№ 3900
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100500254 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Ж. И. К. срещу решение № 17851/01.11.2023
г. по гр.д. № 45173/2021 г. по описа на СРС, 55 състав, с което са отхвърлени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от Ж. И. К. срещу
Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, както следва: конститутивен иск
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на
заповед № РД 12-396/17.06.2021 г. на работодателя, представляван от министъра на
културата; конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Национален филмов център“; осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал.
1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа
поради уволнението в размер на 15246 лв. за периода 17.06.2021 г. – 17.12.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2021 г., до
окончателното плащане; осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, вр. чл. 221, ал. 2 КТ за
заплащане на сумата 1443,75 лв. - удържано обезщетение от работодателя без правно
основание като последица от дисциплинарното уволнение, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2021 г., до окончателното плащане.
1
Жалбоподателят – Ж. И. К., твърди, че решението е неправилно. Сочи, че
уволнението , извършено със заповед № РД 12-396/17.06.2021 г., е
незаконосъобразно. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е
издадена в нарушение на процедурата за налагане на дисциплинарни наказания,
предвидена в КТ, в частност – нарушени са изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като
не са изискани надлежно писмени обяснения по твърдените дисциплинарни
нарушения, не е даден разумен срок за предоставяне на писмени обяснения от страна
на работника, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в
противоречие с чл. 195 КТ, тъй като не е мотивирана с посочване на конкретното
дисциплинарно нарушение, за което се налага наказанието, не са спазени изискванията
на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ за предварителна закрила, тъй като към момента на налагане
на дисциплинарното уволнение работникът е бил в отпуск по болест. Счита също така,
че по делото не се установява изобщо да е извършила твърдените дисциплинарни
нарушения, а също така наложеното дисциплинарно наказание се явява несъответно на
твърдяното нарушение на трудовите задължения. Ето защо и по изложените в жалбата
аргументи моли решението на СРС да бъде отменено и исковете да бъдат уважени.
Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – Изпълнителна агенция „Национален филмов център“,
оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството.
Третото лице помагач – Министерство на културата, оспорва жалбата и моли
решението да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищцата Ж. И. К. с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл.
225 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр.чл. 221, ал. 2 КТ.
Ищцата - Ж. И. К., твърди, че e била в трудово правоотношение с ответника -
Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, по силата на което е изпълнявала
длъжността – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов
център“, което е било прекратено със заповед № РД12-396/17.06.2021 г. на министъра
на културата на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради дисциплинарно уволнение.
Поддържа, че уволнението , извършено поради налагане на дисциплинарно
наказание, е незаконно, тъй като не са спазени формалните изисквания относно
изискване на обяснения по чл. 193 КТ, спазване на срока за налагане на дисциплинарно
наказание по чл. 194 КТ и мотивиране на заповедта, а по същество – тъй като не е
извършила вмененото нарушение на трудовата дисциплина. Счита също така, че не е
2
спазена предварителната закрила, предвидена в чл. 333 КТ, както и наложеното
дисциплинарно наказание е несъответно на твърдяното дисциплинарно нарушение.
Моли съда да отмени уволнението, да я възстанови на заеманата до уволнението
длъжност, да осъди ответника да заплати сумата от 15246 лв. – обезщетение за
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 17.06.2021 г. –
17.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
30.07.2021 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
сумата 1443,75 лв. - удържано обезщетение от работодателя на отпаднало основание
като последица от дисциплинарното уволнение, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 30.07.2021г., до окончателното плащане.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е частично неправилно.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на служителя, наложеното
наказание се явява съответно. Същевременно, законът поставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на
служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване на
разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице предпоставките за това.
Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.
При така разпределена доказателствена тежест въззивният съд намира иска за
основателен.
Съгласно споразумение № РД12-727/27.10.2017 г., сключено между
Министерство на културата и Ж. И. К., страните са постигнали съгласие ищцата да
изпълнява длъжността – изпълнителен директор на ИА „Национален филмов център“,
за срок до 27.10.2022 г. Трудовото правоотношение е възникнало след спечелен
конкурс от ищцата за посочената длъжност, за което по делото са представени
доказателства.
Дисциплинарната отговорност на ищцата е ангажирана със заповед № РД12-
396/17.06.2021 г. на министъра на културата, с която е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение”. В заповедта е посочено, че ищцата, в качеството на
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, за
периода от назначаването на длъжност до настоящия момент не е изпълнявала
основните си задачи, свързани с осигуряване на ефективно, целесъобразно и
законосъобразно изразходване на финансови средства и спазването на финансова
3
дисциплина, както и с привеждане на вътрешните актове и процедури на агенцията с
действащата нормативна уредба в страната, което води до риск при управлението на
публичните финанси и правилното им и законосъобразно изразходване. Посочено е, че
извършените нарушения са многобройни и системни, като неспазването на бюджетната
дисциплина поражда риск за бюджета на Изпълнителна агенция „Национален филмов
център“ и Министерство на културата, което е констатирано при извършен одит на
Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ – раздел V от одитен доклад.
Съгласно представения одитен доклад от м.05.2021 г., изготвен от Министерство
на културата, са дадени препоръки към изпълнителния директор на ИА „Национален
филмов център“ за подобряване на одитната дейност, вследствие констатирани
несъответствия, към които уволнителната заповед препраща, поради което същите
следва да се считат за констатираните дисциплинарни нарушения, основание за
наложеното наказание, а именно – липсата на утвърдени правила за текущ контрол
върху изпълнението на поети финансови ангажименти и сключени договори и за
последващи оценки на изпълнението в съответствие с нормативните изисквания и
структурата на ИА „Национален филмов център“; липсата на актуализиране на
вътрешните документи в ИА „Национален филмов център“, предвид изменения в ЗФИ,
методологията за вътрешен контрол на министъра на финансите и др., както и липсата
на актуализиране на заповедта за определяне на финансов контрольор и вътрешните
правила за осъществяване на предварителен контрол в ИА „Национален филмов
център“; липсата на систематизиране на вътрешните правила и процедури с включване
на ясни задължения и отговорности на изпълнителния директор и служителите по
отношение на вътрешния контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, преди налагане на дисциплинарното
наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му
обяснения. Целта на разпоредбата е да осигури протичане при условията на
обективност на дисциплинарното производство, което от своя страна е предпоставка за
вземане на решение от органа, осъществяващ дисциплинарната власт, дали да наложи
дисциплинарно наказание и ако да – какъв да бъде неговият вид. Ето защо,
изслушването на обясненията на работника предпоставя, на първо място, обясненията
да са изискани в рамките на дисциплинарното производство, да за изискани обяснения
за извършването на конкретизирани по всички обективни признаци (време, място на
извършване и т.н.) вменени нарушения, да е даден подходящ срок за депозиране на
обяснения, както и същите да са достигнали до знанието на работодателя.
Според настоящия съдебен състав, ответникът не е доказал спазването на
изискването на изискването по чл. 193 КТ. Действително, с писмо, изх. № 24-02-
19/08.06.2021 г., министърът на културата е отправил покана до ищцата К. да
представи писмени обяснения в срок до 17,30 часа на 10.06.2021 г. В поканата за
4
обяснения е посочено, че при извършен одит са установени съществени пропуски и
несъответствия в системите за вътрешен контрол на ИА „Национален филмов център“.
Липсва обаче изложение на факти и обстоятелства, свързани с конкретното
дисциплинарно нарушение, извършено от изпълнителния директор, а именно – какви
са конкретните действия, които е следвало да бъдат предприети, кога е извършено
нарушението и т.н. Същите не могат да бъдат изведени и от одитния доклад от
м.05.2021 г., изготвен от Министерство на културата, доколкото в посочения документ
не са изложени конкретни нарушения, извършени от изпълнителния директор на ИА
„Национален филмов център“, довели до неправомерното разходването на парични
средства, а са дадени единствено препоръки за изготвяне на вътрешни актове, чрез
които да се подобри текущия контрол при разходването на средства от държавния
бюджет.
Липсват данни за датата на връчване на поканата, с която са поискани писмени
обяснения от ищцата. В депозираните обяснения от ищцата е посочено, че поканата е
връчена на 09.06.2021 г., от което следва, че реално предоставеният срок за писмени
обяснения е от 09.06. до 10.09.2021 г., в който период ищцата е била в платен годишен
отпуск, разрешен от министъра на културата, видно от молбата за отпуск и
отбелязването върху същата, че същият е разрешен. Освен това, одитният доклад, към
който препраща както уволнителната заповед, така и искането за обяснения, е връчен
на ищцата на 10.06.2021 г., видно от представените доказателства. Следователно,
реално предоставеният срок за писмени обяснения е един ден (10.06.2021 г.), в който
ищцата е имала възможност да се запознае с одитния доклад и да отговори на
въпросите, посочени в искането за обяснения – девет на брой, касаещи цялостната
дейност на ИА „Национален филмов център“, свързана с въвеждане на правила и
процедури за разходване на средства. Няма как посоченият срок да бъде възприет за
разумен, предвид обема на одитния доклад, за който се твърди, че е основание за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на изпълнителния директор на ИА
„Национален филмов център“, както и поради факта, че исканите обяснения касаят
цялостната дейност на изпълнителния директор, свързана с правилата за разходване на
средства в агенцията, считано от встъпването му в длъжност – 27.10.2017 г.
Доколкото не се доказва ответникът да е поискал обяснения от работника, с
точно описание на твърдените дисциплинарни нарушения, както и предвид факта, че
предоставеният срок за обяснения не е подходящ с оглед твърдените нарушения,
наложеното наказание следва да бъде отменено без спорът да бъде разглеждан по
същество – чл. 193, ал. 2 ГПК.
За пълнота следва да се отбележи, че заповедта за уволнение е издадена и при
нарушение на изискването на чл. 195, ал. 1 КТ – вменените нарушения са описани
общо като нарушаване на изисквания във връзка с дейността и неизпълнение на
5
законовите разпоредби, без конкретизиране на същите. Заповедта се явява
немотивирана, доколкото не са посочени обективните признаци на извършените
нарушения (очевидно под формата на бездействие), което засяга както правото на
защита на уволнения, така и лишава съда от възможност за преценка
законосъобразността на уволнението.
По посочените причини, съдът не може да извърши преценка и за спазването на
преклузивния срок за налагане на дисциплинарно наказание. В уволнителната заповед
е посочено, че нарушенията са извършени за периода от назначаването на ищцата на
длъжността изпълнителен директор на ИА „Национален филмов център“, което е
станало на 27.10.2017 г., видно от споразумение № РД12-727/27.10.2017 г., сключено
между ищцата и министъра на културата. На основание чл. 194, ал. 1 КТ
дисциплинарното наказание следва да бъде наложено не по-късно от една година от
извършването на дисциплинарното нарушение. Следователно, за дисциплинарни
нарушения, извършени до 17.06.2020 г., не може да се ангажира дисциплинарната
отговорност на ищцата. В случая обаче, от уволнителната заповед не става ясно какви
конкретно са нарушенията на ищцата за периода от възникване на трудовото
правоотношение (назначаването на ищцата), съответно – кога е следвало да бъдат
приети вътрешните актове, свързани с осигуряване на ефективно, целесъобразно и
законосъобразно изразходване на финансови средства и спазването на финансова
дисциплина, кога е следвало да бъдат приведени вътрешните актове и процедури на
агенцията в съответствие с действащата нормативна уредба в страната. Доколкото
обаче в заповедта е посочено, че нарушенията са извършени от възникване на
трудовото правоотношение, то съдът намира, че срокът за налагане на дисциплинарно
наказание, предвиден в чл. 194, ал. 1 КТ, е изтекъл. Извършването на одит и
изготвянето на одитен доклад през м.05.2021 г. само по себе си не води до извод за
спазване на преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като в същия са дадени
единствено препоръки на изпълнителния директор на ИА „Национален филмов
център“, без обаче да са констатирани конкретни нарушения на трудовите задължения.
Не на последно място, въззивният съд намира, че е налице нарушение на чл. 333,
ал. 1, т. 4 КТ. Установява се от представения болничен лист, че в периода от 11.06.2021
г. до 18.06.2021 г. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност. Видно
от представената електронна кореспонденция, същата е уведомила на 15.06.2021 г., т.е.
преди да бъде издадена на 17.06.2021 г. уволнителната заповед, служители на
агенцията за това обстоятелство, като е посочила по какъв начин да бъде замествана,
като на 14.06.2021 г. ищцата е изпратила болничният лист на работодателя по пощата с
обратна разписка. Няма данни да е поискано предварителното съгласие от страна на
инспекцията по труда във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, от което следва, че и на това
основание уволнението е незаконосъобразно.
6
При посочените аргументи настоящият съдебен състав намира, че искът за
отмяна на процесното уволнение е основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението.
Необходимо е също трудовото правоотношение да не е имало срочен характер.
Видно от споразумение № РД-727/27.10.2017 г., трудовото правоотношение на
ищцата е било срочно за периода от 27.10.2017 г. до 27.10.2022 г. По аргумент от ТР №
2/2012 г. от 23.10.2012 г. по т.д. № 2/2012 г., ОСГК на ВКС, не може да се възстанови
на предишна работа работник или служител при дисциплинарно нарушение, ако
заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена, но междувременно е изтекъл
срокът на трудовия договор. Следователно, не са налице предпоставките за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, поради което
искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е неоснователен.
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в посочената част.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
За основателност на иска в тежест на ищцата е да докаже, че е останала без
работа за посочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с
уволнението, както и размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от
ищцата за последния пълен отработен месец.
На основание чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за
процесния период. Работодателят не е оспорил твърдението на ищеца за оставането му
без работа по трудово правоотношение, което се доказва и от представената в
първоинстанционното производство за констатация трудова книжка на работника, нито
са ангажирани доказателства за установяване на положителния факт – започване на
работа от ищеца по трудово правоотношение. Ето защо, в полза на ищеца е възникнало
вземане за обезщетение за периода от 17.06.2021 г. до 17.12.2021 г. Установява се, че
размерът на същото възлиза на сумата в размер на 15246 лв., предвид факта, че
размерът на трудовото възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец
е било 2541 лв., който факт е безспорен между страните и се установява от
представената по делото заповед № РД12-296/16.04.2021 г. на министъра на културата,
видно от която на ищцата е определено основно трудово възнаграждение в размер на
7
2541 лв.
Ето защо, решението следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ е отхвърлен, като посоченият иск бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
Не се спори по делото, че работодателят е получил сумата в размер на 1443,75
лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, дължимо от работника при
дисциплинарно уволнение. Предвид факта, че съдът достигна до извода, че
уволнението на ищцата е незаконосъобразно, то не е налице основание за
работодателя, въз основа на което да има право да задържи посочената сума, от което
следва, че искът по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Ето защо, решението следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл. чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е отхвърлен, като посоченият иск също така бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски по производството има само
ищецът. Действително, искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ подлежи на отхвърляне, но
посоченото не дава право на ответника на разноски, доколкото основанието за
отхвърляне на посочения иск е обстоятелството, че в хода на процеса е изтекъл срокът
на трудовия договор на ищцата.
Ето защо, в полза на въззивника Ж. И. К. следва да бъде присъдена сумата в
размер на 750 лв., представлява разноски за въззивното производство.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в
полза на СРС сумата в размер на 667,59 лв. – държавна такса по исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и в
полза на СГС сумата в размер на 333,80 лв. – държавна такса за обжалване на
решението в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 17851/01.11.2023 г. по гр.д. № 45173/2021 г. по описа на
СРС, 55 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 и 3 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, предявени от Ж. И. К. срещу Изпълнителна
агенция „Национален филмов център“, както следва: конститутивен иск по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед № РД 12-
396/17.06.2021 г. на работодателя, представляван от министъра на културата;
8
осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал.1 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението
в размер на 15246 лв. за периода 17.06.2021 г. – 17.12.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2021 г., до окончателното
плащане; осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 221, ал. 2 КТ за заплащане
на сумата 1443,75 лв. - удържано обезщетение от работодателя на отпаднало
основание като последица от дисциплинарното уволнение, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2021г., до окончателното плащане,
както и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК от Ж. И. К. е осъдена да
заплати в полза на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ сумата в
размер на 1130,69 лв. – разноски по делото пред първата инстанция, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Ж. И. К., ЕГН
**********, извършено със заповед № РД 12-396/17.06.2021 г. на работодателя,
представляван от министъра на културата, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради
налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, БУЛСТАТ
******* да заплати в полза на Ж. И. К., ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата в размер на 15246 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 30.07.2021 г., до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 17.06.2021 г. до
17.12.2021 г., както и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата в размер на 1443,75
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2021 г.,
до окончателното плащане, представляваща удържано обезщетение по чл. 221, ал. 2
КТ от работодателя на отпаднало основание като последица от дисциплинарното
уволнение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17851/01.11.2023 г. по гр.д. № 45173/2021 г. по
описа на СРС, 55 състав, в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на Ж. И. К., ЕГН ********** на заеманата до уволнението със заповед
№ РД 12-396/17.06.2021 г. на работодателя, представляван от министъра на културата,
длъжност – изпълнителен директор на ИА „Национален филмов център“.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, БУЛСТАТ
*******, да заплати в полза на Ж. И. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 750 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, БУЛСТАТ
*******, да заплати в полза на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата в размер на 667,59 лв. – държавна такса по исковете с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
9
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, БУЛСТАТ
*******, да заплати в полза на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата в размер на 333,80 лв. – държавна такса за обжалване на решението в частта, с
която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – Министерство
на културата, на страната на ответника - Изпълнителна агенция „Национален филмов
център“.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10