Р Е Ш Е
Н И Е
№ 246
град Велико Търново, 22.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на осми
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Донка Мачева като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. дело №
126/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, подадена от „Тремол
Енерджи Солюшънс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Златарица, ул. „Иван Вазов“, № 24, чрез *** Т.П. от ВТАК, срещу Агенция
за устойчиво енергийно развитие, гр. София. С молбата, с посочено правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се претендира заплащане на обезщетение в
размер на 350 лв. за претърпени имуществени вреди от Наказателно постановление
№ 15/24.07.2017 г., издадено от изп. директор на АУЕР, впоследствие отменено от
Софийски районен съд с решение по НАХД № 14576/2017
г. Излагат се доводи, че претърпените имуществени вреди от ищеца,
представляващи заплатеното от него ***ско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие в производство по обжалване на НП, подлежат на обезщетяване
по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Предвид гореизложеното моли да се уважи предявения
иск изцяло като се осъди АУЕР да заплати на „Тремол Енерджи Солюшънс“ ООД сумата
от 350 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди,
представляващи заплатено ***ско възнаграждение по АНД № 14576/2017 година по
описа на СРС. Претендира присъждането и на направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът
по жалбата, Агенция за
устойчиво енергийно развитие, гр. София оспорва като неоснователна исковата
молба, тъй като в случая съдът бил установил извършването на административно
нарушение, но отменил НП на основание чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, поради което
следвало да се приложи чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ
Участващият в делото
прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за основателност и
доказаност на предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Между страните липсва спор
за факти. Не се спори, че срещу „Тремол
Енерджи Солюшънс“ ООД е било издадено Наказателно постановление № 15/24.07.2017 г. от изп.
директор на АУЕР, с което на ищцовото дружество е била наложена имуществена
санкция общо в размер на 500 лева. Наказателното постановление е било обжалвано
от дружеството с жалба, подадена от *** И.Н. и впоследствие отменено от Софийския
районен съд с решение от 11.12.2017 г. по НАХД № 14576/2017 г. Към жалбата е
бил приложен договор за правна защита и съдействие № 0202497 от 08.08.2018 г.
между клиента „Тремол Енерджи
Солюшънс“ ООД и *** И.Н., който договор, ведно с останалите материали от
административнонаказателната преписка е бил върнат на ответника след
приключване на въззивното дело и впоследствие представен от него по настоящото
дело с писмо вх. № 2215/02.05.2019 г. В производството по НАХД № 14576/2017 г. по
описа на СРС „Тремол Енерджи Солюшънс“
ООД е представлявано от мл. *** Й.И., надлежно преупълномощена от *** Н.
Отменителното решение на районния съд не е оспорено от АНО пред Административен
съд София град и е влязло в сила.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в
резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно НП. Ищец е
адресатът на отмененото НП. Ответникът - Агенция
за устойчиво енергийно развитие, гр. София е юридическото лице, в
състава на което е издателя на НП. Исковата молба е предявена пред родово и
местно компетентен съд – Административен съд Велико Търново, съгласно
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК на ВКС
и Първа и Втора колегия на ВАС и чл. 7 от ЗОДОВ. Искът е предявен в петгодишния
давностен срок от влизане в сила на решението, с което е отменено НП.
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2
от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв
административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите на
този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата
по посочения ред.
От данните по присъединеното НАХД № 14576/2017
г. по описа на СРС се доказва първата от визираните по-горе предпоставки –
отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване
на административна дейност. Съгласно мотивите на т. 1 на Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. издаването на наказателни постановления е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл наказателните
постановления представляват властнически акт, издаден от административен орган
и въпреки че пораждат наказателноправни последици, са резултат от санкционираща
административна дейност.
С Тълкувателно решение № 1/15.03.2017
г. по т.д. № 1/2016 г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените ***ски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Ако в
производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал ***ска
защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за
осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на
адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната
загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил ***ското възнаграждение, ако
не бе издадено НП, за обжалването на което е ангажирала квалифициран защитник.
Заплащането на ***ската защита в съдебното производство се явява нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с
обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Ето защо следва
да се приеме, че ангажирането на ***ска помощ срещу заплащане на съответно
възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от съставеното НП.
Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано именно по тази
причина – съставено е НП, което впоследствие е отменено от съда.
Предвид горните съображения и тези,
изложени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на
ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г., настоящият състав намира предявеният иск
за имуществени вреди в размер на 350 лв., представляващи договорено и заплатено
***ско възнаграждение по НАХД № 14576/2017 г. по описа на Софийския районен съд
за доказан по основание и размер. Съгласно изричните отбелязвания в договора за
правна защита и съдействие от 08.08.2018 г. /л. 24 от делото/, имащи значението
на разписка за получаване на определена сума, то сумата от 350 лв. е платена от
„Тремол Енерджи Солюшънс“ на ***
И.Н., изцяло и в брой най-късно на датата на подписване на договора.
Не се спори на следващо място, че чрез
преупълномощен *** е било осъществено договореното процесуално представителство
и защита на дружеството в производството пред районния съд в проведеното
открито заседание по наказателното от административен характер дело. Въпреки че
плащането е доказано извършено, съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение
№ 1/15.03.2017 г. на ВАС, в мотивите на което е отбелязано, че съдът, спазвайки
принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и
единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.
36, ал. 2 от Закона за ***урата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на ***ските възнаграждения в
приложимата редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.), действала към
момента на сключването на договора за правна защита и съдействие, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая определеното и заплатено
***ско възнаграждение в размер на 350 лв. надхвърля нормативно установения
минимален размер, но това само по себе си не е основание за неговото
намаляване. В конкретния случай съдът намира, че заплатеното ***ско
възнаграждение е справедливо и еквивалентно на фактическата и правна сложност
на делото, като същото не надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение, при което с него не се накърняват или
облагодетелстват интересите на някоя от страните в производството.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че предвид извършеното административно нарушение от
ищеца следва да намери приложение разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, според
която ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия,
обезщетение не се дължи. Необосновано е твърдението на ответната страна, че
ищецът е извършил нарушението, за което бил наказан, защото доказването на
извършени нарушения се осъществява посредством влезли в сила НП, издадени от
компетентен орган, а в случая, издаденото срещу ищеца НП, за твърдяното
нарушение на ЗЕВИ, е било отменено като незаконосъобразно. Дори да се приеме
въз основа на мотивите на решението на СРС, че ищецът е извършил действително
соченото нарушение, то съдът ясно и недвусмислено е посочил, че в случая с
оглед многобройните смекчаващи обстоятелства изобщо не е следвало да бъде
налагано наказание, т.е. не е следвало да се издава наказателно постановление.
Ако ответникът не е бил съгласен с тези изводи на въззивния съд е имал възможност
да обжалва неговото решение, което обаче не е сторено, поради което всякакви
възражения в тази насока не следва да бъдат обсъждани.
С оглед изложеното, следва да бъде
уважен искът на „Тремол Енерджи
Солюшънс“ ООД за репариране на имуществени вреди, представляващи платен ***ски
хонорар в размер на 350 лв. за съдебното обжалване на отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление № 15/24.07.2017 г., издадено от
изп. директор на АУЕР с влязло в сила решение от 11.12.2017 г. по НАХД №
14576/2017 г.
При този изход на делото основателна е претенцията на ищеца за присъждане на сторените в това съдебно производство разноски за държавна такса и възнаграждението за един ***, възлизащи на 385 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
|
ОСЪЖДА Агенция за устойчиво енергийно развитие, гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 37 да заплати на „Тремол Енерджи Солюшънс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Златарица, ул. „Иван Вазов“, № 24, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, произтекли от отмененото наказателно постановление № 15/24.07.2017 г., издадено от изп. директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. ОСЪЖДА Агенция за
устойчиво енергийно развитие, гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 37 да
заплати на „Тремол Енерджи Солюшънс“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Златарица, ул.
„Иван Вазов“, № 24, разноски по делото в размер на 385 лв. /триста и осемдесет
и пет лева/. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: