№ 430
гр. Варна , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20203100503131 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 08.09.2020г. от И.И. А., ЕГН
**********, адрес: *****, чрез адв. Г.С. Ж., АК Варна срещу решение
№3823/10.08.2020г. по гр.д. №369/2020г. на ВРС, с коeто е отхвърлен иска на
жалбоподателя срещу „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България" 81B, aп.3,
представлявано от П.Р. и Д.М., за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от 5341.98 лв.
по изп. дело 510/2019 год. по описа на ЧСИ Ст. Д., peг. № 718 в КЧСИ, район
на действие - Варна, с произтичащите от това последици, образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 08.01.2010 год. от PC Варна, на
основание влязла в сила ЗИ по ч. гр. д. № 12228/2009 год., по описа на ВРС,
30 състав, поради изтекла погасителна давност, на основание чл.439,ал.1 от
ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
1
незаконосъобразно. Сочи се като неправилен извода на първоинстанционния
съд, че не е изтекъл петгодишният давностен срок, като се твърди, че към
момента на постановяване на ТР №2/26.06.2015г. образуваното срещу
жалбоподателката изп.дело №1574/2012г. вече е било перемирано на
12.07.2015г., поради което намира приложение т.10 от ТР №2/26.06.2015г.
В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен отговор от
въззиваемата страна „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с
пр.основание чл.124, вр.чл.439 ГПК от И.И. А., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна срещу „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, седалище гр.
София за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата
не дължи на ответното дружество сумата от 5341.98 лв. по изп. дело 510/2019
год. по описа на ЧСИ Ст. Д., peг. № 718 в КЧСИ, район на действие - Варна.
Твърди се в исковата молба, че с изпълнителен лист, издаден на
08.01.2010 год. по ч. гр. д. № 12228/2009 год., по описа на ВРС, 30 състав
ищцата е осъдена да заплати в полза на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД, ЕИК
*********, сума в размер на 2361.15 лв., представляваща сбор от главница по
договор за кредитна карта, договорна лихва, неустойка, ведно със законната
лихва върху главницата и разноските, сторени в производството. След
издаване на изпълнителния лист кредиторът „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД,
/"Транзакт Юръп" ЕАД/ прехвърлил вземането си срещу ищцата на ответника
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД. Въз основа на изп. лист през 2012 год. било
образувано изпълнително дело № 1574/2012 год. по описа на ЧСИ С. Д., per.
№ 718 в КЧСИ, с район на действие – Варна, което било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК през 2018 г.
Твърди се, че на 19.09.2019г. на ищцата било връчено съобщение за
образуване на изп. дело № 510/2019г., по описа на ЧСИ СТ. Д., peг.№ 718, с
взискател „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, като изпълнителното основание е
същият изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №12228/2009г. по описа на
ВРС, 30 състав, а претенцията е в размер на 5 341.98 лв., от които главница в
2
размер на 2109.55 лв., законна лихва за периода 16.11.2009 - 09.09.2019 год. в
размер на 2115.12 лв., 251.60 лв. неолихвяеми вземания, 125 лв. присъдени
разноски, 228.90 лв. разноски по изпълнителното дело, 511.81 лв. такси ЧСИ.
Твърди се, че последното годно изпълнително действие е извършено
на 12.07.2013г. - запор на трудово възнаграждение, поради което вземането
по изпълнителния лист е погасено по давност за главницата и за разноските с
изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 12.07.2013 год., т. е. на
12.07.2018 год., а за лихвите с изтичане на тригодишен давностен срок, т. е.
на 12.07.2016 год. Сочи се, че изпълнително дело №510/2019 год. е
образувано през месец август 2019г., т.е. повече от една година след
изтичането на петгодишния давностен срок.
В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен отговор от
въззиваемата страна „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Относно претенцията за установяване недължимост на сумата от
228,90 лева разноски по изп.дело и 511,81 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ съдът
констатира недопустимост. Разноските в изпълнението не са и не биха могли
да бъдат вземания, обективирани в изпълнителното основание, респ. по
отношение на тях не може да се търси установяване дължимостта им по исков
ред. Изводът за недопустимост се обосновава с предпоставките за оспорване
на вземането по исков ред при наличието на образувано изпълнително
3
производство, въз основа на издадено изпълнително основание, предвидени в
чл. 439 от ГПК, като се има предвид също, че относно разноските по
изпълнението, дължими към лице, различно от кредитора по изпълнителното
основание, за длъжника е налице друг ред за защита на основание чл. 435, ал.
2, т. 7 от ГПК. С оглед на изложеното предявеният иск в частта относно
сумите за разноски по изп.дело и такси като недопустим подлежи на
прекратяване, поради което постановеното решение в тази част следва да бъде
обезсилено.
Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването
на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира
по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава
възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение
или да е предмет на издаден изп.лист. В последния случай длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение, като се позовава на факти /погасяване по давност, плащане,
прихващане и др./, настъпили след издаването му.
Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали
след издаване на процесния изп.лист, което обуславя допустимостта на иска
съобразно предвидените в чл.439 от ГПК условия. Правният интерес от
предявяване на иска се обосновава с твърденията за изтекла погасителна
давност, с оглед на което евентуално настъпилата перемпция е относима
единствено при преценка валидността на последващите изпълнителни
действия. По изложените съображения предявеният отрицателен
установителен иск следва да се приеме за процесуално допустим, поради
което съдът дължи произнасяне по същество на спора.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят в
продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни
действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване.
Съобразно задължителното разрешение на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно
4
значение. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие.
В настоящия случай ищецът се позовава на изтекъл 2-годишен
период след последното годно изп.действие – запор на трудово
възнаграждение на 12.07.2013г., като се твърди, че през този период не са
извършени валидни изп. действия, поради което е настъпила перемпция.
Доколкото настъпването на предвидените в чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК
последици се предпоставя от липса на инициирани от взискателя
изпълнителни действия през изтеклия 2-годишен период от време, другите
извършени от съдия-изпълнителя действия като изпращане на съобщения и
представяне на делото за послужване са без правно значение. При наличието
на посочените условия следва да се приеме за осъществен фактическия
състав на предвиденото в чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК прекратяване на
изпълнителното производство. Последиците от перемирането на
изпълнителното производство при продължило повече от две години
бездействие на взискателя са от процесуален характер - те водят до неговото
прекратяване, но предявеният за изпълнение изпълнителен лист не губи
характера си на изпълнително основание. Съгласно задължителното
тълкуване, дадено в т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
В изпълнителното производство давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Съгласно тълкувателното решение не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
5
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
От представените по делото за послужване изпълнителни дела
№1574/2012г. и №510/2019г. по описа на ЧСИ Ст.Д. се установява следната
последователност:
- На 20.08.2010г. е подадена молба от „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД за
образувано на изпълнително дело срещу ищцата И.А., въз основа на издаден
изпълнителен лист по ч.гр.дело №12228/2009г. от Районен съд – Варна.
- На 12.07.2013г. е изпратено запорно съобщение до „БИБ – 23“
ЕООД, гр.Бургас.
- На 21.07.2015г. „АПС Бета България“ ЕООД е поискало от ЧСИ
да бъде конституирано като взискател в производството, поради сключен
договор за цесия с „Транзакт Юръп“ ЕАД /предишно наименование „Ти Би
Ай Кредит“ ЕАД/.
- На 04.04.2018г. е изпратено запорно съобщение до „Инвестбанк“
АД, гр.София.
- На 17.05.2018г. е отправено уведомление от ЧСИ Ст.Д. до И.А.,
че изп.дело е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
- На 20.08.2019г. е подадена молба от „АПС Бета България“ ЕООД
за образуване на изп.дело, както и за налагане на обезпечителна мярка запор.
Като се има предвид, че съобразно разрешенията по ТР №
2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК действията по образуване
на изп.дело, налагане на възбрана или запор, постъпване на парични суми,
конституиране на нов взискател прекъсват изп.производство, и с оглед датите
на описаните действия по изп.дело се установява, че двугодишен период, в
който не са извършени изп.действия, е изтекъл от 12.07.2013г. до
21.07.2015г., както и от 21.07.2015г. до 04.04.2018г. Настъпилата перемпция
е констатирана от ЧСИ на 17.05.2018г. и на същата дата са изпратени
6
уведомления.
Доколкото в случая изп.дело е образувано преди приемане на
цитираното тълк.решение, но релевантният за настъпване на перемпцията
период, на който се позовава ищцата, изтича след датата на обявяване на
решението, следва да се приеме за приложимо разрешението по т.10 от
цитираното тълк.решение, съгласно което нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
В случая първият изтекъл двугодишен период е от 12.07.2013г. до
21.07.2015г. и с изтичането му е настъпила перемпция на изп.дело,
независимо, че ЧСИ е констатирал прекратяването в по-късен момент.
Последното валидно извършено изп.действие преди изтичане на двугодишния
период е налагане на запор на 12.07.2013г. и от тази дата започва да тече нов
давностен срок, като следващите извършени действия в рамките на това
изп.производство се считат неизвършени. Приложимият давностен срок
спрямо цялото вземане е петгодишен предвид издадената и стабилизирана
заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден процесния изп.лист.
Следващото действие, годно да прекъсне давността, е подаване на
молба от новия кредитор за образуване на ново изп.производство на
20.08.2019г. През този период – от 12.07.2013г. до 20.08.2019г. е изтекъл
петгодишният давностен срок и вземанията по изп.лист от 08.01.2010г. са
погасени по давност, изтекла през периода от 12.07.2013г. до 12.07.2018г. Въз
основа на този извод предявеният иск се явява основателен.
По изложените съображения за погасени по давност предвид на
акцесорния им характер следва да се приемат и произтичащите от изп.лист
вземания за сумата от 2115,12 лева обезщетение за забава от 16.11.2009г. до
09.09.2019г., както и сумата от 251,81 лв. неустойка и 125 лв. присъдени с
изп.лист разноски.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции
решението на ВРС като неправилно следва да бъде отменено частично и
вместо него постановено друго, с което предявеният отрицателен
установителен иск да бъде уважен.
7
При този изход от спора следва да бъдат преразгледани и
разноските. В полза на проц.представител на ищеца въз основа на
представените списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и
съдействие с отразяване за извършено заплащане в брой следва да бъде
присъдена сумата 1163,67 лв., включваща 213,67 лв. заплатена държавна
такса и 950 лв. адв.възнаграждение. С оглед изхода от спора пред въззивния
съд, разноски за въззивното производство се следват само на въззивника в
общ размер 906,84 лв. съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и
писмени доказателства за заплащане.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3823/10.08.2020г. по гр.д. №369/2020г. на
ВРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на И.И. А., ЕГН **********, с
адрес гр.Варна, срещу „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България" 81B, aп.3,
представлявано от П.Р. и Д.М., за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми:
главница в размер на 2109,55 лв. по договор за кредитна карта №**********
от 01.03.2007г., 2115,12 лева обезщетение за забава от 16.11.2009г. до
09.09.2019г., 251,81 лв. неустойка и 125 лв. присъдени с изп.лист разноски по
изп. дело №510/2019 год. по описа на ЧСИ Ст. Д., peг. № 718 в КЧСИ, район
на действие - Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
08.01.2010 год. от PC Варна, на основание влязла в сила ЗИ по ч. гр. д. №
12228/2009 год., по описа на ВРС, 30 състав, поради изтекла погасителна
давност, на основание чл.439, ал.1 от ГПК, както и в частта за разноските и
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.439 вр.
чл.124 от ГПК, предявен от И.И. А., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, срещу
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България" 81B, aп.3, представлявано от П.Р. и
Д.М., че ищцата не дължи на ответника следните суми по изп. дело
№510/2019 год. по описа на ЧСИ Ст. Д., peг. № 718 в КЧСИ, район на
8
действие - Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
08.01.2010 год. от PC Варна по ч.гр.д. № 12228/2009г. на ВРС, 30 състав:
главница в размер на 2109,55 лв. по договор за кредитна карта №**********
от 01.03.2007г., 2115,12 лева обезщетение за забава от 16.11.2009г. до
09.09.2019г., 251,81 лв. неустойка и 125 лв. присъдени с изп.лист разноски,
поради изтекла погасителна давност.
ОБЕЗСИЛВА решение №3823/10.08.2020г. по гр.д. №369/2020г. на
ВРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на И.И. А., ЕГН **********, с
адрес гр.Варна, срещу „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България" 81B, aп.3,
представлявано от П.Р. и Д.М., за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: 228,90
лева разноски и 511,81 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ по изп.дело №510/2019г.
по описа на ЧСИ Ст. Д., peг. № 718 в КЧСИ, район на действие - Варна
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България" 81B, aп.3,
представлявано от П.Р. и Д.М. ДА ЗАПЛАТИ на И.И. А., ЕГН **********, с
адрес гр.Варна сумата 1163,67 лв., представляваща разноски пред първата
инстанция, както и сумата 906,84 лв. разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9