Решение по дело №8785/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1309
Дата: 15 юни 2020 г. (в сила от 29 октомври 2020 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20192120108785
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1309                           15.06.2020 година                                 град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                        ІІІ-ти граждански състав

На двадесет и осми май                                             две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                             Председател: Ивелина Мавродиева

при секретаря Кина Киркова    

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева  

гражданско дело № 8785 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по искова молба на Л.Т.Т. с ЕГН **********, адрес: ***, против В.Д.П. с ЕГН **********, адрес: ***, с която се претендира осъждането й за заплащане на сумата от 2 650 лева, представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за изработка на кухненско обзавеждане, ведно с мораторна лихва в размер на 171. 52 лева за периода от 24.02.2019 г. до датата на завеждане на делото, както и законната лихва за забава върху главницата от 2 650 лева от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2019 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

          Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за сключен между страните договор за изработка от 28.08.2018 г., съгласно който ищецът, в качеството му на изпълнител, следвало да изработи и монтира на ответницата кухненско обзавеждане, в собствения й апартамент, находящ се гр. Бургас, к-с Меден рудник, бл. 400, ет. 2, ап. 9, а ответницата, в качеството й на възложител, следвало да заплати сумата от 6 900 лева, от които било платено капаро от 4 000 лева за закупуване на материали, и оставали дължими 2 650 лева за труд, платими след извършване на изработката, и след приспадане стойността неизпълнените детайли в размер на 250 лв. Срокът за изпълнение бил 45 дни, като веднага след сключването на договора ищецът започнал възложеното му, което продължило до 01.02.2019 г., поради многократните промени в желанията на ответницата. След това ищецът си поискал и остатъка от парите, тъй като останали за свършване дребни довършителни дейности,  но ответницата отказала да му плати, като му заявила също така, че не желае да довършва нещата и считала договора за прекратен. Поради и това, ищецът, който счита проекта за изпълнен качествено, предявява настоящия иск за заплащане на дължимото му по договора възнаграждение.

Правното основание на предявения иск е чл. 258, предл. последно от Закона

за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В законноустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който се сочи за недопустимост на иска, тъй като в същия съд имало образувано друго дело със същите страни и предмет, а именно гр.д. № 5740/2019 г., и настоящото производство следвало да бъде прекратено на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК. Поради това и искът бил недопустим.

Действително нормата на чл. 126, ал. 1 от ГПК предвижда, че при висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведено дело се прекратява служебно.

В случая обаче от извършената служебна справка съдът констатира, че предметът на гр.д. № 5740/2019 г. е заявена осъдителна претенция на В.Д.П. против Л.Т.Т. за заплащане на имуществени вреди, договорна неустойка, обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи, при което не може да приеме, че е налице хипотезата на чл. 126 от ГПК, тъй като се касае до дело между същите страни, но с различен предмет.

Не могат да бъдат споделени и доводите за недопустимост на претенцията, тъй като всяка страна има право да търси защита на своите права, които счита за нарушени.

По същество иска се оспорва като неоснователен, като се излага, че ответницата не дължи търсената от нея сума, поради лошо, некачествено и забавено изпълнение. Сочи също така, че не е имало проект, като изискванията и обясненията на изпълнителя в хода на изпълнение на поръчката непрекъснато се променяли с най-различни оправдания. Поради и това страните уговорили нов срок за изпълнение до 10.01.2019 г., който отново не бил спазен. Изброяват се и елементите, които не били изработени и доставени, както и тези, които били лошо изпълнени, като се излага, че кухнята не можела да се използва по предназначение, като излага подробни доводи в тази връзка. Също търси присъждане на направените по делото разноски.

          Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, че страните са сключили приложения към исковата молба граждански договор на 28.08.2018 г., съгласно който ищецът, в качеството му на изпълнител, е приел да извърши по възлагане на ответницата – възложител, изработка на кухненско обзавеждане от ЛИДЧ бяло 18 мм. и МДФ фурнир гланц 18 мм. Като насрещно задължение ответницата следва да му заплати 4 000 лева-  капаро за изработката на кухненското обзавеждане и още 2 900 лева след завършването му, след приемане на извършената работа. Изпълнителят е поел задължението в срок от 45 дни да предаде изцяло кухненското обзавеждане. Договорът е подписан и от двете страни. Представено е и описание на механизмите към кухнята, с един подпис. Не е спорно също така, че ответницата е заплатила в полза на ищеца уговореното капаро от 4 000 лева. С анекс към договора от 28.11.2018 г. страните са уговорили карен срок за изпълнение на възложената работа – 10.01.2019 г.

Във връзка със спора между страните досежно изпълнението на договора е било инициирано по молба на ищеца производството по обезпечение на доказателствата, по което е образувано гр.д. 2044/2019 г. по описа на Бургаския районен съд. Съгласно заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза в хода на същото, допълнено с изявленията на експерта в съдебно заседание на 16.05.2019 г., което съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвено от лице с нуждите специални познания, се установява, че на вещото лице проект, по който е следвало да бъде изпълнена кухнята не е представен/като такъв не е представен и по дело/. Вещото лице е извършило оглед на изработеното и е констатирало, че има незавършени работи – немонтирани и недоставени на обекта 3 броя рафтове в долен шкаф и 3 броя рафтове в два горни шкафа; липсвал и шкаф за подправки на 3 реда с телескопични водачи, кутията, който покрива въздуховода; не бил доставен и монтиран кош за смес и липсвала и кутията, която отделя коша от останалата част на шкафа; липсвала страница за захващане на съдомиялната; не било монтирано чекмедже за прибори с органайзер; липсвала и страница от МДФ, която да скрива пералнята; липсвали и две бленди от МДФ от лицевата страна на бар-плота и капаче на лед-лентата. Наред с това са констатирани и лошо изпълнени елементи. В шкафа с отцедника има пробита ненужна дупка и не е монтиран отцедника за чаши. Шкафа до този с отцедника, не може да се отвори, тъй като опира в съседния шкаф и следва да се демонтира и да се коригира. Между двата шкафа има празнина, която ще се отстрани след демонтажа и коригирането на по-горе описания шкаф. Не са кантирани термогърбът, който е залепен за колоната с фурната и този на барплота. Колоната с фурната не е закрепена за стената и фурната не е монтирана. Лед лентата не е свързана към Ел. мрежата, липсва капачка на единия й край. На термогърба има направени две излишни дупки, които са запушени с кит в подобен цвят. Монтажа на механизма с изтегляща кошница в ъгловия /глух/ шкаф е извършен неточно и за да могат да се прибират кошниците, следва да се преместят механизмите на кошниците с около 1 см. към вътрешността на шкафа - стената. Не са монтирани козирките от МДФ над горните шкафове, трябва да се преработят- да се допълнят с допълнителна дъска, която да осигури правилното отваряне на горните шкафове. Не са монтирани и цокли под долните рафтове. Поставена е допълнителна дъска под фурната с оглед премахване на отвор от 1 см. над фурната. Тази дъска също не е кантирана. Експертът е провел и консултации с други специалисти, съгласно които е достигнало до извода, че  кантирането на термогърбът, който е залепен за колоната с фурната и този на барплота, и този под фурната, може да се извърши на място и без демонтаж на отделните части. Ползването на кошниците, също би могло да се коригира, чрез преместване на механизма който ги движи, без да се налага преместване на монтирана вече панта на вратичката на този шкаф. Вратата, която е доставена и монтирана, но към момента на огледа е нестабилна и се люлее, но тъй като е конзолна, балансирането й може да се осъществи от допълнителна дължина на горната релса и система от механизми, монтирани извън светлия отвор, като „люлеещият“ се ефект, ще се преодолее след преместване на т.н.’’перо” с няколко см., за да може да изпълнява предназначението си за стабилизиране на вратата. Стойността на недовършените работа и на тези, които следва да бъдат коригарани, тъй като са лошо изпълнени, вещото лице е описало в количествено-стойностна сметка, като общата такава в размер на 995 лева без ДДС или 1 194 лева с ДДС.

По делото са ангажирани и гласни доказателства. От показанията на свидетелката Албена Михова – колежка на ответницата, се установява, че е запозната с известни детайли с поръчката и изработката на кухнята й, тъй като е споделяла с колегите си в офиса развитието по този въпрос. Най – общо заявява, че В. е видяла и харесала проекта, показан и от Л., който той започнал да изпълнява. На по-късен етап отлагал непрекъснато работата, с аргумент, че има здравословни проблеми и най-различни други извинения. В крайна сметка това което изработил, се оказало, че не отговаря на размерите на помещението и всичко следва да се преработи, като описва и отделени некачествено изпълнени работи, за които е били споделено от В..

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното.

Безспорно сключеният между страните договор е за изработка и съответно за него са приложими нормите на чл. 258 и следващите от ЗЗД.  Съгласно чл. 258, ал. 1 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изпълни нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение, като в случая ищецът е поел задължението да изработи и монтира кухненско обзавеждане, а ответницата да му заплати за това сумата от 6 900 лева, от която вече е заплатила 4 000 лева. По делото липсва проект или някакви други детайлни писмени уговорки досежно това, което следва да се изработи. В производството по обезпечение на доказателства, от експертизата, изпълнена след оглед на процесното кухненско обзавеждане, вещото лице е видяло какво е изпълнено на място, като е  описало и недовършените работи и некачествено изпълнените такива. Именно и поради липсата на проект вещото лице не е могло да отговори на въпроса в какъв обем е изпълнена възложената работа, съобразно договора. Липсват и писмени доказателства дали изпълненото на място съответства на уговорките между страните, тъй както вече бе споменато липсва проект. Ответницата обаче е ангажирала гласни доказателства от които се установява, че е налице отклонение от поръчката, множество некачествено изпълнени и недовършени работи. Ищецът пък не е ангажирал допуснатите му гласни доказателства за установяване на твърденията му, че е изпълнил качествено възложената му работа, което между другото не съответства на заключението на експертизата и другите доказателства по делото. Не са ангажирани и доказателства в подкрепа на твърденията, че ответницата е променяла непрекъснато желанията си, че е искала промяна на заявените дейности и т.н. При това и с оглед установените данни за множество недовършени и некачествено изпълнени работи, които са изчерпателно изброени от вещото лице, съдът намира, че е приложима нормата на чл. 268 от ЗЗД. Същата предвижда, че ако има основателна причина, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението да е започнало, като заплати на изпълнителя направени разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението. В случая липсват доказателства за това каква е стойността на направени разходи, извършената работа и съответната печалбата по изпълнените дейности, които ищецът по принцип би имал право да получи. Всъщност липсват и доказателства за това, че направени разходи, извършената работа и съответната печалба надхвърлят вече получените от ищеца 4 000 лева. Ето защо съдът намира,  че искът за заплащане на дължимия остатък по договора, като недоказан и неоснователен, следва да бъде отхвърлен. За пълнота следва да се отбележи, че и съобразно уговорките между страните по договора, остатъка от уговореното възнаграждение се дължи след завършване на кухненското обзавеждане и приемане на работата, каквито не се установява по делото да са извършени.

С оглед неоснователността на главния иск и съображения за това, неоснователни съответно са и акцесорните претенции за лихви.

При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски, следва да се осъди ищецът да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от лева за направените по делото разноски в размер на 850 лв., съобразно представения списък на разноските. Същите включват и направените разноски в производството по обезпечение на доказателства, като от служебно извършената справка по гр.д. № 2044/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, съдът констатира, че същите са извършени в хода на производството по същото, като са представени надлежни доказателства в тази връзка. Съответно неоснователна е претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

          Отхвърля исковете на Л.Т.Т. с ЕГН **********, адрес: ***, против В.Д.П. с ЕГН **********, адрес: ***, за осъждането й да му заплати сумата от 2 650 лева, представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните писмен договор за изработка на кухненско обзавеждане от 28.08.2018 г., озаглавен граждански договор, ведно с мораторна лихва в размер на 171. 52 лева за периода от 24.02.2019 г. до датата на завеждане на делото, както и законната лихва за забава върху главницата от 2 650 лева от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2019 г.

          Осъжда Л.Т.Т. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на В.Д.П. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/ за направените по делото разноски.

          Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