Решение по дело №160/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна против Решение № 1542/02.11.2023г., постановено по АНД № 20233110203946 по описа за 2023 г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2200917/21.09.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „П. В. БГ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от Д. А. Д., за нарушение по чл. 8 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, във връзка с чл. 261 от КТ и чл. 128, т. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 6, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1600 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на НП, което е довело до ограничаване правото на защита на дружеството. Сочи, че актосъставителят и в последствие наказващият орган са взели предвид в съвкупност данните от присъствената форма, ведомостта за заплати и Правилника за вътрешния трудов ред и са установили положен нощен труд, за който не е заплатено допълнително трудово възнаграждение в пълен размер. Обстоятелството, че във ведомостта за заплати има начисление в по-малък размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд, може да се кредитира като извънсъдебно признание на задължение за паричната престация по трудовото правоотношение. В съдебно заседание, не се явява представител. В писмена молба се поддържа касационната жалба, моли да се отмени постановеното решение на РС-Варна и постанови ново, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. В условията на евентуалност, моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответната страна – „П. В. БГ“ ЕООД, чрез адв. С. Т. Н. – Г. С. е подала писмен отговор, в който оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли за оставяне в сила на въззивното решение. Твърди, че от съдържанието на НП не се установява в кои дни и колко часа служителят е полагал нощен труд, не се установява и какъв е размерът на възнаграждението за нощен труд, който е следвало дружеството да изплати. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила оспореното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „П. В. БГ“ ЕООД е ангажирана за това, че в качеството си на работодател не е изплатил допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през месец юни 2022г. на П. Т. Б., работещ на длъжност „администратор“. На лицето било изпратено допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за месец юни в размер на 56,00 лева. За да отмени НП съдът е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради липса на конкретика относно часове отработен труд, за които се дължи допълнително възнаграждение, въз основа на което би могло евентуално да се изчислява дължимото допълнително възнаграждение. Приема, че предвид визираните различни способи на изчисление на дължимото допълнително трудово възнаграждение в чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а именно - размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев, в АУАН и НП е следвало да намери отражение дали се касае за неизплатено допълнително възнаграждение от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, или такова, в размер не по-малко от един лев. При положение, че на лицето е изплатено допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през месец юни в размер на 56,00 лева, то в съдържанието на АУАН и НП е следвало да е посочено защо изплатения размер на допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през месец юни 2022г. не покрива размера на допълнително възнаграждение, който е дължим според наказващия орган. От правна страна съдът сочи, че липсата на гореописаните факти в АУАН и НП е довело да нарушение на чл. 42, т. 2 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН и до невъзможност обвиненото лице да разбере фактическия състав на обвинението и да организира защитата си. Излага, че е налице и неяснота по отношение на датата на нарушението, като от събраните доказателства не може да се сформира извод относно конкретните параметри на трудовото правоотношение между работодателя и П. Т. Б..

Настоящият касационен състав споделя решаващия извод на РС за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП и при описанието на извършеното нарушението. Въззивният съд е изложил мотиви относно допуснатите нарушения на процесуалния закон при реализиране на административнонаказателната отговорност на ответника, които настоящата инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря, предвид и разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК. От описаните факти и обстоятелства в мотивната част на АУАН и НП не може да се установи защо начисления във ведомостите за заплати размер от 56 лева за положен нощен труд не покрива размера на допълнително възнаграждение, който е дължим според наказващия орган и в какъв размер следва да е допълнителното трудово възнаграждение. Липсата на пълно и ясно описание на нарушението е съществено нарушение и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като от една страна води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, а от друга - препятства осъществяването в пълнота на съдебния контрол за законосъобразност на наказателното постановление.

Законосъобразни са изводите на въззивния съд относно неясното посочване от страна на АНО на датата на извършване на нарушението. Нормата на чл. 270, ал.2 КТ регламентира, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, но не дава ясен отговор затова на кои точно дати следва да стане това, а данни за конкретните уговорки между страните по трудовото правоотношение няма. По делото не е приет трудов договор между „П. В. БГ“ ЕООД и П. Т. Б., не са представени и Вътрешни правила за работната заплата, в които да е посочена датата, на която работодателят е имал задължение да изплаща заплатите, в т.ч. и допълнителните възнаграждения за евентуално положен нощен, поради което е останало неясно обстоятелството как точно за дата на извършване на нарушението, АНО е приел именно 18.07.2022г.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноските по делото, съдът намира, че следва да осъди касатора да заплати на ответника по касация сумата от 500 лв., съгласно представения списък на разноските и доказателствата за тяхното извършване. Не се споделя възражението за прекомерност на сторените разноски, тъй като материалният интерес по делото е 1600 лв., а заплатеният адвокатски хонорар, изчислен по реда на чл. 63д от ЗАНН е малко над минималния определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

 

ОСТАВА В СИЛА Решение № 1542/02.11.2023 г. по НАХД № 20233110203946/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено НП № 03-2200917/21.09.2022г. на директор на дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна да заплати на „П. В. БГ“ ЕООД, [ЕИК] сумата от 500 /петстотин/ лева, представляващи адвокатски хонорар за касационната инстанция.

Решението е окончателно.