Р Е Ш Е Н И Е
№ 480/11.6.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 127 по
описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ и е образувано
по жалбата на Ц.П.Ч. с ЕГН ********** *** против Заповед № 45/11.01.2021 г. на Кмета
на Община Пазарджик, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Надстройка
на кота + 9.25 м на Многофункционална сграда“, изпълнен върху плоския покрив на
кота + 9.25 м, над самостоятелно обособен обект за жилище на третия етаж на
„Многофункционална сграда“ с идентификатор 55155.504.104.6 в ПИ, с
идентификатор 55155.504.104 по КККР, съставляващ УПИ ІІІ-104, кв. 348 по плана
на гр. Пазарджик, с административен адрес ул. „Константин Величков“ № 31, гр.
Пазарджик.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна
и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, тъй като с
нея е разпоредено премахване на строеж, който представлява паянтова дървена
конструкция и не представлява „строеж“ по смисъла на закона. Посочено е, че
конструкцията не надвишава допустимата височина на сградите, съобразно
одобрения ПУП, тъй като се включва в подпокривното пространство на сградата. Моли
се да бъде отменена оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание – жалбоподателката, редовно
призована, се явява лично, като заявява пред съда, че не е имала за цел да
нарушава закона. Изградената постройка се ползвала не за жилищна площ, а за
складова такава.
Ответникът по жалбата – Кмет на Община Пазарджик, редовно
призован, се представлява от юрк. В., която по изложени съображения моли съда
да отхвърли жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваната заповед е издадена
от компетентен орган, при спазване на материалния и процесуален закон, и в съответствие
с целта на закона. Моли се да бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира
направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Началото на административното производство е поставено с
извършена проверка от служители на Община Пазарджик, обективирана в Констативен
акт № 46/03.12.2020 г., при която е установено, че е извършено надстрояване
върху плоския покрив на кота + 9.25 м, над самостоятелно обособен обект за
жилище на третия етаж на „Многофункционална сграда“, със средна височина приблизително
равна на 2.70 м и застроена площ приблизително 55 кв.м. Носещата конструкция на
надстройката е дървена – дървени колони, дървени покривни столици и ребра с
ограждаща конструкция и покривно покритие от полиуретанови панели. По северната
и източната фасади на надстройката е монтирана дограма.
Констатирано е, че строежът е от четвърта категория,
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 от ЗУТ и е изпълнен от Ц.П.Ч., без необходимите
строителни книжа и разрешение за строеж, в нарушение на разпоредбите на чл.
148, ал. 1 и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Последвало е издаването на обжалваната Заповед № 45/11.01.2021 г. на Кмета на Община Пазарджик за премахване на
незаконен строеж. Заповедта е редовно
съобщена лично на жалбоподателката срещу подпис на 15.04.2021 г., като в
законоустановения 14-дневен срок същата е упражнила и правото си на жалба пред
Административен съд гр. Пазарджик.
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото
е допусната съдебнотехническа експертиза, която съдът възприема като
компетентно изготвена и съответства на представените по делото доказателства. В
отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че процесният обект представлява
надстройка, с дървена носеща конструкция, монтирана върху част от покривна плоча
— покрив на сграда с идентификатор 55155.504.104.6, с площ 50 кв.м, с цел обособяване
на помещение за склад към собствения на жалбоподателката апартамент, самостоятелен
обект с идентификатор 55155.504.104.1. Функционално изпълнената надстройка не може
да се дефинира като преместваем обект, съгласно неговото предназначение по смисъла
на чл. 56 от ЗУТ - преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи
дейности. Процесният обект няма характеристиката на „преместваем обект”, съгласно
определението на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като не може да бъде преместен в пространството,
без да се наруши конструктивната му цялост, тоест не може да бъде отделен от повърхността
компактно. При демонтирането на надстройката тя ще загуби своята индивидуалност.
Вещото лице е категорично, че процесният обект „Надстройка на кота +9,25м на Многофункционална
сграда" представлява „строеж” по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Вещото лице е посочило, че за сграда с идентификатор 55155.504.104.6
има одобрени проекти, както и издадени две удостоверения за въвеждане в експлоатация
№ 206/05.11.2007 г. и № 106/24.04.2008 г. Процесният обект „Надстройка на кота
+9,25м на Многофункционална сграда" не е предвиден, съгласно издадените строителни
документи за сградата. За този обект няма одобрени инвестиционни проекти и издадено
разрешение за строеж, тоест няма издадени строителни книжа за неговото изграждане.
Според вещото лице извършило оглед на строежа се установява,
че процесният обект е още в процес на изпълнение и все още има довършителни работи.
От направената справка в Google Earth се вижда, че строителството на обекта е започнало
след 2019г.
От заключението се установява, че съгласно действащия регулационен
план за този район, в конкретния случай за кв. 348, одобрен с решение на ОбС № 237/18.12.2008г,
за имот с идентификатор 55155.504.104 е отреден УПИ 111-104, кв. 348, за жилищно
строителство. С частично изменение на застроителния план, одобрено 1990г., за УПИ
III, кв. 348 се предвижда ниско жилищно застрояване. За сграда с идентификатор
55155.504.104.6 е издадена виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ №796/2006г. за „Многофункционална
сграда“ с показатели за зона „Ц“, като е определена височината на сградата „до
10м“.
Вещото лице е констатирало, че процеснита надстройка, изпълнена
на кота +9,25м, с височина до 2,70м надвишава определеното с ПУП и издадена виза
по чл. 140 от ЗУТ застрояване - „ниско застрояване до 10м“и с това нарушава нормите,
действали към 2020г., когато е започнало нейното изграждане.
Според експертизата процесният строеж представлява надстройка,
изпълнена на повърхността на плоския покрив на многофункционалната жилищна сграда,
изградена в имот с идентификатор 55155.504.104 по КК на гр. Пазарджик, с площ
50 кв.м. Изпълнението е изцяло от дървена конструкция. Поставени са дървени колони
и столици, закрепени към пода на покрива и към ограждащия борд посредством метални
планки и болтове. Върху тях са поставени напречни дървени греди и покривни ребра.
Покрива, както и част от стените са изпълнени от полиуретанови панели. На северната,
източната и на част от южната фасада е монтирана дограма. Покривът е едноскатен,
с наклон на запад, като височината е от 2,20м до 2,70м.
По делото е разпитана свидетелката Г.Г.Д. - главен експерт „Строителен контрол“,
Дирекция „Архитектура и териториално устройство“ в Община Пазарджик. Според
свидетелката процесният обект е въведен в експлоатация поетапно 2007 г. и 2008 г.
Най-напред е въведена многофункционалната сграда и едва след това е въведена фитнес-залата,
която е на първия етаж, а жилището е на втория етаж. За тази сграда по ПУП височината
на застройката е до 10 м, това е дадено с визата за проектиране в проекта за проектиране
и е уточнено от визата за проектиране още в самото начало, мисля че от 2006 г.,
като е съобразено със заповедта от април 2006 г., Заповед № 30/16.04.2006 г., която
отменя Комплекса за стоматологичен комплекс предвиждането и се пази ансамбъла от
сгради, които са архитектурни паметници. Оттам застройката е до два метра височина,
запазва се единствено ъгловият имот до два метра, защото той попада в този ансамбъл
и трябва да се съобрази с ансамбъла от сградите около него. Вече оттам е визата
за проектиране по чл. 140 – височината на застройката на новопроектираната сграда
се дава с визата и е конкретизирана до 10 м. като с извършения строеж, който е предмет
на делото, се надвишава. Плоският покрив е на 9,25 кота, а ограждащият борд е
9,90. С ограждащия борд се изчерпва височината с даденото с визата за проектиране.
Тази конструкция е с нормална височина – от 9,25, 2,7 височина или 2,20 и височината
надвишава 11 метра. Свидетелката посочи, че е имало проект за промяна по време на
строителството, с който се покрива само стълбищната клетка и там вече котата е надвишена,
но тя е разрешена. Има разрешение за това, но само за над стълбищната клетка, за
да може да се ползва плоският покрив като тераса или за обслужване на плоския покрив
– ремонтни дейности и т.н., не е предвидено никакво изграждане върху плоския покрив.
И с плоския покрив се изчерпва покриването на сградата на 9,25 м. Няма подпокривно
пространство. Покривът не е скатен, за да имаме подпокривно пространство. С това,
което е направено, не се събира в десетте метра. Надвишено е и това, което е покриването
над стълбищната клетка, там е до 11,90, още 70 см, но това е визуално, защото не
ни беше даден достъп до обекта. По одобрените архитектурните проекти няма предвидена
надстройка, това е конкретно заковано с визата, на 10 м височина. Няма одобрени
проекти. Конструкцията е дървена, видима беше, докато не продължиха да я опаковат
с полиуретанови панели. И това, че конструкцията е дървена, не означава, че е паянтова.
За този строеж няма строително разрешение.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и
от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган. Съгласно чл. 225а, ал.
1 във вр. с чл. 223, ал.
1, т. 8 от ЗУТ това е кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице. При издаването на обжалваната заповед административният орган
не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Заповедта е
мотивирана, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за
издаването й - наличие на незаконен строеж, без строително разрешение, така и
правните основания за издаване - чл. 225а, ал.
1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.
Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните
разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното
производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в
съдебното производство доказателства.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ регламентира
случаите, в които един строеж или част от него се счита за незаконен. В
конкретния случай не е спорно между страните, че извършеното
строителство е незаконно и, че за него няма издадени строителни книжа и
документи. Установи се, че “обектът", предмет на обжалваната заповед има
характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от четвърта категория.
Безспорно по делото се установи, че за
извършеното строителство липсват строителни книжа и документи за изграждането
му, както и, че строежът е изграден след 2019 година. Този извод съдът прави
въз основа на приложените по делото писмени доказателства, разпита на
допуснатата свидетелка и приетата съдебно-техническа експертиза. Според вещото
лице процесният обект представлява надстройка, с дървена носеща конструкция,
която не може да се дефинира като преместваем обект, тъй като не може да бъде преместен
в пространството, без да се наруши конструктивната му цялост, тоест не може да бъде
отделен от повърхността компактно. Същата представлява „строеж” по смисъла на §
5, т. 38 от ДР на ЗУТ. От заключението се установява, че съгласно действащия регулационен
план за този район се предвижда ниско жилищно застрояване, а процеснита надстройка,
изпълнена на кота +9,25м, с височина до 2,70м надвишава определеното с ПУП и издадена
виза по чл. 140 от ЗУТ застрояване - „ниско застрояване до 10м“и с това нарушава
нормите, действали към 2020г., когато е започнало нейното изграждане.
С оглед на това съдът намира, че не може да се приеме, че
незаконният строеж е търпим по смисъла на § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като с
оглед годината на построяването тази хипотеза не е приложима. Съгласно § 127 от
ПЗР ЗИД ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Алинея 1 на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ не се отнася до всички строежи, изградени до
31 март 2001 г. Тя се прилага само за тези от тях, реализирани след изтичането
на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПР ЗУТ, който е начален момент на периода на
евентуална търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Тоест нормата е приложима
относно строежи, извършени от 01.07.1998 г. до 31.03.2001 г.
Процесният строеж не е търпим и по смисъла на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, съгласно
който незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването
на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно
този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи
в 6-месечен срок от обнародването на този закон.
Ето защо съдът намира, че в случая не са приложими разпоредбите на § 16, ал.
3 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което строежът не отговаря на условията
за търпимост и забрана за премахване.
С оглед гореизложеното и поради липса на
пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника
на ответника ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати, направените по
делото разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.П.Ч. с ЕГН ********** *** против Заповед
№ 45/11.01.2021 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено премахването
на незаконен строеж „Надстройка на кота + 9.25 м на Многофункционална сграда“, изпълнен
върху плоския покрив на кота + 9.25 м, над самостоятелно обособен обект за жилище
на третия етаж на „Многофункционална сграда“ с идентификатор 55155.504.104.6 в ПИ,
с идентификатор 55155.504.104 по КККР, съставляващ УПИ ІІІ-104, кв. 348 по плана
на гр. Пазарджик, с административен адрес ул. „Константин Величков“ № 31, гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Ц.П.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Пазарджик
сторените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/