№ 229
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000502778 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 262921 от 10.05.2021г., постановено по гр.дело № 16878/2018г.
на Софийския градски съд, ГО, 3 състав, „Био Енерджи груп“ ООД е осъдено да
плати, на основание чл.92 ЗЗД, на Е. М. Е. и на М. В. Е. сумата 36 002 лева -
неустойка по договор за наем, сключен на 26.11.2015г., както и разноски по
делото-сумата 1 440,08 лева за държавна такса и сумата 2000 лева за адвокатско
възнаграждение.
С определение № 272010 от 20.07.2021г. по гр.дело № 16878/2018г. е
изменено постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските, като
„Био Енерджи груп” ООД е осъдено да плати на Е. М. Е. и на М. В. Е. и
разноските, сторени по гр.дело № 15921/2018г. по описа на СГС, III Б състав-
производството по обезпечаване на бъдещ иск, в общ размер 1255 лева, от които
за държавна такса сумата 40 лева, такса за вписване на възбраната – 15 лева и
адвокатски хонорар в размер 1 200 лева.
Въззивна жалба против решението е подадена от „Био Енерджи груп” ООД,
чрез пълномощника адв. С. Т., с оплаквания за неправилност и необоснованост.
Жалбоподателят сочи, че атакуваното решение е постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е спазена
процедурата по призоваване на ответника. Поддържа, че съдът не е съобразил
представените по делото писмени доказателства, от които се установява, че по
повод процесния договор за наем и във връзка с други съдебни производства,
ищците са получили сума в размер 47 307,58 лева като обезщетение във връзка с
договора. Сочи, че не е отчетено, че уговорената в договора неустойка, равняваща
1
се на 24 месечни наемни вноски и дължима при предсрочното му прекратяване,
излиза извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и води до неоснователно обогатяване на наемодателите.
Поддържа, че така уговорената неустойка е нищожна, на основание чл.26, ал.1,
предл.3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, както и че същата
многократно надхвърля размера на действителните търпени вреди. Отделно от
изложеното, жалбоподателят сочи, че по делото липсват доказателства наемният
договор да е прекратен, на основание чл.26.6 от него, в случая, считано от
30.11.2017г., каквито твърдения се съдържат в исковата молба, поради което и
липсва основание да се търси неустойка. Твърди също, че ищците, като
наемодатели, не са изпълнили задължението си по чл. 22 от договора за наем,
според който за позоваване на прекратяване на договора по чл. 21, т.6 и т.7
заинтересованата страна уведомява другата. Смята също, че предявеният иск е
останал недоказан и по размер. Предвид всичко изложено жалбоподателят
ответник иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемите ищци Е. М. Е. и М. В. Е., чрез
пълномощника адв. Т.В., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата
се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни съображения за
правилност и обоснованост на атакуваното решение.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Е. М. Е. и М. В. Е. с искова
молба, с която против „Био Енерджи груп” ООД е предявен иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищците сумата 36 002
лева, представляваща неустойка по договор за наем, сключен на 26.11.2015г.
В исковата молба се твърди, че на 26.11.2015г. ищците и ответното
дружество сключили договор за наем, с нотариална заверка на подписите, с peг. №
4438/26.11.2015г. на Нотариус Й.Л., вписан в СВ - гр. Брезник под акт № 135, том
3, дело № 1506/2015г., вх. № 2489/03.12.2015г., по силата на който ищците, като
наемодатели, предоставили на ответника, като наемател, за временно и възмездно
ползване собствения си недвижим-поземлен имот в с. Режанци, м. Камик, Община
Брезник, Пернишка област, с площ 15, 333 дка, образуващ имот 000057 в
землището на с. Режанци, с ЕКАТТЕ: 17796, Община Брезник, с начин на трайно
ползване: машинна станция, заедно с построените в имота битова сграда –
двуетажна масивна сграда със застроена площ на всеки етаж от по 180 кв.м;
метален навес-едноетажна масивна сграда с две халета със застроена площ 330
кв.м и склад ГСМ – едноетажна масивна сграда с площ 45,50 кв.м, както и
намиращите се в имота две подземни цистерни. Твърди се, че страните уговори
наемна цена в размер левовата равностойност на 767 евро, изчислена по фиксинга
на БНБ към датата на плащането, като според чл. 4, ал. 1 сумата следвало да се
плаща ежемесечно, до 10-то число на месеца за който се отнася по посочената в
2
договора банкова сметка. Твърди се, че наемодателите изпълнили предвиденото в
чл. 1, ал.8 от договора задължение и предали на наемателя владението върху
имота.
Ищците твърдят, че последният платен от ответното дружество наем е за
м.септември 2017г., поради което договорът е прекратен на основание чл. 21. 6 от
същия, считано от 30.11.2017г. Сочат, че в чл. 24 от договора е посочено, че при
неизпълнение на задълженията по договора, довели до неговото прекратяване или
разваляне, както и в случай на едностранно неоснователно (без да са налице
основанията за това, предвидени в договора или в закона) прекратяване на
договора, от която и да е от страните, неизправната страна дължи на изправната
неустойка в размер 24 месечни наема. Твърдят, че тъй като месечната наемна
цена е в размер 767 евро, за 24 месеца – 18 408 евро или сумата 36 002 лева.
Предвид изложеното искат ответникът да бъде осъден да им плати посочената
сума, като неустойка за неизпълнение на сключения на 26.11.2015г. договор за
наем.
В предвидения в процесуалния закон срок, ответникът „Био Еверджи Груп”
ООД, уведомен по редда на чл. 50, ал.2 ГПК, не е подал отговор на исковата
молба.
След срока по чл. 131 ГПК – на 18.10.2019г. и на 29.11.2019г. от ответника са
подадени два отговора, с които предявеният иск се оспорва по основание и
размер. Ответникът сочи, че ищците не са изпълнили задължението си по чл. 22
от договора да уведомят писмено наемателя за прекратяването на договора, на
основание чл. 21.6 от него. Сочи, че уговорената неустойка е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите на
неустойката функции и води до неоснователно обогатяване на ищците-
наемодатели. Смята, че размерът на неустойката е прекомерно висок, с оглед
евентуалните вреди.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 26.11.2015г. са сключили договор за наем, по
силата на който Е. М. Е. и М. В. Е., като наемодатели са предоставили на „Био
Енерджи груп” ООД, като наемател за временно и възмездно ползване следния
свой собствен недвижим имот: Поземлен имот в с. Режанци, м. Камик, Община
Брезник, Пернишка област, с площ 15, 333 дка, с начин на трайно ползване:
Машинна станция, заедно с построените в имота битова сграда – двуетажна
масивна сграда със застроена площ на всеки етаж от по 180 кв.м; метален навес-
едноетажна масивна сграда с две халета със застроена площ 330 кв.м и склад ГСМ
– едноетажна масивна сграда с площ 45,50 кв.м, както и намиращите се в имота
две подземни цистерни-цистерна 45 тона и цистерна 13 тона, срещу задължение
на наемателя да плаща месечна наемна цена в размер левовата равностойност на
767 евро, изчислена по фиксинга на БНБ към датата на плащането. Според чл. 2 от
договора за наем същият влиза в сила от датата на подписването му и се сключва
за срок до 30.11.2024г. В чл.4, ал.1 страните са уговорили, че наемната цена се
плаща от наемателя на наемодателите ежемесечно - до 10-то число на месеца за
който се отнася, по посочената в договора банкова сметка. В чл. 21.6 страните по
делото са постигнали съгласие, че обвързващият ги договор за наем ще се счита
3
автоматично прекратен при закъснение от страна на наемателя в плащането на
наемната цена до края на календарния месец, следващ месеца, за който се отнася.
Според чл. 24 при неизпълнение на задълженията по договора, довели до
неговото прекратяване или разваляне, както и в случай на едностранно
неоснователно (без да са налице основанията за това, предвидени в договора или в
закона) прекратяване на договора, от която и да е от страните, неизправната
страна дължи на изправната неустойка в размер 24 месечни наема.
Представена по делото е нотариална покана от 11.07.2017 г., акт № 149, т. VI,
рег. № 9168 на нотариус В.М., връчена на управителя на ответното дружество на
02.08.2017г., с която ищците, като наемодатели по договора за наем от
26.11.2015г., са поискали от дружеството, в качеството му на наемател да
освободи наетия имот, поради неплащане на месечните наемни вноски, считано от
м.февруари 2017г. В нотариалната покана е посочено, че съгласно чл. 21.6
договорът за наем е автоматично прекратен от последния ден на м.март 2017г.
ищците са поискали от ответника и заплащане на неплатените по договора наемни
вноски, обезщетение за ползването на имота след прекратяване на договора за
наем, както и неустойка по чл. 24 от същия.
Видно от представеното от ищците извлечение от банкова сметка, неоспорено от
ответника, на 07.07.2017г. „Био Енерджи Груп” ООД е платило по посочената в
договора за наем банкова сметка на наемодателя в Райфайзенбанк България АД
сумата 6 892,50 лева с основание „плащане наем задължения”.
По делото е представено и прието решение № 449439 от 12.07.2018г., влязло
в сила на 15.10.2018г., постановено по гр.д. № 57366/2017 г. на СРС, 44 състав, с
което, на основание чл. 233, ал.1, изр.1 ЗЗД „Био Енерджи Груп” ООД е осъдено
да опразни и предаде на Е.Е. и М.Е. фактическата власт върху имота, предмет на
договора за наем от 26.11.2015г.
Приети по делото са и изп. лист от 16.01.2019г. издаден по гр.дело №
75075/2018г. от СРС, 157 състав, въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изп.лист от 29.10.2018г. по
гр.д. № 57366/2017 г. на СРС, 44 състав, с които ответното дружество е осъдено
да плати на ищците наемната цена по процесния договор за наем за периода от
м.октомври 2017г. до 14.12.2017г., както и обезщетение за ползването на имота
след прекратяването на договора за наем за периода от 15.12.2017г. до
15.11.2018г.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за неправилно приложение на
разпоредбата на чл. 50, ал.2 ГПК, поради неизпълнена процедурата по чл.50, ал.4
ГПК. Последната е приложима тогава, когато има данни канцеларията на
търговеца да се намира на адреса, но да е ограничен достъпът до нея или никой да
не се съгласява да приеме съобщението/ книжата. В случая, видно от данните по
делото, върху съобщението и призовката, изпращани до ответното дружество,
длъжностното лице е отбелязвало, че на посочения адрес(вписан и като седалище
в Търговския регистър) „няма служители, няма представляващ, няма фирмени
знаци, дружеството е напуснало през месец септември 2018г.”. Друг адрес като
седалище на дружеството в Търговския регистър, към м.февруари и м. юли 2019г.,
когато са изпращани книжата по делото, не е вписван. Поради това връщането в
4
цялост на съобщението с приложения към него препис от исковата молба и
доказателствата към нея, както и на призовката за явяване в открито съдебно
заседание, отново с отбелязване, че на посочения адрес липсват фирмени знаци
или табели с име на фирмата, правилно е отчетено от съда като основание за
прилагането на последицата по чл. 50, ал.2 ГПК от невписването на новия адрес,
на който търговецът извършва дейността си, още повече, че от представената по
делото справка в търговския регистър се установява, че промяната в седалището и
адреса на управление на дружеството е вписана в регистъра на 14.08.2019г.
По съществото на спора въззивният съд намира следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за плащане
на неустойка от неизпълнение на договорно задължение, довело до прекратяване
на договора.
Неустойката представлява договорено от страните обезщетение за вредите от
евентуалното неизпълнение на задълженията им по договора, без да е нужно те да
се доказват -чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Правото на неустойка се поражда при виновно
неизпълнение на насрещната страна, за обезпечаването на което е уговорена
неустойката.
В случая обсъдените писмени доказателства водят до категоричния извод, че
от 26.11.2015г. страните по спора са били обвързани с валиден срочен договор за
наем, по силата на който за периода от датата на сключването му до 30.11.2024г.
ищците е следвало да предоставят за временно и възмездно ползване на ответника
свой собствен недвижим имот срещу задължението му да им плаща месечна
наемна цена в размер 767 евро, изчислена по фиксинга на БНБ в деня на
плащането. Не се спори, че ищците са изпълнили задължението си по договора за
предаване на имота на наемателя. Няма спор, че ответникът не е платил наемната
цена за м.февруари 2017г., което е станало повод, на основание чл. 21, т.6 във
връзка с чл. 22 от договора за наем, наемодателите да отправят до ответното
дружество-наемател писмено изявление, оформено в обсъдената нотариална
покана, получена от управителя на ответника на 27.07.2017г., с което са заявили,
че смятат договора за автоматично прекратен, считано от 31.03.2017г. и искат от
наемателя да освободи имота, предмет на договора, да им плати неплатените по
договора суми, обезщетение за ползването му след датата на прекратяването на
договора, както и неустойка по чл. 24 от договора. Няма спор и, че преди
изготвяне на нотариалната покана от 11.07.2017г. ответното дружество е платило
наемната цена до м.октомври 2017г., което обстоятелство се установява от
обсъденото извлечение от банковата сметка на ищеца и е изрично заявено от
ищците в исковата молба.
С оглед доводите във въззивната жалба, по спорния въпрос за това дали е
прекратен договорът за наем и от кой момент въззивният съд намира следното.
В процесния договор за наем в съответствие със свободата на договаряне -
чл. 9 ЗЗЗД и с диспозитивния характер на нормите на чл. 87, ал.1 и ал.2 ЗЗД, в чл.
21.6 страните по делото са уговорили, че обвързващият ги договор за наем ще се
счита автоматично прекратен при закъснение от страна на наемателя в плащането
на наемната цена до края на календарния месец, следващ месеца, за който се
отнася. По правило потестативното право на разваляне на договора по чл.87, ал.1
ЗЗД се поражда при осъществяването на фактическия състав по цитираната норма,
включващ действителен договор, виновно неизпълнение на задълженията от
5
страна на длъжника - в случая ответника-наемател, за което той отговаря, и
изправност на кредитора – ищеца-наемодател и когато това право е надлежно
упражнено. В конкретния случай, съгласието на страните, обективирано в чл. 21,
т.6 е било отпадането на облигационната връзка между тях да се свързва с
неизпълнение на задължението на наемателя за заплащане на наемната цена до
края на календарния месец, следващ месеца за който е дължима, без кредиторът-
наемодател да дължи искане за изпълнение в подходящ срок и изявление, че
договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок в
съответствие с чл. 88, ал., ал. 1 и 2 ЗЗД. Ето защо по силата на взаимно
съвпадащите волеизявления на страните, обективирани в процесния договор,
последният се прекратява при неизпълнение на задължението на ответника за
заплащането на наемната цена за повече от един месец след падежа на
съответното плащане. Настоящата инстанция при липсата на други въззивни
доводи относно установените факти споделя изводите на СГС, че предпоставката
за отпадане на облигационната връзка следва да се приеме за осъществила се към
30.11.2017г. Към тази дата е налице неизпълнението на задължението за плащане
на наемната цена за месец октомври 2017 г. и прекратяването е породило действие
от цитираната дата за напред при отчитане особеностите на договор за наем (чл.
88, ал. 1 ЗЗД). Този извод не противоречи на изричната воля на страните,
намерила израз в разпоредбата на чл.22 от договора за наем, според която за
позоваването на прекратяването по чл.21, т.6 наемодателят уведомява писмено
наемателя и автоматичното прекратяване на договора може да се избегне
единствено в случаите, в които страните имат подписано споразумение за това.
Въззивният съд намира, че процесната клауза за неустойка е нищожна.
Действително, както сочи съставът на СГС неустойката в конкретния случай
е уговорена и за двете страни по договора, като с нея те са целели да предвидят
санкция, която са съизмерили с очаквания икономически резултат, като е
очевидно, че за наемодателя това е възможността да получи наемната цена, която
е предвидил за срок от 2 години, считано от датата на прекратяване на договора, а
за наемателя съизмеримостта на неустойката произтича от вложения
инвестиционен ресурс, с оглед предназначението на обекта.
Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, на която се
позовава и жалбоподателя, според която е допустима уговорка за неустойка между
страните за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за наем, но
само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент – в този смисъл и
разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по
тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В тълкувателното решение добрите нрави
са дефинирани като общи принципи, между които е принципът за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения, като са посочени и критериите от
значение при преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави -
естеството на задължението, съществуващите други обезпечения, вида на
уговорената неустойка и вида на неизпълнението и съотношението между размера
на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението. Накърняване на добрите
нрави е налице и при нарушаване на принципите на добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяване на
6
несправедливото облагодетелстване.
В конкретния случай при преценката за действителността на процесната
клауза за неустойка следва да се изходи преди всичко от характерните особености
на договора за наем и вида на насрещните престации: наемодателят се задължава
да предостави на наемателя ползването на една вещ срещу наемна цена, а
наемателят - да плаща наемната цена, но само срещу отстъпеното му ползване.
При предсрочно прекратяване на договора за наем от наемодателя (с оглед
наличието на клауза за едностранно прекратяване на срочния договор за наем и
преди изтичане на срока, по волята на която и да е от страните), наемателят би бил
лишен от ползването на вещта, но няма да има и задължение да плаща наемната
цена, като по правило не съществува пречка да сключи заместваща сделка-
договор с друг наемодател за сходна по своите характеристики вещ. Преценката
на съответствието с добрите нрави на уговорената в този случай неустойка в полза
на наемателя, в размер на 24 наемни вноски при предсрочно прекратяване на
договора, следва да се извърши като се има предвид вида на дължимата от
наемодателя престация, съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и другите примерно
изброени критерии в ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Очакваните за наемателя към момента на сключването на договора за наем вреди
от предсрочното му прекратяване, биха се изразили: в претърпените и очакваните
загуби - напр. в направените разноски по сключване на прекратения договор, в
разликата между уговорената с наемодателя наемна цена и евентуално по-
високата наемна цена, която би платил въз основа на заместваща сделка, в
разноските свързани с преместването на инвентар и оборудване и др., както и в
очакваните пропуснати ползи - неосъществено увеличаване на имуществото му в
резултат от невъзможността да ползва конкретната вещ, предмет на прекратения
договор за наем, изобщо в очаквания размер на инвестиционния ресурс, който
следва да бъде употребен. Този размер, съотнесен към размера на уговорената
неустойка (наем за 24 месеца в общ размер 36 002 лева), води до извод, че е
налице несъответствие, с което се нарушава принципът за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения и което би довело до неоснователно
обогатяване на бившия наемател. В този смисъл решение № 283/27.12.2018г. по
търг.дело № 2951/2017г. на II ТО на ВКС. При предсрочно прекратяване на
договора за наем поради неизпълнение на задължение на наемателя и уговорена
неустойка в размер на 24 месечни вноски, наемодателят по прекратения договор
за наем ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на
вещта. Действително, както сочат ищците в отговора на въззивната жалба и в
писмената си защита, представена пред САС, процесният договор за наем е
сключен за срок 9 години, но така уговорената неустойка в размер 24 месечни
наемни вноски, дължима при предсрочно прекратяване на договора, без имота да
се използва от наемателя, е несъответна на размера на очакваните при
сключването на договора вреди за кредитора, произтичащи от прекратяването на
договора за наем и излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Процесната неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, излизаща извън присъщите й функции, създава условия за
неоснователно обогатяване на страните по договора за наем и нарушава принципа
за справедливост.
7
В случая, неустойката цели единствено получаването на наемната цена от
наемодателя при прекратен договор за наем - тоест без насрещна негова престация
по договора, което води до неоснователното му обогатяване и е в противоречие с
добрите нрави, тоест тази клауза е нищожна.
По изложените съображения САС намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 36 002 лева-представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за наем, като неоснователен
следва да се отхвърли.
Изводите на въззивната инстанция не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
отменено и вместо това следва да бъде постановено друго, с което искът по чл.
92, ал.1 ЗЗД да се отхвърли. С оглед изхода на спора пред тази съдебна инстанция
следва да бъде отменено и определението № 272010 от 20.07.2021г., с което е
изменено първоинстанционното решение в частта за разноските.
При този изход на спора, въззиваемите ищци следва да бъдат осъдени да
платят на ответника сторените в първоинстанционното производство разноски в
размер 1610 лева за платено адвокатско възнаграждение, както и разноските,
сторени във въззивното производство в общ размер 1720,04 лева, от които 720,04
лева за държавна такса и 1000 лева за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262921 от 10.05.2021г., постановено по гр.дело №
16878/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 3 състав и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, предявен от Е. М. Е. и М.
В. Е. против „Био Енерджи груп“ ООД за заплащане на сумата 36 002 лева,
представляваща неустойка по договор за наем, сключен на 26.11.2015г.
ОТМЕНЯ определение № 272010 от 20.07.2021г. по гр.дело № 16878/2018г.,
с което е изменено постановеното първоинстанционно решение в частта за
разноските и „Био Енерджи груп” ООД е осъдено да плати на Е. М. Е. и на М. В.
Е. и разноските, сторени по гр.дело № 15921/2018г. по описа на СГС, III Б състав-
производството по обезпечаване на бъдещ иск, в общ размер 1255 лева, от които
за държавна такса сумата 40 лева, такса за вписване на възбраната – 15 лева и
адвокатски хонорар в размер 1 200 лева.
ОСЪЖДА Е. М. Е. и М. В. Е. да платят на „Био Енерджи Груп“ООД сумата
1610 лева –разноски за първоинстанционното производство разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. М. Е. и М. В. Е. да платят на „Био Енерджи Груп“ООД
разноските, сторени във въззивното производство в общ размер 1720,04 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9