Р Е Ш Е Н И Е
№
08.05. 2019 г.
гр.Търговище,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Търговищкият
окръжен съд,
гражданско отделение,
На
двадесет и втори април 2019 година,
в
открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Анатолия
Атанасова,
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
Възз.гр.дело
№ 108, по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по жалба на адвокат М.,
пълномощник на ищеца И.А. ***, против Решение № 76 от 21.09. 2018 година,
постановено по гр.дело № 455/2018 г. по описа на РС Омуртаг, с което отхвърлен предявения от него иск в частта му, с която се
иска да се признае за установен трудовия му стаж, положен през следните
периоди: месеците септември, ноември, декември 1970 г., от 01.01.1972г. до
31.10.1972г., от 01.03.1973г. до 31.03.1973г., от 01.01.1974г. до 31.12.1974г.,
за месец януари 1976г., от 01.01.1977г. до 31.01.1977г., от 01.06.1977г. до 31.07.1977г.,
от 01.01.1979г. до 31.12.1986г., от 01.01.1987г. до 31.08.1987 г., а в
останалата част е прекратено производството по делото, с която се иска да се
признае за установен трудовия стаж за следните периоди: от 01.10.1969 г. до
31.12.1971 г., от 01.11.1972 г. до 28.02.1973 г., от 01.04.1973 г. до
31.12.1973 г., от 01.01.1975 г. до 31.12.1976 г., от 01.02.1977 г. до
31.05.1977 г., от 01.08.1977 г. до 31.12.1978 г., от 01.09.1987 г. до
26.05.1989 г., тъй като не е изпълнено изискването по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР
за допустимост на иска, в тази му част. Излагат
се съображения за необоснованост и неправилност на решението, защото било
установено, че някои от документите липсват, а свидетелските показания били
допустими. Иска се отмяна на решението и признаване на трудовия стаж. В
съд.зас. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – ТП на НОИ гр. Търговище не е подала отговор на жалбата.
Няма искания по доказателствата и
съдът не счита, че се налага служебно да събира такива.
Съдът, като провери събраните по делото
доказателства, установи следното: В по-голямата си част решението е валидно,
процесуално допустимо и правилно. В някои части е недопустимо, а в други
неправилно.
Ищецът И.М.А. ***, претендира да бъде
признат за установен трудовия му стаж за пенсиониране за периода от 01.10.1969 г.
до 26.05.1989 г. В исковата молба се посочва, че ищецът през посочения период
работил без прекъсване в Дървообработващо предприятие „Стария дъб“ – гр.
Търговище, като в последните шест години от периода заемал ръководна позиция.
Сочи се в исковата молба, че от приложените към нея документи било видно, че в
ТП на НОИ – Търговище липсвали част от документите, удостоверяващи този му
стаж.
Ответникът ТП на НОИ, РУ “Социално
осигуряване” – гр. Търговище, в писмено становище посочва, че ведомостите на
Дървообработващо предприятие „Стария дъб“ – гр. Търговище, иззети с Протокол №
1 от 26.04.2011г., били непълни и липсвали такива за някои от годините от
процесния период. Направено е искане да се изясни от съда къде се намира
трудовата книжка на ищеца, дали е изгубена или унищожена и ако е така съставен
ли е препис на същата по съответния ред.
От приложените по делото Удостоверение
№ 5510-25-3/02.10. 2017 г., две
Удостоверения с №5510-25-4/30.07. 2018г., всички обр. УП-17, се
установява, че същите са издадени от ТП на НОИ - Търговище, на основание чл.5,
ал. 10 от КСО, в качеството му на орган, който приема, съхранява и издава
документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност,
без правоприемник. Видно от цитираните
удостоверения разплащателните ведомости и трудовоправните документи на „Стария
дъб“ – Търговище са приети от ТП на НОИ – Търговище, с приемо-предавателен
протокол №1/26.04. 2011 г., но липсват данни за ищеца за следните периоди:
месеците септември, ноември, декември 1970 г., от 01.01.1972 г. до 31.10.1972 г.,
от 01.03.1973 г. до 31.03.1973 г., от 01.01.1974 г. до 31.12.1974 г., за месец
януари 1976 г., от 01.01.1977 г. до 31.01.1977 г., от 01.06. 1977 г. до 31.07. 1977г.,
от 01.01.1979 г. до 31.12. 1986 г., от 01.01.1987 г. до 31.08.1987 г., от 01.06.1989 г. до 30.06.1989 г. Последният
период е извън периода на исковата претенция. Приложени са по делото
Удостоверение обр. УП-3 изх. №
5507-25-1103/22.08. 2016 г., Удостоверение
обр. УП-3 изх. № 5507-25-1092/17.08. 2016 г., Удостоверение обр. УП-15 изх. № 5507-25-2029/22.08. 2016
г., Удостоверение обр. УП-3 изх. № 5507-25-1167/15.09. 2017 г. и Удостоверение
обр. УП-13, всички издадени от ТП на НОИ – Търговище за периоди извън тези
отразени в цитираните удостоверения обр. УП-17. Приложени са уведомителни писма
от ТП на НОИ – Търговище до ищеца, с които същият е уведомен относно
невъзможността да му бъдат издадени удостоверения за осигурителен стаж за
посочените в тях периоди, поради липса на информация за тези периоди в
документите удостоверяващи осигурителен стаж и доход, намиращи се в
Архивохранилището на ТП на НОИ – Търговище. По делото не са представени други
писмени доказателства, като първоинстанционният съд е дал подробни указания на
ищеца в тази насока. Няма представени доказателства по смисъла на чл. 6, ал. 2
от ЗУТОССР. Затова и свидетелските показания, които районният съд е събрал не
следва да се обсъждат.
Какво се установява от писмените
доказателства по периоди:
01.10.1969–31.08. 1970 г.- стажът е
установен с УП-3, следователно искът е недопустим.
01.10-31.10. 1970 г. – стажът е
установен в УП-3, следователно искът е недопустим.
Месеците септември, ноември и декември
1970 г. – няма данни за ищеца в представените документи – следователно искът е
допустим. Липсват каквито и да било доказателства за тези месеци изобщо –
както, че ищецът е работил там, така също и свидетелски показания.
За цялата 1971 г. – липсват данни от
ведомостите. Следователно искът е допустим, но е неоснователен, предвид липсата
на каквито и да било доказателства в тази насока.
01.01.1972–31.10. 1972 г. – липсват
данни във ведомостите. Искът е допустим, но поради липса на каквито и да било
доказателства е неоснователен.
01.11. 1972 – 31.12. 1973 – има данни
за целия период от време и той е посочен в УП-3. За месец март 1973 г. също,
като тогава ищецът е бил в неплатен отпуск. Следователно в тази част искът е
недопустим.
1974 година – за цялата година няма
каквито и да било данни за ищеца във ведомостите. Следователно искът е
допустим, но неоснователен по изложените вече съображения по-горе.
1975 г. – за цялата година има данни и
стажът е установен. Следователно искът е недопустим.
За месец януари 1976 г. – няма данни.
Искът е допустим, но неоснователен.
01.02. 1976 г.-30.06. 1976 г. – има
данни в УП-3, стажът е удостоверен и искът е недопустим.
М. юли 1976 г. – няма данни за ищеца –
искът е допустим, но неоснователен.
01.08. 1976 г. – 31.12. 1976 г. –
стажът е установен в УП-3 и искът е недопустим.
За м. януари 1977 г. – няма данни –
искът е допустим, но неоснователен.
01.02. 1977 г. – 31.05. 1977 г. –
стажът е установен и искът е неоснователен.
За м. юни и юли 1977 г. – няма данни
във ведомостите. Искът е допустим, но неоснователен.
01.08. 1977 г. – 31.12. 1977 г. –
стажът е удостоверен и следователно искът е недопустим.
1978 година – цялата година е призната
и стажът е удостоверен. Искът в тази част е недопустим.
От 01.01.1979 г., до 31.08. 1987 г.
няма каквито и да било данни във ведомостите за ищеца. Следва да се посочи,
според представените от ответника писмени
доказателства, че в архива са предадени ведомости за тези години, за целия
период от време, за който ищецът има претенции. Доказателства липсват обаче
точно за неговия стаж и длъжност. В тази част искът е допустим, но е
неоснователен.
За периода 01.09. 1987 г.–31.01. 1989
г. – стажът е удостоверен и следователно искът е недопустим.
За периода от 01.02. 1989 г.–26.05.
1989 г. – стажът е установен в УП-3 от 15.09. 2017 г. и следователно искът в
тази част е недопустим.
Първоинстанционният съд е постановил
решението си, основавайки изводите си на същите принципи като въззивната
инстанция. Съдът обаче е допуснал известни неточности, като е допуснал да се
произнесе два пъти за едни и същи периоди, а за други неправилно е преценено
дали искът е допустим.
Така за периода за месеците септември,
ноември и декември 1970 г., съдът едновременно е отхвърлил иска и е прекратил
производството по делото. В тази част искът е допустим и решението за
отхвърлянето му е правилно. Недопустимо
е съдът да се произнася втори път за същото нещо и затова в частта, в която
производството е прекратено, решението е недопустимо и следва да се обезсили.
Същото се отнася и за месец януари 1976 г.
Решението следва да се отмени в
частта, в която производството по делото е прекратено за цялата 1971 г. и в
тази част искът като допустим, но неоснователен следва да бъде отхвърлен.
За месец юли 1976 г. съдът е прекратил
производството, а искът е допустим. Следователно решението следва да се отмени
в частта за прекратяването и искът в тази част да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Решението следва да се обезсили в
частта за отхвърляне на иска за месец март 1973 г., защото за този месец е
посочено в удостоверението, че ищецът е бил в неплатен отпуск. Следователно за
този период данни има, искът е
недопустим и производството по делото следва да се прекрати.
В останалата част решението е правилно
и следва да бъде потвърдено.
По разноските. Предвид изхода от
делото, на ищеца не следва да се присъждат разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 76 от 21.09. 2018 година, постановено
по гр.дело № 455/2018 г. по описа на РС Омуртаг В ЧАСТТА, в която съдът е
прекратил производството по делото за установяване на трудов стаж за периода
месец септември, ноември и декември 1970 г. и за месец януари 1976 г., като
недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА решението и в частта, в която искът е бил
отхвърлен за установяване на стаж за месец март 1973 г., като в тази част
оставя без разглеждане иска и прекратява производството по делото, поради
недопустимост на иска.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която производството по
делото е било прекратено за цялата 1971 г. и за месец юли 1976 г., като в тези
части отхвърля иска като неоснователен.
В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението като правилно и
законосъобразно.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.