Р Е Ш Е Н И Е

29.06.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на пети юни

Шести наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: Петя Антова

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 436 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №18-0938-005347 от 10.10.2018г *** на сектор ПП към ОДМВР - Плевен е наложил на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП на С.С.М. *** административно наказание глоба в размер на 200лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя С.С.М., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна О.н.М. *** не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия АА №5347 от 29.09.2018г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 29.09.2018г около 13:15 часа в гр.Плевен, кръстовище образувано от ул***.“***, движейки се по първата жалбоподателят М., като водач на велосипед марка *** с № ***/изписан на рамата/ извършил следното: Предприемайки маневра за завиване наляво по ул. *** от най-дясна част от платното за движение не съобразява поведението си с движещия се непосредствено зад него лек автомобил „***“ с рег.№ ***, минава внезапно пред него, последният го удря и се реализира ПТП с материални щети.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните актосъставител Д.Б.Д. и свидетеля Ц.Н.Ц., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – протокол за ПТП №1633900/29.09.2018г със съставител Ц.Н.Ц.. От показанията на актосъставителя Д. и свидетеля Ц. се установява, че на 29.09.2018г около 13:15 часа в гр.Плевен, кръстовище образувано от ул***.“***, движейки се по първата жалбоподателят М., като водач на велосипед марка *** с № ***/изписан на рамата/ е предприел маневра за завиване наляво по ул. *** от най-дясна част от платното за движение и не е съобразил поведението си с движещия се непосредствено зад него лек автомобил „***“ с рег.№ ***, минавайки внезапно пред него, последният го е ударил и се е реализирало ПТП с материални щети. Според актосъставителя Д. и свидетеля Ц. същите не са свидетели-очевидци на станалото ПТП, а са го посетили по-късно и след разпит на участниците в него са приели механизма на причиняването му. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Д. и свидетеля Ц., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетия от тях механизъм на настъпване на ПТП. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя М. в нарушение, което не е извършил. От показанията на свидетеля А. се установява, че същият е управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ *** по ул***.“ с посока на движение от парк Кайлъка към центъра на град Плевен. Според показанията на свидетеля А. в района на наказателния паркинг на общината забелязал човек, който се движел с колело, който излязъл от дясната страна на тротоара и без да се огледа внезапно тръгнал да пресича пътното платно пред него. От показанията на свидетеля А. се установява, че същият е натиснал спирачки, но въпреки това е ударил колоездача, като последният е паднал на земята, а  предното стъкло на автомобила се счупило. Съдът не кредитира показанията на свидетеля А., тъй като неговите показания се опровергават категорично, както от показанията на актосъставителя Д. и свидетеля Ц., така и от обясненията на самия жалбоподател. Освен това свидетелят А. е пряко заинтересован от изхода на делото, изграждайки си своя защитна позиция.  Жалбоподателят е категоричен, че се е движил с велосипеда по  ул***.“ посока *** и на кръстовището, образувано от ул***.“***, и е предприел маневра за завиване наляво по ул. ***, като първо високо е вдигнал нагоре лявата си ръка, след което я е насочил наляво, за да обозначи посоката си на движение, а именно – маневра завой на ляво. От обясненията на жалбоподателя М. се установява, че се е движил в лявата пътна лента, тъй като в неговата е имало паркирани автомобили. Според обясненията на жалбоподателя точно когато е пресичал осовата линия е бил ударен от автомобила, почувствал е силен удар и е загубил съзнание. От показанията на свидетеля Д.Д. се установява, че в резултат на удара жалбоподателят М. бил изхвръкнал в насрещното платно. Съдът кредитира обясненията на жалбоподателя М., тъй като същите са конкретни, ясни и последователни, кореспондират си напълно с показанията на свидетеля Д. и съответстват напълно на показанията на актосъставителя Д. и свидетеля Ц. относно механизма на станалото ПТП. От приобщените по делото като писмени доказателства – медицинско направление изх.№38/1.10.2018г. на ЕТ“** Т.М.“ и съдебномедицинско удостоверение №576/2018г. се установява, че на жалбоподателя М. са причинени охлузвания по главата, кръвонасядания и охлузвания по крайниците/масивно кръвонасядане по седалището в дясно и по дясното бедро/ и мозъчно сътресение. От същите писмени доказателства е видно, че уврежданията са резултат от тъпа травма и могат да бъдат получени по начин, както съобщава пострадалия – блъскане от лек автомобил. Съобразно разпоредбата на чл.3 ал.1 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд при ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол за ПТП - приложение № 1, и се изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на "Пътна полиция" - МВР. Съобразно чл.2 ал.2 от същата наредба органите на „Пътна полиция“ - МВР при посещение на ПТП заснемат разположението на пътните превозни средства и причинените щети в електронен формат. Безспорно е, че в конкретния случай органът за контрол и регулиране на движението, посетил ПТП, не е изпълнил задълженията си по чл.2 ал.2 и по чл.3 ал.1 от наредбата и не е съставил констативен протокол за ПТП - приложение № 1, и не е изготвил подробна план-схема на ПТП, както и не заснел разположението на пътните превозни средства и причинените щети в електронен формат. Вместо да изпълнят задължението се и да съставят констативен протокол за ПТП - приложение № 1, и да изготвят подробна план-схема на ПТП, актосъставителят Д. и свидетелят Ц. незаконосъобразно са съставили протокол за ПТП с материални щети.

При така приетото за установено от фактическа страна незаконосъобразно и необосновано административно наказващият орган е приел, че жалбоподателят С.С.М. е осъществил състава на административно нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП и неправилно и незаконосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП водач на ППС, който ще предприеме, каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните ППС или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства е установено, че жалбоподателят М. се е движил с велосипеда по ул***.“ посока *** и на кръстовището, образувано от ул***.“***, и е предприел маневра за завиване наляво по ул. ***, като първо високо е вдигнал нагоре лявата си ръка, след което я е насочил наляво, за да обозначи посоката си на движение, а именно – маневра завой на ляво, и е бил ударен от движещият се зад него лек автомобил „***“ с рег.№ *** с водач свидетеля А..

Съгласно трайната съдебна практика приложното поле на чл. 25 ЗДвП е при предприемане от страна на водачите на МПС на маневра. Маневрата безпротиворечиво се възприема, като съзнателна промяна в траекторията на движение на автомобила, като именно по белега „съзнателност“ маневрата се отличава от загубата на контрол по смисъла на чл. 20, ал.1 ЗДвП. В конкретния случай велосипедът на жалбоподателя М. е променил траекторията си, но жалбоподателят е изпълнил задълженията си, като преди да започне маневрата, се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,  и се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение, поради което и следва да се приеме, че същият не е допуснал нарушение на чл. 25 ЗДвП.

В конкретния случай според настоящия съдебен състав пряка причинна връзка съществува между причинения противоправен резултат и нарушението на нормата на чл. 20, ал.2 изр.2 от ЗДвП от страна на свидетеля А.. Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 5, ал.2 т.1 от ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, е обща норма-принцип. Тези общи норми-принципи не въвеждат конкретно правило за движение, което може да бъде в причинна връзка с причинено ПТП, а по общ и абстрактен начин уреждат дължимото от всеки водач на МПС поведение в принципен план. Тяхното приложно поле се изключва в случай, че е установено нарушение на специална норма, която урежда конкретно правило за поведение в дадена пътна ситуация. В случая съдът констатира нарушение на чл. 20, ал.2 изр.2 от ЗДвП.

Съгласно трайната съдебна практика нарушение на чл. 20, ал.2, изр. 1 е налице, когато деецът не съобразява скоростта си на движение с конкретни, предвидими и обективно съществуващи фактори от пътната среда, които налагат движение с по-ниска скорост от максимално допустимата по чл. 21 ЗДвП, която по-ниска скорост да позволи на водача на МПС във всеки един момент да преустанови движението на МПС преди да предизвика ПТП. За да е налице нарушение на чл. чл. 20, ал.2, изр. 1 следва по делото да е установен конкретен обективно съществуващ фактор от средата, който е налагал движение с по-ниска скорост, с който водачът да не се е съобразил. В конкретния случай свидетелят А. като водач на лек автомобил „***“ с рег.№ *** не се е съобразил с движещия се пред него велосипедист, доколкото съгласно трайната съдебна практика чл. 20, ал.2, изр.1 ЗДвП въвежда за водача задължение да се движи с такава скорост, че във всеки момент да може да спре. Така изрично Решение №302/23.06.2015 по дело №645/2015 на ВКС, Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, Решение № 300 от 25.06.2012 г. по нак. д. № 947/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 140/ 03 октомври 2017 год., трето наказателно отделение, наказателно дело № 636/2017 год., Решение № 501 от 20.11.2001 г. по н.д. № 474/2001 г. , I н.о, Решение №190/03.10.2018 по дело №646/2018, Решение № 510 от 14.11.2008 г. по н.д. № 485/2008 г., II н.о. на ВКС, Решение № 18/18.05.2018 г., Второ наказателно отделение, наказателно дело № 1206 по описа за 2017 г., Решение № 222 от 26.05.2014 г. по нак. д. № 539/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 231 от 7.VI.1988 г. по н.о.х.д. № 225/88 г., III н. о. Решение № 48 от 31.I.1983 г. по н. д. № 1072/82 г., III н. о.,

Съгласно трайната съдебна практика приложното поле на чл. 20, ал.2, изр.2 ЗДвП е когато след като е забелязал възникналата за него опасност, при наличие все още на обективна възможност да предотврати ПТП, водачът  не е предприел необходимите действия за избягване на ПТП,  състоящи се в намаляване на скоростта или екстрено спиране. Разграничението между нарушението по чл. 20, ал.2, изр.2 ЗДвП и случайното деяние се състои в това, че при случайното деяние препятствието попада в т.нар. „опасна зона“ на МПС и дори при екстрено спиране ПТП не може да се избегне. При нарушението на чл. 20, ал.2, изр.2 ПТП обективно може да бъде избегнато към момента, когато водачът е забелязал възникналата опасност, тоест препятствието е извън т.нар. опасна зона, но водачът или въобще не предприема мерки за избягване на ПТП или предприетите от него мерки са различни от нормативно предписаните-намаляване на скоростта или екстрено спиране.

За пълнота на изложението следва да бъде разграничено и приложното поле на чл. 20, ал.1 ЗДвП и чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП. Както вече бе изяснено по-горе чл. 20, ал.1 ЗДвП въвежда задължение за водачите на МПС всеобхватно да следят пътната обстановка, респективно нарушение ще е налице в случаите, когато по различни субективни причини водачът не забележи обективно видимо препятствие по пътя и в резултат от това възникне ПТП между МПС и препятствието. От друга страна чл. 20, ал.2, изр.2 ЗДвП въвежда задължение своевременно да се реагира по очертания в закона начин –намаляване на скоростта или спиране при реално възприета опасност, при положение, че избягване на ПТП все още е било възможно. От тук и разликата в приложното поле на двата състава. Чл. 20, ал.1 ЗДвП ще намери приложение, когато опасността по субективни причини не е била забелязана от водача, в нарушение на задължението му всеобхватно да наблюдава пътната обстановка,  към момент когато ПТП все още е било предотвратимо. Чл.20. ал.2. изр.2 от своя страна ще намери приложение когато деецът е забелязал опасността в момент, когато ПТП все още е било предотвратимо, но по различни субективни причини не е предприел предписаното в закона действие- да намали скоростта или екстрено да преустанови движението на автомобила. Приемането на по-широко приложно поле на чл. 20, ал.2, изр. 2, а именно и в случаите когато опасността не е реално забелязана, но обективно са съществували условията за нейното възприемане би довело до дублиране приложното поле на двете хипотези-чл. 20, ал.1 о чл. 20, ал.2, изр.2 ЗДвП. 

Посоченото разграничение показва, че приложното поле на двата състава е изключващо се, като не може с едно и също деяние да бъдат нарушени и двата състава, а разграничителния белег е била ли е реално възприета възникналата опасност или препятствие по пътя, при положение, че обективните условия са позволявали това.

В конкретния случай по делото безспорно е установено, че свидетелят А. е възприел движението на велосипедиста в момента, когато това е станало обективно възможно и когато ПТП е било все още предотвратимо.

Поради изложеното съдът приема, че незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят С.С.М. е осъществил състава на административно нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП и неправилно и незаконосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, като незаконосъобразно и необосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-0938-005347 от 10.10.2018г на ***на сектор ПП към ОДМВР – Плевен, с което е наложено на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП на С.С.М. *** административно наказание глоба в размер на 200лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: