Р Е Ш Е Н И Е № 27
Гр.Варна, 30.01. 2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско
отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети
януари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ Д.
При участието на секретаря Е.ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдия Ж.Д. в.т.д. № 582 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна
жалба от БАНКА ДСК ЕАД, „Спорт Груп" ООД и П.Д.Е., срещу
решение № 527/25.07.2017 година по т.д.№ 1016/2016 г. по описа на Окръжен съд –
Варна, с което e прогласен за нищожен договор за ипотека,
обективиран в нотариален акт № ххх, т.Х, нот. дело №104 от 2008г. на нотариус
рег.№382/ВРС, акт №ХХ, т.IХ, дело №7917/2008г., вх.рег.№10573/21.04.2008г. на
Служба по вписвания - Варна, сключен между „Банка ДСК" ЕАД като кредитор,
„Спорт Груп" ООД като кредитополучател и П.Д.Е., като ипотекарен гарант по
силата, на който последната учредява ипотека върху сграда с идентификатор
№10135.2520.4232.2, търговски обект (семеен хотел), изграден на етап „груб
строеж с покрив" с РЗП на сградата 490 кв.м, състоящ се от: на сутеренния
етаж: офис, фитнес зала, кухненска част със складове и подготвителни с отделен
вход, ресторант с бар и склад към него и гардеробно помещение, на първи етаж:
рецепция, пет броя хотелски стаи с тераси към тях, помещение за ел.табло,
коридори и стълбище, на втори етаж: шест броя хотелски стаи, камериерски офис,
коридори и стълбище, и на терасовиден етаж: два броя ателиета и стълбище,
заедно с всички трайни подобрения и насаждения в имота и върху поземления имот
с идентификатор №10135.2520.4232, идентичен с УПИ №ХII-1973,1974, находящ се в
гр. Варна, район Приморски, С.О „Траката“ с площ от 1036кв.м. при граници: ПИ с
идентификатори № 0135.2520.2034, № 0135.2520.2033, № 0135.2520.1975, №
0135.2520.1972, № 0135.2520.1971, поради противоречие със закона, тъй като
ипотекираните имотите не са били собственост на ответницата П.Е. по предявения от
К.Д.Д.,
ЕГН **********,***, С.К.С., ЕГН **********,***, Д.К.С., ЕГН **********,***, Д.Н.Д.,
ЕГН **********,***, Д.Н.Д., ЕГН **********,*** и И.Г.А., ЕГН **********,***
срещу „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска“ №19, „Спорт Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Х. Попович“ №15 и П.Д.Е., ЕГН **********,***
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, вр.чл.167, ал.3,
вр.чл.170 от ЗЗД и е осъдено „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19,
„Спорт Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Х. Попович“ №15 и П.Д.Е., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ НА Д.Н.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 15593.00лв. /петнадесет хиляди петстотин
деветдесет и три лева /, представляваща сторени съдебно деловодни разноски
и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Твърди, че решението е неправилно, тъй
като съдът се е позовал на влязлото в сила съдебно решение по чл.108 ЗС, но е
следвало да съобрази и следните факти, а именно, че само К.Д. е предявила иска
по чл.108 ЗС, както и, че същият е предявен само по отношение на поземлен имот,
но не и по отношение на сградата. В хода на съдебното производство П.Е. е
направила възражение за давност досежно тези ищци, които не са били такива в
проведеното ревандикационно производство. В постановеното решение, съдът е
приел, че възражението за давност е недопустимо, тъй като е упражнено по
отношение на лица, които не са били страна в ревандикационното производство.
Разпоредбите на чл.216, ал.1 ГПК императивно определят, всеки другар има
самостоятелни права в производството и неговите действия или бездействия нито
ползуват, нито вредят на
останалите. Предявения иск по чл.108 ЗС
от К.Д. не може да ползва останалите собственици, които не са участвували в
производството. От друга страна неправилни са изводите на съда и относно
основателността на възражението за давност, тъй като съдът е следвало да
приеме, че придобивната давност е изтекла на дата 23.11.2002 година т.е. след
изтичане на 5 години от влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ т.е. доколкото
същата е упражнявала фактическа власт върху имота с намерение да го свои.
Неправилно, съдът е приел, че с подаване на иска по чл.108 ЗС на 26.04.2006
година е прекъсната давността, тъй като П.Е. научава за делото на 20.03.2009
година.
Неправилен е извода на съда относно
собствеността на процесната сграда, която е съществувала в имота преди
предявяването на иска, а исковата молба е с предмет предаване на земята, но не
и на сградата. Придобивната давност започва да тече от 10.08.2004 година,
когато е издадено разрешение за строеж, от който момент първоначално е
възникнало ограниченото право на строеж, а след изграждане и самата сграда.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че БАНКА ДСК ЕАД и „Спортгруп“ ООД
не са участвували в производството по иска по чл.108 ЗС, поради което тя е трето лице, което може да
оспорва съответствието на решението с действителното правно положение. Освен К.Д.,
която е страна по иска по чл.108 ЗС останалите съсобственици не могат да се
ползуват от силата на пресъдено нещо, а същата трудно може да се обоснове и по
отношение на К.Д., за която липсва установителен диспозитив в съдебното
решение, че е собственик на целия или идеална част от имота. Моли съдът да
постанови решение, с което отмени решението на Варненски окръжен съд и вместо
него постанови друго, по съществото на спора, с което отхвърли предявените
искове и присъди направените по делото разноски.
Въззиваемите страни
К.Д.Д., Д.К.С., Д.Н.Д.Д.Н.Д. и И.Г.А. са депозирали писмен отговор, в
който молят да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото
разноски.
Третото лице помагач на ответниците
Агенция по вписванията изразява становище, че фигурира вписана искова молба по
персоналната партида на П.Е..
Съдът по предмета на спора съобрази
следното:
В исковата молба ищците излагат, че са наследници по
закон на Д Д Д.,***, починал на 18.01.1980г. С решение №503/13.05.1998г. на
ПК-Варна на наследниците на Д Д Д. е признато правото на собственост върху нива
с площ 6.690 дка, находища се в землището на гр.Варна, кв. Виница, м. „Узун
Алан", имот №1333 по КП от 1956г., включващ следните имоти от КП
„Траката" от 1989 г.: пл.№1972 с площ 0.936 дка, пл.№1976 с площ 1 дка,
пл.№1973 с площ 0.483 дка, пл.№1974 с площ 0.538 дка, пл.№1975 с площ 1 дка,
пл.№2033 с площ 1.080 дка и и пл.№2032 с площ 1.650 дка.
Въз основа на
така възстановеното право на собственост, в качеството си на един от
наследниците по закона на Д Д Д.К.Д. е предявила иск с правно основание чл.108
ЗС за осъждане на П.Д.Е. да и предаде владението на недвижим имот в землището
на гр.Варна, кв.Виница, м.“Траката“, съставляващ ПИ 4232 по ПНИ на м.Траката,
по което е образувано гр.д.
№2835/2006г. на ВРС.
С влязло в сила
решение по гр.д. №1355/2009г. на ВКС спорът е
приключил като ответницата П.Е. е осъдена да предаде на ищцата К.Д. владението върху ПИ №1973 с площ 500 кв.м по КП на м. „Траката" от 1989г. при граници - ПИ
№1972, ПИ №1975, ПИ №1974 и улица, съставляващ реална част от имот №4232 по
действащия ПНИ, целият с площ от 1000 кв.м. и владението върху ПИ №1974 по КП
от 1989г. на м. „Траката", при граници ПИ №1973, ПИ №1975, ПИ №2033 и
улица, целият с площ 500 кв.м, а по действащия план съставляващ реална част от
имот №4232
по ПНИ,
целият с площ 1000 кв.м.
Исковата молба е била вписана в Служба по вписвания-Варна на 18.09.2006г. Изградената в
имота сграда с идентификатор №10135.2520.4232.2, търговски обект (семеен
хотел), на етап „груб строеж с покрив" с РЗП 490 кв.м., е собствена на
ищците на основание приращение, тъй като се намира в техния поземлен имот.
С влязло в сила
решение по гр.д.№894/2010 г. на ВОС ищцата Д. е била осъдена да заплати на
ответницата Е. сумата 60000 лева, представляваща увеличената стойност на имот №4232 вследствие извършените ответницата
подобрения - строителство на хотелска сграда и басейн на основание чл.72 от ЗС.
На 21.04.2008г. с
договор за ипотека, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №132,
нот. дело №104 от 2008г., сключен между „Банка
ДСК" ЕАД като кредитор, „Спорт Груп" ООД като кредитополучател и П.Д.Е.
като ипотекарен гарант, последната учредява в полза на „Банка ДСК" ЕАД
договорна ипотека върху сграда с идентификатор №10135.2520.4232.2 и върху
поземления имот с идентификатор №10135.2520.4232, идентичен с УПИ №ХII-1973,1974,
находящ се в гр. Варна, район Приморски,
С.О „Траката“ с площ от 1036кв.м. Ипотеката е била учредена с цел обезпечаване
на отпуснат на „Спорт Груп" ООД инвестиционен кредит в размер на 100000
евро.
Ищците твърдят,
че след като към 21.04.2008г. ответницата Е. не е била собственик на процесните
поземлен имот и сграда, същата не е могла валидно да учреди ипотека, поради
което учредената такава се явява нищожна като противоречаща на нормата на
чл.167, ал.З от ЗЗД. По изложените
съображения молят съдът да постанови решение, с което да уважи предявения иск и
прогласи договора за ипотека за нищожен.
Ответниците „Банка ДСК“ ЕАД, „Спорт
Груп“ ЕАД и П.Д.Е. са депозирали отговор в срока по чл.367 от ГПК, в който
оспорват предявения иск по основание.
Твърдят, че само по отношение на ищцата
Д. по уважения иск с правно основание чл.108 от ЗС, ответницата Е. не се
легитимира като собственик на процесните поземлен имот и сграда. По отношение на правата на останалите
съсобственици решението няма сила на пресъдено нещо. Отделно от това се, сочи
решенията не съдържат диспозитив, в съответствие с т.2а на ТР №4/14.03.2016г.,
че ищцата Д. е собственик на ПИ №4223 по отношение на ответницата, поради което
не може да се приеме, че е формирана сила на пресъдено нещо за собствеността.
Във връзка с изложените правни аргументи се оспорва обстоятелството, че ищците
да са собственици на процесните имоти на твърдяното придобивно основание, като
по отношение на останалите съсобсвеници, неучаствали в производството по чл.108
от ЗС ответницата Е. може да противопостави възраженията си за давност.По
изложените съображения молят съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
В съдебно заседание е направено уточнението,
че ответницата П.Д.Е. се позовава на придобивна давност за имот пл.№XII-1974 за периода 14.05.1996г. до 14.01.2001г. и за
имот пл.№XII-1973 за периода 16.04.2003г.
до 16.04.2008г..
Третото лице помагач Агенцията по вписванията,
редовно призовано е депозирало отговор, в който сочи, че не е издавало
удостоверения с невярно съдържание.
Съдът, след съвкупна преценка на
представените по делото доказателства приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните липсва спор, а и се
установява от представените доказателства /л.7/, че ищците са наследници по закон на Д Д Д.,***, починал на 18.01.1980г.
С решение
№503/13.05.1998г. на ПК-Варна /л.8/ на наследниците на Д Д Д. е признато
правото на собственост върху нива с площ 6.690 дка, находища се в землището на
гр.Варна, кв. Виница, м. „Узун Алан", имот №1333 по КП от 1956г., включващ
следните имоти от КП „Траката" от 1989 г.: пл.№1972 с площ 0.936 дка, пл.№1976
с площ 1 дка, пл.№1973 с площ 0.483 дка, пл.№1974 с площ 0.538 дка, пл.№1975 с
площ 1 дка, пл.№2033 с площ 1.080 дка и и пл.№2032 с площ 1.650 дка.
Със заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006г. на Областен управител на Област Варна е
одобрен плана на новообразувани имоти
в мащаб 1:1000 за земеделски
земи, предоставени за ползване
на граждани на основание на
§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание местност „Траката”, землището на кв.Виница, община Варна,област Варненска.
