№…………
гр.
Варна, 26.02.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в
публично заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при секретаря
Ангелина Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова
административно дело №3449/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Варна,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е
по жалба от “Трансавто“ ЕАД, ЕИК *********, с представляващ Ж.М.Ж.
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С166-0312557/25.11.2019
г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена на „Трансавто“ ЕАД
принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект – ведомствена
бензиностанция, находящ се в гр. София, ***, стопанисван и експлоатиран от
„Трансавто“ ЕАД и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни,
на основание чл. 186, ал.1, т. “г“ от ЗДДС.
С Определение № 3093/05.12.2019
г. по
ч. адм. д. № 3313/2019 г. на Адм. съд – Варна /в сила от 19.12.2019 г./ е отменено разпореждането за
допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-С166-0312557/25.11.2019 г. издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, поради което тази част на заповедта не е предмет на
настоящото производство.
Жалбоподателят сочи, че в заповедта не са
посочени конкретни фактически основания, а са цитирани само нормативни
текстове, в какъвто смисъл е определение по ч. адм. д. № 3313/2019 г. на Адм.
съд – Варна. Ответникът не е съобразил, че ведомствената бензиностанция не е
търговски обект, поради това не е извършена контролна покупка. В обекта не се
реализират доходи от продажби на гориво, тъй като бензиностанцията се използва
само за зареждане на моторни превозни средства, собственост на дружеството. От
тази дейност не възникват публични задължения в полза на Държавата, поради
което не е ясно как ще възникне трудно поправима вреда.
В констативната част на заповедта
административния орган не е индивидуализирал правилно инсталираната в обекта
Електронна система с фискална памет /ЕСФП/, посочена е „Тенакс 2007 KL“, вместо
реално инсталираната в обекта „Phoenix N“. Счита, че грешното индивидуализиране
на ключов елемент от обекта на проверката нарушава правото на защита на
проверяваното лице и е съществено нарушение на процесуалния закон. Затваряне на
обекта ще доведе до финансови загуби за дружеството, поради това, че
бензиностанцията служи за зареждане на автомобили, които превозват пътници и
товари свързани с дейността на жалбоподателя. Намира, че ПАМ е в нарушение на
чл. 22 от ЗАНН и чл. 6, от АПК. Не е издадено НП, поради което е нарушено
правото на жалбоподателя да се възползва от чл. 187, ал.4 от ЗДДС. Отправено е
искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторени разноски в
производството.
Ответник –
Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуален представител – упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Сочи, че нарушението
е за това, че при извършена проверка на обект – ведомствена бензиностанция,
обслужваща собствени МПС е установено,
че след 30.09.2019 г. за периода 01.10.2019 – 12.10.2019 г. в обекта са
регистрирани зареждания на гориво за вътрешно потребление, като е използвана, инсталирана
и въведена в експлоатация ЕСФП – тип „Тенакс 2007 КL“ одобрена със свидетелство
на БИМ № 141 FS/16.03.2012 г. с централно регистриращо устройство: РС и
фискален принтер с индивидуален номер IS007877 и номер на фискалната памет
12010647, регистрирана в НАП с № 3675779/30.10.2015 г., с което „Трансавто“
ЕАД, в качеството на лице което използва ЕСФП, не е изпълнил задължението си да
приведе дейността си в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. до
30.09.2019 г., с което е изпълнило състава на чл. 8, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр.
чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18/2006 г. вр. §22, ал.2 от ПЗР на наредбата,
издадена на основание чл. 118, ал.4 от ЗДДС, за което нарушение в чл. 186,
ал.1, т.4, б. „г“ от ЗДДС е предвидено налагане на ПАМ. Налице са мотиви
относно продължителността на срока на ПАМ. Отправено е искане за отхвърляне на
жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание не се е явил представител на ответника.
Административен съд – гр. Варна, след като обсъди доводите на страните и
прецени представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 11.11.2019 г. е извършена проверка на
обект – ведомствена бензиностанция, находяща се в гр. София, ***, стопанисван
от „Трансавто“ ЕАД, обслужваща собствени МПС, при която е установено, че в
обекта са регистрирани зареждания на гориво за вътрешно потребление, като е
използвана инсталирана и въведена в експлоатация в обекта ЕСФП тип „Тенакс 2007
КL” - одобрена със свидетелство на БИМ № 141 FS/16.03.2012 г. с централно
регистриращо устройство: РС и фискален принтер с индивидуален номер IS007877 и
номер на фискалната памет 12010647, регистрирана в НАП с № 3675779/30.10.2015
г., с което „Трансавто“ ЕАД, в качеството на лице което използва ЕСФП не е
изпълнил задължението си да приведе дейността си в съответствие с изискванията
на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ в срок до 30.09.2019 г. Не е извършена
контролна покупка, поради спецификата на обекта – ведомствена бензиностанция за
вътрешно потребление. Обекта разполага с 1 надземен резервоар за дизел, с една
колонка, с един пистолет за зареждане с нормален дебит. По време на проверката
е представена блок – схема, изготвена на 13.10.2019 г. При прекъсната връзка
между ЕСФП и колонката за зареждане, същата не работи в автономен режим. Прието
е, че установеното представлява нарушение на чл. 8, ал.2, вр. ал.1, т.2 вр. чл.
3, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. §8 от ПР на Наредба за изменение на
Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 186, ал.1, т.4, б. „г“ от ЗДДС.
Съдът приема за установено от представените
доказателства следното: Съгласно Справка за регистрираните данни от Z задачи за
FFRID 3675779 за периода 01.10.2019 – 12.10.2019 г. /л. 55/, са регистрирани
зареждания с гориво за вътрешно потребление. От ответника е представена справка
за регистрирани фискални устройства на ЕИК /л.52-54/, чрез която се установява,
че е използвана ЕСФП пит „Тенакс 2007 КL“, одобрена със свидетелство БИМ № 141
FS/16.03.2012 г. /л.52 –глъб, ред 11/, с
централно регистриращо устройство: РС и фискален принтер с индивидуален номер
IS007877 /л. 52, ред 11/ и номер на фискалната памет 12010647 /л.52, ред 11/,
регистрирана в НАП с № 3675779/30.10.2015 г. /л.52, ред 11/, ЕСФП е въведена в
експлоатация и регистрирана в сървъра на НАП на 30.10.2015 г. и е
дерегистриране на 16.10.2019 г. /л. 54, ред 11/.
От Регистър на одобрените типове електронни
системи с фискална памет за продажба на течни горива (ЕСФП) публикуван в сайта
на Български институт по метрология - https://www.bim.government.bg/ се установява, че ЕСФП с № на свидетелство 141 FS/16.03.2012 г. и наименование „Тенакс 2007 КL“ не е
одобрена след 31.03.2019 г.
От Справка за регистрираните данни от Z
задачи за FDRID 3675779 за периода 01.10.2019 – 12.10.2019 г. /л. 55/ се
установява, че след 30.09.2019 г. дружеството е работило с ЕСФП – тип „Тенакс
2007 КL“, регистрирана в НАП с № 3675779/30.10.2015 г., която ЕСФП не е
одобрена след 31.03.2019 г., съгласно §22, ал.2 от Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно Свидетелство за регистрация на
фискално устройство от 13.10.2019 г. дружеството има регистрирано фискално
устройство регистрирано в НАП с № 4349918 модел „Рhoenix N“, одобрен със
свидетелство на БИМ № 187FS/13.09.2019 г.
Съставени са:
1.Протокол
за извършена проверка АА № 0312557/11.11.2019 г. от двама инспектори по
приходите в ТД ЦУ на НАП, в присъствие на Венцислав Добрев Алексиев. В обекта е
установено 1 фискално устройство
регистрирано в НАП с № 4349918/13.10.2019 г., ЕСФП модел „Рhoenix N“
свидетелство на БИМ № 187FS/13.09.2019 г.
2.Протокол за извършена
проверка серия АА №1245875/20.11.2019 г., в което е посочено, че е във връзка с
протокол за извършена проверка серия АА № 0312557/11.11.2019 г., с оглед
установяването, че е използвана ЕСПФ „Тенакс 2007 KL“, одобрена със
свидетелство БИМ № 141FS/16.03.2012 г., след 30.09.2019 г., с което задълженото
лице е нарушило чл. 8, ал.2 от Наредба № Н-18/2006.
Издадена
е оспорената Заповед за налагане на ПАМ № ФК – С166-0312557/25.11.2019 г. от
началник отдел „Оперативни дейности“ – София при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност
на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът
намира следното от правна страна:
Оспореният административен акт е връчен на
жалбоподателя на 28.11.2019 г. Жалбата е депозирана на 11.12.2019 г., в срока
по чл. 149, ал.1 от АПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване административен акт, пред надлежен съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага
с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Чл.7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителния директор
на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП е определено началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в Централно управление на Националната агенция за приходите да издават заповеди
за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, поради което
оспорената заповед е издадена от компетентен орган с делегирани правомощия.
В административното производство по установяване
на процесното нарушение не е издадено наказателно постановление /НП/. Издаване
на оспорената заповед не е обвързано с издаването на НП, а с обективно
извършване на нарушението, което в случая е налице. Също така при издаване на
ПАМ не са предвидени давностни срокове, поради което липсата на издадено НП или
издадено такова след процесната заповед не опорочава производството по налагане
на ПАМ и забрана достъпа до търговския обект. В този смисъл е съдебната
практика на ВАС: решения по адм. дела №№ 11060/2011 г., 9593/2011 г. и
6970/2012 г. В този смисъл не е допуснато нарушение на чл. 187, ал.4 от ЗДДС.
На основание чл. 8, ал.1, т.2 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
Фискалните устройства трябва да отговарят на техническите изисквания съгласно
приложение № 2.
Чл.8, ал.2 Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. предвижда, че фискално устройство от одобрен тип е устройство,
което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има
издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9. Нормата на чл.10, ал.9, т.2 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., предвижда, че Българският институт по метрология води
публични регистри на одобрените типове: електронни системи с фискална памет
(ЕСФП). В този регистър ЕСФП – тип „Тенакс 2007 KL“, е със свидетелство №141FS,
от дата на издаването му – 16.03.3012 г.
Съгласно § 8, ал.1 от Преходна разпоредба към Наредбата
за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г., лицата, които използват
ЕСФП, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в
срок до 30 септември 2019 г. Лицата по изречение първо привеждат дейността си в
съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 2 в
срок до 31 януари 2020 г. Съгласно ал.2 на същия параграф, Досегашният ред за
регистриране и отчитане на продажбите/зарежданията на течни горива се прилага
от лицата до привеждане на дейността им в съответствие с изискванията на тази
наредба, но не по-късно от изтичане на срока по ал. 1.
Съгласно § 22,
ал.1 от ПЗР
към Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г., лицата, използващи ЕСФП,
които към датата на влизане в сила на тази наредба не са привели дейността си в
съответствие с изискванията на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 76 от 2017
г.), Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 80 от 2018
г.) и Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 26 от 2019
г.), са длъжни да приведат дейността си в съответствие с тези изисквания до 31
юли 2019 г.;
Съгласно ал. 2 на същия параграф, при условие
че към 31 юли 2019 г. лицата, използващи ЕСФП, имат документ за
придобиване/сключен договор с производител/вносител за придобиване на ЕСФП от
одобрен след 31 март 2019 г. тип, както и изготвен график за въвеждане в
експлоатация на ЕСФП в стопанисваните от тях обекти, и те са подадени по
електронен път в компетентната териториална дирекция на НАП чрез използване на
квалифициран електронен подпис, срокът за привеждане в съответствие по ал. 1 е
30 септември 2019 г.
ЕСФП – тип „Тенакс
2007 KL“, регистрирана в НАП с №
3675779/30.10.2015 г. /свидетелство №141FS, от дата на издаването му –
16.03.3012 г., № на ФУ/ИАСУТД IS007877 и номер на фискална памет 12010647/ е
използвана от 01.10.2019 г. до 12.10.2019 г., като на нея са регистрирани
зареждания на гориво за вътрешно потребление. Това се установява от Справка за
регистрирани данни от Z задачи FDRID 3675779 от 01.10.2019 г. до 12.10.2019
г. /л.55/, като видно от справката са
извършени шест отчета през посочения период. От справка за регистрирани ФУ,
посочения ЕСФП е регистрирана на 30.10.2015 г. в сървъра на НАП и е дерегистрирана
на 16.10.2019 г. ЕСФП „Тенакс 2007 KL“, свидетелство №141FS/16.03.2012 г. не е
сред одобрените ЕСФП след 31.03.2019 г., каквото е изискването на §22, ал.2 от ПЗР към Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г., поради което е било
недопустимо използването й след 30.09.2019 г. В регистъра на Български институт
по метрология под № 830 е одобрена ЕСФП „Тенакс 2007 KL“ свидетелство №
Д141FS/14.05.2019 г. Използваната от жалбоподателя ЕСФП „Тенакс 2007 KL“ е със
свидетелство №141FS/16.03.2012 г., което посочва, че това е различен модел на
една и съща марка, поради което не може да се приеме, че е ползвана ЕСФП
одобрена след 31.03.2019 г., също така използването е осъществено след
30.09.2019 г., поради което не е спазено изискването на §22, т.2 от ПЗР към Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. и §8, ал.1 и ал.2 от ПР към
НИД на Наредба № Н-18 от
2006 г.
На основание §8, ал.2 от Преходна
разпоредба към Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. посочените изисквания са задължителни
за регистриране
и отчитане на продажбите/зарежданията на течни горива. В процесната
бензиностанция няма спор между страните, че се извършват зареждания на течни горива, а не продажби, поради което
посочените изисквания са относими и задължителни за жалбоподателя.
На основание чл. 118,
ал.8 от ЗДДС, данъчно задължено лице, което
извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника
за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането
по реда на наредбата по ал. 4 /в случая това е Наредба № Н-18 от
2006 г./.
Изложеното води до
извод, че жалбоподателят не е не спазил реда за подаване на данни по чл. 118, ал.8, вр. ал.4 от ЗДДС, в
Националната агенция за приходите, което обосновава, че са налице изискуемите
предпоставки за налагане на ПАМ, съгласно чл. 186, ал.1, т.4, б. „г“ от ЗДДС
/Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за
приходите/.
Наличие на ЕСФП „Phoenix N“ във ведомствената бензиностанция на
жалбоподателя, регистрирана по надлежен ред със Свидетелство
за регистрация на фискално устройство от 13.10.2019 г. /л.11/ не води до отпадане на извършеното нарушение,
поради това, че с ЕСФП „Тенакс 2007 КL“ са регистрирани зареждания
на гориво. Поради това, доводът на жалбоподателя, че тези обстоятелства не са
съобразени от ответника е неоснователен.
В мотивите на оспорената заповед е посочено,
че в проверената бензиностанция е използвана за зареждане на гориво за вътрешно
потребление инсталирана и въведена в експлоатация ЕСФП тип „Тенакс 2007 KL“
одобрена с БИМ № 141 FS/16.03.2012 г., с централно регистриращо устройство: РС
и фискален принтер с индивидуален номер IS007877 и номер на фискалната памет
12010647, регистрирана в НАП с № 3675779/31.10.2015 г. като е прието, че
жалбоподателя е извършил нарушение на чл. 8, ал.2, вр. ал.1, т.2 вр. чл. 3,
ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. §8 от ПР на Наредба за изменение на
Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 186, ал.1, т.4, б. „г“ от ЗДДС.
Посоченото съдържание на мотивите на
оспорената заповед отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, поради
което доводът на жалбоподателя за допуснато нарушение в тази насока е
неоснователен. Мотивите на определение № 3093/05.12.2019 г. по ч. адм. д. №
3313/2019 г. на Адм. съд – Варна, с което е отменено разпореждането за
предварително изпълнение на заповедта не са обвързващи за съда, поради това, че
се разглеждат два акта на ответника – ПАМ и разпореждане за допускане
предварително изпълнение. В този смисъл приемането, че разпореждането за
допускане предварително изпълнение не е мотивирано, не води до извод, че ПАМ не
е мотивирана.
Налице
е предпоставка за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. ”г” от ЗДДС, поради
което законосъобразно е наложено запечатване на търговски обект, в който се
извършва дейността на жалбоподателя. В съответствие с чл.187, ал.1 от ЗДДС при
прилагане на ПАМ е забранен и достъпът до него за 14 дни. Съдът установява, че
има непрецизност относно формулировката на ПАМ и забраната за достъп. Следвало
е да се посочи, че ПАМ – запечатване на обект се налага за срок от 14 дни,
поради това, че нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС предвижда срок за налагане на
ПАМ, съответно забраната за достъп до обекта е за срока на налагане на ПАМ,
съобразно чл.187, ал.1 от ЗДДС. Въпреки това волята на административния орган е
достатъчно ясна и поради това, че запечатването и достъпа до обекта са две
части от едно цяло наказание, съдът приема, че допуснатото процесуално
нарушение не е съществено и не е нарушило правото на защита на жалбоподателя.
Отделно от това в мотивите за определяне на срока е посочено, че той е за
запечатването на обекта.
Налице са мотиви относно продължителността на
срока на ПАМ, като е посочено, че 14 – дневния срок за запечатване на
търговския обект се обосновава от тежестта на
извършеното нарушение – създава се предпоставка да се препятства
проследяване продадени количества гориво, което води до негативи за фиска. Съдът
приема, че целта на ПАМ е предотвратяване извършване на нови нарушения. При
липса на ПАМ би се стигнало да извършване на ново нарушение от търговеца, като
целта на ПАМ е търговеца да поправи поведението си, в насока спазване на
въведените срокове и изисквания за отчитане операции свързани с гориво. Мотивите
за издаване на заповедта са и такива за продължителността на наказанието. По време
на ПАМ обекта няма да реализира зареждания, но по този начин се цели
преустановяване на административни нарушения и предотвратяване на бъдещи
такива. В този смисъл ПАМ е в съответствие с целта на закона. Неспазване на
данъчните правила е предпоставка за ощетяване на обществото, чрез създаване на
пречки да се проследят продажби на гориво, по които жалбоподателят е купувач.
Чрез ПАМ се цели преустановяване на тази практика от жалбоподателя, поради
което оспорената заповед е съобразена с принципа за съразмерност – чл.6 от АПК
и целите предвидени в чл.22 от ЗАНН.
В случая не намира приложение чл.
28 от ЗАНН. Съгласно чл.
23 от ЗАНН начинът за
приложение и редът за обжалване на принудителните административни мерки се
уреждат в съответния закон. Институтът за освобождаване от
административнонаказателна отговорност по чл.
28 от ЗАНН е приложим
единствено в производството по реда на чл.
59-63
от ЗАНН. Настоящото
производство по обжалване на заповедта за налагане на ПАМ е по реда на АПК, с оглед на което релевантни са основанията
за оспорване, посочени в чл.
146 от АПК. В чл.
186 от ЗДДС не е
предвидена възможност на органите по приходите, след като установят извършено
нарушение по чл.
186 от ЗДДС да не
наложат принудителна административна мярка, поради което наличието на
регистрирана и използвана към момента на проверката ЕСФП, която отговаря на
нормативните изискванията, не може да се обсъжда от административния органа при
налагане на ПАМ, респективно от съда. ЗДДС и Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. не въвеждат отпадане на
отговорност, след отстраняване на нарушението.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 143, ал.1 от АПК,
искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в производството е
неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Упълномощен юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, чрез представяне на писмено становище по спора съобразно
чл.24, ал.1, т.2 от ЗА. Производството е по реда на АПК, на основание чл. 186,
ал.4 от ЗДДС. Делото не е с фактическа и правна сложност. С оглед изхода на
делото и направеното искане от страна на процесуалния представител на
административния орган за заплащане на юрисконсултско възнаграждение същото,
като основателно следва да се уважи, като се осъди жалбоподателя да заплати на
НАП, към която се числи административния орган, сумата от 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.143, ал.4 от АПК,
вр.чл.78, ал.8 от ГПК, чл. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от НЗПП.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.2, вр.ал.1 от АПК съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата от “Трансавто“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-С166-0312557/25.11.2019 г.
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена на „Трансавто“ ЕАД
принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект –
ведомствена бензиностанция, находящ се в гр. София, ***, стопанисван и
експлоатиран от „Трансавто“ ЕАД и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни.
ОСЪЖДА “Трансавто“
ЕАД, ЕИК ********* да
заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му, пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: