№ 14342
гр. София , 02.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ в закрито заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20211110144010 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на [ФИРМА] срещу [ФИРМА] –
чуждестранно юридическо лице, регистрирано като дружество № 8241637 в
Търговски регистър на Великобритания, регистрирано в регистър БУЛСТАТ
към Агенция по вписванията на Република България с код *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, обл. София
(столица), [АДРЕС] и СТ. ПЛ. СТ., ЕГН ********** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за
суми, както следва:
- сумата от 7091,54 евро, представляваща част от дължимата главница
/вноска № 13 до вноска № 28/ по договор за заем Бизнес кредит клиентски №
6250, с нотариална заверка на подписите, сключен на 01.03.2019 г. между
[ФИРМА] /понастоящем [ФИРМА]/, в качеството на заемодател, [ФИРМА] –
чуждестранно юридическо лице, регистрирано като дружество № 8241637 в
Търговски регистър на Великобритания, регистрирано в регистър БУЛСТАТ
към Агенция по вписванията на Република България с код *********, в
качеството на заемател и СТ. ПЛ. СТ., в качеството на солидарен длъжник.
- сумата от 11 818,81 евро, представляваща падежирала договорна лихва
по падежирала и изискуема главница по вноски № 13 до № 28 по договор за
заем Бизнес кредит клиентски № 6250, с нотариална заверка на подписите,
дължима за периода 02.03.2020 г. – 01.07.2021 г.
- сумата от 33 843,29 евро, представляваща неустойка по чл. 2.3, б. (c) и
(d) от договор за заем Бизнес кредит клиентски № 6250, с нотариална заверка
на подписите, дължима за периода 14.07.2020 г. – 26.07.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да
поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2
ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на
1
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно, предявеното със
заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид)
и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да
отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, като искането за
издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите,
когато противоречи на закона или добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК.
Заявителят претендира заплащането на неустойка в размер на 33 843,29
евро, начислена с оглед забава на длъжника относно изпълнението на което и
да е имуществено или неимуществено задължение по процесния договор за
заем /без същите да се конкретизират/, т.е. неизпълнение на съответната дата
на падеж. Неустойката е определена в размер от 0,27 % на ден върху сборът
от цялата непогасена част от всички просрочени дължими суми за главница,
лихва, неустойки и други такси и разноски по договора за заем, като изрично
е посочено, че неустойката се изчислява върху цялата непогасена сума по
заема, независимо дали последният е усвоен изцяло. Съгласно чл. 2.3, б. (d) от
процесния договор за заем неустойката се начислява от деня, следващ падежа
на съответното задължение до деня на пълното му погасяване и се изчислява
на база реално изминали дни, т.е. не е определен и предвиден краен предел на
дължимата неустойка.
Съгласно разрешенията дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този
смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за
приватизационните договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл.288
ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването
им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
В процесния случай неустойката е уговорена като компенсаторни – при
забава в изпълнението на което и да е имуществено или неимуществено
задължение от страна на заемополучателя, като в този случай е дължима
неустойка, определена в размер от 0,27 % на ден върху сборът от цялата
непогасена част от всички просрочени дължими суми за главница, лихва,
неустойки и други такси и разноски по договора за заем, като изрично е
посочено, че неустойката се изчислява върху цялата непогасена сума по
2
заема, независимо дали последният е усвоен изцяло.
Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите
нрави. Тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по
вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е
извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост – кредиторът получава
допълнителна сума – приблизително равна по размер на заемната сума, без
извършването на каквито й да е допълнителни разходи по заема. Несъмнено
целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й
нищожна, съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3.
Допълнителен довод в този смисъл е и обстоятелството, че не е предвиден и
краен предел на дължимата неустойката /аргумент от чл. 2.3, б. (d) от
процесния договор за заем/, поради което съдът намира, че така уговорена
между страните неустойката надхвърля значително предвидената
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и би довела до
значително обоготяване за едната страна по правоотношението, още повече с
оглед констатираната липса на уговорен краен предел /размер/ на дължимата
неустойка.
Като допълнение следва да бъде посочено, че кредиторът е обезпечил
задълженията си с ипотека върху недвижим имот, което минимизира
вероятността същият да търпи вреди от неизпълнението в продължителен
период от време и създава висока степен на сигурност, че кредиторът ще
получи пълно удовлетворение на вземанията си, като в този смисъл
уговорените неустойки не съответстват на размера на очакваните за
кредитора вреди.
При анализа на всичко гореизложено се налага извод, че е налице
нарушение на принципа на справедливостта между страните, доколкото
едната страна по договорите, а именно кредитора, е поставена в много по-
благоприятно положение в сравнение със заемополучателя. За съответствието
на уговорките за дължимост на неустойки със закона съдът следи служебно,
като валидността им се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК заявлението в частта за сумата от 33 843,29 евро, представляваща
неустойка по чл. 2.3, б. (c) и (d) от договор за заем Бизнес кредит клиентски
№ 6250, с нотариална заверка на подписите, дължима за периода 14.07.2020 г.
– 26.07.2021 г., следва да бъде отхвърлено.
3
Разноските следва да се разпределят, съразмерно на отвхърлената част
от заявлението.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 32747/27.07.2021 г., подадена от името
на [ФИРМА], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [АДРЕС]
против [ФИРМА] – чуждестранно юридическо лице, регистрирано като
дружество № 8241637 в Търговски регистър на Великобритания,
регистрирано в регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията на
Република България с код *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Столична община, обл. София (столица), [АДРЕС] и СТ. ПЛ. СТ.,
ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 33 843,29 евро,
представляваща неустойка по чл. 2.3, б. (c) и (d) от договор за заем Бизнес
кредит клиентски № 6250, с нотариална заверка на подписите.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата
държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок
страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело
държавна такса.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Заявителят да се уведоми и на посочените по делото телефон и електронен
адрес, чрез адвокат Н.П..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4