Въз основа на
така възстановеното право на собственост, в качеството си на един от
наследниците по закона на Д Д Д.К.Д. е предявила иск с правно основание чл.108
ЗС за осъждане на П.Д.Е. да и предаде владението на недвижим имот в землището
на гр.Варна, кв.Виница, м.“Траката“, съставляващ ПИ 4232 по ПНИ на м.Траката,
по което е образувано гр.д.
№2835/2006г. на ВРС. Исковата молба е била вписана
в Служба по вписвания-Варна на 18.09.2006г./л.10/
С влязло в сила
решение по гр.д. №1355/2009г. на ВКС спорът е
приключил като ответницата П.Е. е осъдена да предаде на ищцата К.Д. владението върху ПИ №1973 с площ 500 кв.м по КП на м. „Траката" от 1989г. при граници - ПИ
№1972, ПИ №1975, ПИ №1974 и улица, съставляващ реална част от имот №4232 по
действащия ПНИ, целият с площ от 1000 кв.м. и владението върху ПИ №1974 по КП
от 1989г. на м. „Траката", при граници ПИ №1973, ПИ №1975, ПИ №2033 и
улица, целият с площ 500 кв.м, а по действащия план съставляващ реална част от
имот №4232
по ПНИ,
целият с площ 1000 кв.м.
На 21.04.2008г. с
договор за ипотека, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №132,
нот. дело №104 от 2008г., сключен между „Банка
ДСК" ЕАД като кредитор, „Спорт Груп" ООД като кредитополучател и П.Д.Е.
като ипотекарен гарант, последната учредява в полза на „Банка ДСК" ЕАД
договорна ипотека върху сграда с идентификатор №10135.2520.4232.2 и върху
поземления имот с идентификатор №10135.2520.4232, идентичен с УПИ №ХII-1973,1974,
находящ се в гр. Варна, район Приморски,
С.О „Траката“ с площ от 1036кв.м. Ипотеката е била учредена с цел обезпечаване
на отпуснат на „Спорт Груп" ООД инвестиционен кредит в размер на 100000
евро.
Видно от
нотариален акт №43/14.05.1996г., нот. дело №4077/1996г. на нотариус Диана
Стоянова е сключен договор за замяна на недвижим имот, по силата, на който
Тодор Върбанов А. и съпругата му Н П А прехвърлят на П.Д.Е. следния собствен
свой имот: лозе – овощна градина, находяща се в землището на гр. Варна,
съставляващо парцел пл. №XII-1974 с площ от .0500кв.м. по
проекто плана на вилна зона „Траката“, като в замяна П.Е. прехвърля собствения
си лек автомобил.
С договор за
покупко – продажба, обективиран в нот. акт №135/16.04.2003г., нот. дело
№74/2003г. на нотариус Марина Ташева Д Д С продава на П.Д.Е. вилно място,
находящо се в м. „Траката“, гр. Варна с площ от 0.500 дка, съставляващо ПИ
№1973, кв.127 по плана на вилна зона Траката, идентичен с парцел XIII
– 1973, при граници: ПИ №1972, ПИ №1975, ПИ №1974 и улица.
Между страните
липсва спор относно идентичността на имот ПИ 4232 по ПНИ на м.Траката, предмет
на воденото гражданско дело и УПИ №ХII-1973,1974, находящ се в гр. Варна, район Приморски, С.О
„Траката“ с площ от 1036кв.м., предмет на договорната ипотека, както и на
идентичността на УПИ №ХII-1973,1974, като съставен от ПИ №1973 с площ 500 кв.м по КП на м. „Траката" от 1989г. при граници - ПИ
№1972, ПИ №1975, ПИ №1974 и улица, съставляващ реална част от имот №4232 по
действащия ПНИ, целият с площ от 1000 кв.м. и ПИ №1974 по КП от 1989г. на м.
„Траката", при граници ПИ №1973, ПИ №1975, ПИ №2033 и улица, целият с площ
500 кв.м, които са имоти са предмет на разпоредителни сделки от 1996 година и
2003 година.
Видно от
протокол за определяне на строителна линия на ниво на строежа от 16.05.2003г. /л.231/
е отреден временен път до имот пл.№1974 и №1973 по КП на „Траката“ със
собственик П.Д.Е..
Съгласно
разрешение за строеж №353/19.08.2004г., издадено от главен архитект на район
„Приморски“, общ. Варна /л.232/ се разрешава на възложителя П.Д. Енева на
основание чл.148, ал.1, 2 и 4 от ЗУТ, вр. чл.37, ал.1 от ЗУТ изграждането на
Семеен хотел на два етажа, терасовиден етаж и ресторант - бар в сутерена в УПИ
№XII-1973,1974 по плана на м. „Траката“, съгласно заповед
№Г-661/18.03.2004г. на кмета на Район Приморски със ЗП 197.00кв.м и РЗП
490.00кв.м.
Строежът е
изпълнен, като е водно и енергийно снабден, съгласно акт за приемане на конструкция,
договор за присъединяване на потребители от 18.10.2005г. с
„Електроразпределение Варна“ ЕАД, договор за продажба на питейна вода и
отвеждане на отпадъчни води от 04.11.2008г. с „Водоснабдяване и канализация“
ООД.
Гореустановената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.167, ал.3 от ЗЗД
ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора
принадлежат на лицето, което я учредява. На основание чл.170 от ЗЗД ипотеката
учредена върху чужд имот е недействителна и в противоречие с разпоредбата на
чл.167, ал.3 от ЗЗД.
Основният спорен въпрос, който ще
обуслови основателността на иска е въпросът за правото на собственост върху
имота, предмет на договорната ипотека.
Основният спорен въпрос е относно
правното значение на решението по гр.д. №2835/2006г. на ВРС с правно основание чл.108 ЗС,
образувано по иск на един от съсобствениците и приключил с решение, с което
искът е уважен, а имотът ревандикиран изцяло.
Тъй като единственото възражение, което
е направено от ответниците е възражението за придобиване на имота по давност
следва да се даде отговор на следните два правнорелевантни въпроса - ползва ли
се със сила на пресъдено нещо решението, с което П.Е. е осъдена да предаде
владението върху недвижимия имот и спрямо неучаствувалите в процеса наследници
и ако не от кой момент започва да тече придобивна давност за имота, предвид
обстоятелството, че имота е възстановен с решение на ПК от 13.05.1998 година.
Няма спор, че ревандикационният иск по
чл.108 ЗС е действие на обикновено управление като предявяването на иск с
правно основание чл.108 ЗС от един съсобственик за целия собствен имот е
действие на обикновено управление и може да бъде предприето по отношение на
целия имот, без да е необходимо съгласие на останалите съсобственици.
Предявяването на такъв иск ползува останалите съсобственици в смисъл, че се
ревандикира целия имот, както и по отношение на прекъсването на давността за
целия имот. Давността се прекъсва по отношение на целия имот, независимо, че
искът е предявен само от един от съсобствениците, поради което след тази дата
давността е прекъсната и ответницата не може да се позовава на давност, която
тече след тази дата по отношение на целия имот.
Що се отнася до установяване правото на
собственост, съгласно разясненията, дадени с ТР 4/14.03.2016 година по т.д.4/14
година на ВКС и мотивите към т.2а решението по чл.108 ЗС има установителен
характер по отношение правото на собственост само за идеалната част на ищцата,
която е участвувала в това производство. Съсобствениците на недвижим имот имат
качеството обикновени другари, поради което общите факти могат да бъдат
установени различно за всеки един от другарите. По отношение на ищците, които
не са участвували в това производство решението, в установителната си част няма
сила на пресъдено нещо и възражението за давност следва да бъде разгледано на
общо основание. Горното следва изрично от мотивната част на тълкувателното
решение, където е прието, че ако липсва установителен диспозитив се касае за
очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена, както и, че
решението по иска по чл.108 ЗС ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса
относно собствеността върху имота, който не може да бъде пререшаван в бъдещ
процес между същите страни. При логическото тълкуване е видно, че установеното
право на собственост има сила на пресъдено нещо само между същите страни т.е.
не може да се разпростира върху неучаствувалите в процеса наследници, тъй като
съобразно мотивите силата на пресъдено нещо ще се формира относно твърдяното от
ищеца право на собственост на заявеното от него основание.
По направеното възражение за
придобиване на имота по давност от съществено значение е от кой момент започва
да тече придобивната давност.
Няма спор, че се касае за възстановен
имот, попадащ в терен по параграф 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, като решението на ПК е
постановено преди изменението на ЗСПЗЗ, ДВ, бр.68/1999 година.
По този въпрос е формирана практика на
ВКС –решение 288/18.03.2014 година по гр.д.2058/2013 година, I гр.о.; решение 73/11.04.2011 година по гр.д.1181/2010
година; решение 185/2013 година по гр.д.2066/2013 година, постановени в
производства по чл.290 ГПК.
Даден е следният отговор, че в
хипотезата на възстановяване правото на собственост върху земеделски земи,
попадащи върху терени по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ началният момент на
придобивната давност срещу заявилите искане за реституция собственици може да
бъде различен в зависимост от това дали за възстановяване на собствеността,
съответно за придобиването на имота от ползватели е необходимо издаване на
заповед по параграф 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.Такива са случаите, когато правото на
собственост се възстановява при действието на чл.14, ал.3, т.1 ЗСПЗЗ в редакция
след изменението в ДВ, бр.68/1999 година. Тогава заповедта по параграф 4к, ал.7
ПЗР на ЗСПЗЗ слага край на административното производство по възстановяване на
собствеността. В тази хипотеза ако правото на собственост на ползвателите бъде
оспорено от бившите собственици поради това, че не са били налице
предпоставките на параграф 4а или 4б за трансформиране на правото на ползване в
право на собственост ползвателите биха могли да се позовават на придобивна
давност от датата на заповедта на кмета по параграф 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Когато правото на собственост е
възстановено с решение на ПК съгласно чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ /преди изменението
в ДВ бр.68/1999 година, какъвто е настоящият случай не е необходимо издаването
на заповед по параграф 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на имота на
бившите собственици, съответно за ползвателите, тъй като юридическия състав, от
който произтича правото им на собственост е бил завършен преди влизане в сила
на плана за новообразуваните имоти, а планът само отразява вече придобитите
права. В тази хипотеза придобивната давност започва да тече от момента на
влизане в сила на плана за новообразуваните имоти т.е индивидуализира се обекта
на собственост като конкретна вещ, върху която това право може да бъде
упражнено.
В процесния случай решението на ПК, на
което основават правата си ищците е издадено при действието на редакцията преди
изменението на чл.14 ЗСПЗЗ с ДВ, бр.68/1999 година, поради което началният
момент, от който започва да тече давност е датата на одобряване на ПНИ, която е
20.01.2006 година.
Давността е прекъсната с образуване на
исковото производство на 25.04.2006 година, поради което ответницата Е. не може
да се легитимира като собственик на недвижимия имот, въз основа на изтекла
придобивна давност, а по силата на приращението ищците са собственици и на
построената в имота сграда.
Дори
и да се приеме, че началният момент на изтеклата придобиван давност следва да
се определи съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ
/ ДВ, бр. 107 от
Съдът е обвързан от посоченият от
страната период и не може служебно да прилага давността.
Досежно другата реална част от ПИ
№4232, съставляваща имот пл.№XII-1973, също
не е изтекла в полза на ответницата давност за периода 16.04.2003г. до
16.04.2008г., въпреки, че и тук тя се легитимира, като добросъвестен владелец
въз основа на договора за покупко – продажба от 2003г., тъй като давността е
прекъсната с исковата молба от 26.04.2006 година.
Тъй като имотът, предмет на договорната
ипотека не е собственост на лицето, посочено като страна в договора за ипотека,
същата се явява недействителна, а искът основателен.
Поради съвпадане на правните изводи на
двете инстанции решението на Окръжен съд Варна следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода
на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на Д.Н.Д. сумата от 6000
лева, разноски, съобразно представения списък.
По изложените съображения Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 527/25.07.2017 година по т.д.№
1016/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА БАНКА ДСК ЕАД, „Спорт Груп"
ООД и П.Д.Е. да заплатят на Д.Н.Д., ЕГН-**********, с адрес: *** сумата
от 6000/шест хиляди/ лева, направени разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: