Решение по дело №1956/2010 на Софийски градски съд

Номер на акта: 401
Дата: 25 февруари 2013 г. (в сила от 15 март 2013 г.)
Съдия: Николай Марков Марков
Дело: 20101100901956
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 август 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 25.02.2013 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

 

при участието на секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията т.д.№1956 по описа на Софийски градски съд за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.422, вр. чл.415 от ГПК.

Правото произтича от обстоятелствата, че с оглед твърденията на ищеца „И.А.” ЕАД: 1. На 12.06.2009 г., „С.К. 2” ООД издало запис на заповед в полза на ищеца, за сумата от 19 826.96 евро, с падеж на определен ден – 30.12.2009 г., като задължението по записа било авалирано от ответника Г.С.Ш.. 2. Поради неизпълнение на задълженията на издателя и авалиста на падежа, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, като такава и изпълнителен лист, били издадени по гр.д.№21540/10 г. на СРС, с която било разпоредено издателят и ответника да заплатят солидарно на ищеца сумата по записа на заповед. 4. Предвид постъпило по гр.д.№21540/10 г. на СРС, възражение от ответника, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че дължи сумата по записа на заповед.

Ответникът оспорва иска, като посочва, че записът на заповед не му е бил предявен за плащане. 

Съдът като разгледа наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Установява се, че на 12.06.2009 г., „С.К. 2” ООД, представлявано от управителя на дружеството и ответник в производството - Г.С.Ш., е издало запис на заповед в полза на ищеца, за сумата от 19 826.96 евро, с падеж на определен ден – 30.12.2009 г., като задължението по записа е било авалирано от ответника Г.С.Ш.. Установява се, че визираният запис на заповед е предявен за плащане на дружеството на 30.12.2009 г., което предявяване е удостоверено с подписа на ответника като управител. Видно е, че на 11.05.2010 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, като на 14.05.2010 г. е била издадена заповед за незабавно изпълнение по гр.д.№21540/10 г. на СРС, 24 с-в, с която било разпоредено издателят и ответника да заплатят солидарно на ищеца сумата по записа на заповед. 

В случая се установява, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на ищеца. От друга страна се установи, че плащането по записа на заповед е обезпечено чрез поръчителство - авал, едностранна сделка, по силата на която, ответникът е поел задължение да изпълни менителничния дълг на „С.К. 2” ООД. Т.е. налице е самостоятелно задължение, което е възникнало по силата на едностранно изявление и е независимо от задължението, което обезпечава, а поръчителят отговаря, както отговаря и лицето, за което е поръчителствал – чл.485 от ТЗ, но не може да противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които издателят би могъл да направи.

В този смисъл съдът намира, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 19 826.96 евро по процесния запис на заповед, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по гр.д.№21540/10 г. на СРС, 24 с-в, като съдът не споделя наведените от ответника доводи. И това е така, тъй като както бе посочено, записът на заповед е с падеж на определен ден, поради и което непредявяването за плащане в срок, би довело до загубване на правата по него, но само по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти, но не и по отношение на издателя на записа на заповед и неговия авалист /още повече, че в случая записът на заповед е бил предявен за плащане на издателя/.

Предвид изложеното искът се явява основателен и следва да бъдат уважен изцяло, като ответникът следва да заплати на ищеца направени разноски в размер на 2115.56 лв.

Мотивиран от горното съдът                    

           

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, че Г.С.Ш. ЕГН**********,*** дължи на „И.А.” ЕАД, ЕИК********, гр.С., бул.Ц.Ш. №***сумата от 19 826.96 евро, ведно със законната лихва от 11.05.2010 г. до окончателното изплащане, въз основа на запис на заповед от 12.06.2009 г., издаден от „С.К. 2” ООД и авалиран от Г.С.Ш., с падеж 30.12.2009 г., за която сума от е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, по гр.д.№21540/10 г. на СРС, 24 с-в.

ОСЪЖДА Г.С.Ш. ЕГН**********,*** да заплати на „И.А.” ЕАД, ЕИК********, гр.С., бул.Ц.Ш. №***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2115.56 лв., разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаването на препис от страните.

                                                                                         СЪДИЯ: