Решение по дело №1079/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2094
Дата: 19 май 2014 г.
Съдия: Мария Шейтанова
Дело: 20131200501079
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение № 398

Номер

398

Година

6.7.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.06

Година

2012

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Елза Йовкова

дело

номер

20124100500737

по описа за

2012

година

3

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.278 от ГПК във вр. с чл.538, ал.2 от ГПК.

С Определение №1327 от 21.05.2012 година, постановено по ГР.Д.№2257 по описа за 2012 година на Великотърновски районен съд, е отхвърлена молбата, подадена на основание чл.165, ал.4 от СК във вр. с чл.130, ал.3 от СК, с която е направено искане да бъде дадено разрешение да се продаде имущество, собственост на поставено под пълно запрещение пълнолетно лице.

Постъпила е частна жалба от молителката. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде уважено искането й. Излага доводи и съображения.

Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба, доводите и съображенията, изложени в нея, и като разгледа и прецени приложените по делото доказателства, намира частната жалба за процесуално допустима и неоснователна.

По процесуалната допустимост на частната жалба.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и във визирания в чл.275, ал.1 от ГПК срок.

По основателността на частната жалба.

Преценявайки обжалваното определение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, въззивният съд счита определението за валидно и допустимо.

Относно валидността на определението.

Определението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта на определението. Определението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на искане по реда на чл.165, ал.4 от СК във вр. с чл.130, ал.3 от СК и същото е надлежно упражнено.

Преценявайки обжалваното определение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, въззивният съд счита определението за правилно-законосъобразно. Постановено е при липсата на предпоставките, визирани с разпоредбата на чл.130, ал.3 от СК, за да бъде дадено разрешение за „продажба” на притежаваните от поставено под пълно запрещение пълнолетно лице идеални части от недвижим имот. Съображенията за този извод са следните:

Няма нормативно определени критерии кога разпореждането с имущество на поставено под пълно запрещение пълнолетно лице „няма да противоречи на неговите интереси” по смисъла на чл.130, ал.3 от СК.

В теорията и практиката се приема, че разпореждането с имущество на ненавършило пълнолетие лице и на поставено под пълно запрещение пълнолетно лице може да се разреши само при „нужда или очевидна полза”. Тези критерии са общи. Поради което всеки решаващ съд е овластен с оглед „конкретиката на случая” - установените факти, да прецени дали от тях може да направи извод за наличие на една от посочените предпоставки. В този смисъл д-р Л. Ненова.

Съдът счита, че в настоящия казус не е доказано, че са налице обстоятелства, които да обосноват извод за „нужда или очевидна полза” за поставено под пълно запрещение пълнолетно лице.

Освен изложените по-горе обобщени изводи съдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК във вр. с чл.278, ал.4 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито фактически и правни констатации приема за свои. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи крайния му извод, а именно: По делото няма данни за продажната цена на недвижимия имот.

По изложените съображения обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно-законосъобразно. Частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.274, ал.3, т.2 от ГПК при наличие на предпоставките, визирани в чл.280, ал.1 от ГПК настоящото определение подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното и по реда на чл.278 от ГПК във вр. с чл.538, ал.2 от ГПК Великотърновският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1327 от 21.05.2012 година, постановено по ГР.Д.№2257 по описа за 2012 година на Великотърновски районен съд, е отхвърлена молбата, подадена на основание чл.165, ал.4 от СК във вр. с чл.130, ал.3 от СК, с която е направено искане да бъде дадено разрешение да се продаде имущество, собственост на поставено под пълно запрещение пълнолетно лице.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с чатна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едноседмичен срок от съобщаването му на страната при наличие на предпоставките, визирани в чл.280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1._______________

2._______________

Определение

2

0B3EDA08798D2B9CC2257A3300755F59