Решение по дело №490/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от А. Б. К., [ЕГН], с постоянен адрес общ.Калояново, [населено място], ул.*** №2, чрез адв.Г. К., срещу Решение № 125/26.01.2024 г., постановено по АНД № 5024/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-6207-000439/06.06.2023г., издадено от Началник Група в РУ-Труд при ОДМВР- Пловдив, с което на А. Б. К., [ЕГН] на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се в съдебно заседание от адв.Г. К., която излага аргументи за отмяна на решението на РС Пловдив и отмяна на НП, както и присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба - Началник Група в РУ-Труд при ОДМВР- Пловдив, редовно призован, не изпраща представител, не взема становище по подадената жалба.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за основателност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 30.05.2022 г. ,на жалбоподателят А. Б. К., [ЕГН], е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 047569,за това, че на 30.05.2022 г. около 16 часа и 40 минути, в [населено място] на [улица]срещу №16, управлява лек автомобил „Ауди А1", с номер на рама WAVZZZ8XXJB048479/01/, чужда собственост, с прекратена регистрация от 01.03.2022г. със ЗПАМ № 22-1030-000480 на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив и иззети рег. номера № ***. Автомобилът е с поставени регистрационни табели с № ***, които не са предназначени за автомобила.

Посочено е, че е нарушен чл. 140 ал.1 от ЗДвП. АУАН е подписан без възражения от водача. В обжалваното наказателно № 23-6207-000439 от 06.06.2023 г. на Началник Група в РУ-Труд при ОДМВР- Пловдив нарушението е описано по идентичен начин с описанието му в акта,посочена е нарушената норма на чл. 140, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, на водача А. Б. К., [ЕГН] са наложени адм. наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. В наказателното постановление е посочено Постановление за прекратяване на наказателно производство № 8791/2021 г. по описа на РП Пловдив. С Постановление от 26.04.2023г. на Районна прокуратура Пловдив на основание чл. 243,ал.1,т.1 ,във вр. с чл. 24,ат.1, т.1 пр.2 от НК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство вх.№ 8791/2021 г. по описа на РП Пловдив и ДП № 308/2021 година по описа на РУ-Труд при ОДМВР- Пловдив водено за извършено престъпление по чл. 345,ал.2 във вр. с ал.1 от НК. От мотивите на посоченото постановление е видно, че досъдебното производство е водено за това,че на 30.05.2022 г., А. Б. К., [ЕГН] е управлявала лек автомобил „Ауди А1", в [населено място] на [улица]срещу №16, като служители на РУ-Труд при ОДМВР- Пловдив са спрели водача за проверка и са констатирали,че МПС е с прекратена регистрация от 01.03.2022г. и е с поставени регистрационни табели, които не са предназначени за този автомобил. Прието е, че с деянието си водачът формално е осъществил състава на престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, но обществената опасност на деянието е ниска и за това не съставлява престъпление, а административно нарушение и за това следва да бъде ангажирана административно-наказателна отговорност. С писмо от 12.05.2023г. Районна прокуратура Пловдив е изпратила на Началника на РУ Труд при ОДМВР-Пловдив посоченото постановление, за налагане на административно наказание на Козарева, като същото е получено в РУ Труд на 16.05.2023 г.

В мотивите на решението съдът е приел, че жалбоподателят е управлявал с прекратена регистрация от 01.03.2022г. и е с поставени регистрационни табели, които не са предназначени за него, поради което правилно е посочено, че е нарушил правилата за движение по пътищата и по-конкретно чл. 140,ал.1 от ЗДвП и за това на основание чл.175,ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Прието е, че жалбоподателят е следвало да се убеди,че управляваното МПС отговаря на изискванията на ЗДВП, респективно на нормативните актове за неговото приложение, което той не е сторил в процесния случай, поради което е осъществил нарушението и от субективна страна. Сочи се, че поради това и не е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, тъй като дори жалбоподателката да не е знаела, че на автомобила са били поставени други регистрационни табели, не се изключва вината ѝ , тъй като в случая е налице форма на вина – небрежност, по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК вр. чл. 11 ЗАНН – тя е била длъжна, а при полагането на дължимата грижа е и могла да знае, че управляваният от нея автомобил е с прекратена регистрация.

Решението е правилно.

Настоящият касационен състав на Административен съд Плевен намира, че РС-Плевен е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора писмени и гласни доказателства. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.

Касационният състав намира за правилни и законосъобразни изводите в оспореното решението, че НП-то е издадено от компетентен орган, в срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание.

Видно от доказателствата по делото не са допуснати съществени нарушения при съставяне на акта за административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, които да доведат до отмяната му на самостоятелно основание. Правилни са изводите на районния съд при извършената от него служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и наказателно постановление, че са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за реквизити.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил от обективна и от субективна страна фактическия състав на нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което законосъобразно е бил привлечен към административно наказателна отговорност на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Правната квалификация за нарушенията е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Последното е доказано по безспорен и категоричен начин в развилото се административно и съдебно производство.

Обжалваното съдебно решение е подробно и мотивирано, съдържа доказателствен анализ и съображения за допустимост и достоверност на доказателствените източници, поставени в основата на фактическите изводи. Мотивирани са и правните изводи на съда и са изложени съображения във връзка с наложеното административно наказание. Парелелно с анализа на събраните по делото доказателства, съдът е разгледал всички възражения и доводи на защитата на жалбоподателя, които е отхвърлил като неоснователни, излагайки подробни съображения.

Следва да се има предвид, че при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление материалите се изпращат на съответния прокурор. В тази хипотеза административнонаказващият орган установява, че деянието е противоправно, извършителят е известен, а признаците на фактическия състав на конкретно административно нарушение са налице. Това деяние обаче е въздигнато в престъпление по смисъла на НК. Затова органът е длъжен да изпрати материалите в прокуратурата за преценка дали да се образува наказателно производство срещу виновното лице. От своя страна, прокурорът може да откаже да образува наказателно производство, да прекрати образуваното или да привлече извършителя като обвиняем. При отказ от образуване или при прекратяване на наказателното производство, прокурорът може да препрати (т.е. да върне) преписката на административнонаказващият орган за налагане на административно наказание. Последният от своя страна разполага с шестмесечен срок от получаването на преписката да издаде наказателно постановление, по аргумент от чл. 34, ал. 3 във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. В случая постановлението за прекратяване на наказателното производство е получено в РУ-Труд при ОДМВР Пловдив на 16.05.2023 г., а НП е издадено на 06.06.2023 г. т. е. в законовия срок. Не съставлява допуснато съществено процесуално нарушение обстоятелството, че е съставен АУАН преди датата на издаване на постановлението за прекратяване на наказателно производство /26.04.2023г./, предвид обстоятелството, че НП-то е издадено не въз основа на АУАН, а на постановление на прокурора по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Както правилно е посочил в мотивната част на решението си Районен съд-Пловдив процесното НП изрично съдържа вписване на обстоятелството, че се издава "на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН".

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив XXIII състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125/26.01.2024 г., постановено по АНД № 5024/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.