Р
Е Ш Е Н И Е
№ /28.08.2020 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на единадесети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1934/2019 г. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова
молба, подадена от „Агро Номер Едно” ООД, ЕИК ********* против Земеделска
кооперация „Градина“ – с. Градинарово, ЕИК *********, с която са предявени
обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и по чл.
294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
исковата молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права:
Твърди
се, че на 02.05.2018 г. ищцовото дружество е продало на ответната кооперация
семена по вид и количество, описани във фактура № **********/02.05.2018 г.,
издадена от продавача, срещу цена в общ размер на 35 372 лева, като по
този начин страните са обективирали
извършената търговска продажба по надлежен ред. Твърди се, че видно от
фактурата, страните по сделката са уговорили падеж на плащането на главницата
по фактурата – 15.09.2018 г. На 28.06.2019 г. купувачът е извършил частично
плащане по фактурата в размер на 5 000 лева. Продавачът се позовава на т.
1 от ТР 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед на което излага следното:
1. от датата на падежа на общото задължение -
15.09.2018 г., до датата на извършеното
частично плащане – 28.06.2019 г., купувачът дължи законна лихва за забавено
плащане върху главницата от 35 372 лева, а именно в размер на 2810.10
лева, като вземането на продавача за тази лихва е погасено изцяло с извършеното
на 28.06.2019 г. частично плащане от купувача;
2. с разликата от платената сума от 5000 лева
и погасената законна лихва за забава от 2810.10 лева, а именно – сумата от
2189.90 лева, частично е погасена главницата, като последната към 28.06.2019 г.
възлиза в размер на 33182.10 лева;
3. на 02.08.2019 г. купувачът е извършил второ
частично плащане по фактурата в размер на 10 000 лева, като от датата на
първото частично плащане -28.06.2019 г., до датата на второто частично плащане
- 02.08.2019 г., купувачът дължи законната лихва за забава върху остатъка от главницата
в размер на 33182.10 лева, а именно в размер на 322.60 лева; вземането на
продавача за тази лихва е погасено изцяло с извършеното на 02.08.2019 г. второ
частично плащане от купувача;
4. на 02.08.2019 г. с разликата от платената
сума от 10 000 лева и погасената законна лихва за забава от 322.60 лева, а
именно – сумата от 9677.40 лева, частично е погасена главницата, като
последната към 02.08.2019 г. възлиза в размер на 23 504.70 лева;
5. на 04.09.2019 г. купувачът е извършил трето
частично плащане по фактурата в размер на 5 000 лева, като от датата на
второто частично плащане -02.08.2019 г., до датата на третото частично плащане
- 04.09.2019 г., купувачът дължи законната лихва за забава върху остатъка от
главницата в размер на 23 504.70 лева, а именно в размер на 215.46 лева;
вземането на продавача за тази лихва е погасено изцяло с извършеното на
04.09.2019 г. трето частично плащане от купувача;
6. на 04.09.2019 г. с разликата от платената
сума от 5 000 лева и погасената законна лихва за забава от 215.46 лева, а
именно – сумата от 4784.54 лева, частично е погасена главницата, като
последната към 04.09.2019 г. възлиза в размер на 18720.16 лева.
Твърди се, че от 04.09.2019 г. до
настоящия момент купувачът не е извършвал други плащания по процесната фактура
и е останал задължен към продавача за остатъка от главницата в размер на 18720.16
лева, представляваща неизплатена
част от общата продажна цена по процесната фактура в размер на 35 372
лева. Върху неизплатения остатък от главницата купувачът дължи законна лихва за
забавено плащане за периода от 05.09.2019 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда – 27.12.2019 г. в размер на 592.81 лева.
Поради увеличаване на
цените на процесните стоки /семена/ през втората половина на месец декември
2018 г. и забавата на купувача да заплати дължимата цена, продавачът издал
дебитно известие с № **********/31.12.2018 г. по фактура №
**********/02.05.2018 г. с обща стойност за плащане от купувача в размер на 2680.00
лева и падеж – 01.01.2019 г.
/съгласно уточнителна молба вх. № 3140/07.07.2020 г., връчена на ответника на
09.07.2020 г. – л. 32 и 33/. Върху
главницата в размер на 2680.00 лева, представляваща дължима сума по
горепосоченото дебитно известие купувачът дължи законна лихва за забава за периода
01.01.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 27.12.2019 г., в
размер на 268.74 лева.
Твърди, че с определение на РС – Добрич е
допуснато обезпечение на исковете за остатъка от главницата по фактурата и за
законната лихва за забава върху главницата, като въз основа на издадената
обезпечителна заповед в СИС при РС –
Провадия е образувано изпълнително дело. Ответникът и към настоящия момент
отказвал да заплати доброволно исковите суми. Моли съда да осъди ответника да
заплати на ищеца следните суми:
1. сумата
от 18720.16 лева, представляваща дължима
неизплатена част от общата продажна цена по фактура № **********/02.05.2018 г. в
размер на 35 372 лева, издадена от „Агро Номер Едно” ООД, ведно със законната
лихва върху остатъка от главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда – 27.12.2019 г., до окончателното плащане;
2. сумата
от 592.81 лева, представляваща
дължима законна лихва за забавено плащане върху неизплатения остатък от
главницата от 18720.16 лева за периода от 05.09.2019 г. до датата на подаване
на исковата молба в съда – 27.12.2019 г.;
3.
сумата от 2680.00 лева, представляваща дължима незаплатена цена от страна на
купувача по дебитно известие с № **********/31.12.2018 г. по фактура №
**********/02.05.2018 г., издадено от „Агро Номер Едно” ООД, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
27.12.2019 г., до окончателното плащане;
4.
сумата от 268.74 лева, представляваща
дължима законна лихва за забава върху главницата по дебитното известие в размер
на 2680.00 лева, за периода от 01.01.2019 г. до датата
на подаване на исковата молба в съда – 27.12.2019 г.
Претендира разноски за обезпечителното и настоящото
производство.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа
исковете и моли за тяхното уважаване. Представя списъци на разноските.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Препис от исковата молба с приложенията
е връчен
редовно на ответната кооперация на адреса на управление на 21.02.2020 г. /л. 27/.
В съдебно заседание ответникът не се представлява от
законен представител или от упълномощено лице. Представя молба – становище вх.
№ 3227/13.07.2020 г., с която оспорва изцяло исковата молба по основание и
размер. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излага
съображения, че между страните никога не е имало сключен договор за доставка на
стоки, нито уговорени конкретни видове стоки, количества, единични цени,
качество и срок, нито каквито и да било други условия. Ако съдът приеме, че
между страните е имало сключен неформален договор, твърди, че същият е нищожен
на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие – като цяло, и най –
вече по отношение на съществените елементи от договора, каквито са неговите
предмет, цена и количество. Твърди, че
ищецът не е представил никакви доказателства и относно реалното предаване на
фактурираните стоки и приемането им от ЗК „Градина” по количество, качество и
стойност без забележка. Оспорва приемането като основателни приложените
фактури, с които се увеличава стойността на фактурираните вече стоки. Според
ответника при липса на изначално съгласие за доставка на стоки и липса на
договорка относно количество, качество,
срок и цена, нямало как да има последваща уговорка за увеличаване на
последната. В тази насока била налице нищожност както на основание чл. 26, ал.
2 от ЗЗД /поради липса на съгласие/, така и нищожност на основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави. По отношение на претенциите за
неустойка счита, че такава може да бъде претендирана само ако е уговорена при
ясно посочване на падеж. Доколкото твърдяното задължение не било доказано нито
по основание, нито по размер, нито по настъпване на падеж за плащане, нямало
как да бъде определена неустойка за забава. Твърди, че страните изцяло са
уредили отношенията си, като ответникът изцяло е платил всичко, което
действително е получил и приел. Също така твърди, че е плащал именно това,
което е посочил в основанията за плащане в платежните документи, поради което
било недопустимо ищецът едностранна да прихваща получените от него главници по
недоказана негова претенция за неустойки. Заявява желание за доброволно
уреждане на спора чрез спогодба или чрез започване на процедура по медиация.
Моли, ако ищецът даде съгласие за това, делото да бъде спряно за постигане на
спогодба. В случай, че съдът приеме, че не са налице основанията за спиране на
производството, моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави възражение за
недоказаност, евентуално – за прекомерност по отношение на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр.
с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По
исковете по
чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Ищецът следва да докаже фактите,
които сочи да обуславят исковата му претенция, в т.ч. същият
е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника
се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях
договор за търговска продажба, обстоятелството, че се явява изправна страна по
договора, т.е., че е изпълнил задължението си да предаде реално уговорените по
вид, количество и стойност стоки на ответника, както и размера на вземането си.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като докаже и
положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното
вземане, каквито не се твърдят, а при установяване на
посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на
задължението.
Във връзка с оспорванията, направени от ответника в молба – становище вх. №
3227/13.07.2020 г. съдът е допълнил доклада по делото, като е разпределил
доказателствената тежест с протоколно определение от 14.07.2020 г.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът приема следното:
Като
писмени доказателства по делото са приети - описаната фактура, дебитно известие
и 3 бр. банкови извлечения от сметката на ищцовото дружество в „УниКредит
Булбанк” АД с № 112/01.07.2019 г., № 133/05.08.2019 г. и с № 153/05.09.2019 г. /л.7-12/.
Фактурата и дебитното известие съдържат всички необходими реквизити и
индивидуализиращи белези на твърдените правоотношения, в т.ч. вид, количество,
единична цена и стойност на доставените семена, размер на дължимата сума, падеж
за плащане.
По въпросите, свързани с фактурата като
документ, доказателствената ѝ стойност и дали тя е основание за плащане
на уговорената цена, е формирана трайна съдебна практика, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК - решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. №
991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. №
454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г.
на ВКС, ТК, І т. о. В тях е прието,
че само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството,
включването им в дневника за покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит
по тях - представляват недвусмислено признание на задълженията и доказват
тяхното съществуване. В случая са налице категорични доказателства – заключение
на ССЕ, неоспорено от страните, че ответната кооперация е осчетоводила фактурата
и дебитното известие, включила ги е в месечните си дневници за покупко-продажби
и в справките –
декларации по ЗДДС /л. 50 и л. 52-53/. Следователно
фактурата и
дебитното известие представляват годно
доказателство както за извършени фактически действия по предаване и приемане на
стоките от ответника, така и за обвързаност между страните по силата на валидно
сключен договор за търговска продажба. Налице е извънсъдебно признание
на неизгоден за страната факт относно дължимостта на вземанията.
Ответникът оспорва реалното предаване на
фактурираните стоки и приемането им от ЗК „Градина” по количество, качество и
стойност без забележка. Приемане на стоките е
налице, както когато купувачът е направил изрично изявление, че счита
доставеното за точно в количествено и качествено отношение съобразно договора
между страните, така и когато такова одобрение е изразено с конклудентни
действия. Приемане
с конклудентни действия е налице например с подписването на издадена от
продавача фактура или с осчетоводяването на такава, включването й в дневника за
покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит. Представените по
делото фактура и дебитно известие, като счетоводни документи са изготвени в
съответствие със Закона за счетоводството, отразяват коректно вида на
доставените стоки, съответно каква е стойността, която следва получателят на
стоката да заплати на продавача (доставчика). Не се твърди счетоводството
на ответника да не е водено редовно с оглед заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, че фактурата и дебитното известие са
осчетоводени в счетоводството на ответника. Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице -
доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока
или услуга (или при получаване на авансово плащане преди това, освен в
случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС). Дори фактурата да не съдържа
всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т. ч. и подпис на
купувача, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото
ѝ значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали
доказателства по делото, включително и с извънсъдебното признание на
оспорващата страна, за каквото в конкретния случай следва да се считат и частичните
плащания по фактурата. Става ясно от събраните по делото доказателства, че
уговорената продажна цена по фактурата е била общо в размер на 35372.00 лева за
извършената доставка на семена, като ответникът е заплатил частично сумата в
общ размер на 20 000 лева, с която са погасени лихви за забава в общ размер на 3 348.16 лева и главница в размер на 16 651.84 лева, поради което
остава да заплати именно сумата от 18 720.16 лева. Доколкото между
страните е било уговорено друго, което се установява от фактурата, издадена на
02.05.2018 г. с посочен падеж – 15.09.2018 г., то съгласно разпоредбата на чл. 327,
ал. 1 от ТЗ купувачът - ответник е бил длъжен да заплати на ищеца тази цена на
падежа. Няма вменено задължение на търговеца, чиято работа е вече приета и
купувачът е получил фактурата, да отправя последващо изрично искане за плащане,
за да постави длъжника си в забава. Необходимост от повторна покана за плащане
към длъжник би означавало неоправдано толериране на забавата на плащане на
възнаграждение по търговска сделка в противоречие с Директива 2011/7/ЕС на
Европейски парламент и на Съвета от 16.02.2011 г. относно борбата със забавяне
на плащането по търговски сделки. Изискванията на Директивата дори вече са
изрично въведени с новата разпоредба на чл. 303а от ТЗ (ДВ бр.20/2013 г., приложима
за договорите, сключени след 15.03.2013 г.).
Спорен между страните по делото е
въпросът относно издаденото от ищеца дебитно известие дебитно известие с № **********/31.12.2018 г. по
фактура № **********/02.05.2018 г. Ответната кооперация твърди, че при липса на изначално съгласие за доставка на стоки
и липса на договорка относно количество,
качество, срок и цена, нямало как да има последваща уговорка за увеличаване на
последната. В тази насока била налице нищожност както на основание чл. 26, ал.
2 от ЗЗД /поради липса на съгласие/, така и нищожност на основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави.
Както вече беше посочено от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесните
фактура и дебитно известие към нея, са постъпили в счетоводството на ответната
кооперация, приети са и са обработени като при това са включени
справка-декларация по ЗДДС и дневника за покупките през данъчен период месец
май 2018 г. и месец януари 2019 г. /л. 50/. Процесното дебитно
известие е първичен счетоводен документ, който е носител на информация за
извършената стопанска операция. В чл. 114 от ЗДДС и чл. 7 от Закона за
счетоводството са изброени реквизитите, които трябва да съдържа първичният
счетоводен документ, какъвто е дебитното известие, като подписът за получател
не е задължителен елемент. Съгласно константната практика на ВКС, липсата на
подпис за „получател” на фактурата не е основание да се направи извод за недействителността ѝ
поради липса на съгласие. От друга страна установеното по делото осчетоводяване
както на фактурата, така и на дебитното известие по нея, записването им в
дневника на покупките и в справка-декларация по ЗДДС, сочат за приета доставка
по аргумент от чл. 327 от ТЗ, респективно изпълнение на задължението на
продавача да достави стоката. Купувачът е длъжен да плати цената на падежа. В
случая издадените от доставчика - ищец фактура и дебитно известие по нея, не са
основание за предаване на стоките, а за заплащане на стойността им. Редовно
оформянето на първичния документ, с конкретно посочване на данни за доставеното
по количество, вид и качество, отразяването на този документ в счетоводството
на ответника по начин, който предполага ползване на пълен данъчен кредит, сочи
на признание на задължението като доказва неговото съществуване /в
този смисъл е и практиката по чл. 290 от ГПК – решение № 42/19.04.2010 г.
на ВКС, ІІ т.о.
по т.д. № 593/2009 г. и решение № 46/2009 г. на същото отделение, по т.д. №
454/2008г. на ВКС/.
За
пълнота следва да се посочи, че дебитното известие е първичен счетоводен
документ, с който се увеличава данъчната основа на доставка, за която вече е
издадена фактура. Увеличението на данъчната основа може да се дължи на различни
причини, като: неправилно изчислена данъчна основа при първоначалното
фактуриране (грешка в пресмятането), доставка на по-голямо количество стоки от
първоначално фактурираното, както и при увеличаване единичните цени на
определени видове стоки при същото количество. С оглед на това дебитното
известие следва да притежава всички реквизити, каквито има и фактурата, като
задължително следва да съдържа и номера и датата на фактурата, към която е
издадено, както и указание за основанието за неговото издаване, в случая за увеличаването
на данъчната основа. Процесното дебитно известие е
било осчетоводено в месечните справки-декларации, както и в дневника за покупки
на ответната кооперация, същото съдържа данни за основанието, на което е
издадено – увеличение на цената на доставката. От това следва, че като
счетоводен документ дебитното известие отговаря на изискванията за материална
обоснованост и на действителните отношения между страните, поради което следва
да се приеме, че с него е осъществено надлежно увеличение на цената по фактура
№ **********/02.05.2018
г.
Съобразно чл. 115 от ЗДДС при изменение на данъчната
основа на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде
известие към фактурата, като при увеличение на данъчната основа се издава дебитно
известие. Последното, освен реквизитите по чл. 114 от ЗДДС, следва задължително
да съдържа и: номера и датата на фактурата, към която е издадено и основанието
за издаване на известието. Както се посочи от приложеното дебитно известие се
установява, че доставчикът – ищец по делото е изпълнил изискванията на закона,
поради което и предвид установите по делото действителни отношения между
страните, възражението на ответника за липса на уговорка за увеличаване на
цената на доставката и за нищожност на
основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД /поради липса на съгласие/ и на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, е неоснователно.
Ето
защо съдът намира, че цената на стоките по фактура № **********/02.05.2018 г. е в размер на 38 052 лева, колкото е сборът от сумата по фактурата от 35372 лева
и сумата по дебитното известие от 2680 лева.
От гореизложеното следва, че от страна на
ищеца е проведено пълно доказване на задължението на ответника за плащане на
търсените суми в размер на 18720.16 лева, неизплатен остатък по фактура № **********/02.05.2018 г. и 2680.00
лева, дължима по дебитно известие с № **********/31.12.2018 г. към фактура №
**********/02.05.2018 г. Въпреки че вещото
лице е изчислило по-голям размер на остатъка от главницата по фактурата,
предвид диспозитивното начало, искът следва да бъде уважен до размера,
претендиран от ищеца. Доколкото ответникът не представи доказателства за извършено плащане, съдът
намира главните искове на ищеца са основателни и доказани, поради което ще
бъдат уважени, ведно със законна лихва от датата подаване на исковата
молба в съда – 27.12.2019 г. до окончателното плащане.
По исковете по чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД:
Съдът достигна
до фактически и правни изводи за наличие на главни задължения. Ответникът не
доказва плащане /в т.см. и ССЕ/. Обезщетението за забава по фактурата се
претендира за период след настъпване на падежа за плащане, уговорен в същата,
съгл. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, до датата на подаване на исковата молба в съда
– 27.12.2019 г. Обезщетението за забава по дебитното известие към фактурата се
претендира от дата на падежа – 01.01.2019 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда – 27.12.2019 г.
Относно възражението на ответника, че е плащал именно това,
което е посочил в основанията за плащане в платежните документи, поради което
било недопустимо ищецът едностранна да прихваща получените от него главници по
недоказана негова претенция за неустойки, следва да се посочи, че съгласно т. 1
от ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, когато извършеното плащане
не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при
неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по
чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Следва също да се има
предвид, че по делото не са претендирани неустойки, а законни лихви за забава. От
представените извлечения от банковата сметката на ищеца е видно, че основанията
за извършените от ответника три плащания са по фактурата, които обаче не са
били достатъчни, поради което възражението е неоснователно.
Според заключението на ССЕ, обезщетението за
забава върху главницата по фактурата за исковия период, възлиза на сума в по – голям
размер от претендирания – 592.86 лева /претендиран размер - 592.81 лева/. Вещото
лице обаче е достигнало до този извод, изчислявайки лихвата върху пресметнат
размер на главницата от 18720.44 лева. Доколкото претенцията на ищеца за
главница по фактурата е в размер на 18720.16 лева и предвид диспозитивното
начало, акцесорният иск ще бъде уважен за сумата 592.81 лева, определена
съгласно чл. 162 от ГПК с помощта на електронен калкулатор за законна лихва.
Обезщетението за забава върху главницата
по дебитното известие според заключението на вещото лице също възлиза на сума в
по – голям размер от претендирания – 568.77 лева /претендиран размер - 592.74
лева/, като видно от заключението вещото лице е взело за начална дата
01.01.2019 г., която е датата на падежа, уточнена от ищеца с молба вх. №
3140/07.07.2020 г. и посочена от него като начална дата на периода на
претендираната законна лихва за забава. В дебитното известие обаче не е посочен
падеж, поради което е приложима разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, съгласно
която, ако не е уговорен срок за
плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактура или на друга покана за плащане. По делото няма данни
между страните да е бил уговорен срок за плащане или до ответника да е била
отправена друга покана за плащане. Вещото лице е установило, че дебитното
известие е осчетоводено в счетоводството на ответника на 03.01.2019 г., поради
което съдът приема, че паричното задължение е следвало да бъде изпълнено от
ответната кооперация до 17.01.2019 г., включително. Поради това че последната
не е сторила това, лихвата за забава следва да бъде изчислена с начална дата на
периода - 18.01.2019 г., от която дата длъжникът е изпаднал в забава, до датата
на подаване на исковата молба в съда – 27.12.2019 г. С оглед на това
акцесорният иск за забава на главницата от 2680 лева ще бъде уважен за сумата 256.09
лева, определена съгласно чл. 162 от ГПК с помощта на електронен калкулатор за
законна лихва, като за разликата до пълния предявен размер на мораторната лихва
от 268.74 лева за периода от 01.01.2019 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда – 27.12.2019 г. ще бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отговорността за
разноските:
При този изход на
делото страните имат право на разноски по съразмерност съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил своевременно искане за
присъждане на разноски и е представил
списъци по чл. 80 от ГПК. Съобразно представените списъци на разноските,
направени в настоящото производство /л. 19 и л. 89/ същият претендира такива
за: държавна такса – в общ размер на 956.01 лева, депозит
за вещо лице – 287.00 лева и адвокатско възнаграждение – 1700.00 лева.
Съобразно представения списък на разноските, направени в обезпечителното
производство ищецът претендира такива за: държавна такса за образуване на
обезпечителното производство – 40 лева; адвокатско възнаграждение за
обезпечителното производство – 1250.00 лева; държавна такса за образуване на
изп. дело и налагане на запор – общо 35 лева; адвокатско възнаграждение по
образуваното изп. дело – 800.00 лева. Така претендираните разноски са
документално установени.
Ответникът не е претендирал разноски,
поради което такива не следва да му бъдат присъждани. От страна на същия е
направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение на
претендиранато от ищеца адвокатско възнаграждение с аргумент, че настоящото
производство не се отличава с фактическа и правна сложност. С оглед на това
изявление, съдът приема, че възражението касае само възнаграждението на
процесуалния представител на ищеца за исковото производство.
Съдът намира, че възражението е
частично основателно и същото следва да бъде редуцирано. Изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ, минималното
възнаграждение е в размер на 1197.85 лева. Предвид обстоятелството, че делото
не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, независимо от броя
на предявените искове, съдът намира, че претендираното адвокатско
възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер на 1260 лева.
Съгласно разясненията,
дадени в т. 5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на
иска се реализира при постановяване на решението /по обезпечения иск/, с което
се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство
по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното
тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в
хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно
формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо
исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да
се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл определение № 845 от
05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876
от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др., както
и определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016
г., I т. о., ТК/.
Разноските за настоящото производство:
съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски за настоящото производство в размер на 2941.34 лева.
Разноските за
обезпечителното производство: ответникът следва да заплати на ищеца, както
следва: 40 лева за платена държавна такса за образуване на обезпечителното
производство и 1250.00
лева за платено адвокатско възнаграждение за същото производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Земеделска
кооперация „Градина“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, с. Градинарово,
община Провадия, област Варна да заплати на Агро Номер Едно” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Добрич, ул. „Генерал Гурко” № 3, ет. 1, ап. 1, както следва:
1. на основание чл.
327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 18720.16 лева /осемнадесет хиляди седемстотин
и двадесет лева и шестнадесет стотинки/ - главница, представляваща неизплатен остатък
от общата продажна цена по фактура № **********/02.05.2018 г. в размер на
35 372 лева, за продажба на семена - слънчоглед и царевица, ведно със законната лихва от датата подаване на исковата
молба в съда – 27.12.2019 г. до окончателното плащане; 2. на основание чл. 294,
ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 592.81 лева /петстотин
деветдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ - мораторна лихва за забава
върху главницата от 18720.16 лева, за периода от 05.09.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 27.12.2019 г.
ОСЪЖДА Земеделска
кооперация „Градина“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, с. Градинарово,
община Провадия, област Варна да заплати на Агро Номер Едно” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Добрич, ул. „Генерал Гурко” № 3, ет. 1, ап. 1, както следва:
1. на основание чл.
327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 2680.00 лева /две хиляди
шестстотин и осемдесет лева/ - главница, представляваща неизплатена увеличена цена
по
дебитно известие с № **********/31.12.2018 г. към фактура №
**********/02.05.2018 г. за продажба на семена - слънчоглед и царевица, ведно със законната лихва от датата подаване на исковата
молба в съда – 27.12.2019 г. до окончателното плащане; 2. на основание чл. 294,
ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 256.09 лева /двеста петдесет и
шест лева и девет стотинки/ - мораторна лихва за забава върху главницата от 2680.00 лева, за периода от 18.01.2019
г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 27.12.2019 г., като
отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер на мораторната лихва от 268.74
лева за периода от 01.01.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда
– 27.12.2019 г, като неоснователен.
ОСЪЖДА Земеделска кооперация
„Градина“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, с. Градинарово,
община Провадия, област Варна да заплати на Агро Номер Едно” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Добрич, ул. „Генерал Гурко” № 3, ет. 1, ап. 1 разноски за
настоящото производство в общ размер на 2941.34 лева
/две хиляди деветстотин четиридесет и един лева и тридесет и четири стотинки/,
както и разноски за обезпечителното производство в размер на 40 лева
/четиридесет лева/ за платена държавна такса за образуване на обезпечителното
производство и 1250 лева /хиляда двеста и петдесет лева/ за платено адвокатско
възнаграждение за същото производство.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ОС – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: