№ 700
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000502529 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 28.04.25г. /с участието на секретаря Асенова/
въззивно гражданско дело № 2529/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-2 състав от 19.06.24г. по г.д. № 1790/23г. са отхвърлени
/изцяло/ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на С. Ш. против ЗК „Лев инс“ АД.
Решението на СГС се обжалва от С. Ш..
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Ищцата поддържа, че е претърпяла неимуществени вреди /заради ПТП-е от
09.08.22г., вследствие на което е загинала сестра й/. С оглед това С. Ш. претендира да бъде
ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/
имуществената отговорност на ЗК „Лев инс“ АД /в качеството му на застраховател по з-ки
„ГО“ на причинителите на инцидента/.
Жалбата е частично основателна /исковете са частично основателни;
първоинстанционното решение следва да бъде частично ревизирано/:
Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/,
а именно: механизмът на процесното ПТП-е; поведението на всички участници в инцидента
/2-мата водачи на МПС-ва и пострадалата – пешеходка/; противоправността на деянията /на
водачите на МПС-ва/; вредоносният резултат; причинно-следствената връзка между
деянията и резултата; вината на шофьорите и наличието на застрахователни
правоотношения /по договори за з-ка „ГО“ между делинквентите и ЗК „Лев инс“ АД/ са
установени /в рамките на производството пред СГС/ с писмени, гласни и експертни
доказателства.
Съдържанието на разменените пред САС книжа /преценено в контекста на
1
правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че към момента /на
този етап от процеса/ е спорно единствено обстоятелството – налице ли са предпоставките
по ТР № 1/18г. на ВКС. Възражения в други насоки /в това число – относно елементите от
фактическия и правен състав на чл. 45 от ЗЗД; в това число – относно хипотезата по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД/ не са заявени нито от застрахователя, нито от третото лице – помагач.
В тази връзка /досежно посоченото спорно обстоятелство/:
От една страна:
Събраните в процеса гласни и експертни доказателства /преценени в съвкупност/
удостоверяват категорично /еднозначно/, че ищцата е претърпяла съществени
неимуществени вреди заради смъртта на сестра си. Този факт следва да се и презумира
/както в случая, така и във всяка подобна хипотеза; обратен извод – не може да бъде
защитен житейски/.
От друга страна:
В процеса са установени надлежно следните факти /същите са изрично
констатирани и от първоинстанционния съдия/: бащата на двете сестри е починал когато С.
Ш. и Й. Ш. са били малолетни; двете деца са израснали /след смъртта на баща им/ заедно с
майка си; сестрите са били много близки /привързани една към друга, разчитали са една на
друга; това обстоятелство следва да се и презумира – заради отсъствие на баща в
семейството/; ищцата /като по-голяма/ е станала „глава на семейството“ /грижила се е и за
майка си, и за сестра си/; С. Ш. е напуснала семейството чак през 08г. /когато е била на 32
години/; ищцата е напуснала България чак през 12г.
Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност/ „покриват“
/категорично, еднозначно и изцяло/ допълнителното изискване по ТР № 1/18г. на ВКС/ и
обосновават правото на С. Ш. да претендира обезщетение за неимуществени вреди.
Ако в контекста на обстоятелства като изброените бъде направен различен
/обратен/ извод /както в случая, така и в подобни хипотези/ то разширената легитимация по
цитираният тълкувателен акт би се лишила изцяло от приложение.
Искът е частично основателен:
Двете групи обстоятелства /посочени по-горе/ преценени в съвкупност /и в
контекста на принципната постановка по чл. 52 от ЗЗД/ обосновават определяне и
присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лева /тази сума кореспондира по размер със
съдебната практика, касаеща правораздаване по близки по предмет казуси/.
С оглед изложеното: първоинстанционното решение следва да бъде – отменено
частично и искът следва да бъде - уважен частично.
Върху горната главница следва да се присъди /с оглед постановките на съдебната
практика, която се е оформила в тази насока/ и законна лихва за периода след 19.08.22г.
/когато застрахователят е бил сезиран извън-съдебно с искане за изплащане на обезщетение/.
Предвид изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни
разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде
преразпределена.
При определяне на възнаграждението по чл. 38 от ЗА въззивният съд съобразява
/от една страна/ актуалната практика на СЕС /която позволява адвокатски хонорар да бъде
присъден и под минимума по Наредба № 1/ и /от друга страна/ вида, естеството и обема на
осъществената /пред двете съдебни инстанции/ адвокатска защита /основната защита е
предоставена в процеса пред СГС; защитата пред САС преповтаря вече застъпени тези от
първоинстанционното производство/.
Съдът,
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-2 състав от 19.06.24г. по г.д. № 1790/23г. в частта, с
която искът по чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД на С. Й. Ш. ЕГН ********** против
ЗК „Лев инс“ АД е отхвърлен за сума в размер на 30 000 лева и в частта, с която ищцата е
осъдена да плати на ответника съдебни разноски над 150 лева и юрисконсултско
възнаграждение над 150 лева.
ОСЪЖДА /на основание чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/
ЗК „Лев инс“ АД да плати на С. Й. Ш. ЕГН ********** сума в размер на 30 000 лева
/обезщетение за неимуществени вреди/ и законната лихва върху посочената главница за
периода от 19.08.22г. до цялостното й изплащане.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ ЗК „Лев инс“ АД да плати на С. Й.
Ш. 825 лева – съдебни разноски /за производството пред СГС/ и 30 лева – съдебни разноски
/за производството пред САС/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК/ С. Й. Ш. да плати на ЗК „Лев инс“
АД 150 лева – юрисконсултско възнаграждение /за производството пред САС/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 38 от ЗА/ ЗК „Лев инс“ АД да плати на адвокат В. О.
2 000 лева – адвокатски хонорар /за производството пред СГС/ и 500 лева – адвокатски
хонорар /за производството пред САС/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/ ЗК „Лев инс“ АД да плати на САС 1
200 лева /държавна такса/.
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-2 състав от 19.06.24г. по г.д. № 1790/23г. в
останалата част.
Решението е постановено при участие на И. М. И.-Т. /трето лице помагач на
ответника/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3