НОХД № 987/13 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подcъдимия Н.Г.Т. *** за
престъпление по чл.343Б ал.1 от НК за това, че на 04.04.2013 г. в гр. Пазарджик, *****” е управлявал МПС - лек автомобил „Ланчия Делта” с ДК № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 2,00 на хиляда, установено по надлежния ред - проба с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510" с № ARDM-0191.
Производството пред първата инстанция е проведено по
реда на Глава ХХVІІ от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със защитник. Декларира, че се
признава за виновен, признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и отказва да се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и пледира за
осъдителна присъда с налагане на ефективно наказание лишаване от свобода.
Районният
съд, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на
разпоредбите на чл.301 от НПК,
прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото
удостоверение от „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, изх.№ 4694/04.04.2013г. подсъдимият
Н.Т. не притежава свидетелство за управление на МПС, с оглед на което е
неправоспособен водач по смисъла на ЗДП. През 2008 и 2009г. е бил наказан за
нарушение по ЗДП по смисъла на чл.177 ал.1, т.2 от ЗДП, а именно за управление
на МПС без притежание на СУМПС.
На 04.04.2013 г. св. Б.М. и
колегата му e. T. - полицейски служители при РУП-гр.Пазарджик, изпълнявали служебните си
задължения в състава на автопатрул. Около 01.20 часа те се намирали на ****,
където спрели за рутинна проверка лек автомобил „Ланчия Делта" с ДК № ****. Установили,
че автомобилът се управлява от подс.Николаи Т., който бил във видимо нетрезво състояние. По този повод те повикали за съдействие бил повикан св.И.В., който
изпробвал подс.Т. за наличие на алкохол с алкотест „Дрегер
7510" с № ARDM-0191. Уредът отчел
2,00 промила алкохол в издишания от подсъдимия въздух. По време на проверката подс.Т.
се държал грубо и арогантно с полицейските служители.
Против подс. Т. бил
съставен АУАН № 755
от 04.04.2013г., който той отказал да подпише. На същият бил издаден и талон
за медицинско изследване № 0423784, но същият
отказал да го
приеме. От полицейските служители бил съпроводен до ЦСМП-пазарджик, където
обаче отказал да даде кръвна
проба за химически
анализ.
По повод на всичко
това било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от приложения на л.9 от делото протокол, приет като писмено
доказателство, техническото средство алкотест „Дрегер 7510" с № ARDM-0191 е
преминало проверка на 15.01.2013 г. и съответства на изискванията за
анализатори за алкохол в дъха към инкриминираната дата.
Видно
от приложеното свидетелство за съдимост на подсъдимият, същият е осъждан общо 8 пъти в периода 2007 год. – 2011
година, основно за тежки умишлени престъпления против собствеността и личностт,
като е изтърпявал ефективно наложени му наказания ЛС и последно е изтърпял
наказание от 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, като е бил освободен от
затвора на 04.07.2012 година.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнаието на подсъдимия и събраните в
досъдебната фаза на процеса доказателства, които подкрепят самопризнанието –
показанията на свидетелите М. и В., а също и писмените доказателства приложени в делото.
С оглед възприетата фактическа обстановка и
след анализ на доказателствата съдът
прие, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на
престъплението по чл.343 Б ал.1 от НК, като на 04.04.2013 г. в ****” е управлявал МПС - лек автомобил „Ланчия Делта” с ДК № ****, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,00 на хиляда,
установено по надлежния ред - проба с техническо
средство Алкотест „Дрегер 7510" с № ARDM-0191.
Подсъдимият е имал
представи за всички обективни елементи на състава, като е предвиждал и е
допускал настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Действал
е при евентуален умисъл, тъй като е съзнавал,
че е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта му би могла да
надхвърля, максимално допустимата по закон и няма право да управлява МПС, но
преследвайки пряката си цел - да се придвижи с автомобила от едно място до
друго се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици.
В нарушение на чл.5
ал.2, т.3 от ЗДП подсъдимият е управлявал автомобила, след като е употребил
алкохол, като с оглед концентрацията на алкохол в кръвта му – 2.00 промила, нарушението
му по ЗДП съставлява престъпление по чл.343Б ал.1 от НК.
Употребата на
алкохол е установена в съответствие с изискванията на Наредба №30 за реда за
установяване употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество от водачи
на МПС.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за престъплението по
чл.343б ал.1 от НК, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на
чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на
деянието е висока с
оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред в страната. Включено е в раздел втори на глава единадесета на НК “Престъпления по
транспорта и съобщенията”.С него се засягат важни обществени и лични интереси.
От друга страна
съдът прецени обществената опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние,
която е също висока, предвид обстоятелството, че подсъдимият е неправоспособен
водач на МПС и е управлявал автомобила в областния град.
Преценявайки
личността на подсъдимият съдът отчете, че същият е с изключително висока степен
на обществена опасност, т.к. е осъждан
многократно и изключително негативно охарактеризиран по местоживеене.
Причината за
извършване на престъплението следва да се търси в личността на подсъдимият, в
ниското му правосъзнание и култура, в изграденото у него и демонстрирано
чувство за безнаказаност.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени
обремененото съдебно минало, негативните характеристични данни, фактът, че
подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, наличието на други нарушения по ЗДП
за последните пет години, високата
концентрация на алкохол, надхвърляща четирикратно допустимата
концентрация по ЗДП от 0.5 промила, а също и грубото му и арогантно отношение
към полицейските служители по време на проверката. Смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства не се отчетоха. Самопризнанието не се отчете като смекчаващо
обстоятелство, т.к.
то бе формално и е предпоставка за развитието на производството по
диференцираната процедура на Глава 27 от НПК, а отделно от това с него по
никакъв начин не се допринася за разкриването на фактите от обективната
действителност, включени в предмета на доказване.
При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, при
спазване разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК, при което обсъждайки обстоятелствата по чл.54 и
сл. от НК, намери че на подс.Н.Т. следва
да бъде определено наказание в максимален размер от една година лишаване от свобода, с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
След като определи този размер на
наказанието лишаване от свобода съдът намали същото с една трета, т.е. с четири
месеца и осъди подс.Т. на осем месеца
лишаване от свобода.
С оглед разпоредбата на чл.61 т.2
във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, се определи първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор.
Неприложима е разпоредбата на
чл.66 от НК, т.к. преди настоящото деяние подсъдимият т. е осъждан на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер.
На основание чл.59 ал.1, т.1 от НК съдът приспадна времето, през което спрямо подсъдимия Н.Т. е
била взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 04.04.2013г.
до влизане присъдата в сила или изменение на мярката за неотклонение.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: