НОХД № 611/2011 год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимия И. *** за престъпление по чл.195 ал.1, т.7 във вр. с чл.194
ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, а
именно за това, че на 14.12.2010
г., в гр. Пазарджик е отнел чужди движими вещи – 6 бр. пластмасови тръби, с ф 80 мм и дължина 3 м, на стойност 60.00 лв., от владението на
„Родопа” АД - гр. Пазарджик, без съгласието на МОЛ - Б.М., с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не
представлява маловажен случай.
В съдебно заседание, представителят на
Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа така повдигнатото обвинение, като
пледира за осъдителна присъда, с налагане на ефективно наказание лишаване от
свобода.
Подсъдимият
се явява лично в с.з., признава се за виновен и дава обяснения по обвинението.
Районният съд, като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл. 301 от НПК, прие за установено следното:
На
14.12.2010 г., около 17.00 ч., подс. И. ***
се прибирал към дома си в ромската махала, вървейки по главния път за гр.
Пловдив. Бил пиян. Стигйки до сградите на
фирма „Родопа-Пазарджик” АД, спрял за да
се облекчи. Тогава видял, че пазачите на обекта са в стаята си, а в новострояща
се сграда имало кашон с 6 бр.
пластмасови тръби-водостоци. Влязъл в неоградения двор на предприятието,
взел кашона с тръбите на рамо и тръгнал
да се прибира вкъщи.
Малко
след това св. И.У. - един от пазачите на обекта, извършил обход в района и
забелязал липсата на тръбите. Той незабавно информирал св. Б.М. - отговарящ за
имуществото на фирмата, който от своя страна подал сигнал в РУП-Пазарджик.
Междувременно
св.И.Ч. ***, който получил сигналът за извършената кражба, предприел
издирвателин мероприятия. В района на бившия автосервиз в гр.Пазарджик той
забелязал подс. И.И., който носел тръбите в кашона. Последният първоначално не
можел да даде адекватни обяснения откъде притежава тези вещи, поради което бил
отведен в ПУ „Изток” при РУП-Пазарджик, където му било снето обяснение. Там той
признал за извършеното деяние и завел полицейските служители на мястото
откъдето бил откраднал преди това вещите.
С
протокол за доброволно предаване от 15.12.2010 г., подсъдимият предал инкриминираните
вещи и същите били върнати с разписка на Б.М..
От заключението на назначената и
изслушана по делото съдебно-оценъчна експертиза, се установява, че стойност на
вещите, предмет на посегателство, подробно посочени по-горе възлиза на сумата
от 60 лева, към датата на извършване на деянието.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието
на подсъдимия и показанията на свидетелите М., У. и Ч., заключението на назначената
по делото съдебно-оценъчна експертиза, както и писмените доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава пълна
вяра на събраните по делото гласни доказателства , т.к. те са непротиворечиви, хронологично
точни и взаимно допълващи се, като кореспондират с писмените доказателства по
делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна
страна подсъдимият И.И. е осъществил престъпния състав на чл.194 ал.3 във вр. с
чл.194 ал.1 от НК, като на 14.12.2010 год., в гр. Пазарджик
е отнел чужди движими вещи – 6 бр.
пластмасови тръби, с ф 80 мм
и дължина 3 м, на обща стойност 60.00 лв., от владението на
„Родопа” АД - гр. Пазарджик, без съгласието на собственика, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай.
Съдът счита, че в
конкретния случай подсъдимия не е извършил престъпление по повдигнатото му обвинение - чл.195 ал.1, т.7
във вр. с чл. 28 от НК, т.к. деянието по тези квалифициран състав е
несъставомерно от обективна страна, доколкото квалифициращият признак “повторност”
ще е налице само в хипотезата, когато кражбата по принцип може първоначално да
се квалифицира по основния състав на чл.194 ал.1 от НК, т.е когато случаят по
принцип не е маловажен. Предвид данните за вида, количеството и
стойността на вещите, предмет на посегателство, подробно описани по-горе, както
поради обстоятелството, че същите са върнати на собственика, при което липсват реално
настъпили вредни последици, както и предвид наличието на други смекчаващи
обстоятелства - пълни самопризнания, оказано съдействие на разследващите
органи, изразено критично отношение към стореното, тежко семейно, материално
положение и имотно състояние на подсъдимия, очертават престъплението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид и сочат „маловажен случай” на деянието
по смисъла на чл.93 т.9 от НК. В този смисъл е и практиката на ВКС на РБългария
/виж Решение № 838/05 год. по н.д. № 508/05 год. по описа на ВКС/. С оглед на
гореизложеното подсъдимия беше признат за невиновен по първоначално повдигнатото
му обвинение, а именно за това ,че е извършил кражбата при условията на
повторност и беше осъден за престъпление по чл.194 ал.3 във вр. с 194 ал.1 от НК, т.е. за кражба, представляваща маловажен случай.
Авторството
на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства по времето, мястото и начина на извършване на деянието.
Подсъдимия е имал представа и за всички обективни елементи на престъплението и е
искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и
чл.57 от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи видът и размерът на
наказанието, съдът отчете невисоката степен на обществена опасност на деянието
– кражба в маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Подсъдимият е личност
с относително завишена степен на обществена опасност – осъждан е за
престъпления от ОХ и негативно охарактеризиран.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и правото на лична собственост,
в голяма степен провокирани от ниския жизнен стандарт и средата, в която живее подсъдимия.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства за подсъдимия, съдът прецени пълните и подробни самопризнания, оказаното
съдействие на разследващите органи, изразеното критично отношение към
стореното, тежкото семейно положение, материално и имотно състояние, възстановяването
на щетите не без съдействието на подсъдимия и ниската стойност на вещите,
предмет на посегателство, 184 от МРЗ. Отегчаващо отговорността обстоятелство са
миналите осъждания и негативните характеристични данни.
Съдът, като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи
съобразно относителната им тежест и разпоредбата на чл. 57 ал. 1 от НК
определи, като най-подходящо по вид наказание – Пробация.
Предвид на това осъди подс.И. на Пробация с
пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1, т.2, и т.6 от НК, а именно:
Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти
седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок
от по една година, както и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото,
положен в рамките на една календарна година, с което ще се постигнат целите на
наказанието и ще е съответно на престъплението.
Първите
две пробационни мерки
съдът наложи като
задължителни, а тази по т.6
наложи, като прие,
че посредством нея ще се
катализира процесът на формиране
на нова ценностна
система на дееца, целяща привързването му към
общественополезен начин на живот.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия бяха присъдени направените по делото разноски в
размер на 35 лева, платими по сметка на ОД на МВР гр.Пазарджик, и 15 лв. платима
в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: