Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 4 05.01.2022 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти състав, в публично заседание на тринадесети декември, две хиляди двадесет и втора
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Димитров адм. дело
номер 1922 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.И.Ц.
с ЕГН ********** ***, срещу Заповед № 22-0769-001015 от 30.08.2022г. за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор Васил Скопчанов към ОД на МВР Бургас,
с-р Пътна Полиция - Бургас - временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
В сезиращата съда жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят оспорва вмененото му нарушение. Излагат се доводи,
че отнемането на свидетелството за
управление на МПС му създава затруднения във връзка с трудовата дейност. Иска
се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не се явява лично и не изпраща процесуален представител.
Ответникът – Васил
Скопчанов, полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция, не се
явява лично, не изпраща процесуален представител. Изпраща административната
преписка, като моли за отхвърляне на
жалбата.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
По делото е установено, че длъжностно лице от състава
на с-р Пътна полиция при ОД на МВР Бургас е съставило на
жалбоподателя АУАН, серия АД, № 467175/30.08.2022г. за това, че на 29.08.2022г.
около 23.35 часа в гр. Бургас по бул. „Стефан Стамболов“, срещу УМБАЛ, в посока
на движение към хотел „Космос“, управлявал МПС Фолксваген Голф с рег. № А 7302
МВ, собственост на Петър Николов Маринов, като бил тестван за употреба на
наркотични вещества и техни аналози с техническо средство дрегер друг тест 5000
с фабр. № ARLB - 0021,
който в проба №17 в 00.53 часа на 30.08.2022г., отчел наличие на амфетамин. На Ц.
бил издаден талон за изследване №136832, като по делото няма данни същият да е
бил изпълнен.
По делото е представено
копие на цитирания АУАН, талон и протокол за извършване на проверка за употреба
на наркотични или упойващи вещества (л. 9, л.11-12) и протокол за доброволно
предаване на касетата за драг тест 5000 с пробата на жалбоподателя (л.14). След
постановяване на оспорената заповед било изготвена Мотивирана резолюция № 22-0769-М000340 от
02.09.2022г. на Росица Паязова –
началник група в ОД на МВР – Бургас (л.10), с която на основание чл.54, ал.1,
т.9 от ЗАНН и чл.33, ал. 2 от ЗАНН, е прекратено административното производство
по АУАН № 467175/30.08.2022г., тъй като деянието съдържа признаците на
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и по него е образувано бързо производство.
Предвид установеното
нарушение била издадена процесната ЗППАМ № 22-0769-001015 от 30.08.2022г. за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП –
временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е връчена на
жалбоподателя Ц. на 25.10.2022г., за което е направено отбелязване на гърба на
същата (л.8 гръб). Недоволен от така постановената заповед, жалбоподателят
атакува същата с доводи за незаконосъобразност, като твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достига до следните правни изводи:
При проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият
съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и
в законоустановената форма,
при спазване на административно- производствените правила за
неговото издаване и в съответствие с материалноправните разпоредби. Този извод се налага по
следните съображения:
Предмет на делото е индивидуален административен акт –
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. Актът е
издаден от компетентен орган, съгласно Заповед №
251з-1821/26.04.2022г. на директора на ОД на МВР - Бургас (л.21) и Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи (л.22). По силата
на чл. 165, ал.1, т.1 от ЗДвП, определени
от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата
за движение от всички участници в движението и техническата изправност на
движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл.165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по
този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да
изземват и задържат документите по т.1, както и да отнемат табелите
с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.
Съгласно чл.170, ал.1 от ЗДвП, контролът
по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и
издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните
служби по тази глава. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, каквато се
установява да е настоящата хипотеза.
Сезираният съдебен състав намира, че оспореният
административен акт съдържа фактически и правни основания за издаването по
смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като са описани факти относно необходимостта
от постановяване на ПАМ, както и правното основание – чл.22 от ЗАНН. Видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа
фактически основания – точно посочен АУАН, на който се позовава
административният орган в оспорената заповед, дата и час на извършване на
нарушението, марка и регистрационен номер на автомобила, установен по
съответния за това ред, отразено съгласие за извършване на проверка с
техническо средство и връчен талон за изследване т.е., всички релевантни за
приложимата правна норма факти са надлежно посочени в заповедта. Те са и в
последствие надлежно доказани.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение съставляват едновременно и фактически обстоятелства
за издаване на оспорената заповед. Т.е., освен основание за реализиране на
административнонаказателна отговорност по ЗАНН, актът е доказателствено
средство, с което са констатирани обстоятелствата, послужили като основание за
налагане на принудителната административна мярка по реда на АПК.
Актът за установяване на административно нарушение е
част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ
и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 пр. 1 АПК - цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не означава,
че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена
възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е
самостоятелен административен акт, като жалбоподателят не се е възползвал от
процесуалните способи за оборване на изложените факти и обстоятелства, въпреки
изрично дадените му указания. Следва да бъде допълнено, че актосъставителят е
изпълнил всички свои служебни задължения, касаещи спорната ПАМ, като е
предоставил на жалбоподателя и талон за медицинско изследване (л.11). От
жалбоподателя не се оспорва, че талонът е получен от него, като не са
ангажирани други доказателства за установяване на факти и обстоятелства, годни
да оборят констатациите на длъжностните лица, към датата на постановяване на
заповедта. Ако жалбоподателят е считал, че показанията на дръг теста са неверни
е следвало да изпълни предоставения му талон за медицинско изследване и да даде кръв за химически анализ.
Законосъобразността на административния акт се
преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Те индивидуализират
предмета на делото и от посочените в оспорената заповед факти към момента на
постановяването произтича правото на органа да постанови административния акт.
Според теорията, при тази проверка за съществено може
да бъде прието нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите,
които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на заповедта.
Данните по делото отричат извод в тази насока, тъй като фактическите основания
за издаването на акта не са опровергани, нито данните от преписката поставят
под съмнение истинността на приетите за установени от органа факти, които
категорично сочат, че именно Ц. е управлявал моторно превозно средство, спрян е
за проверка, като се е съгласил да бъде изпробван за употреба на наркотици и
техни аналози с техническо средство, което е отчело положителен резултат –
амфетамини. На жалбоподателя е бил връчен талон за изследване, който същият не
е изпълнил. Възраженията на жалбоподателя, изложени в сезиращата съда жалба, че
същият не е употребявал наркотични вещества, настоящата съдебна инстанция
възприема като защитна теза, тъй като от
една страна видно от съдържанието на съставения при проверката АУАН, жалбоподателят
не е направил възражения в същия смисъл (а дори изрично е вписал в АУАН, че
няма възражения), а от друга, както вече бе посочено, ако е считал, че
показанията на дръг теста са неверни е следвало да изпълни предоставения му талон
за медицинско изследване и да даде кръв за химически анализ.
Що се отнася до правните основания за издаване на
заповедта, същите могат да бъдат изведени от съдържанието на обжалваната
заповед. Съгласно чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП - временно се отнема свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач: "който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи;“
Чл. 171, т. 1 б. “б“ от ЗДвП съдържа няколко хипотези,
които са предвидени алтернативно и самостоятелното осъществяването на която и
да е от тях, дава възможност на органа да упражни компетентност с цел
преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки,
административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание, т.е. той действа при условията на обвързана компетентност.
Пред съда остана необорена фактическата констатация на
управление на МПС след употреба на наркотични вещества.
Това поведение е фактическо основание за прилагане на
принудителната административна мярка /ПАМ/, тъй като деянието е нарушение от
обхвата на изрично посочените в ЗДвП, чл. 171, т.1 б.“б“ основания.
Задължението за обосноваване на административния акт
от фактическа страна е за органа - издател, който в конкретния случай не е
допуснал нарушение на административно производствените правила, тъй като към
момента на постановяване на спорния административен акт са били налице всички фактически
основания за постановяване на спорната заповед.
Принудителната административна мярка е с превантивен
характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни
нарушения.
В случая Съдът приема, че с налагането на процесната
ПАМ административният орган е осигурил както безопасността на движението за
другите участници в него, така е и преустановил административното нарушение.
В настоящата хипотеза жалбоподателят – адресат на
оспорения индивидуален административен акт е упражнил ефективно правото си на
защита подавайки жалба срещу него и имайки възможността да представи по
образуваното съдебно производство допълнителни доказателства и да изложи факти,
за да обори констатациите на органа. Това в настоящото производство не е
сторено. Талонът за изследване е официален диспозитивен документ, предоставящ
правото да бъде извършено медицинско изследване, чийто резултат би могъл да
обори резултатите от техническото средство и би освободил жалбоподателя от
административнонаказателна отговорност и би се явил основание за отмяна на ПАМ.
Като не е изпълнил медицинския талон и не е дал кръв, сам се е поставил в
ситуация, в която единственият релевантен резултат е този от техническото
средство дръг тест.
Оспорената заповед е фактически обоснована и не се
установяват неизяснени обстоятелства, които да подложат на съмнение
необходимостта от налагане на ограничението спрямо конкретния адресат. В хода
на делото не са представени доказателства, преодоляващи квалификацията -
нарушител относно жалбоподателя, към момента на постановяване на заповедта, Адресатът
на заповедта правилно е определен в лицето на установения като управляващ
провереното МПС С.Ц., който не представя доказателства, оборващи официалните
констативни документи, изготвени от длъжностните лица при проверката. Срокът на
действие на временната ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на
правната норма, като правилно е възпроизведен и в спорната заповед.
Не е обосновано твърдението, че временното отнемане на
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя създава значителни
затруднения на същия във връзка с трудовата му дейност. По делото не са
ангажирани доказателства в тази насока, още повече, че повод за това
неблагоприятно въздействие е противоправното поведение на извършителя, да
управлява МПС след употреба на наркотични вещества, което компетентните органи
са били задължени да санкционират със съответните наказания и принудителни
мерки.
За жалбоподателя стои налична възможността да заяви
връщане на СУМПС незабавно след изтичане на максимално допустимия срок на
принудителната административна мярка, респ. след решаване на въпроса за
отговорността, като самият орган е също задължен да следи това служебно.
Всичко изложено води съдебният състав до извода, че
оспорената заповед е материално законосъобразна, защото установените от органа
факти обосновават приложението на чл. 171, т.1 б.“б“ ЗДвП. При тези
обстоятелства следва да се приеме, че жалбата е неоснователна.
По делото не е отправено нарочно искане от ответната страна
за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство, поради което
съдебният състав не дължи произнасяне по такова.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.И.Ц. с ЕГН ********** ***, срещу Заповед № 22-0769-001015 от
30.08.2022г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1,
буква „б“ от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор Васил Скопчанов към ОД на
МВР Бургас, с-р Пътна Полиция – Бургас, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.172, ал.5 ЗДвП.
Административен съдия: