Р Е Ш Е Н И Е № 397
гр. Видин, 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд,
гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на деветнадесети юли
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдия Стоянова
гр. дело № 225 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът
е с правно основание чл. 69 от ЗН.
Делото
е във фаза по извършване на делбата.
С влязло в законна сила решение № 552 от
04.08.2020г. Районен съд – Видин е допуснал да бъде извършена съдебна делба между Н.П.Д. с ЕГН ********** *** и Ц.П.Д. с ЕГН ********** *** на следния недвижим имот: жилище - апартамент с идентификатор
10971.501.302.2.1 по КККР на гр. Видин с
административен адрес: гр. Видин, ул. Райна Княгиня бл. 6, вх. Б, ет. 1, ап.
1, със застроена площ от 69.43 кв.м.,
прилежащи части: избено помещение № 7, таванско помещение № 2, заедно с
2.30%ид.ч. от общите части и 1.22% ид.ч. от правото на строеж, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 10971.501.302.2.2., под обекта – няма, над обекта:
10971.501.302.2.3. , с права
на съделителите, както следва:
за Н.П.Д. -1/2 ид.ч.
от процесния имот
за Ц.П.Д. -1/2 ид.ч. от процесния имот.
Приета е на
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК за съвместно разглеждане в настоящото
производство претенцията за поставяне в дял на ищцата Н.П.Д. процесния имот.
Приета е на
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК за
съвместно разглеждане в настоящото производство претенцията за поставяне в дял
на ответницата Ц.П.Д. процесния имот.
Приети за съвместно разглеждане в настоящото
производство на основание чл. 346 от ГПК са претенции по сметки от ответницата Ц.П.Д. против ищцата Н.П.Д. за
сумата 9 000.00 лв., равняваща се на половината на пазарния наем за
периода от 17.06.2015г. до 17.06.2020г. за лишаване от ползване на допуснатия
до делба имот.
С протоколно определение
от 19.07.2021г. по искане на съделителя – ответник съдът е допуснал на
основание чл. 214 от ГПК изменение в размера на претенциите по сметки като същите
се смятат предявени вместо за сумата 9000.00лв.
за сумата 5800.00лв.
Във връзка с тези
претенции са допуснати свидетелски показания и е назначена съдебно техническа
експертиза.
Свидетелката Марийка
Ангелова Николова посочва, че познава страните от 1969 г., били съседи.
Свидетелката поддържа приятелски отношения
с Ц..*** още когато са били живи родителите им. Родителите на Цветанка
са живеели там, заедно със сестра й и зет й преди смъртта на родителите. След
като починал баща й, сестра й и зет й
останали да живеят в жилището. Свидетелката знае, че Ц. е разговаряла със
сестра си да има достъп до жилището след смъртта на родителите й, но сестра й
не й дала ключ. Свидетелката посочва, че заедно с Ц. ходили в жилището за ключа. Във връзка със
санирането на жилището и смяна на дограмата Ц. я накарала да я закара до блока,
но Ц. нямала достъп. Последно ходили миналата година при Н., когато се санирал
блока.
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е изготвило заключение относно
пазарната стойност и поделяемостта на процесния имот. От заключението се
установява, че пазарната стойност на процесния недвижим имот е 43 500.00 лева
Според вещото лице имотът е неподеляем.
Вещото лице е дало
заключение и за размера на пазарния наем на имота за периода 17.06.2015г. – 17.06.2020г. Средният пазарен
наем възлиза общо за периода в размер на 11600.00 лева или ½ ид.ч.
5800.00 лева.
Вещите лица по
назначената и приета по делото тройна съдебно –техническа експертиза са дали
заключение, че пазарната стойност на процесния имот е 43 500.00 лева.
Съдът дава вяра на заключенията
на вещите лица като обективно и компетентно изготвени, поради което ги
кредитира.
Предвид така
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
намира следното от правна страна:
Съсобствеността в
делбеното производство се прекратява чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 или
ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по чл.352 от ГПК, чрез разпределение на
имотите по реда на чл.353 от ГПК или чрез изнасянето им на публична продан. Основен
критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на
броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на
стойността на дяловете на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на
делбата, всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното
имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се
изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на
дела си от продажната цена.
В настоящия случай,
делбеният имот е жилищен и неподеляем. Съсобствеността между съделителите е възникнала от наследяване.
Съгласно чл. 349,
ал. 2 от ГПК, ако неподелаемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да
поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на съделителите се
уравняват с друг имот или с пари.
В настоящия случай се
установява, че делбеният имот е неподеляем; съсобствеността е възникнала на основание наследяване от общия наследодател
П.Д.Н., б.ж. на гр. Видин, починал на 05.02.2005г. Страните са заявили
възлагателните си претенции преди изтичане на преклузивния срок по чл. 349, ал.
4 ГПК. Ищцата е удостоверила с писмена
декларация, че не притежава друг жилищен имот. От показанията на св. Марийка Николова, се
установява, че ищцата заедно със семейството си е живяла в процесния имот след
смъртта на наследодателя. Ответницата,
въпреки дадената й възможност не е представила доказателства, удостоверяващи,
че не притежава друг жилищен имот. От
представената справка от Агенция по вписвания, се установява, че ответницата е
притежавала и други жилищни имоти.
Предвид това, съдът
намира, че съделителят Н.П.Д., която е
заявила претенция за възлагане на допуснатия до делба имот – неподеляемо жилище
на основание чл.349,ал.2 ГПК е доказала подлежащите на доказване от нея
предпоставки за уважаване на възлагателната й претенция.
Възлагателната
претенция на ответницата се явява неоснователна, тъй като същата не доказа
предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК, а именно да е живяла в жилището при
откриване на наследството и да не притежава друго жилище.
Видно от
заключението на съдебно – техническата експертиза, пазарната стойност на имота
е 43 500.00 лева. Следователно, за уравнение на дяловете на другия съделител, Н.П.Д. следва да бъде
осъдена да заплати сума, съответстваща на ½ ид.ч., т. е на Ц.П.Д. следва да заплати сумата от 21750.00 лева,
ведно със законна лихва в срок от 6 месеца, считано от влизане в сила на
решението. Вещноправният ефект на възлагателното решение се проявява след
плащане на сумите за уравняване в указания от законодателя срок. В случай, че
задължението за заплащане на паричното уравнение не бъде изпълнено в този срок,
възлагателното решение се обезсилва по право и делбата се извършва отново по
реда и условията на чл. 346, ал. 6 от ГПК.
По
исканията по сметки на ищцата.
Ответницата Ц.П.Д.
е предявила претенция по чл. 346 от ГПК против ищцата Н.П.Д. за сумата 5800.00 лв.,
равняваща се на половината на пазарния наем за периода от 17.06.2015г. до
17.06.2020г. за лишаване от ползване на допуснатия до делба имот.
Съдът квалифицира тази
претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съгласно чл. 31,
ал. 1 ЗС, всеки от съсобствениците може да си служи изцяло с общата вещ по
предназначението ѝ и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само
от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени от деня на писменото поискване -, ал. 2 на същия член.
Фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС включва следните
кумулативни предпоставки: 1) съсобственост върху вещта; 2) лично ползване на
вещта от единия съсобственик; 3) писмена покана за заплащане на обезщетение от
неползващия вещта съсобственик. Съгласно Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г.
по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, "лично ползване" по смисъла на
чл. 31 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове.
В разглеждания
случай по делото е доказано, че по отношение на процесния недвижим е налице
съсобственост, като правата на страните са по ½ ид.ч. за всяка от тях.
Безспорно е, че
през исковия период съсобствеността по отношение на процесния имот не е била
прекратена.
Съгласно нормата на
чл. 31, ал. 2 ЗС, за да се породи претендираното право следва да е отправено
писмено искане до другия съсобственик. Касае се за формално адресно
волеизявление. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването
от съсобственика. То следва да е извършено в писмена форма за действителност и
да е достигнало до знанието на другата страна. Писменото поискване по чл. 31,
ал. 2 ЗС е равнозначно на покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава, от който и момент той дължи обезщетение /Решение
№ 51 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4829/2014 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Златка Русева/.
В конкретния случай
ответницата е отправила писмена покана до ищцата за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на делбения имот с отговора на исковата молба на 17.06.2020г. , който
е връчен на 20.07.2020г. От този момент
същата би могла да претендира обезщетение за лишаване от ползване на имота.
Претенцията й обаче е за минал период преди 17.06.2020г., към който момент
липсват доказателства да е отправяна покана от ответницата до ищцата. Поради
това, съдът приема, че липсва надлежна писмена покана до ответницата за
претендирания период от 17.06.2015г. до 17.06.2020г. Независимо от това, следва
да се отбележи че в делото не се събраха категорични доказателства, от които да
се направи безспорния извод, че ответницата е лишена от ползването на имота, ограничаван
е достъпът ѝ до него, както и времевия период, в който това е станало.
Поради това, претенциите ѝ по сметки ще следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По разноските:
В практиката на ВКС
последователно се приема, че по смисъла на чл. 355 ГПК съделителите заплащат разноски съобразно
дяловете си при приключване на делбеното производство, но се имат предвид онези
разноски по призоваване на свидетели, вещи лица (вкл. възнаграждение за
последните), извършване на оглед и други съдопроизводствени действия, които са
направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост.
При липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за
способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените
разноски за процесуално представителство от адвокат.
При наличие на спор
по правата на съделителите, както и по присъединените искове във втората фаза
на производството и при обжалване на постановеното от съда решение,
приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК.
В случая, ответницата
претендира разноски по производството, но тъй като претенцията по сметки е
отхвърлена, на същата не се дължат такива. С оглед изхода й, съделителят Ц.П.Д. ще следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по
сметка на съда в размер на 232.00 лева.
На основание чл. 355 от ГПК,
страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса върху стойността на
дела си в размер на 4%.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Н.П.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** следният недвижим имот: жилище - апартамент с идентификатор
10971.501.302.2.1 по КККР на гр. Видин с
административен адрес: гр. Видин, ул. Райна Княгиня бл. 6, вх. Б, ет. 1, ап.
1, със застроена площ от 69.43 кв.м.,
прилежащи части: избено помещение № 7, таванско помещение № 2, заедно с
2.30%ид.ч. от общите части и 1.22% ид.ч. от правото на строеж, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 10971.501.302.2.2., под обекта – няма, над обекта:
10971.501.302.2.3. с пазарна стойност 43500.00 лева.
ОСЪЖДА Н.П.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** за уравнение на дяловете да заплати на Ц.П.Д.
с ЕГН ********** *** сумата от 21750.00
лева/ двадесет и една хиляди седемстотин и петдесет / лева, ведно със
законната лихва в 6 /шест/- месечен срок, считано от влизане на съдебното
решение в сила.
При
неизпълнение на паричното задължение в указания срок, възлагателното решение се
обезсилва по право.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Ц.П.Д.
с ЕГН ********** *** против Н.П.Д. с ЕГН ********** с адрес: ***
иск по сметки за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на имота за сумата от 5800.00 лева, равняваща се на половината на пазарния наем за
периода от 17.06.2015г. до 17.06.2020г., ведно със законната лихва, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н.П.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати по сметка на РС – Видин държавна такса
върху стойността на дела си в размер на 870.00
лева.
ОСЪЖДА Ц.П.Д. с ЕГН **********
*** да заплати по сметка на РС – Видин държавна такса върху стойността на дела си в
размер на 870.00 лева.
ОСЪЖДА Ц.П.Д. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС –
Видин държавна такса върху претенцията за обезщетение за лишаване от ползване
на имота в размер на 232.00 лева.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: