№ 28
гр. гр. Лом, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Борислава Сл. Борисова
при участието на секретаря Любомира Б. Петрова
като разгледа докладваното от Борислава Сл. Борисова Гражданско дело №
20201620101310 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и
чл. 92 от ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД („АКПЗ“ ЕООД), ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: ****, представлявано от И.Ц.К. и Я. Б. Я., чрез проц.
представител юрисконсулт И.К.Т., съдебен адрес: ****, против СВ. АНГ. Д. с
ЕГН: ********** от гр. ****, обл. Монтана.
Иска се да бъде признато от съда за установено, че „АКПЗ“ ЕООД има
следните вземания срещу ответника СВ. АНГ. Д. по Договор за гаранция от
02.02.2016 г. Приложение № 3 към договор за кредит „Бяла карта“ с КИД
**** от 11.07.2015 г. и Анекс от 28.02.2018 г. към договор за кредит „Бяла
карта“ с КИД **** от 11.07.2015 г.: главница в размер на 694,29лв
(шестстотин деветдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки);
договорна лихва в размер на 47,35лв (четиридесет и седем лева и тридесет и
пет стотинки) за периода от 21.05.2015г. – датата на първата транзакция по
картата до 06.10.2018г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост;
неустойка в размер на 138,86лв (сто тридесет и осем лева и осемдесет и шест
1
стотинки); начислени разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, които са в размер на 197,50лв (сто деветдесет и
седем лева и петдесет стотинки); мораторна лихва за напогасената главница в
размер на 52,02лв (петдесет и два лева и две стотинки) за периода
06.10.2018г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
30.07.2019г. – датата за подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, в едно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното погасяване на
дължимите суми.
В Исковата молба се твърди, че между „Аксес Файнанс“ ООД, гр. София
като кредитор и ответника СВ. АНГ. Д. по делото в качеството на
кредитополучател е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ с КИД **** от
11.07.2015 г. Твърди се, че по силата на договора за кредит,
кредитополучателят удостоверил, че е получил и е запознат с всички условия
на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и
че е получил от кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от
Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 3
към договор за кредит „Бяла карта“ от 11.07.2015 г. посочващ
индивидуалните условия по кредита.
На основание така сключения договор за кредит, „Аксес Файнанс“ ООД,
гр. София, се задължава да представи на СВ. АНГ. Д. револвиращ кредит в
максимален размер на 300 (триста) лева главница, под формата на разрешен
кредитен лимит, който да се усвоява посредством международна кредитна
карта Access Finance/iCard/Visa, a кредитополучателя се задължава да го
ползва и върне съгласно условията на сключения договор, като е уточнено, че
с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е предоставено право на
кредитополучателя да усвоява по всяко време суми до максималния размер на
кредитния лимит. С оглед чл. 3, ал. 2 от Договора падежа настъпва на второ
число от месеца в случаите, в които са били усвоявани средства от
отпуснатия кредит.
Твърди се, че с Анекс от 28.02.2018 г. към договор за кредит „Бяла карта“
с КИД **** от 11.07.2015 г. кредитният лимит е увеличен на 700
(седемстотин) лева.
Твърди се, че при подписване на договора, ищеца е предоставил на
2
ответника платежен инструмент – кредитна карта издадена от „Интеркарт
Фаинанс“ АД (Картоиздател).
Твърди се, че ответникът по делото е усвоил сумата в размер на 700
(седемстотин) лева от така договореното, като в следствие на извършените
операции по картата, дължимата сума по главницата до момента на
предявяване на исковата молба е в размер на 694,29 лв. (шестстотин
деветдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки).
Твърди се, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 22 ал. 2 от
Договора се дължи договорна лихва в размер на 47,35 лв. (четиридесет и
седем лева и тридесет и пет стотинки) за периода от 21.05.2015 г. – датата на
първата транзакция по картата до 06.10.2018 г. – датата на настъпване на
предсрочната изискуемост.
Твърди се, че на основание чл. 16, ал. 1, във вр. с чл. 21 от Договора
ответника дължи неустойка в размер на 138, 86 лв. (сто тридесет и осем лева и
осемдесет и шест стотинки).
Твърди се, че на основание чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от Договора ответника
дължи сумата за начислени разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, които са в размер на 197,50 лв. (сто деветдесет и
седем лева и петдесет стотинки).
Твърди се, че на основание чл. 22, ал. 3 от Договора се дължи
мораторна лихва за напогасената главница в размер на 52,02 (петдесет и два
лева и две стотинки) за периода 06.10.2018 г. – датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до 30.07.2019 г. – датата за подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение, в едно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното погасяване на дължимите суми.
В ИМ се твърди, че между ищеца „АКПЗ“ ЕООД и „Аксес Файнанс“
ЕООД гр. София с ЕИК:********* е сключен Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. с правно основание чл. 99 от
ЗЗД, Приложение № 1 към договора за цесия от 23.04.2019 г. и
Потвърждение за сключена цесия, по силата на които вземането предмет на
настоящото производство е прехвърлено на „АКПЗ“ ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
3
По договора за кредите ответникът е извършвал плащания в размер на
0лв.
Иска се: освен да се установи със сила на пресъдено нещо освен
търсените суми, още и ответника да бъде осъден да заплати направените
разноски съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 350
(триста и петдесет) лева, от които 50 (петдесет) лева по чл. 13, т. 2 от НЗПП за
подготовка на документи за завеждане на делото и 300 (триста) лева по чл. 25
от НЗПП.
С оглед отстраняването на установена нередовност на исковата молба
изразяваша се незаплащане в пълен размер на дължимата държавна такса,
процесуалният представител на ищеца с депозирал молба, с която на
основание чл. 232 от ГПК оттегля претендираният иск за договорна лихва.
Писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК от страна на ответника е
постъпил, чрез назначеният от съда особен представител адв. Е.К. от МАК,
който оспорва изцяло предявеният иск, като неоснователен и моли съда да го
отхвърли изцяло, поради нарушението на императивни правни норми относно
процедурата по цедиране на вземане и по-конкретно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Твърди се, че вземането произтича от Договор за кредит „Бяла карта“ с КИД
**** от 11.07.2015 г. сключен между „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД от една
страна, а от друга със СВ. АНГ. Д.. Вземането по дози договор е било
цедирано от „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, като цедента към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е уведомил
длъжника Д. за прехвърлянето на вземането на „АКПЗ“ ООД. Така „АКПЗ“
ООД се явява трето лице спрямо ответника, поради което неговата претенция
се явява неоснователна.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител. Постъпила е Молба от
проц.представител на ищеца-ю.к. Х. А., в която поддържа предявеният
установителен иск и моли делото да се разгледа в негово отсъствие, като съда
постанови решение с което уважи изцяло иска така както е предявен в ИМ,
като присъди и направените в хода на заповедното и исковото производства
разноски. С оглед постъпилия отговор от особения представител на ответника
4
и поддържаните от последния възражения, се иска да бъде допусната
съдебно-икономиеска експертиза. Приложен е и списък с разноски.
Ответникът призован чрез особения си представител, се представлява от
адв. Е.К.. Поддържа отговора на исковата молба, като моли исковата
претенция на ищеца да бъде отхвърлена.
Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото
писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за
установено от правна и фактическа страна следното:
С оглед наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е
сезиран с искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240,
ал. 1 и ал. 2, чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
В конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен
установителен, поради което ищецът носи доказателствената тежест да
установи основанието на иска /наличието на облигационна обвързаност
между страните/ и неговия размер.
От приобщеното по делото ч.гр.д. 1437/2019 г. по описа на РС гр.Лом се
установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
13.08.2019г., с която е разпоредено длъжникът СВ. АНГ. Д. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК ****, ****
телефон: 0700 200 27, законен представител: И.Ц.К. - управител, чрез
пълномощника: Д. В. А., юрисконсулт, адрес **** телефон: 0700 200 27
сумата от 1 130,02лв /хиляда сто и тридесет лева и две стотинки/ - задължение
по Договор за кредит „Бяла карта“ с № **** от 11.07.2015 г. с „Аксес
Файнанс“ ООД, от която сума главница в размер на 694,29лв /шестстотин
деветдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/, договорна лихва в
размер на 47,35лв /четиридесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/ за
периода от 21.07.2015г. до 06.10.2018г., неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 138,86лв /сто тридесет и осем лева и осемдесет и
шест стотинки/, разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на
197,50лв /сто и деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/, законна лихва в
размер на 52,02лв /петдесет и два лева и две стотинки/ за периода от
07.10.2018г. до 30.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 07.08.2019г. до изплащане на вземането,
5
както и сумата и сумата 225лв /двеста двадесет и пет лева/ разноски по
делото, представляващи платена държавна такса–25лв /двадесет и пет лева/ и
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 200лв /двеста
лева/, от които 50лв–по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за
завеждане на делото и 150лв по чл.26 от НЗПП за защита на заповедното
производство.
Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси,
съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал.5 и
ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителя е предявил настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта.
Исковете са процесуално допустими, като предявени между надлежно
легитимирани страни - цесионера и длъжника по кредитното правоотношение
и в предвидения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, като предмет на
исковете са сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 1437/2019 г. на РС гр. Лом.
Видно от представения Договор за кредит „Бяла карта“, сключен на
11.07.2015 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и СВ. АНГ. Д. със срок за шест
години, посоченото дружество е предоставило на ответника револвиращ
кредит под формата на разрешен кредитен лимит в максимален размер от 300
лева, усвоим чрез извършвани по всяко време тегления на суми в брой или
платежни нареждания с международна кредитна карта Access Finance/iCard №
****, връчен му с индивидуален ПИН-код. Ответникът следвало да
възстановява на кредитодателя заетите средства и да му заплаща лихва при
фиксиран годишен лихвен процент от 43,20 % и дневен такъв от 0,12 %,
начисляван ежедневно върху усвоената и непогасена главница при условна
продължителност на календарния месец от 30 дни, както и такси за ползване
на платежния инструмент, съгласно Тарифа, поместена в Общите условия на
издателя „Интеркарт Фаинанс“ АД , представляващи неразделна част от
договора. За целта до второ число на всеки месец трябвало да изпълнява
„текущото си задължение" за предходния, определено към последното му
число като сума от: усвоената и непогасена главница между 1-о и 19-о число
на текущия месец и между 20-о и последно число на предишния;
непогасената договорна лихва върху нея, както и евентуално начислените
6
през текущия месец неустойка, лихва за забава и разходи за събиране.
Респективно с върнатата част от заема се увеличавал разполагаемият му
остатък по картата. Договорен е годишен процент на разходите по кредита от
45,90 %, изчислен при допусканията: незабавно усвояване на пълния
кредитен размер и изправност на страните, и на общата дължима се от
потребителя сума като сбор от усвоената и непогасена главница, договорна
лихва върху нея и такси за ползване на картата. В чл. 19 от договора са
предвидени права на кредитополучателя да изисква от търговеца извлечение
във вид на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, да
пристъпи към предсрочно погасяване и да се откаже от сделката, както и
редът за тяхното упражняване.
С чл. 16 от договора кредитополучателят се е задължил при
незаплащане на текущо задължение на падежа в срок от 3 дни след падежа да
предостави допълнително обезпечение - поръчител, който да отговаря на
определени условия, а в срок от 30 дни да бъде подписан договор за
поръчителство между кредитодателя и поръчителя. При неплащане на
падежа, в 3-дневен срок след настъпването му, ответникът се задължил да
плати на кредитора сума, равна на 15% от максималния кредитен лимит,
която да послужи за частично издължаване, съгласно чл. 12, ал. 1.
Отговорността на заемателя за неизпълнение е уредена в клаузите на чл.
21 и чл. 22, според които същият дължи на заемодателя, както следва: при
непредоставяне на допълнително обезпечение - неустойка в размер на 10 % от
усвоената и непогасена главница, включена в текущото задължение за
настоящия месец, която се начислява на пето число на следващия; при забава
на текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 - разходи за действия
по събиране на задълженията от 2, 50 лева (чл. 22, ал. 4) и законната лихва
(чл. 22, ал. 3) за всеки ден просрочие, а при предсрочна изискуемост - и
еднократна такса от 120, 00 лева за покриване раноските за дейността на
лице/служител по администриране на извънсъдебното удовлетворяване (чл.
22, ал. 5).
Ако закъснението продължи повече от 10 дни или в рамките на два
последователни месеца не са погасени минимум 15% от одобрения кредитен
лимит, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от него, чл. 22, ал.
1 от договора предвижда за кредитодателя възможност да обяви за
7
предросрочно изискуемо цялото си вземане по някой от начините, визирани в
чл. 28 от договора, в каквато хипотеза спира олихвяването.
Съобразно чл. 28, ал. 1 от договора за узнати от едната страна се считат
всички писма, покани и съобщения на другата, ако бъдат доставени на адреса
за кореспонденция или изпратени на факс, имейл или телефон, обявени в
контракта.
С анекс към договора от 11.07.2015 г. е увеличен кредитният лимит на
700 лв..
По силата на Рамков договор за прехвърляне на парични вземания
(цесия) от 11.11.2016 г. (л. 21-25), „Аксес Файнанс“ ООД се задължило да
прехвърлия възмездно на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК **** свои ликвидни и изискуеми вземания, които произтичат от
договори за потребителски кредит „Бяла карта“ по смисъла на ЗПК, ведно с
привилегиите, принадлежностите и изтеклите лихви, посочени в приложение
№ 1 към договора, заедно с всички привилегии, обезпечения, изтекли лихви и
др. принадлежности.
Видно от извлечението от приложение № 1 към договора за цесия, по т.
26 е прехвърлено и вземането на „Аксес Файнанс“ ООД към ответника СВ.
АНГ. Д. по договора за кредит „Бяла карта“ от 11.07.2015 г. в общ размер
1116,00 лв., от които остатък от главницата 694,29 лв., 47,35 лв. договорна
лихва; 38,00 лв. лихва за забава и 336,36 лв. такси, неустойки, разноски..
С потвърждение за сключена цесия продавачът - цедент е потвърдил
настъпилото прехвърляне, извършено на 11.11.2016 г.
Цедентът „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощил цесионера „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД да уведомява от името на банката
длъжниците по прехвърлените вземания.
Исковете са процесуално допустими, но разгледани по същество са
неоснователни.
С установителния иск по чл. 422 от ГПК се цели да бъде установено по
исков ред съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за
изпълнение по реда на заповедното производство. Целта на предявяването на
този иск е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е
издадена заповедта за изпълнение, като подаването на възражение не води
8
автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение, тази
пречка отпада и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива
изпълнителна сила. По този специален установителен иск в тежест на ищеца е
да докаже факта, от който произтича вземането, а на ответника -
възраженията си срещу вземането.
Спорно по делото е дали ответникът е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост и дали е уведомен за настъпилата цесия.
Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право,
установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип по
чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при
наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и
представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми.
За да може договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо
длъжника да е уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до
длъжника. Според възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г., постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или
при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника –
кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение задължителни
указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за
установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК. С подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително
изпълнение на непогасеното си вземане, но дори и в заявлението да се
съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то
това не обуславя извод, че е волеизявлението е надлежно съобщено,
9
доколкото препис от заявлението не се връчва на длъжника. Дори и с
подаването на исковата молба, не би могло да се приеме, че е налице
надлежно обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като т.18 от ТР
№4/2014 г. изрично предвижда, че в хипотезата на предявен по реда на чл.422
от ГПК установителен иск, предсрочната изискуемост следва да е настъпила
преди подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът трябва да е
уведомил за това длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В
конкретния случай, в чл.22, ал.1 от договора е предвидено, че при неплащане
на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два
последователни месеца, цялото задължение става автоматично предсрочно
изискуемо. Независимо от така постигнатата договореност между страните,
съдът счита, че тази клауза не е породила действие, доколкото кредитната
институция не е заявила изрично, че упражнява правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-
кредитополучател преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ето
защо, поради неангажиране на доказателства, че кредиторът е изпълнил
задължението си да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на
претендираното вземане по договора за кредит.
Съдът намира, че следва да се произнесе и по възражението на
процесуалния представител на ответника за недължимост, поради невръчване
на съобщението за цесия на ответника. Безспорно по делото е, че
кредитодателят е прехвърлил вземането си към ответника на ищеца.Безспорно
по делото е, че уведомлението за цесията е връчено на особения представител
на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. С
договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за
това не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато
съгласие между кредитора и третото лице. За да произведе действието си
спрямо длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от
предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора
10
за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също
така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на
лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В случая е
налице валиден договор за цесия потвърден от цедента, с който вземането на
цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по
настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се
извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от
новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от
съдържанието на приложените пълномощни цедентът е упълномощил
цесионера да извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за
цедираните вземания , което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД,
доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. За да произведе
действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено от частния правоприемник по
Договора за цесия – „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС на РБ по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ - т.4г са налице основания за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на частния
правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор. В
случая, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е по чл.410 от ГПК,
като съдът намира, че и в настоящия казус, при наличие на частно
правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането
следва да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Тъй като, частното правоприемство се
основава на Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от
11.11.2016 г. на общо основание следва да са представени доказателства при
подаване на заявлението за уведомяване на длъжника, тъй като в противен
случай, прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него –
чл.99 ал.4 от ЗЗД.Съгласно съдебната практика, когато се касае за осъдителни
искове, няма пречка да се приеме, че връчването на самата искова молба,
ведно с приложенията към нея до ответника – длъжника играе ролята на
уведомление за извършеното прехвърляне на вземането по реда на чл.99 ал.3
от ЗЗД, но с оглед настоящата хипотеза на предявен установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК при развило се заповедно производство,
11
както и връзката на този иск с издадената заповед за изпълнение на парично
задължение от Районен съд - Лом, съдът счита че длъжника следва да е
уведомен за извършеното прехвърляне, преди подаването на заявлението за
издаване на самата заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като
заявлението е подадено от дружеството – правоприемник, въз основа на
сключения Договор за цесия, а не от първоначалния кредитор, то за да има
действие по отношение на длъжника това прехвърляне, както и същото да е
станало изискуемо по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, то
следва да е изпълнена процедурата по чл.99 ал.3 от ЗЗД. По делото няма
доказателства уведомлението да е изпращано до длъжника. По ч.гр.д.
№ 1437/2019 г. заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника,
връчена е на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по
чл.47,ал.1 от ГПК и след като не е намерен работодател, чрез който да стане
връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва
да предяви иск по чл. 422 от ГПК. В това производство обаче длъжникът не се
представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до
знанието на ответника всички относими към спорното право факти,
включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен особен
представител по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните
книжа. В отговора си по чл.131 от ГПК особения представител е направил
оспорване на иска основано на липсата на надлежно уведомяване за цесията.
Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на
връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически
действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието
на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да
извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. След като не е налице надлежно връчване на уведомлението за
извършената цесия, съдът приема, че тя все още не е произвела действието си
спрямо ответника.
С цел пълнота на изложението съдът намира, че следва да отбележи, че
претенция за заплащане на неустойка в размер на 138,86лв., както и
претенция за заплащане на такса разходи за дейност на служител в размер на
120.00 лв. са нищожни по следните съображения: процесният договор за
кредит „Бяла карта” от 11.07.2015 г. е сключен при действието на Закона за
потребителския. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на
12
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Според ал.2 на същия текст, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. В конкретния казус, в клаузата на чл.21,
ал.1 от договора е предвидено, че при забава в плащането на текущото
задължение, заемополучателят дължи в определен срок заплащане на 15% от
максималния кредитен лимит и предоставяне на допълнително обезпечение –
поръчител. В случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят
следва да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на
задължението – по 2,50 лева на ден/ чл.22, ал.5 и 6/ и неустойка за
непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена
вноска / чл.21/. Съдът счита, че отговорността за разноски, предвидена с
клаузите на чл.22, ал.5 и 6, както и неустойката по чл.21, по същество
представляват неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане
на текущите задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по
събиране на вземането и за дейност на служител, респ.неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. Ето защо, съдът приема, че с
въвеждането на посочените клаузи в договора се цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника
забава. По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. При тези съображения настоящият състав приема,
че посочените клаузи, на които ищецът основава претенциите си за неустойка
и такса разходи за дейност на служител, се явяват нищожни и като такива не
пораждат права и задължения за страните по процесното правоотношение.
Предвид изложеното, съдът счита че предявените установителни
искове, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД („АКПЗ“ ЕООД), ЕИК: ****, със седалище и адрес на
13
управление: ****, представлявано от И.Ц.К. и Я. Б. Я., чрез проц.
представител юрисконсулт И.К.Т., съдебен адрес: ****, против СВ. АНГ. Д. с
ЕГН: ********** от гр. ****, обл. Монтана, положителен установителен иск
с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 от
ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника съществуването на вземания на Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД, произтичащи от Договор за кредит „Бяла
карта“ с КИД **** от 11.07.2015 г., както следва: главница в размер на
694,29лв (шестстотин деветдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки);
неустойка в размер на 138,86лв (сто тридесет и осем лева и осемдесет и
шест стотинки); начислени разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, които са в размер на 197,50лв (сто деветдесет и
седем лева и петдесет стотинки); мораторна лихва за напогасената
главница в размер на 52,02лв (петдесет и два лева и две стотинки) за
периода от 06.10.2018г. до 07.08.2019г. – датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, в едно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното погасяване на дължимите суми.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в
двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
14