№ 6324
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500599 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20121531 от 21.05.2021 г., постановено по гр.д. № 31603/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 173 състав, са уважени предявените от А. Д. А. и Л. Р. С. срещу Д.
С. Д. и С. П. Д. искове с правно основание чл.108 ЗС, като е признато за установено по
отношение на Д. С. Д. и С. П. Д., че А. Д. А. и Л. Р. С. са собственици на основание
покупко-продажба /въз основа на сключен на 22.10.1992 г., през времетраенето на
брака помежду им, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № 163, том LXXVII, дело № 16672/1992 г. на нотариус И.Н., I-ви
нотариус при Софийска нотариална служба към II-ри Софийски районен съд/ на
недвижим имот — апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, идентификатор
68134.1602.6134.2.62 /в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор
68134.1602.6134.2/, с площ от 47,52 кв.м., ведно с припадащите се площи и права,
както и прилежащото към него мазе № 65 с площ от 2,48 кв.м., и Д. С. Д. и С. П. Д. са
осъдени да предадат на А. Д. А. и Л. Р. С. владението върху описания по-горе
недвижим имот.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба срещу решението от
ответниците Д. С. Д. и С. П. Д., в която са изложени оплаквания за неговата
неправилност и необоснованост. Поддържат, че ищците не са установили в
производството, че са собственици на процесния недвижим имот на посоченото
1
производно основание- чрез покупка, доколкото се твърди, че праводателят им не е
бил такъв. Правят възражения за недействителност на договора за продажба на
държавен имот по реда на НДИ (отм.) от 30.06.1992 г. сключен от праводателя на
ищците поради допуснати съществени нарушения на материалноправната разпоредба
на чл. 120 и 121 НДИ (отм.), доколкото по делото е установено, че заповедта за
продажбата на държавното жилище е била подписана от лице, различно от нормативно
определеното, а не е допуснат само административен пропуск. При условията на
евентуалност /относно нищожността на договора за продажба на имота сключен от
праводателя на ищците по реда на НДИ /отм.// са заявени възражения за нищожност
на договора, поради липса на съгласие на купувача по този договор и праводател на
ищците, както и възражения за придобиването на собствеността върху процесния имот
от ответницата Д. Д. на първично основание - по давност при упражнявана фактическа
власт от 1998 г. до настоящия момент.
Оспорват се правилността на изводите на СРС относно наличието на хипотеза
на мнимо представителство по смисъла на чл. 42 ЗЗД при сключване на договора за
продажба по реда на НДИ (отм.). Жалбоподателите сочат, че от събраните по делото
гласни доказателства безспорно се установява, че ответницата Д. С. Д. е упражнявала
фактическата власт върху спорния имот, считано от 1998 г. до настоящия момент, и че
го е своила, необезпокоявана от никого, както и че същата не дължи манифестиране на
намерението си за своене пред ищците. По тези съображения до въззивния съд е
отправено искане да отмени обжалвания съдебен акт и да отхвърли предявените
искове. Претендират сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите (ищци) А. Д. А. и Л. Р. С., с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Поддържат становище, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, с оглед което молят за неговото потвърждаване от въззивния съд и за
присъждане на сторените в производството разноски.
С Решение № 1571 от 23.06.2022 г. постановеното по първоначално
образуваното в.гр.д.№ 11492/2021 г. по описа на Софийския градски съд, гражданско
отделение, IV-Е въззивен състав, е отменено Решение № 20121531 от 21.05.2021 г. по
гр.д.№ 31603 от 2016 г. на Софийския районен съд, I ГО, 173 състав и вместо него е
постановено ново решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от
А. Д. А.- С.а и Л. Р. С. срещу Д. С. Д. и С. П. Д. искове с правно основание чл.108 ЗС
за следния недвижим имот: апартамент № 62 с площ от 47,52 кв.м, находящ се в
гр.София, ж.к.“******* ет.11, представляващ обект с идентификатор
68134.1602.6134.2.62 в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор 68134.1602.6134
2
по кадастралната карта на гр.София, ведно с припадащите се към него площи и права,
както и прилежащото към него мазе № 65 с площ от 2,48 кв.м.
С постановеното от ВКС по реда на чл.290 ГПК Решение № 15/08.01.2024 г. по
гр.д.№ 4415/2022 г. е отменено Решение № 1571 от 23.06.2022 г. по в.гр.д.№ 11492 от
2021 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Е въззивен състав и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.
Дадени са конкретни указания към въззивната инстанция във връзка с дадения от ВКС
отговор на поставения въпрос, че съдът може да приеме и разгледа направено
оспорване на валидността на договор за продажба /възражение за нищожност на
договора/, когато то е направено не при първоначалното представяне на договора като
доказателство по делото, а при повторното представяне на това доказателство с
преписката за продажба, само ако нищожността на договора произтича пряко от
договора или от събраните по делото доказателства.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
С оглед доводите за неправилност на постановеното решение изложени в
подадената въззивна жалба и предвид дадени указания от ВКС, съдът намира
следното:
За да уважи предявените осъдителни искове по чл.108 ЗС, съдът е приел, че
ищците се легитимират като собственици на имота на посоченото основание – чрез
покупка, по време на брака им, въз основа на сключен на 22.10.1992 г. с праводателя
им П.Х.Д. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт № 163, том LXXVII, дело № 16672/1992 г. на нотариус И.Н., I-ви нотариус при
Софийска нотариална служба към II-ри Софийски районен съд.
Съдът е приел за установено чрез събраните доказателства, че праводателят на
ищците П.Х.Д. е придобил собствеността върху имота чрез покупка по реда на НДИ
(отм.) с Договор за продажба на държавен недвижим имот от 30.06.1992 г. сключен със
Столичният народен съвет - Общински народен съвет - Община „Студентска", макар
3
за общината-продавач по сделката договорът да е бил подписан от П. П. -
Зам.Кметски наместник, а не от „кметски наместник“ на Общински народен съвет -
Община „Студентска", която длъжност е била заемана към този момент от С.Д.С..
Освен това, съдът е приел, че ищците са придобили собствеността върху имота от
праводателя им, независимо от това, че чрез събраните в производството
доказателства в т.ч. приетата съдебно-почеркова експертиза е установено, че
договорът за покупка на жилището не е подписан от купувача П.Д., а от А. А., в който
случай е налице хипотеза на мнимо представителство по смисъла на чл. 42 ЗЗД с оглед
дадените разяснения с ТР 5/2014-2016-ОСГТК. С оглед това съдът е формирал изводи,
че доколкото с нотариалния акт от 1992г. П.Д. е продал на А. А. апартамента, то следва
да се приеме, че по този начин той е потвърдил, че приема настъпването на правните
последици от договора с Народния съвет. Съответно, за неоснователно е счел
възражението на ответницата Д. Д. за придобиване на собствеността върху имота на
първично основание - по давност при упражнявана фактическа власт от 1998 г. до
настоящия момент. С оглед така установеното, съдът е приел, че ответниците
упражняват фактическа власт върху имота на ищците без основание.
Решението е неправилно.
Производството е образувано по предявени от А. Д. А. и Л. Р. С. срещу Д. С. Д.
и С. П. Д. искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено между
страните, че А. Д. А. и Л. Р. С. са собственици на недвижим имот - апартамент в град
София, ж.к. „*******, идентификатор 68134.1602.6134.2.62, с площ от 47,52кв.м.,
ведно с припадащите се права, площи и помещения (мазе № 65 с площ от 2,48кв.м.),
на основание договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт от 22.10.1992 г.,
като ответниците Д. С. Д. и С. П. Д. бъдат осъдени да предадат на ищците владението
върху имота.
В подадената искова молба поддържат фактически и правни доводи, че през
времетраенето на брака си по силата на договор за покупко-продажба, оформен с
нотариален акт № 163/22.10.1992г., т. 77, дело № 16672/1992г. на I Нотариус при II РС-
София, закупили от П.Х.Д. описания недвижим имот, като продавачът си запазил
безвъзмездно доживотно правото на ползване върху него. На 06.01.2016 г. Д. починал.
С нотариална покана, връчена на Д. Д. на 20.04.2016 г., ищците поканили ответниците
да им предаде имота. В отговор на А. и С. бил представен Нотариален акт №
50/08.03.2016г., т. 1, peг. № 1314/2016г. на Нотариус № 269 - В.К., с който Д. Д. била
призната за собственик на имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивна
давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Д. С. Д. и С. П. Д. (през времетраене
на делото непълнолетна, понастоящем вече пълнолетна) са подали отговор на исковата
молба, в който изразяват становище, че предявените искове са неоснователни и
4
недоказани. Правят възражение, че в патримониума на праводателя на ищците - П.Д.
не е надлежно възникнало право на собственост върху жилището, поради което
същото не е било прехвърлено чрез покупко-продажба на ищците. Заявяват, че
покупко-продажбата, оформена с нотариален акт, от която ищците извеждат правото
си на собственост е недействителна и не произвежда вещно-прехвърлително действие,
тъй като праводателят не е притежавал правото на собственост и не е прехвърлил на А.
Д. А. – С.а и нейния съпруг Л. Р. С. права, които не притежава.
Ответниците правят възражение, че договорът за покупко-продажба по реда на
НДИ /отм./, по силата на който праводателят на ищците е следвало да закупи имота от
ОбНС е недействителен на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради липса на изразено
съгласие по него от купувача - П.Д..
Ответниците правят възражение, че правната сделка, въз основа на която
ищците твърдят да са придобили имота, е нищожна на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД,
като привидна и абсолютно симулативна по своя характер, тъй като страните не са
желали настъпване на сочените правни последици. По изложени фактически и правни
доводи продавача по този договор - П.Д. е бил мотивиран да сключи сделката само от
чуствата си към купувачката -първата ищца и не е получил посочената продажна цена.
Прави възражение, че удостовереното в договора за продажна обстоятелство, че е била
заплатена продажната цена е невярно. С оглед това сделката не е породила правни
последици.
Поддържат възражения, че Д. Д. е владяла имота на собствено правно основание
още от 1998 г. и преди да сключи брак с П.Д. и е придобила собствеността върху него
на първично основание – по давност упражнявана спокойно, необезпокоявано и
непрекъснато в продължение на около 18 години. Поддържат твърдения, че Д. се е
грижела за имота като за свой, извършвала е ремонти в него, обзавеждала го е и е
покривала разходите по имота и плащанията вкл. и във връзка с етажната собственост.
Заявяват, че едва през 2015 г. Д. Д. е разбрала от съпруга си за сделката с ищците и
своевременно се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка.
Своето вещно право ищците извеждат при фактически твърдения, че са
придобили процесния имот въз основа на сключен на 22.10.1992 г., през времетраенето
на брака помежду им, договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с
Нотариален акт № 163, том LXXVII, дело № 16672/1992 г. на нотариус И.Н., I-ви
нотариус при Софийска нотариална служба към II-ри Софийски районен съд.
Последният е приет като писмено доказателство по делото.
За установяване правото на собственост на праводателя на ищците — П.Х.Д.,
като писмени доказателства по делото са приети Заповед № 22 от 01.07.1992 г.,
издадена от П. П., зам.кметски наместник на Общински народен съвет, община
5
„Студентска“, по силата на която на основание чл. 13 от Закона за собствеността и чл.
120 от Наредба за държавните имоти (отм.) е заповядано държавен недвижим имот,
представляващ апартамент № 62, находящ се в гр. София, комплекс *******, със
застроена площ от 47,52 кв. м, състоящ се от стая, бокс и сервизни помещения, ведно с
принадлежащото към него избено помещение № 65 с площ от 2,48 кв.м. и 0,565 %
идеални части от общите части на сградата, да бъде продаден на П.Х.Д., както и
договор за продажба на държавен недвижим имот, сключен на 30.06.1992 г. по реда на
Наредба за държавните имоти (отм.) между П. П., зам.кметски наместник на
Общински народен съвет, община „Студентска“, от една страна, в качеството му на
продавач, и П.Х.Д., от друга страна, в качеството му на купувач.
Преписката от Столична община, Район Студентски, образувана във връзка със
сключения на 22.10.1992 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с
Нотариален акт № 163, том LXXVII, дело № 16672/1992 г. на нотариус И.Н., I-ви
нотариус при Софийска нотариална служба към II-ри Софийски районен съд е
ангажирана по делото пред първата инстанция с писмо от 14.06.2018 г. и в указания от
съда с определение от 19.06.2018 г. срок /до 05.07.2018 г./ на 03.07.2018 г. ответниците
са направили възражение за нищожност на договора на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр.
чл.120 и чл.121 НДИ /отм./, поради противоречие със закона, тъй като в случая е
налице съществено нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 120 НДИ и
чл.121 от (отм.).
Именно, чрез ангажираната пред първата инстанция преписка е установено, че
Заповед № 22 от 01.07.1992 г. е издадена от П. П., зам.кметски наместник на
Общински народен съвет, община „Студентска“, а не от заемащият длъжността
„кметски наместник“ към този момент — С.Д.С.. Същевременно, чрез представеното
пред първата инстанция удостоверение, издадено на 18.02.2019 г. от Столична община,
район Студентски, се установява, че за периода от 30.06.1992 г. до 01.07.1992 г.
заемащият длъжността „кметски наместник“ — С.Д.С., не е ползвал отпуск, съответно
опровергана е дори възможната хипотеза на упражняване на чужда компетентност.
В проведеното не е спорно и е установено и че сключения въз основа на
цитираната заповед договор за продажба на описания недвижим имот, сключен по
реда на чл. 121, ал. 1 НДИ (отм.), е подписан не от председателя на ИК на ОбНС, а
отново от зам.кметския наместник на Общински народен съвет, община „Студентска“-
П. П..
Чрез приетата пред първата инстанция СГрЕ, чийто изводи се приемат от
настоящия състав по реда на чл.202 ГПК се установява, че подписа положен в
пълномощно с нотариална заверка на подпис рег.№ 1113/1992 г. на II-ри нотариус при
Софийска нотариална служба при Софийски районен съд-Стойка Пашова /л.119 от
делото на СРС/, с което П.Х.Д. е упълномощил А. А. да подпише договора за
6
продажба на недвижим имот от 30.06.1992 г., не е положен от упълномощителя П.Х.Д..
Чрез приложените пред първата инстанция писмени доказателства – образувана
преписка по издаден констативен нотариален акт за собственост № 50, том I, нот.дело
№ 28/08.03.2016 г. на нотариус В.К. при СРС се установява, че ответницата Д. Д. е
призната за собственик на имота по давност. Установено е, че с Постановление от
08.03.2016 г. по нот. дело № 28/2016 г. Нотариус № 269 - В.К. въз основа на
материалите по нотариалното дело и показанията на свидетелите М.С.Х., А.П.Е. и
Н.Т.Г.-М. е приела за установено, че ответницата Д. Д. повече от 18 години е владяла
процесния имот, поради което я е признала за негов собственик. Въз основа на него е
издаден Нотариален акт № 50/08.03.2016г., т. 1, peг. № 1314, дело № 28/2016г. на
Нотариус № 269 - В.К..
Видно от Удостоверение за наследници № РСТ-УГ01-3902/26.07.2016г. на
Столичната община - Район „Студентски“, П.Х.Д. е починал на 06.01.2016г. в град
София, като е оставил за свои наследници по закон: Д. С. Д. (съпруга), С. П. Д. (син),
М. П. Д.-Т. (дъщеря) и С. П. Д. (дъщеря).
Видно от Удостоверение № РСТ16-УГ01-3903/26.07.2016г. на Столичната
община - Район „Студентски", П.Х.Д. и Д. С. Д. са сключили граждански брак на
19.08.1999 г.
Чрез ангажираните пред първата инстанция гласни доказателства се установят
следните релевантни за спора факти:
По делото като свидетели са разпитани М.Х., А.Е. и Р.С.. Дадените от тях
показания съдът кредитира напълно при съобразяване указанията на чл. 172 ГПК с
оглед събраните по делото доказателства.
Свидетелят Х. /сестра на ответницата Д. Д. и леля на ответницата С. Д./ сочи, че
често посещава обитаваното от ответниците процесно жилище, както и че същите
никога не са го напускали от сключването на брака с П. Д.. Установява, че е обсъждана
замяната му с по-голямо жилище, която обаче пропаднала, тъй като разбрали, че
апартаментът не бил техен. Д. полагала грижи за жилището и финансирала ремонти в
него с кредит. Не знае ищците да са имали претенции за жилището.
Свидетелят Е. познава Д. Д. от 1999г., когато се оженили с Д.. Установява, че
грижи за жилището полагала Д. Д., финансирала ремонти с кредит. Участвала в
управлението на етажната собственост. Заявява, че не знае за чужди претенции към
жилището.
Свидетелят С. сочи, че ответницата Д. Д. активно участва в управлението на
етажната собственост, плащала дължимите суми. Тя и Д. не били напускали това
жилище, нито някой бил участвал за обитавания от тях апартамент в общите разходи
на входа.
7
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
Основателността на предявените ревандикационни искове по чл.108 ЗС се
обуславя от кумулативната наличност на следните материалноправни предпоставки: 1)
ищците да са собственици на спорния имот; 2) имотът да се владее или държи от
ответниците, т.е. да се намира във фактическата им власт; и 3) ответниците да владеят
или държат имота без правно основание.
В случая, съобразно въведените с нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК правила,
ищците носят доказтелствената тежест, т.е. процесуалното задължение да установят
при условията на пълно и главно доказване материалноправната си легитимация, а
именно, че са собственици на процесния недвижим имот на твърдяното от тях
придобивно основание, както и правата на своя праводател, доколкото последните са
оспорени изрично от ответниците с подадения писмен отговор и становище от
03.07.2018 г.
Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №
1571/23.06.2022 г. по гр.д.№ 1492/2021 г. на ВКС произнесено по настоящето дело,
което се възприема изцяло от настоящия състав, ако нищожността на договора
произтича пряко от договора или от обстоятелство, което не е видно от самия договор,
но се установява по- късно от други представени по делото доказателства,
възражението за нищожност може да бъде направено и по-късно. Нещо повече, в тези
случаи съдът може служебно, в мотивите на решението си да се произнесе по
нищожността на договора. В този смисъл са и дадените разяснения с Тълкувателно
решение № 1 от 27.04.2022г. по тълк.д.№ 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид на изложеното, съдът намира че релевираното от ответниците
възражение за нищожност на договора за покупко-продажба сключен от праводателя
на ищците- П.Д., като купувач на 30.06.1992 г. с продавач- ОбНС, община Студентска
по реда на НДИ /отм./, поради противоречие със закона /чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.120 и чл.121 НДИ /отм./ първоначално с отговора на исковата молба и
конкретизирано с молба – становище от 03.07.2018 г. /в предоставения от съда срок с
определение от 19.06.2018 г./ е своевременно направено и не е преклудирано. Както е
посочено в цитираното решение на ВКС, съдът може да приеме и разгледа направено
оспорване на валидността на договор за продажба /възражение за нищожност на
договора/, когато то е направено не при първоначалното представяне на договора като
доказателство по делото, а при повторното представяне на това доказателство с
преписката за продажба, само ако нищожността на договора произтича пряко от
договора или от събраните по делото доказателства.
С оглед това, настоящият състав намира за основателни доводите на
въззивниците- ответници, че праводателят на ищците не е придобил собствеността
върху имота на заявеното основание - чрез покупка по реда на НДИ /отм./. С оглед
8
това и правото на собственост върху имота не е било прехвърлено, чрез продажба на
ищците и същите не се легитимират, като собственици на вещта на заявеното
производно основание.
Несъмнено, правоотношенията между страните по договорите за покупко-
продажба на държавни жилища възникват от сложен фактически състав,
регламентиран с разпоредбите на чл. 120 и чл. 121, ал. 1 от Наредбата за държавните
имоти (НДИ) (обн., ДВ, бр. 79/14.10.1975 г., отм., ДВ, бр. 82/27.09.1996 г., в сила към
датата на сключване на договора), и включващ административен елемент — акт на
държавен орган (заповед на председателя на изпълнителния комитет (ИК) на
общинския народен съвет (ОбНС) и гражданскоправен елемент — договор, подписан
от председателя на ИК на ОбНС или от определен от него член на изпълнителния
комитет и от купувача. Опорочаването на който и да е от двата елемента на този
фактически състав води до опорочаване на извършената продажба на държавното
жилище.
В разглеждания случай продажбата на процесното жилище на праводателя на
ищците е извършена в нарушение и на двете нормативни изисквания, а именно:
По делото е безспорно установено, че заповедта за продажба на процесното
жилище № 22 от 01.07.1992 г. не е издадена от председателя на ИК на ОбНС, а от
зам.кметския наместник на Общински народен съвет, община „Студентска“- П. П..
Доколкото постановяването на заповедта за продажба е предоставено в изключителна
компетентност на председателя на ИК на ОбНС по силата на закона — чл. 120 НДИ
(отм.), това правомощие не може да бъде делегирано никому, като аргумент за това е
разпоредбата на чл. 121 НДИ (отм.), която предвижда такава възможност при
сключване на договора за продажба. Следователно и разпореждането, извършено от
друго длъжностно лице, каквато е и настоящата хипотеза, е недействително. (В този
смисъл Решение № 416 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5320/2008 г., III г. о., ГК;
Решение № 732 от 29.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 132/2009 г., II г. о., ГК).
Същевременно, договора за продажба на спорния недвижим имот, сключен по
реда на чл. 121, ал. 1 НДИ (отм.), безспорно е подписан не от председателя на ИК на
ОбНС, а отново от зам.кметския наместник на Общински народен съвет, община
„Студентска“- П. П.. Въпреки нормативно установената съгласно чл. 121, ал. 1 НДИ
(отм.) възможност за делегиране на правомощието за сключване на разпоредителната
сделка на друго длъжностно лице, в разглеждания случай по делото не са ангажирани,
респективно събрани доказателства, установяващи дори индиция за подобно надлежно
оправомощаване. Напротив, от приетото по делото удостоверение, издадено на
18.02.2019 г. от Столична община, район Студентски, се установява, че за периода от
30.06.1992 г. до 01.07.1992 г. заемащият длъжността „кметски наместник“ — С.Д.С., не
е ползвал отпуск, съответно опровергана е дори възможната хипотеза на упражняване
9
на чужда компетентност.
Така установените по безспорен начин обстоятелства обосновават извода за
сключена нищожна правна сделка поради противоречие на закона по смисъла на чл.
26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.120 и чл. 121 НДИ (отм), съответно същата не е произвела
целеното от страните транслативно действие, а именно правото на собственост върху
процесния недвижим имот не е излязло от патримониума на праводателя по
нищожната сделка.
Настоящият състав намира, че в процесния случай е неприложима установената
от върховната инстанция практика (Решение № 140 от 23.11.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2725/2015 г., II г. о., ГК, и Решение № 419 от 19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 389/2009
г., I г. о., ГК), на която се е позовал и първоинстанционния съд, според която при
добросъвестност на купувачите, придобили държавното жилище без да се възползват
от положението, което са заемали в обществото, както и когато няма съществено
нарушение на материалноправни разпоредби, а само дребни административни
пропуски, за които вина носи администрацията, а не приобретателите, те не могат да
бъдат лишавани от своята собственост. Това е така, тъй като в случая е налице
съществено нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 120 НДИ (отм.),
доколкото по делото се установи, че заповедта е подписана от друго длъжностно лице,
което от една страна е различно от нормативно определеното- председателя на
изпълнителния комитет на общинския народен съвет, а от друга, както се установи не е
надлежно овластено за това, тъй като тези функции не са му били изрично делегирани.
Поради това, според настоящия състав, в случая не е налице дребен административен
пропуск на администрацията на Общински народен съвет, община „Студентска“, а е
налице, както бе посочено съществено нарушение на материалноправната разпоредба
на чл. 120 НДИ (отм.).
При произнасяне по това възражение съдът съобрази практиката на ВКС и на
ЕСПЧ, която е в смисъл, че не е нищожен договор за продажба на недвижим имот по
реда на НДИ, когато заповедта по чл.120 НДИ /отм./ не е подписана от председателя
на ИК на ОбНС, а от друго длъжностно лице, на което тези функции са изрично
делегирани, ако купувачът е добросъвестен. В този смисъл са решение № 140 от
23.11.2015 г. по гр.д.№ 2725 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 410 от 19.07.2010
г. по гр.д.№ 389 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 938 от 09.07.2008 г. по гр.д.№
4134 от 2007 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение от 15.03.2007 г. на ЕСПЧ по делото
Великови и др. срещу България. С оглед тази практика на ВКС и ЕСПЧ при новото
разглеждане на делото съдът е предоставил възможност на ищците да установят, че на
подписалото заповедта и договора лице П.П. - зам.кметския наместник на Общински
народен съвет, община „Студентска“ са били делегирани функции за подписване на
договора за продажба на държавни имоти от 30.06.1992 г. и заповедта към него от
10
01.07.1992 г. Доколкото соченото обстоятелство е останало недоказано, то с оглед
правилата на чл.154 ГПК, съдът намира че, както бе посочено по-горе в случая не са
били делегирани правомощия от заемащият длъжността „кметски наместник“ —
С.Д.С. към този момент в полза на зам.кметския наместник на Общински народен
съвет, община „Студентска“- П. П.. С оглед това, съдът намира за установено в
производството, че заповедта по чл.120, ал.1 НДИ /отм./ и договора за продажба не са
били подписани от компетентно длъжностно лице по см. на сочените разпоредби на
чл.120 и чл.121 НДИ /отм./ и договорът, по силата на който праводателя на ищците се
легитимира като собственик на имота се явява нищожен поради противоречие със
закона на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.120 и чл.121 НДИ /отм./.
Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 419 от
19.07.2010г. по гр.д. № 389/2009г. на І г.о. на ВКС, при добросъвестност на купувачите,
придобили държавното жилище без да се възползват от положението, което са заемали
в обществото, както и когато няма съществено нарушение на материалноправни
разпоредби, а само дребни административни пропуски, за които вина носи
администрацията, а не приобретателите, те не могат да бъдат лишавани от своята
собственост.
Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 64 от
12.07.2018 г. по гр.д. № 5520/2016 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, при тълкуването на чл. 7
ЗВСОНИ и по-конкретно - при преценка на допуснатите нарушения на нормативни
актове следва да се отчита тежестта на нарушението, както и дали ответниците /страни
по сделката/ са били добросъвестни от гледна точка на това дали са могли да влияят
върху условията на сделката.
Чрез ангажираните по делото доказателства, съдът намира за неоснователни
доводите на ищците, че към момента на сключване на договора по реда на НДИ /отм./
купувачът П.Х.Д. е бил добросъвестен и не следва да бъде лишен от придобиването на
право на собственост върху държавното жилище поради наличие на дребен
административен пропуск при оформяне на сделката с посочения смесен фактически
състав. Както бе посочено, в случая не е налице дребен административен пропуск, а
съществено нарушение на посочените материалноправни разпоредби, а
добросъвестността на купувача е опровергана чрез ангажираните доказателства.
На първо място заявление за закупуване на имота-държавна собственост към
този момент, е било подадено не от П.Х.Д., а от неговата майка – С. П. Д., като страна
по договора е първото посочено лице.
На следващо място- според цитираната разпоредба на чл.120 НДИ /отм./, както
бе посочено, продажбата на жилището се извършва въз основа на заповед на
председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, а не от зам.
кметски наместник- каквато е била длъжността на лицето положило подпис в
11
заповедта и договора.
Не на последно място, както е установено, цената за закупуване на имота е била
заплатена от ищцата А. А. С.а, а не от купувача П.Х.Д.. Съответно, подпис върху
сключения по реда на НДИ /отм./ договор по силата на чл.121 НДИ /отм./ е бил
положен за купувач не от П.Х.Д. /посочен като купувач/, а от ищцата А. А. С.а.
Така описаните обстоятелства сочат, че купувачът П.Х.Д. е оказал влияние
върху условията на сделката, което поведение не може да се прецени като
добросъвестно такова.
Изложеното обосновава извод, че към момента на сключване на договора за
покупко-продажба от 22.10.1992 г., оформен с Нотариален акт № 163, том LXXVII,
дело № 16672/1992 г. на нотариус И.Н., I-ви нотариус при Софийска нотариална
служба към II-ри Софийски районен съд, праводателят на ищците П.Х.Д. не е бил
носител на правото на собственост върху спорния недвижим имот. Макар и
продажбата на чужда вещ да е действителна, то същата не поражда вещно-
транслативно действие, поради което и не съставлява придобивно основание, годно да
обуслови съвместната материалноправна легитимация на ищците по предявените
искове за собственост.
Ето защо и при неблагоприятните последици на доказателствената тежест,
настоящият въззивен състав намира, че следва да приеме недоказаното обстоятелство
за неосъществило се в обективната действителност — аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.
Липсата на една от материалните предпоставки за възникване на спорното право прави
исковата претенция за неговото установяване неоснователна, поради което не следва
да се подлагат на обсъждане останалите доводи, с които въззивният съд е сезиран (при
условията на евентуалност) относно нищожността на договора за продажба на
държавен имот по реда на НДИ (отм.) поради липса на съгласие на праводателя на
ищците, при условията на евентуалност, поради нищожност на договора за покупко –
продажба на имота от 22.10.1992 г., сключен между П.Д. като продавач и А. А., като
купувач, като абсолютно симулативен, поради това че страните по този договор не са
целели настъпването на правните последици на сделката, както и относно
придобиването на процесния имот от ответницата Д. С. Д. по давност.
С оглед на изложеното, въззивната жалба следва да бъде уважена — решението
на първоинстанционния съд подлежи на отмяна, а уважените със същото искове следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна — за неоснователност
на предявените искове, първоинстанционното решение следва да се ревизира и в
частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищците следва
12
да бъдат поставени сторените от ответниците разноски в общ размер на 1135 лв.
Съответно, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците следва да
бъдат присъдени и сторените разноски за въззивното производство пред СГС, 4 Е с-в –
215.75 лв. и за касационното производство – 1500 лв., според представения списък.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ в цялост Решение № 20121531 от 21.05.2021 г., постановено по гр.д.
№ 31603/2016 г. по описа на СРС, ГО, 173 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Д. А., ЕГН **********, и Л. Р. С., ЕГН
**********, срещу Д. С. Д., ЕГН **********, и С. П. Д., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на Д. С. Д. и
С. П. Д., че А. Д. А. и Л. Р. С. са собственици на недвижим имот — апартамент,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******, идентификатор 68134.1602.6134.2.62 /в сграда
№ 2 в поземлен имот с идентификатор 68134.1602.6134.2/, с площ от 47,52 кв.м., ведно
с припадащите се площи и права, както и прилежащото към него мазе № 65 с площ от
2,48 кв.м., и за осъждане на Д. С. Д. и С. П. Д. да предадат на А. Д. А. и Л. Р. С.
владението върху описания по-горе недвижим имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Д. А., ЕГН **********, и Л. Р. С.,
ЕГН **********, да заплатят на Д. С. Д., ЕГН **********, и С. П. Д., ЕГН
**********, сумата от 1135 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК А. Д. А., ЕГН **********,
и Л. Р. С., ЕГН **********, да заплатят на Д. С. Д., ЕГН **********, и С. П. Д., ЕГН
**********, сумата от 215,75 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Д. А., ЕГН **********, и Л. Р. С.,
ЕГН **********, да заплатят на Д. С. Д., ЕГН **********, и С. П. Д., ЕГН
**********, сумата от 1500 лв., представляваща разноски за касационното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14