РЕШЕНИЕ
№ ...........
гр. Плевен, 12.03.20 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
при секретаря
АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА като разгледа докладваното от съдията БАНКОВ ВНЧХД № 956 по
описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 199/30.10.19г.,постановена по НЧХД № 155/19г.РС-Кнежа
признал подсъдимата
Н.И.А., родена на *** ***, българка, българска гражданка, неосъждана, с ЕГН: **********
ЗА ВИНОВНА в това, че в съучастие, като извършител с подсъдимата И.Б.А., родена
на *** ***, българка, българска гражданка, неосъждана, с ЕГН: **********, в
жалба до Окръжна прокуратура - гр.
Плевен заведена с вх. регистрационен №В5646/18 от 19.12.2018 год. приписала на Р.М.П. с ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** и М.Д.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, различни по вид
престъпления срещу собствеността и личността, а именно: „ строшиха ни два
прозореца на къщата ни, непрекъснато хвърлят тухли по прозорците ни…“; „… в събота
15.12.2018 г. звънна телефона като се обади М.Д.А. и повтаряше много пъти –
„Мъртви сте…“; „…. Д., М. присвои наша зем. наследствена земя, на съпруга ми Б.А.
против наша воля, но явно девер ми по нечестен начин я присвои.“ – които са
недоказани - престъпление по чл. 147, ал. 1 предложение 2 във връзка с чл. 20,
ал. 1 от НК.
На
основание чл. 147, ал. 1 предложение 2 във връзка с чл. 20, ал. 1 във връзка с
чл. 54 от НК й наложил наказание „ГЛОБА“
в размер на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“,
като присъдата се прочете по местното РТВ.
Признал
подсъдимата И.Б.А., родена на *** ***, българка, българска гражданка,
неосъждана, с ЕГН: ********** ЗА ВИНОВНА в това, че в съучастие, като извършител с подсъдимата Н.И.А.
родена на *** ***, българка, българска гражданка, неосъждана, с ЕГН: **********,
В ЖАЛБА до Окръжна прокуратура - гр.
Плевен заведена с вх. регистрационен №В5646/18 от 19.12.2018 год. приписала на Р.М.П. с ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** и М.Д.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, различни по вид
престъпления срещу собствеността и личността, а именно: „ строшиха ни два
прозореца на къщата ни, непрекъснато хвърлят тухли по прозорците ни…“; „… в
събота 15.12.2018 г. звънна телефона като се обади М.Д.А. и повтаряше много
пъти – „Мъртви сте…“; „…. Д., М. присвои наша зем. наследствена земя, на
съпруга ми Б.А. против наша воля, но явно девер ми по нечестен начин я
присвои.“ – които са недоказани -
престъпление по чл. 147, ал. 1 предложение 2 във връзка с чл. 20, ал. 1
от НК.
На
основание чл. 147, ал. 1 предложение 2 във връзка с чл. 20, ал. 1 във връзка с
чл. 54 от НК й наложил наказание „ГЛОБА“
в размер на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“,
като присъдата се прочете по местното РТВ.
Осъдил
Н.И.А., с ЕГН: ********** и И.Б.А., с ЕГН: **********, със снети по- горе
самоличности солидарно да заплатят на
Р.М.П. с ЕГН ********** и М.Д.П.,
с ЕГН ********** по 1 000 лева на всеки – обезщетение за неимуществени
вреди, със законната лихва от 21.06.2019 год. до окончателното им изплащане.
Недоволни от присъдата са останали подс. Н.А. и И.А., които
я обжалват, като навежда доводи,че същата е неправилна. Молят въззивната
инстанция да постанови решение,с което да отмени присъдата.
Въззивните жалбоподатели не се явяват в с.з. пред ОС.
Назначеният на подс. И.А. по нейна молба служебен защитник ангажира мнение, че
въззивната жалба е основателна.
Ответниците по въззивната жалба-частните
тъжители Р.П. и М.П., чрез повереника си изразяват становище, че жалбата е
неоснователна, а постановената присъда е правилна. Молят въззивния съд да
постанови решение, с което да я потвърди.
Съдът,като прецени доказателствата по
делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на страните,намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.319
от НПК и от легитимирани лица, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по същество същата е частично основателна,
макар и не поради изложените в нея съображения.
Тъй като въззивната жалба е бланкетна и на практика в нея
не се сочат пороци на атакувания съдебен акт ОС счита,че в рамките на
извършваната служебна проверка следва да прецени всички действия на съда
касаещи правилността на присъдата.
В този ред на мисли на първо място следва да се провери
дали в хода на наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Според настоящата инстанция такива не са налице. При
разглеждането на делото първоинстанционния съд е съобразил и спазил всички
основни принципи на наказателния процес, събрал е всички относими към процесния
случай доказателства чрез допустимите от НПК доказателствени средства, които
впоследствие е коментирал подробно и задълбочено.
На второ място не може да се приеме,че присъдата на РС е
необоснована. При постановяване на съдебния акт първоинстанционния съд е
съобразил и коментирал всички събрани в хода на наказателното производство
доказателства, въз основа на които е изградил правилни фактически изводи.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на предходната относно
фактическата обстановка. По категоричен начин е установено, че между семействата на
частните тъжители и подсъдимите
съществува роднинско - съседска вражда, която се е изострила след приключване
на делбено дело на наследствени земеделски земи. Р.М.П. и М.Д.П. ***, което признават и
подсъдимите в отговора си от 02.09.2019г. Подсъдимите са подавали многобройни
сигнали до РП-Кнежа; РУМВР-Кнежа; ОП-Плевен; Апелативна специализирана прокуратура
гр. София; Председателя на ВКП-София срещу семейство П.. Конкретно в жалбата си
до Окръжна
прокуратура - гр. Плевен от 19.12.2018
год. подсъдимите приписали на частните тъжители извършване на различни по вид престъпления срещу
собствеността им и личността им, а именно: „ строшиха ни два прозореца на къщата ни, непрекъснато
хвърлят тухли по прозорците ни…“; „… в събота 15.12.2018 г. звънна телефона
като се обади М.Д.А. и повтаряше много пъти – „Мъртви сте…“; „…. Д., М. присвои
наша наследствена земя, на съпруга ми Б.А.
против наша воля, но явно девер ми по нечестен начин я присвои.“
Както по тази жалба, така и по множество други
адресирани до различни правораздавателни органи жалби депозирани от подсъдимите
против частните тъжители, първите са отказали да се явят пред съответните
органи и да дадат показания в съответствие с твърденията си, а освен това не са
ангажирали каквито и да било други доказателства. Идентично е поведението им и
по настоящия казус-същите са отказвали да приемат призовки, укривали са се, за
да не получават такива и не се явяват в о.с.з., както пред първоинстанционния,
така и пред въззивния съд. Налице са множество постановления за отказ да се
образува досъдебно производство по тези жалби.
В този ред на мисли настоящата инстанция счита, че
първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон досежно
квалификацията на извършеното престъпление. При правилно изяснената фактическа
обстановка единственият правно обоснован извод, до който е можел да стигне РС
е, че подсъдимите са извършили вменените им деяния. Според разпоредбата на чл.147, ал.2 от НК деецът не са
наказва ако докаже истинността на приписаните престъпления. В конкретния случай
категорично липсват доказателства установяващи извършването на някое от
престъпленията приписани от подсъдимите на частните тъжители в процесната жалба
до Окръжна
прокуратура - гр. Плевен.
Следва да бъде
подчертано, че според КС на РБ, с разпоредбите на чл. 39, 40 и 41 от КРБ се гарантира и защитава свободата да
се отстоява мнение и то да се прави достояние на останалите, независимо от
съдържанието на мнението, средствата за изразяването и разпространението му,
тъй като това е присъщо на всяко демократично общество. От друга страна,
правото на мнение, свободата на печата и правото на търсене, получаване и
разпространяване на информация не могат да бъдат използвани за накърняване на
правата и доброто име на другиго. Този извод следва както от изричните забрани
по чл.39 ал.2 КРБ и чл.41 ал.1 изр.2 КРБ, така и от разпоредбата на чл.57 ал.2
КРБ, според която “Не се допуска
злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или
законни интереси на други.” Ето защо в настоящия случай, независимо от
правновалидния интерес на подсъдимите да сезират Окръжна прокуратура – Плевен във
връзка с претенции относно действията на частните тъжители спрямо тях, те са
злоупотребили не само с правото си на мнение и правото на разпространението на
това мнение, но и с правото на жалба по чл.45 КРБ.
Изложените
съображения по обективната страна на деянието се подкрепят от редица решения в
трайната практика на ВКС, в т.ч. Решение № 51 от 19.II.1980 г. по н. д. № 26/80
г., II н. о., Решение № 2 от 11.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 698/2010 г., III
н. о., НК, Решение № 17 от 17.02.2011 г. на ВКС по к. н. д. № 641/2010 г., I н.
о., НК, Решение № 412 от 30.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 450/2009 г., III н.
о., НК, Решение № 388 от 22.10.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 389/2009 г., II н.
о., НК.
От субективна
страна, подсъдимите са действали при форма на вината – пряк умисъл по смисъла
на чл.11 ал.2 НК - съзнавали са общественоопасния характер на деянието,
съзнавали са обсъдените по – горе негови обективни признаци (приписване в жалба
на престъпления по отношение на частните тъжители, въпреки, че са били
запознати с отговорите на сезирани преди това институции по идентични жалби), предвиждали
са неговите общественоопасни последици (свеждане до знанието на трети лица на
клеветническите твърдения) и са целели тяхното настъпване. Следва да се
отбележи, че въпреки многобройните откази на различни институции да образуват
наказателно производство по други подобни жалби против частните тъжители, дори
и пред настоящата инстанция подсъдимите продължиха да твърдят, че са пострадали
от същите престъпления извършени от подсъдимите спрямо тях.
Необходимо е обаче
да се отбележи, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния
закон и това е довело до явна несправедливост на наложеното наказание.
В конкретния
случай са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимите от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК-за извършеното от тях престъпление, което е
умишлено, е предвидено наказание по-леко от три години лишаване от свобода,
извършителите не са осъждани за престъпление от общ характер и не са
освобождавани от наказателна отговорност по реда на Раздел 4 от Гл.8 на НК и от
престъплението не са причинени имуществени вреди които да подлежат на
възстановяване. Ето защо подсъдимите следва да бъдат освободени от наказателна
отговорност за извършеното от тях престъпление и да им бъдат наложени
административни наказания глоба.
При определяне на размера на глобата, съдът съобрази
фактът, че е двете подсъдими са неосъждани с уговорката, че на него не следва
да се отдава решаващо внимание, защото това е едно от условията за приложението
на разпоредбата на чл.78а от НК.
От друга страна следва да се има предвид персистиращото
противоправно поведение на подсъдимите, които въпреки многобройните
произнасяния на различни държавни институции, продължават да депозират
документи, в които приписват на частните тъжители различни по вид престъпления,
създават им неудобства и смущават живота им.
Налага се извода, че размерът на наказанията, които
трябва да се наложат на подсъдимите, следва да се определи при баланс на
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. В този ред на мисли
настоящата инстанция намира, че на всяка от подсъдимите следва да се наложи
наказание „Глоба“ в размер 2 000 лв.
С оглед гореизложеното съдът намира, че въззивната жалба
е частично основателна, а присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и
следва да бъде изменена, като на осн.чл.78а от НК подсъдимите бъдат освободени
от наказателно отговорност за извършеното от тях престъпление и на същите да се
наложат административни наказания „Глоба“ в размер 2 000 лв. за всяка от
тях поотделно.
Воден от горното и на основание
чл.337,ал.1,т.4 от НПК,съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ присъда №
199/30.10.19г.,постановена по НЧХД № 155/19г. по описа на
РС-Кнежа, както
следва:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.78а от НК подсъдимите Н.И.А., родена на *** ***,
българка, българска гражданка, неосъждана, с ЕГН: ********** и И.Б.А., родена на *** ***,
българка, българска гражданка, неосъждана, с ЕГН: ********** от наказателна отговорност за
извършеното от тях престъпление по чл.147,ал.1,във вр.с чл.20,ал.1 от НК, като
им налага административни наказания, както следва:
-
на Н.И.А.-Глоба в размер
2 000 /две хиляди/ лв.
-
на И.Б.А. -Глоба в размер
2 000 /две хиляди/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата
й част.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: