О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 06.07. 2020 г. гр.
Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен
съд, гражданско
отделение
На шести
юли 2020 година
в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
В.ч.гр.дело № 162, по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С определение № 231 от 01.02. 2019 г., по гр.д. № 1132/ 2018 г. на
РС–Търговище, съдът е прекратил производството по делото поради това, че същото
не му е родово подсъдно.
Срещу това определение е постъпила частна жалба от ответника С.Й.-К..
В жалбата се излагат съображения, че нормата на чл. 104, т. 4 от ГПК в случая
била неприложима, защото се касаело до заведен иск, след проведено заповедно
производство. В този случай подсъдността била на районен съд. Затова се иска
определението да бъде отменено и делото да се върне на РС–Търговище за
продължаване на действията по него.
В законния срок от въззиваемата страна – ищец по делото, не
постъпи отговор.
Съдът намира, че определението, което се обжалва е валидно и
процесуално допустимо. По същество е правилно. Жалбата е подадена в срок, като в това
отношение има изложени подробни съображения в нея. По жалбата не е внесена
държавна такса, но предвид поведението на жалбоподателя в процеса, съдът я е
придвижил без такса.
Исковата молба е заведена на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, след
като РС–Търговище, в заповедното производство е получил възражение от длъжника,
по издадената заповед за незабавно изпълнение. Уведомлението е от 28.05. 2018
г., а искът е заведен в едномесечния срок, на 27.06. 2018 г. Цената на иска е
55 349,61 лв., от които 48 483,29 лв. просрочена главница по договор
за кредит, 5722,89 лв. просрочена договорна лихва, 1035,43 лв. наказателна
лихва и др.
Видно е, че цената на иска надхвърля сумата от 25 000 лв.
Това прави иска подсъден на окръжен съд като първа инстанция. Това е родова
подсъдност, за която се следи служебно. Т.е. делото правилно е изпратено на окръжен съд.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че по реда на чл.
415 от ГПК родово компетентен е районният съд. Няма каквито и да било основания
за това изключение. То не е уредено в закона, за разлика от самото заповедно
производство. Трансформирането му в исково, след направено възражение, винаги
се ръководи от общите принципи за подсъдността. Изключенията са изчерпателно
изброени в закона и настоящият случай не попада сред тях.
Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По разноските. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ОС–Търговище сумата от 15 лв. държавна такса, на основание чл. 77 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.Н. Й.-К.,***,
против определение № 231 от 01.02. 2019 г., по гр.д. № 1132/ 2018 г. на
РС–Търговище като неоснователна.
ОСЪЖДА С.Н.Й.-К.,***, ЕГН **********, сумата от 15 лв. държавна
такса за обжалване по настоящото производство.
Определението може да се обжалва, при условията на чл. 274, ал. 3,
т. 1 от ГПК, пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.