Р Е Ш Е Н И
Е
гр. С., 14.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
при участието на секретаря Антоанета
Стефанова, като разгледа
търговско дело № 3113 по описа
за 2017
г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 625 от Търговския закон.
Молителят Д.В.Н. твърди в молбата по чл.
625 вр. чл. 608 ТЗ, че има парично вземане срещу
ответника „К.И.“ ООД, произтичащо от развален предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, като в исково производство й били присъдени
32 616.50 лева – главница, ведно със законната лихва от 18.02.2015 г. до
окончателното й заплащане, неустойка в размер на 418 евро и разноски по
исковото производство в размер на 2 359 лева. Договорът бил развален, тъй
като ответникът не изградил и не прехвърлил договореното жилище. Освен това
задължение, ответното дружество имало задължения по договор за кредит със „ С.Б.“
АД в размер на 199766.75 евро и публични задължения към НАП по ревизионен акт №
Р-22221716000497-092-001/15.09.2016 г. в размер на 3 637 418.66 лева.
Дружеството не било подавало и ГФО след 2014 г. Посоченото установявало, че
дружеството е изпаднало в неплатежоспособност и свръхзадълженост.
Молителят иска да бъде обявена неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на ответника, считано от 30.11.2011 г.,
когато дружеството спряло да извършва търговска дейност и съдът да постанови
решение на основание и с последиците по чл. 630, ал. 2 ТЗ.
Ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба в законоустановения едномесечен срок.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното.
На
15.06.2011 г. е сключен предварителен договор между „К.И.“ ООД – Продавач и Д.В.Н.
– Купувач, с който Продавачът се е задължил да изгради и прехвърли правото на
собственост върху Ателие № 2 н автори етаж в жилищен блок на ул. „****“ № 1-3,
местност Зона Б-2, район Възраждане в гр. С., с площ от 23.76 кв. м. застроена площ и ид.ч. от общите части 6.98 кв.м. или общо 30.74 кв.м., при
цена 20 900 евро, платима на вноски. Крайният срок за изграждане на имота
е 30.11.2011 г. собствеността е следвало да бъде прехвърлена в едномесечен срок
от получаване Разрешение за ползване, ако Купувачът е платил пълния размер на
цената. При забава Продавачът се е задължил да плати неустойка след третия
месец, в размер на 0.1% на ден, то не повече от 2% от стойността на имота.
Представено
е Решение от 25.05.2016 г. по гр.д. № 20749/2014 г. на СГС, І-13 състав, с
което, след като съдът е приел, че исковата молба на ищеца Д.В.Н. представлява
изявление за разваляне на предварителен договор от 15.06.2011 г., е осъдил „К.И.“
ООД да й заплати 32 616.50 лева, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, законната лихва, считано от 18.02.2015 г.
до окончателното плащане на задължението
неустойка в размер на 418 евро и разноски в размер на 2 359.09 лева
Решенето е влязло в сила на 20.07.2016 г.
С
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 169,
т. І, рег. № 2855, дело № 140 от 20.04.2011 г., „К.И.“ ООД е учредило договорна
ипотека върху недвижими имоти, собственост на дружеството, находящи
се в сграда, изградена на груб строеж, находяща се в
гр. С., ул. „****“ № 1-3, включително върху Ателие № 2, предмет на
предварителния договор с Д.Н., в обезпечение на договор за кредит със „С.“ АД.
По
делото е представен Ревизионен акт № Р-222217160000497-091-001/03.11.2016 г., с
който не са установени задължения на К.Б.Г., солидарно с установени по-рано
задължения на „К.И.“ ООД за периода 01.10.2010 г. – 31.12.2012 г.
Събрана
е справка изх. І 466802.02.2018 г. от Агенцията по вписвания, Имотен регистър
относно всички вписвания и заличавания по партидата на ответника.
С
писмо вх. № 20280/12.02.2018 г. по описа на СГС, НАП уведомява съда, че срещу
ответника има образувано производство за принудително изпълнение, наложени са
запори на банкови сметки, но по тях няма авоари. Няма започнато принудително
изпълнение срещу активи на задълженото лице.
С
писмо вх. № 35449/13.03.2018 г. НАП са уведомили съда, че ответникът има
непогасени публични задължения в размер на 4 022 645.64 лева, от
които главница в размер на 2 068 736.14 лева и лихви в размер на
1 953 909.50 лева към 27.02.2018 г. Тези задължения са установени с
декларации, както и с Ревизионен акт № Р-22220214001918-091-001/15.05.2015 г. и
Ревизионен акт № Р-**********/04.10.2011 г. Приложено са посочените ревизионни
актове, като видно от тях с първия са установени задължения за ДДС за периода
01.10.2010 г. – 31.12.2012 г. в размер на 912 612.84 лева – главница и
лихви.
С
ревизионния акт от 2011 г. са установени задължения за корпоративен данък за
периода 01.01.2007 г. – 31.12.2009 г. и за ДДС за
периода 01.01.2007 г. – 31.12.2009 г. в размер на
1 898 904.15 лева – главници и лихва.
С
писмо вх. № 21080/13.02.2018 г. МВР, СДВР, Отдел „П.П.“
е уведомило съда, че в централната база данни на АИС-КАТ към 08.02.2018 г., на
името на „К.И.“ ООД са регистрирани 7 броя ППС и е приложено извлечение от
базата данни, видно от което ППС са с първоначална регистрация между 1992 г. –
2001 г.
По
делото са събрани и ГДД по чл. 92 ЗКПО и ГФО за периода 2012 г. – 2016 г., като
от НАП са уведомили вещото лице Л.З. с писмо изх. № 02-94-Л-30, че няма
подавани декларации и ГФО за 2011 г. и 2017 г., като в декларации за посочения
период фирмата е декларирала, че не извършва дейност. В посочените декларации е
отбелязано, че последната извършвана икономическа дейност е строителство на жилищни и нежилищни сгради.
Представена
е Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 40543/2011 г. на СРС, 2011 г.,
с която „К.И.“ ООД е осъдено да заплати на „С.“ Ад 50 000 лева –
незаплатена главница по договор за кредит, банкови гаранции и анекси, законната
лихва върху главницата от 26.09.2011 г. до окончателното погасяване на
задължението и 1100 лева – разноски. Издаден е изпълнителен лист.
За
установяване финансовото състояние на ответното дружество, по делото е
изслушано заключение на СИЕ, изготвено от вещото лице Л.З., което съдът
възприема като компетентно дадено и обосновано. Вещото лице е посочила, че не е
успяла да се върже с представител на ответното дружество нито чрез посещение на
адреса му на управление, нито на посочените в търговския регистър електронен
адрес и мобилен телефон. По тази причина е работила само въз основа на
обявените в търговския регистър ГФО, а същите са за 2010 г. и 2013 г. Според
баланса за 2010 г. сумата на актива е посочена в размер на 6 160 хил. лева,
отчетени са приходи в размер на 2 349 хиляди лева. ГФО за 2011 г. няма.
Предвид декларацията, че през 2012 г. не е извършвана дейност, балансът за 2012
би следвало да съдържа активите и пасивите по вид и размер така, както са
отчетени към 31.12.2011 г. .Публикуваният баланс за 2013 г. е с нулеви стойности
за текущата и предходната година, като вещото лице е пояснила, че дори ако бяха
платени всички задължения и продадени всички активи, то пак в този баланс би
следвало да фигурира капитала. Направила е извод, че същият е неверен.
Описала
е активите към 31.12.2010 г. и е посочила, че структурата на активите през
следващите години, предвид декларираната липса на дейност, би следвало да е
еднаква през следващите години.
Предвид
липса на база за изчисление, вещото лице не е успяла да изчисли какви са коефициентите
за ликвидност за периода 2011 г – 2017 г.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника,
съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както
и от Националната агенция за приходите за частноправно или публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
длъжника или от Главна дирекция „Инспекция по труда“ за задължение
за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците
и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
В
настоящия случай съдът е сезиран от Д.В.Н., която твърди, че е кредитор на „К.И.“ ООД с вземане, произтичащо от търговска сделка – предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради което кредиторът е
процесуално легитимиран да иска откриване производство по несъстоятелност. Дали
действително молителят е кредитор на ответника по търговска сделка е въпрос
на материалноправна
легитимация, съответно – на основателност на молбата, а не по нейната
допустимост.
Молителят в настоящото
производство твърди, че ответникът е неплатежоспособен. Съгласно разпоредбата
на чл. 608 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета
от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. В чл.
608, ал. 2 ТЗ законът е установил презумпция за невъзможност за плащане на
изискуемо задължение, ако преди подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност не е заявил за
обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три
години.
Молителят е твърдял в
условия на евентуалност, че ответникът е и свръхзадължен.
Съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ търговецът е свръхзадължен,
ако неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. Това
основание за откриване производство по несъстоятелност следва да бъде
разгледано при условие, че твърдението за изпадане на ответника в
неплатежоспособност не бъде установено.
По наличието на предпоставките по чл. 608 ТЗ
Несъмнено
длъжникът „К.И.“ ООД има качеството „търговец“ – същото е търговско дружество,
регистрирано съобразно разпоредбите на Търговския закон чрез вписване в
търговския регистър с ЕИК ****, поради което и на осн.
чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ същото е търговец.
Установи се
още, че ответникът има изискуеми парични задължения към Д.Н., произтичащи от развалянето на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, т.е. изискуемото вземане е свързано с търговска сделка,
макар същата да е развалена с обратна сила. Предварителният
договор е търговска сделка при условията на чл. 286, ал. 1 ТЗ – в предмета на дейност на ответното
дружество е включено изграждането на недвижими имоти. Вземането е установено
между страните със сила на пресъдено нещо и е станало
изискуемо на 20.07.2016 г.
Трайно влошеното
финансово-икономическо състояние на ответното дружество се установи посредством
събраните писмени доказателства и заключение на ССЕ. Установи се, че след 2012
г. ответното дружество не извършва дейност, т.е., няма приходи от дейността си,
а в същото време е натрупало значителни по размер задължения – към държавата публични задължения в размер на
4 022 645.64 лева, от които главница в размер на
2 068 736.14 лева и лихви в размер на 1 953 909.50 лева към
27.02.2018 г.; към банка „С.“ АД – над 100 000 – главница и лихви и към молителката
Д.Н. – около 40 000 лева. Няма данни по делото ответното дружество да
притежава краткосрочни активи, поради което следва да се приеме, че към момента
коефициента на обща ликвидност на дружеството е 0, което сочи на настъпило
състояние на неплатежоспособност.
Твърденията на молителката, че
ответното дружество не е публикувало ГФО след 2014 г. се установяват при
справка в търговския регистър по партидата на „К.И.“ ООД. Видно от обявените по
партидата му актове, последният обявен ГФО преди молбата за откриване
производство по несъстоятелност е за 2013 г. Следващият обявен ГФО е за 2017 г.
Молбата за откриване производство по несъстоятелност е от 13.11.2017 г. Не са
обявени ГФО за последните три години преди тази дата, а именно - за 2014 г.,
2015 г. и 2016 г. Налице са презумпционните
предпоставки по чл. 608, ал. 2 ТЗ, предвид което следва да се приеме, че
ответникът не е в състояние да изпълни задължението си към Д.Н., поради което е
изпаднал в неплатежоспособност и при условията на чл. 608, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ.
Ответникът, чиято е била тежестта на
доказване, не е представил доказателства, че затрудненията му са временни и че
има имущество, с което да покрие задълженията си без опасност за кредиторите.
Следователно, липсват предпоставките за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ,
уредени в чл. 631 ТЗ и производство по несъстоятелност следва да бъде открито.
При констатираната
неплатежоспособност следва да се установи началната дата на това състояние. По
отношение датата на неплатежоспособността, следва да бъде посочено следното: В своята трайна практика ВКС застъпва
становището, че началната дата на неплатежоспособността се определя въз основа
преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник,
посредством коефициентите на ликвидност, събираемост
и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява началния момент
на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни
(текущи) задължения с краткотрайните (текущи) активи, като спирането на
плащанията към отделен кредитор, съответно датата на последното извършено
плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на причините за тях, не
са достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника. Това
е пряко изводимо и от вече посочената разпоредба на чл. 608, ал. 3 ТЗ,
предвиждаща, че неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е
платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на
отделни кредитора. Влошаването на икономическото състояние на търговеца, имащо
траен характер, може да настъпи плавно или рязко. Последната хипотеза намира
проявление и в случаите, когато в един и същ момент падежират
значима част от дългосрочните до тогава задължения на длъжника (вкл. когато са
само към един кредитор), които се трансформират в краткосрочни, но само ако
това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите краткосрочни
задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява чрез визираните
по-горе икономически показатели, а не следва от простия факт на спиране на
плащането, респ. на извършване на плащане /вкл. последно в темпорално отношение
плащане/ към конкретен кредитор, независимо, че в някои случаи началната дата
на неплатежоспособност може фактически да съвпадне с очертаните моменти. (така
Решение № 80/08.10.2015 г. по т.д. № 1565/2014 г. на I т.о.)
В настоящия случай се установи, че
към 31.10.2010 г. ответникът е разполагал с достатъчно имущество, с което да
може да покрие задълженията си (краткотрайните активи са 5 916 хиляди
лева, а краткосрочните задължения – 4 771 хиляди лева). Предвид липсата на
обявен ГФО за 2011 г., както и невъзможността ответникът да бъде открит,
съответно – да бъде изследвана счетоводната му документация, не може да се
установи финансово-икономическото му състояние през 2011 г. Предвид обстоятелството,
че според баланса за 2013 г. началното салдо е 0, то следва да се приеме, че
към 31.12.2012 г. резултатът също е 0, т.е., ответникът вече е бил изпаднал в
невъзможност да погасява задълженията си, тъй като към тази дата са натрупани
значителни по размер задължения към държавата, установени с ревизионни актове,
а в същото време ответникът е декларирал, че през следващата 2013 г. не е
извършвал дейност. Това е първата дата, към която може да се приеме по
категоричен начин, че ответникът е изпаднал в трайна невъзможност да погасява
задълженията си поради което следва да бъде прието, че това е началната дата на
неплатежоспособност на „К.И.“ ООД.
Предвид установяването на първата
посочена от молителя предпоставка за откриване производство по несъстоятелност
– неплатежоспособност, не следва да бъде разглеждана втората, евентуално
заявена предпоставка – свръхзадълженост.
В хода на съдебното
дирене не се установи ответникът да
притежава парични средства или да разполага с друго имущество,
достатъчни за покриване началните разноски в производство по несъстоятелност. Същевременно нито молителят, нито друг кредитор е
привнесъл разноски в двуседмичен срок, съобразно дадените с протоколно
определение от 19.04.2018 г. указания по чл. 629б ТЗ, вписани в книгата по чл.
634в ТЗ на 20.04.2018 г., от който момент е започнал да тече срока за
привнасяне на разноски, то следва да се постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ,
като производството по делото бъде спряно (при съобразяване и указанията, дадени
в Решение № 174 от 05.12.2011 г. по т. д. № 567/2011 г., ІІ т. о. на ВКС).
По
разноските: Молителката е претендирала разноски в размер на 2 850
лева, които са доказани по делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да й
бъдат присъдени.
Воден от горното и на осн. чл. 608 ТЗ, във вр. чл. 630,
ал. 1 ТЗ и чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „К.И.“ ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 31.12.2012
г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ за „К.И.“ ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор
върху имуществото на длъжника „К.И.“ ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността
на предприятието на „К.И.“ ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „К.И.“ ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление *** и
СПИРА производството по
несъстоятелност.
ОСЪЖДА „К.И.“ ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на Д.В.Н., ЕГН **********,*** сума
в размер на 2 850 лева (две хиляди осемстотин и петдесет лева) -
разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на кредиторите на „К.И.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в срок от една година от вписване на решението в Търговския
регистър, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или ако депозират
по набирателната сметка на СГС необходимата сума за
първоначални разноски в размер на 6 000 лева.
УКАЗВА на кредиторите на „К.И.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, че ако в посочения едногодишен срок не бъде поискано възобновяване
на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в 7 дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Решението да се изпрати за
вписване в Търговския регистър.
СЪДИЯ: