РЕШЕНИЕ
№ 260549 29.10.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На петнадесети октомври две
хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 3304 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на Р.И.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***
– адвокат Е.Д. - В., против „КОМПЛЕКСЕН
ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР – Бургас“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 86, представлявано от управителя Х.С.Б.,
със съдебен адрес *** – адвокат И.М.. С исковата си молба и приетото в съдебно
заседание изменение ищцата предявява следните обективно кумулативно съединени
искове : 1. да се признае
незаконност на уволнението ѝ и да се отмени заповед № 29/ 29.04.2020г.; 2. да бъде възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност „***“; 3.
да бъде осъден ответника да ѝ изплати обезщетение за времето през което е
останала без работа вследствие на незаконното уволнение за период от 6 месеца
след уволнението в размер на 11 0004 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на
29.06.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищцата твърди, че
по силата на трудов договор и допълнително споразумение е била в трудово
правоотношение с ответника и е заемала длъжността „***“. Това трудово правоотношение
било прекратено с атакуваната заповед на основание чл.325 т.8 от КТ. Счита, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е постановена при
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Оспорва и конкурсната
процедура.
В преклузивния срок
по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор. Признава наличието
на срочно трудово правоотношение между страните за заеманата от ищцата
длъжност, което било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.8 от КТ –
постъпване на работа на лице, спечелило конкурс. Счита, че заповедта е издадена
при спазване на материалните и процесуалните норми на КТ.
Страните
представят доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане
на направените по делото разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените исковете
са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – 3 вр. чл.225, ал.1 от Кодекса на
труда /КТ/.
По делото не се
спори и се установява от представените писмени доказателства, че страните са
били в срочно трудово правоотношение, по което ищцата Р.И.И. работила в
ответното дружество „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД на длъжността
„***“ – съгласно допълнително споразумение № 56/ 13.05.2016г. към трудов
договор № 70/ 13.05.2013г. срокът на трудовия договор е „до провеждане на
конкурс“ – чл.68, ал.1, т.4 от КТ. Безспорно е също, че за длъжността на ищцата
е бил проведен конкурс, спечелило го е друго лице и със заповед № 29/
29.04.2020г. трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено от същата
дата на основание чл.325, ал.1, т.8 от КТ – явяване на работа на лице,
спечелило конкурс. Заповедта е връчена на ищцата на същата дата при надлежно
удостоверен неин отказ да получи заповедта, удостоверен с подписите на двама
свидетели. Заповедта е издадена в установената от закона писмена форма /чл.336,
вр. чл.335, ал.1 от КТ/, съдържа ясно фактическо и правно основание за
издаването. Неоснователни са възраженията на ищцата по авторството на
атакуваната заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение. Ответникът
работодател е търговско дружество ,
което се представлява по закон от управителя си Х.С.Б.. Това е лицето, подало и
писмения отговор в настоящото производство, с който се поддържа факта на
извършеното уволнение и се твърди, че то е законосъобразно. От друга страна
ищцата чрез своя процесуален представител в хода на делото заявява, че не оспорва
подписът да е положен от това лице. Поради това и на основание чл.301 от ТЗ
съдът приема, че атакуваната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата е надлежно подписана от законния представител на
ответното търговско дружество, респективно същият е потвърдил евентуални
извършени без представителна власт действия по уволнението на ищцата.
Правното основание
за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата – нормата на чл.325,
ал.1, т.8 вр. чл.68, ал.1, т.4 от КТ – постановява, че трудовият договор се
прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, с постъпване на
работа на работника или служителя, който е спечелил конкурса. Кодексът на труда
регламентира възникването на трудово правоотношение с конкурс в своя Раздел III, Глава V
– чл.89 – 97 от КТ.
Съгласно чл. 90 ал.1 от КТ длъжностите, които ще се заемат с конкурс, се
определят в закон, в акт на Министерския съвет, на министър или ръководител на
друго ведомство или от работодателя. На основание чл.90 ал.3 от КТ длъжностите,
определени като конкурсни, се заемат само въз основа на конкурс. До
провеждането на конкурса длъжността може да се заеме със срочен трудов договор
за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс. В случая временно заетата
от ищцата длъжност „***“ е в кръга на длъжностите, които на основание чл.68
ал.7 от Закона за лечебните заведения се заемат след провеждане на конкурс.
Конкурсната
процедура започва с обявяване на конкурса. Нормата на чл.91, ал.1, изр.1 от КТ
е установила императивното изискване работодателят да обяви конкурса чрез
централния и местния печат. По делото е безспорно, че процесният конкурс е
обявен единствено в електронния интернет сайт „Флагман. БГ“ /www.flagman.bg/ - с публикуване на обява за конкурса
на 04.03.2020г. Въпреки, че посоченият електронен сайт представлява средство за
масова информация, същият е от категорията на електронните медии и не притежава
нито една характеристика на печатна медия, поради което не може да бъде приет
за печат по смисъла на закона. Печатни са всички средства за масово
осведомяване, публикувани на траен материален носител - хартия, които се
издават редовно и са публично достояние – напр. вестници, списания, периодични
издания и пр. Съдебната практика и теория са категорични, че изискването за
публикуване на обява за конкурса в печатна медия е императивно. Довод за това е
и следващото изречение на правната норма, съгласно което при необходимост
конкурсът може да се обявява и по друг подходящ начин. В тази част нормата има
диспозитивен характер и осъществяването на така предвидената възможност за
обявяване по друг подходящ начин е по преценка на работодателя. Такъв „друг
подходящ начин“ по смисъла на закона е разгласяването на конкурса чрез
останалите средства за масово осведомяване – радио, телевизия, електронни медии
и др.
По изложените
съображения съдът приема, че процесният конкурс не е обявен съобразно
императивното изискване на нормата на чл.91, ал.1 от КТ. Това е опорочило
процедурата по провеждането на конкурса, което обуславя извод за липса на
валиден конкурс, респективно за отсъствие на предпоставките за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.325, ал.1, т.8 от КТ. Изложеното
обосновава незаконосъобразност на атакуваното уволнение, което следва да бъде
отменено.
Като последица от
признаването на уволнението за незаконно следва да бъде уважен и искът за
възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност.
Предвид
незаконното уволнение, на основание чл.225 ал.1 от КТ ищцата има право да
получи от ответника обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради това уволнение. От представената по делото трудова книжка на ищцата се
установи, че след уволнението същата не е била ангажирана по трудово
правоотношение. Поради това на основание чл.225 ал.1 от КТ ответникът й дължи
обезщетение за времето, през което е останала без работа след уволнението – от
29.04.2020г. до датата на приключване на устните състезания по делото
15.10.2020г., до която дата на основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът установява
фактите по спора. Страните не спорят, че последното получено от ищцата брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението е в размер на
1 834 лв. Поради това за установения период 29.04.2020г. – 15.10.2020г. /5
месеца и 13 работни дни/ дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е в размер
на 10 253,73 лв.
На основание
чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на решението в
частта за присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ.
На основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД и тълкувателно решение № 3/ 19.03.1996г. по гр. д. № 3/ 95
г., ОСГК на ВКС, работодателят дължи и законна лихва върху присъденото
обезщетение от предявяването на иска на 29.06.2020г. Неоснователно е
позоваването на процесуалния представител на ищцата на по-ранната дата на
подаване на исковата молба по пощата, тъй същата има правно значение само с
оглед спазването на процесуалните срокове /чл.62, ал.2, изр.1 от ГПК/, но не е относима
към материалните права на страните.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски, които
видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 750
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
На основание чл.78
ал.6 вр. чл.84, ал.1, т. от ГПК ответникът следва да заплати дължимите за
производството държавни такси от общо
520,15 лв. - 80 лв. за иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ; 30 лв. за иска
с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и 410,15 лв. за уважения оценяем иск.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
незаконно уволнението на Р.И.И. с ЕГН ********** *** и ОТМЕНЯ заповед № 29/ 29.04.2020г. на „Комплексен онкологичен център –
Бургас“ ЕООД, с която е прекратено трудовото правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА Р.И.И. с ЕГН ********** *** на
заеманата преди уволнението длъжност „***“ в „Комплексен онкологичен център –
Бургас“ ЕООД.
ОСЪЖДА „КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР –
Бургас“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
бул.“Демокрация“ № 86, представлявано от управителя Х.С.Б., със съдебен адрес ***
– адвокат И.М., да заплати на Р.И.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес *** – адвокат Е.Д. - В., сумата от 10 253,73
лв.
- обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето
от 29.04.2020г. - 15.10.2020г., през което последната е останала без работа
поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от предявяването на
иска на 29.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от
750 лв. за направените по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за
разликата над уважения размер от 10 253,73 лв. до предявения размер от 11
004 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение.
ОСЪЖДА „КОМПЛЕКСЕН
ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР – Бургас“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 86, представлявано от управителя Х.С.Б.,
със съдебен адрес *** – адвокат И.М., да
заплати по сметка на Районен съд - Бургас дължимата за производството
държавна такса в размер на 520,15 лв.
УКАЗВА на страната, че има възможност в 7-дневен
срок от влизане в сила на настоящето решение да заплати доброволно по сметка на
РС-Бургас дължимите държавни такси, като в противен случай ще дължи и държавна
такса от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист – на основание чл.111
от Правилника за администрацията в съдилищата във връзка с чл.11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от 30.10.2020г. на основание
чл.315 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД