвод във владение, обективиран в Протокол изх. № С230013-115-0000198/04.09.2023г., издаден от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив – офис Пазарджик е оставена без разглеждане, като просрочена.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона – чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспорения ИАА, претендират се разноски.

Ответникът – редовно призован, изпраща процесуален представител, който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – „Утро–С“ ЕАД гр. София, се представляват от адв. Л., който моли жалбата срещу оспорения ИАА да бъде отхвърлена, въз основа доводите, изложени в отговора по нея. Претендира разноски, съгласно представен списък.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

Срещу жалбоподателя било образувано изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик. Бил проведен търг с тайно наддаване за придобиване на имот, собственост на “Булгарцвет – Велинград“ ЕООД – гр. Велинград / съгласно нот. акт № 166, том 1, рег.1004/20.08.1999г. /, обявен със Съобщение № С230013-111-0001766/26.06.2023 г. Обявеното за купувач дружество – „Утро-С“ АД – гр. София внесло дължимата цена и местен данък за придобиване на имота. Търгът приключил с издаване на обжалваното пред ответника Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С230013-091-0000696/28.08.2023 г. Бил съставен и Протокол изх. № С230013-115-0000198/04.09.2023 г., с който купувачът е въведен във владение на имота.

Предмет на процесното Постановление за възлагане на имот е сграда с идентификатор 10450.4.157.2 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на изп. директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.4.157, брой етажи: два, с площ от 200 кв.м., брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: сграда за обществено хранене, находяща се в гр. Велинград, Индустриална зона, стар идент. 10450.4.110.2.

Видно от вписаното в Протокол за опис на недвижим имот изх. № С220013-028-0002608, на 12.10.2022 г. в 10:30 часа в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател е описан процесния недвижим имот, като последният собственоръчно е отбелязал, че няма възражения свързани с извършените действия спрямо недвижим имот с идентификатор 10450.4.157.2. Копие от същият му е връчен, за което е налице нарочно отбелязване. На основание чл. 234, ал. 5 от ДОПК описаният недвижим имот е оставен във владение на длъжника в състоянието, констатирано в протокола за опис, за управление и отговорно пазене до извършване на проданта, като му е указано, че поема задълженията да предаде недвижимия имот в същото състояние, в което го е приел, и да го управлява с грижата на добър стопанин, както и да осигури достъп до имота във времето за извършване на оглед от заинтересованите лица.

С Разпореждане за определяне на окончателна оценка изх. № 220013-104-0001770/08.12.2022 г. публичния изпълнител определил окончателна оценка на недвижимия имот - пазарна стойност за обекта 178 600 лева, което разпореждане е връчено на управителя на дружеството-жалбоподател на 12.12.2022 г. За да определи пазарната стойност публичният изпълнител се е възползвал от възможността, дадена му с чл. 60 от ДОПК и е възложил експертиза. По преписката е налична оценка от вещото лице инж. Х., представена по изпълнителното дело на 14.02.2021 г.

При липсата на доброволно погасяване на задълженията, публичният изпълнител е пристъпил към вземане на решение за подготвяне на тръжна процедура, обективирано в Протокол с изх. № С230013-196-0000841/26.06.2023 г., издаден на основание чл. 226, ал. 2, вр. чл. 50 от ДОПК. Констатирано е, че предстоящата тръжна процедура се явява трета по ред публична продан, поради което цената е определена съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 2, пр. 2-ро от ДОПК.

Със Заповед № РД-09-1136/27.06.2023 г. зам.директора на ТД на НАП – Пловдив определил комисия за провеждане на търг с тайно наддаване. Съгласно Служебна бележка с изх. № ВО-01- 1575#1/23.08.2023 г. издадена от отдел „Бюджет и финанси“, се удостоверява, че към 17.08.2023 г. (последен ден за подаване на наддавателни предложения) по сметката на ТД на НАП – Пловдив са внесени 2 броя депозити за участие в обявения търг, в размер на 9900 лева. Изготвени са Наддавателен лист с изх. № С230013-080-0001867/24.08.2023 г. и Протокол за провеждане на таен търг с изх. № С230013-102-0002009/24.08.2023 г., от които се установява, че за търга има подадени две предложения, като е изготвено и Обявление изх. № C230013-118-0000690/24.08.2023 г. Видно от наличните по преписката доказателства, търгът е приключил с обявяване на купувач – „Утро-С“ АД – гр. София с най-висока предложена цена в размер на 110 000 лева.

На 28.08.2023г. гл.публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, на основание чл. 252 от ДОПК възложил на спечелилото търга търговско дружество недвижимия имот, за което бил съставено Постановлението за възлагане на недвижим имот изх. № С230013-091-0000696/28.08.2023 г., връчено на 11.09.2023 г. лично на управителя на „Булгарцвет Велинград“ ЕООД.

На 08.09.2023г. гл.публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик изготвил Протокол за въвод във владение изх. № С230013-115-0000198, на основание чл. 246, ал.10 от ДОПК. В присъствието на упълномощен представител на „Булгарцвет Велинград“ ООД постановил въвод на купувача „Утро-С“ АД във владение на процесния недвижим имот, подписан без възражения от присъстващите лица. Протокола за въвод във владение бил връчен на същата дата на упълномощеното от жалбоподателя лице.

На 19.09.2023г. „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД подали жалба вх. № 66-00-595 против действията на публичния изпълнител по изп. дело № *********/2020 г., обективирани в Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № С230013-091-0000696/28.08.2023г., и Протокол за въвод във владение изх. № С230013-115-0000198/08.09.2023г.

С оспореното в настоящото производство Решение директора на ТД на НАП гр. Пловдив е оставил без уважение жалба вх. № 66-00-595/19.09.2023г. против Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № С230013-091-0000696/28.08.2023 г., а в частта й, насочена против въвод във владение, обективиран в Протокол изх. № С230013-115-0000198/04.09.2023г., оставил без разглеждане, като просрочена.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като в подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Оспореният административен акт е постановен от компетентен административен орган по чл. 267, ал. 1 от ДОПК и в срока по чл. 267, ал. 2 от ДОПК. Актът е обективиран в изискуемата писмена форма, означен е издателят му и са отразени направените фактически и правни изводи. Решението съдържа ясно формулиран диспозитив и информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. При издаването на оспореният ИАА административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Решението е мотивирано, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира, че в обжалваната му част актът не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му.

Постановлението за възлагане на недвижимия имот, както и Протокола за извършен въвод във владение, са издадени от компетентен орган – публичен изпълнител в териториалната дирекция, съгласно правомощията му, определени в ДОПК, в предвидената в закона писмена форма. Постановлението за възлагане съдържа реквизитите по чл. 246, ал. 7 от ДОПК и няма данни за недействителност в хипотезата на чл. 246, ал. 4 от ДОПК. Правилно е приложен и материалният закон.

Редът за провеждане на публична продан е уреден в глава XXVI от ДОПК. Съгласно чл. 238, ал. 5 от ДОПК, продажбата на недвижими вещи задължително се извършва чрез търг. Правилата за провеждане на продажба чрез търг с тайно наддаване се съдържат в чл. 246 от ДОПК и чл. 251 – 254 от ДОПК. Съдът намира, че при провеждане на търга от страна на публичния изпълнител са спазени всички законови задължения и не са допуснати нарушения.

Противно на изложеното в жалбата, процесния недвижим имот е надлежно индивидуализиран. Видно от съдържанието на постановлението за възлагане имотът предмет на публична продан е посочен с номер на идентификатор по КККР на гр. Велинград, посочена е неговата квадратура, брой етажи, предназначение, както и номера на нотариалния акт за продажба. Съдът намира, че имотът предмет на продажба е индивидуализиран в достатъчна степен, а дори и да е налице някакво разминаване, то същото е незначително и не е от характер да опорочи Постановлението за възлагане до степен, че да обоснове извод за неговата отмяна, респ. – нищожност.

Настоящия съдебен състав намира, че наддавателното предложение, подадено от „Утро-С“АД, отговаря на изискванията, предвидени в чл. 251, ал. 2 от ДОПК. Видно от представените по делото доказателства, заинтересованата страна е заплатила по сметка на НАП на 17.08.2023г. сумата от 17 860 лева, представляващи депозит за участие в търга , а на 25.08.2023г. и 92 140 лева – доплащане. Наддавателния лист съдържа всички изискуеми се реквизити, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 248 от ДОПК, които не съдържат задължение в същият да се вписва задатъците, референтен банков номер и банкова сметка. Наддавателното предложение е подадено чрез куриерска фирма, която е включена в публичния регистър на операторите, лицензирани да извършват услуги по чл. 38 и чл. 39 от Закона за пощенските услуги. По делото са налице данни за товарителницата, с посочен № 5300502120806 върху куриерския плик. Пратката е приета за изпращане на 17.08.2023 г. в 15:59 часа, в предвидения съгласно съобщението за продажба чрез търг с тайно наддаване срок.

Не може да бъде споделено и настояването, че дружеството-жалбоподател не е надлежно уведомено за провеждането на търга. Протокол за опис на недвижим имот изх. № С220013-028-0002608/12.10.2022 г. е съставен в присъствието на управителя на „Булгарцвет Велинград“ ЕООД и съдържа всички законоустановени в чл. 233, ал.2 от ДОПК реквизити. На същата дата е бил връчен и на управителя на търговското дружество – длъжник. Също така на последния е връчено и Съобщение за продажба на търг с тайно наддаване с изх. № С230013-111-0001766/26.06.2023 г., с което е насрочена публичната продан. Видно от представената Заповед № РД-09-1136/27.06.2023г., същата е подписана с КЕП, определен е състав на комисията.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ДОПК, при необходимост публичният изпълнител може да привлече оценител, за да определи пазарната стойност на вещта. В случая, на база на изготвеното заключение на оценител, представено по делото, публичният изпълнител е определил окончателна оценка, която не е по-ниска от определената от вещото лице. Алинея 5 на чл. 235 от ДОПК изрично предвижда, че окончателната оценка не подлежи на обжалване, следователно при спазване на процедурата на чл. 235 от ДОПК, оценката на имота е недопустимо да се определя в съдебното производство със съдебно-оценителна експертиза. В случай, че длъжникът не е бил съгласен с оценката на имота, за него са съществували възможностите, предвидени в чл. 222а и чл. 243, ал. 2 от ДОПК – да погаси публичното задължение, при което принудителното изпълнение да бъде прекратено, или да поиска спиране на принудителното изпълнение, като внесе 20 на сто от размера на вземанията и се задължи всеки месец да внася по още 20 на сто от тях.

Нормата на чл. 253 от ДОПК установява, че публичният изпълнител издава постановление за възлагане на вещта на купувача в тридневен срок от постъпването на сумата по указаната сметка и представяне на документ, удостоверяващ плащането на данък за придобиване на имущество по възмезден начин, когато се дължи такъв. Съгласно ал.3 на чл. 256 от ДОПК, вр. ал. 1, при подадена жалба срещу извършената продажба чрез търг от участник в търга, публичният изпълнител не издава постановление за възлагане. В конкретния случай в хода на изпълнителното дело не е подадена жалба по реда на чл. 256, ал. 1 от ДОПК от участник в търга, поради което публичният изпълнител правилно е издал Постановлението за възлагане на недвижим имот. Съгласно чл. 246, ал. 10 от ДОПК, публичният изпълнител въвежда във владение купувача на имота в 7-мо дневен срок въз основа на издаденото постановление. В случая след превеждане на сумите от купувача, за публичния изпълнител възниква задължение да извърши въвода във владение, следователно публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност.

Според чл. 266, ал.1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието. Видно от данните по делото въводът във владение на имота е извършен на 08.09.2023г., в присъствието на упълномощено по нотариален ред от „Булгарцвет Велинград“ ООД лице, което е присъствало при осъществяването му и подписан без възражения. 7-мо дневния срок за обжалване действията на публичния изпълнител, изчислен и по правилата на чл. 60 от ГПК изтича в края на работния 15.09.2023г. ден. Жалбата е подадена на 19.09.2023г., т.е извън законоустановения императивен срок за подаване на жалба, поради което правилно и в съответствие със законовите изисквания същата е оставена без разглеждане, като просрочена.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесният административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на процесуалния представител на ответника и заинтересованата страна за присъждане на направените по делото разноски. С оглед на това жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид на фактическата и правна сложност на делото.

Съгласно решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C - 427/16 и C -428/16 на СЕС, Първи състав, съдът следва да прецени дали минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна, направени за защита по делото. Преюдициалното заключение на СЕС се ползва с тълкувателна сила, която е задължителна и обвързва националния съд, отправил запитването. В решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че чл. 101, чл. 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Доколкото спорът не е такъв с фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, липсва процесуална активност по отношение събирането на доказателства, то на сочените основания в полза на заинтересованата страна следва да се присъдят 1000 лева – адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД – гр. Велинград, чрез пълномощника адв. М., срещу Решение № 12/26.01.2024 г., издадено от директора на ТД на НАП - гр. Пловдив.

ОСЪЖДА „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД – гр. Велинград, да заплати на Национална агенция за приходите, направените по делото разноски в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД – гр. Велинград, да заплати на „Утро-С“ ЕАД – гр. София сторените по делото разноски в размер на 1000 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.