№ 7590
гр. С., 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110150550 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу П. Д. Ц. и В. Д. Ц. – в лично
качество и като наследници на С. Д. Ц. и на Д. П. Ц., с която са предявени кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, с искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от
2225,79 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен №
279284, находящ се в гр. С..............., за периода от 01.09.2020 г. до 31.03.2023 г., ведно със
законната лихва от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 514,82 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
30.08.2023 г., сумата от 5,30 лв. - цена на услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.07.2020 г. до 31.08.2021 г., ведно със законната лихва от 12.09.2023
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,13 лв. - обезщетение за забава върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.08.2023 г.
Сумите се претендират при условията на разделна отговорност както следва: П. Д. Ц. – ¾
части и В. Д. Ц. – ¼ част.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения
имот и наследници на С. Д. Ц. и Д. П. Ц. са били клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, през исковия период, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците
топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за
1
дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за
който се отнася, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което
дължат обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе
размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „Б.” ООД на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи
възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са подадени отговори от ответниците, с които се твърди, че
задълженията са изцяло погасени чрез плащане, за което се представят съответни
доказателства. Моли се за отхвърляне на исковете.
С писмена молба от 14.03.2024 г., както и в открито съдебно заседание на 17.04.2024
г., процесуален представител на ищеца признава, че в полза на дружеството е постъпило
плащане от длъжниците в общ размер на 3018,11 лв., както и че с извършеното плащане са
погасени изцяло вземанията за главници, лихви и държавна такса. Поддържа искането си за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз основа на твърдяното право на
собственост върху имота, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
По делото са безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти, включени във
фактическия състав на съдебно предявените вземания, а именно: че ответниците са били
през процесния период потребители на топлинна енергия за битови нужди, доставяна до
2
процесния имот, находящ се в гр. С..............., с абонатен № 279284 (в качеството си на
съсобственици на имота, включително като наследници на С. Д. Ц. и Д. П. Ц.), че през
исковия период до имота е доставена топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност, че е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия от третото
лице - помагач „Б.“ ООД, за което в полза на ищеца се дължи възнаграждение в размер на
исковата сума, както и че ответниците са изпаднали в забава за заплащане на главниците
съгласно приложимите Общи условия за доставка на топлинна енергия от „Т.С.“ АД на
клиенти за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „М.“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., поради което в полза
на продавача са възникнали вземания за мораторна лихва в предявените размери и за
сочения от него период на забава.
От ответниците е заявено единствено правопогасяващо възражение за плащане на
дължимите суми. Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да зачете
релевантните за спора факти, настъпили след предявяване на иска. Едно от съществените
правнорелевантни обстоятелства, имащо значение за правилното разрешаване на спора,
безспорно е извършеното от ответниците доброволно плащане на исковите суми в хода на
исковия процес. В случая задълженията са изцяло погасени чрез плащане в хода на процеса,
включително и разноските за държавна такса, което се потвърждава и от приетите като
писмени доказателства платежни нареждания от 11.01.2024 г. на стойност 687,26 лв., от
21.02.2024 г. на стойност 2061,78 лв. и от 23.02.2024 г. на стойност 269,07 лв., видно от
които ответниците са заплатили в полза на ищеца сумата от 3018,11 лв. Ищецът не оспорва
така извършеното плащане и факта, че с него са погасени в пълния им размер начислените
за исковия период задължения по партидата на процесния имот, включително законната
лихва върху главниците и дължимата по делото държавна такса. С оглед на изложеното,
предявените искове следва да се отхвърлят като погасени чрез извършено плащане в хода на
процеса.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено в
хода на процеса, право на разноски има ищецът, на който следва да се присъди, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и
разясненията на определение № 518 от 03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по описа на
ВКС, IV г. о. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят определеното
юрисконсултско възнаграждение при условията на разделна отговорност – П. Ц. – 37,50 лв.
и В. Ц. – 12,50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
3
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23 Б, срещу П. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С...............,
и В. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С..............., осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца при условията на разделност – П. Д. Ц. – ¾ части и В. Д. Ц. – ¼ част от
следните суми: сумата от 2225,79 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за имот с абонатен № 279284, находящ се в гр. С..............., за периода от 01.09.2020 г. до
31.03.2023 г., ведно със законната лихва от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
от 514,82 лв. - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 30.08.2023 г., сумата от 5,30 лв. - цена на услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 31.08.2021 г., ведно със законната лихва от
12.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,13 лв. - обезщетение за забава
върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.08.2023
г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА П. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С..............., и В. Д. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. С..............., да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата
от общо 50 лв. (П. Д. Ц. – 37,50 лв. и В. Д. Ц. – 12,50 лв.) - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „Б.“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4