Р Е Ш
Е Н И Е №......
гр.К., ……….2021 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К.районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети февруари, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х.К.……………………….….......като
разгледа докладваното от
съдията..........................................гр.дело №2364 по описа за 2020
год. за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 23.06.2014г. между „П.Ф. Б.“ ООД, ЕИК:**** и ответникът И.Ж.К., с ЕГН-********** е
сключен Договор за потребителски кредит с №*********, въз основа на който кредиторът отпуснал сума
в размер на *** лв., а
кредитополучателят се задължил да я върне, ведно с добавка, съставляваща
печалбата на кредитора, на 60 броя седмични вноски. Ответникът изрично
удостоверил, с полагане на подпис върху процесния договор, че е получил сумата
в брой /чл.27 от договора за кредит/, с което „П. Ф. Б.“ ООД изпълнило изцяло
задълженията си по договора за кредит. Ответната страна не изпълнявал всички
свои задължения по договора за кредит като преустановил плащанията, с падеж на
първата неплатена вноска -20.04.2015г. Считано от следващия ден длъжникът
изпаднал в забава и съгласно договора дължал договорно обезщетение за забава
(лихва за забава), чийто размер се изчислявал спрямо действащата законна лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 17.08.2015г., с което
целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, станал изискуем
ведно със законната лихва за забава съгласно чл.86 от ЗЗД. На 21.03.2016г. между
„П. Ф. Б.“ ООД, ЕИК:***и „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК:*** бил сключен договор за прехвърляне
на вземания, по силата на който и на основание чл.99, ал.2 от ЗЗД титуляр на
вземанията по договори за кредит, вкл. вземанията по процесния договор за
кредит. Съгласно задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД, цедентът упълномощил
цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията спрямо него. В
изпълнение на задължение “Ф.И.“ ЕАД изпратило чрез препоръчана пратка на
„Български пощи“ ЕАД уведомление за цесия до И.Ж.К. на посочения в договора за
кредит постоянен и настоящ адрес, които не били връчени. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните
задължения в качеството си на цесионер подал заявление по чл.410 от ГПКвъз
основа на което е образувано ч.гр.д.№1415/2020г. по описа на РС –К. и издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника И.Ж.К., който подал възражение по чл.414
от ГПК, а това обусловило правния интерес да предяви иск за установяване на
вземанията си. Моли съда да постанови решение, с което да признаете за
установено съществуването на вземане на “Ф.И.“ ЕАД, ЕИК:*** срещу И.Ж.К., с ЕГН-**********,
адрес ***, за вземанията по заповедта за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№1415/2020г.по описа на РС-К., а именно: ***лв.
главница, ***лв. лихва за забава за периода от 14.07.2017г. до
13.03.2020г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира
съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не
е подал отговор на исковата молба.
От събраните по доказателства съдът
приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№1415/2020 г. по
описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена
заповед №738/13.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника И.Ж.К., с
ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес ***,
за сумите: ***лв.
главница, ***лв. договорна лихва за периода от 20.04.2015 г. до 17.08.2015 г., ***лв.
лихва за забава за периода от 21.03.2016 г. до 13.03.2020 г. и законната
лихва върху главницата от 10.07.2020 г. до изплащане на вземането,
както и сумата*** лв. разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника на
10.08.2020 г. и на 18.08.2020 г. той е подал възражение, поради което
последното е депозирано в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. На 04.09.2020 г.
кредиторът е уведомен за подаденото възражение и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК
ищецът е сезирал съда с иск за установяване на
вземането по издадената заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК.
От заверени копия на формуляр за
кандидатстване за кредит, декларация съгласие и договор за потребителски кредит
№********* от 23.06.2014 г. е видно, че е сключен между „П. Ф.Б.“
ООД и И.Ж.К., по силата на който дружеството предоставило на ответника
кредит в размер на *** лева, при годишен процент на разходите равняващ се на
138.4 %, общ размер на фиксирана лихва ***лв. представляваща 56%, като страните уговорили: такса за оценка на досие
в размер на **лева и такса за допълнителна услуга "домашно посещение"
в размер на ***лв., с общ размер на дължимата сума -***лв., платима на 60 бр.
седмични погасителни вноски с размер на седмичната вноска -***лв., платима в
ден от седмицата –сряда, като първата погасителна вноска е с падеж -30.06.2014
г. В чл.23 от Договора за кредит е
предвидена възможността заемодателят да прехвърли правата си по договора на
трето лице.
Представено по делото е заверено копие на Приложение 1 към договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г. сключен между „П. Ф.Б.“ ООД и "Ф.И." ЕАД, от което е видно, че вземането по процесния договор за потребителски кредит №********* от 23.06.2014 г. с И.Ж.К. е прехвърлено на ищеца. С пълномощно от 05.04.2016 г. /л.14 и л.15/ „П. Ф.Б.“ ООД е упълномощило "Ф.И." ЕАД в качеството на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Представено е уведомление за извършената цесия, изходящо от „П. Ф.Б.“ ООД чрез "Ф.И." ЕАД, до ответника /л.10 и л.11/.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено, което съдът
възприема. Съгласно заключението размерът на усвоения по договор за
потребителски кредит №********* е *** лв.. Извършените от И.Ж.К. плащания по
договора за потребителски кредит с номер ********* са 14 бр. с общ размер ***
лв. и размерът на остатъчното задължение е: ***лв. главница, ***лв. договорна
лихва, ***лв. такса оценка на досие, ***лв. такса услуга кредит у дома и ***лв.
административна такса. Лихвата за забава за периода от 14.07.2017 г. до 13.03.2020 г. е ***лв., а общият размер на главница
и лихва за забава -***лв.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока
по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът- длъжник е възразил срещу издадената по
ч.гр.д.№2091/2015 г. по описа на РС-К. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
Активната си материално-правна
легитимация ищецът основава на договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016
г., сключен между „П.Ф. Б.“ ООД като цедент и ищеца като цесионер.
Съгласно
чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В случая в
процесия договор е предвидена такава възможност за кредитора. Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД задължение на цедента е да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел
да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият
кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Съдебната практика е
последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да упълномощи
новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до
длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл.99, ал.3, предл.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Това
обстоятелство следва да бъде съобразено на основание чл.235, ал.3 от ГПК като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска / в т.см. Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№
2352/2013 г. на ВКС II т. о., Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г. на
ВКС, I т.о. и др./. В случая, цедентът е упълномощил новия кредитор /цесионер/
да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници за
сключената цесия. По делото няма данни уведомлението да е връчено на ответника И.Ж.К.
преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, но с връчването на преписа от исковата молба, включително
и от уведомлението, изходящо от стария кредитор чрез пълномощника, ответникът е
уведомен за прехвърленото вземане- факт, настъпил в хода на процеса. Следователно ищецът се явява кредитор на
ответника по силата на договор за цесия, сключен между него като цесионер и „П.Ф.
Б.“ ООД -цедент на претендираното вземане /арг. от т.10б на Тълкувателно
решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК /.
Процесният договор е за потребителски кредит тъй като е сключен между небанкова финансова институция и И.Ж.К., който се явява потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК и по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК и чл.12, ал.1, т.1-9 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване – арг. чл.7, ал.3 от ГПК, за което страните са уведомени с определението по чл.140 от ГПК. При извършената служебна проверка относно действителността на сключения договор за потребителски кредит от 23.06.2014 г. съдът констатира, че е спазена изискуемата се съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма на хартиен носител, но е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. Договорът е съобразен с изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.12 от ЗПК, тъй като съдържа дата и място на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК. Годишният процент на разходите е посочен единствено като абсолютна процентна стойност-138.4%, но липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин и информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи - чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК. Според чл.19, ал.3 от ЗПК, годишния процент разходи изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин. Предвид изложеното и с оглед на нормата на чл.22 от ЗПК съдът намира сключения между „П. Ф.Б.“ ООД и И.Ж.К. договор за потребителски кредит №*********/23.06.2014 г. за недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 и на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК. Последиците тази недействителност са регламентирани в чл.23 от ЗПК, който предвижда, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита. В случая по договора не се дължат възнаградителна лихва, такси по договора и мораторна лихва. Съгласно процесният договор чистата стойност на кредита е *** лв., от които съгласно ССЕ ответникът е погасил обща сума от *** лв., които следва да се отнесат към погасяването й. Ето защо следва да се приеме, че към момента непогасената главница по договора за кредит е в размер на *** лв. (*** лв. –*** лв.), поради което ответникът дължи нейното връщане, като на основание чл.23 от ЗПК не дължи претендираната мораторна лихва. По тези съображения съдът счита, че предявеният установителен иск е основателен за сумата *** лв. главница, а в останалата част до претендираните ***лв. главница следва да бъде отхвърлен.
Относно
разноските:
Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността
за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В настоящото
исково производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на **
лв. държавна такса, *** лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП и *** лв.
разноски за експертиза, както и*** лв. разноски в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от иска направените по
настоящото дело разноски в размер на ***лв. и *** лв. разноски по
ч.гр.д.№1451/2020 г. по описа на РС-К..
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на И.Ж.К.,
с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес ***, че
съществува вземане на „Ф.И.” ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, за сумата
*** лв. главница по
договор за потребителски кредит №********* от 23.06.2014 г., сключен между „П.
Ф.Б.“ ООД и И.Ж.К., вземанията по
който са цедирани на „Ф.И.” ЕАД, която сума представлява неизплатен остатък от
чистата сума по кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.07.2020 г. до изплащане на вземането и ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за над сумата *** лв. до претендираните ***лв. главница и *** лв. лихва за забава от 14.07.2017 г. до
13.03.2020 г. като неоснователен; за които вземания е
издадена заповед
№738/13.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1451/2020 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА И.Ж.К., с ЕГН-**********, с
настоящ и постоянен адрес *** да заплати на „Ф.И.” ЕАД, с
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1
от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв. и *** лв. разноски по ч.гр.д.№
1451/2020 г.
по описа на РС-К..
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1451/2020 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: