№ 14960
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110142856 по описа за 2021 година
при участието на съдебния секретар Валерия Димитрова, за да се произнесе съобрази
следното.
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Производство по делото е образувано по подадена от К. В. А. искова молба срещу
„.....
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата А. е сключила договор за
въздушен превоз с ответното дружество за осъществяване на полет FB 972 от дата 21. 10.
2019 г., изпълняван от ответника по направлението от летище Варна до летище София. Сочи
се, че ищцата е изпълнила задължението си да се яви на летището във Варна навреме, но
била уведомена, че полетът й е отменен. Поддържа се, че полет с номер FB 972 от Варна за
София е следвало да излети на 21.10.2019 г. в 08, 35 ч. и да кацне пристигне в крайния си
пункт на 21. 10. 2019 г. в 09, 25 ч., като разстоянието между летищата било до 1 500 км.
Изтъква се, че ищцата е отправила извънсъдебно искане до ответното дружество за
заплащане на дължимото й обезщетение, такова но то така и не й било изплатено. Излагат се
и подробни аргументи относно приложението на Регламент (ЕО) № .... на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. С оглед всичко изложено се моли искът й да
бъде уважен, като претендира и присъждането на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. С
отделно писмено становище на л. 39 и сл. от исковото производство оспорва иска като
неоснователен и недоказан.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Ищцата е предявила иск по реда на чл. 415 ГПК за признаване за установено на
основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № .... на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година, че ответното дружество дължи на ищцата сумата от
488,96 лв, представляваща обезщетение за отменен полет с номер FB 972 от дата 21. 10. 2019
г., изпълняван от ответника по направлението от летище Варна до летище София ведно със
1
законната лихва от 17. 02. 2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
При служебна проверка съдът приема исковата молба за редовна, а предявения с нея
иск – за допустим. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК.
Освен това тя съответства на съдържанието на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 9600 по описа на Софийския районен съд, 150- и състав, за 2021 г.,
и е подадена пред съда в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В доказателствена тежест на ищцата е да установи следните обстоятелства:
съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в
рамките на което ответникът е отменил полета, за който ищцата е имала потвърдена
резервация, а ищцата се е явила на регистрационното гише в съответствие с указанията на
превозвача за извършване на превоза; както и размера на дължимото обезщетение.
Ищцата е представила бордна карта за полет FB 972 от дата 21.10.2019г. изпълняван
от ответника по направлението от летище Варна до летище София, с оглед на което съдът
счита, че между страните е имало валидно облигационно отношение. Същото обстоятелство
не е оспорено от ответника.
Ответникът е подал становище по предявения иск, което е извън срока по чл. 131
ГПК. В открито съдебно заседание на 31. 07. 2022 г. съдът е приел представените със
становището писмени доказателства. Ответникът е предоставил извлечение от системата
Netline (л. 43), от което е видно, че процесният полет е бил отменен. Освен това ответникът
не оспорва обстоятелството, че полетът е бил отменен.
По отношение на явяването на ищцата за съответния полет 45 минути преди неговото
осъществяване не са ангажирани доказателства. Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз /Определение от 24. 10. 2019 г. по дело С - 756/18/ "чл. 3, § 2, б. "а" от
Регламент (ЕО) № .... следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има
закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи
потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в
разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията
си за обезщетение те не са доказали, по - конкретно посредством бордните си карти, че са се
представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези
пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция
следва да провери".
Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № ....,
което е задължително за националния съд на основание чл. 633 ГПК, води до извода, че при
положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за
съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез
който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да
проведе пълно обратно доказване и да установи, че пътникът не е бил превозен чрез
съответния полет (в този смисъл е и решение № 873 от 15. 04. 2022 г. по в. гр. дело № 9275
по описа на Софийския градски съд, IV-Г въззивен състав, за 2021 г).
По делото Ответникът по делото не е опровергал чрез пълно обратно доказване
оборимата презумпция, че ищцата се е явила поне 45 минути преди полета на съответното
гише за регистрация. Цитираното решение на СЕС се отнася до полет, който е закъснял
повече от 3 часа, но в случая следва да се приложи по аналогия и за отменен полет.
В заповедното производство ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, в което
е посочил, че не дължи плащане на вземането, поради настъпили извънредни обстоятелства,
а в становището по настоящото дело е посочил, че това са метеорологични условия., като
видно В подкрепа на това твърдение е представеното със становището извлечение, според
което причина за отмяна на полета е посочено, че са метеорологичните условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ .... ответникът се освобождава
2
от отговорност при кумулативното наличие на две предпоставки: 1) появата на "извънредни
обстоятелства" и 2) те да не могат да бъдат избегнати дори и ако са взети всички
необходими мерки. Следователно, наличието на извънредни обстоятелства само по себе си
не е достатъчно основание да отпадане отговорността на авиокомпанията, а също така е
нужно вземането на всички необходими мерки, целящи да бъде избегнато настъпването на
извънредни обстоятелства.
Съгласно чл. 5, § 3 от Регламента, опериращият въздушен превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната на полета е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки.
В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на
"извънредни обстоятелства". Това са обстоятелства свързани с политическа нестабилност,
метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за
сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които
оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.
В съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват,
когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с
определен самолет, в определен ден, води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо
до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети
необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или
отменени полети.
В Решение по дело С-549/07 „Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia - Linee
Aeree Italiane“ е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития (изброените в
Регламента), не са непременно причина за освобождаване от задължението за обезщетяване,
предвидено в чл. 5, § 1, б. "в" от Регламента. Съпътстващите такова събитие обстоятелства
биха могли да се квалифицират като "извънредни", по смисъла на чл. 5, § пар. 3 само ако се
отнасят до събитие, което, подобно на изброените в съображение 14 от Регламента, не е
присъщо за нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход ( в този смисъл
решения от 22 декември 2008 г., „Wallentin-Hermann“, C 549/07, EU: C: 2008: 771, т. 23, от 31
януари 2013 г., „McDonagh“, C 12/11, EU: C: 2013: 43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., „van
der Lans“, C 257/14, EU: C: 2015: 618, т. 36).
Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност този,
който се позовава на тях, се приема, че във всеки случай трябва да се установи, че
обстоятелствата не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки.
Става въпрос за мерки, които в момента на настъпването на извънредните обстоятелства,
отговарят биха отговаряли на техническите и икономически условия, поносими за
съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г., „Eglitis и Ratnieks“, C
294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика).
В този смисъл се приема, че превозвачът трябва да установи, че дори ако използва
всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не
би могъл (освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си
към дадения момент) да избегне извънредните обстоятелства, които могат да доведат до
отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа (вж. в
този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., „Sturgeon“ и др., C 402/07 и C 432/07, EU: C:
2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., „Eglitis и Ratnieks“, C 294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25).
Настоящият състав приема, че не е било налице извънредно обстоятелство, което да
не е могло да бъде избегнато при полагане на необходимата грижа грижата на добрия
търговец от превозвача и предприемане на съответните мерки по планиране ресурсите му и
реорганизация на полетите.
3
Това е така, тъй като въздушният превозвач обичайно експлоатира самолетите при
трудни и екстремни метеорологични условия, които не са неприсъщи за работата му. При
осъществяване на дейността си авиокомпаниите се сблъскват с различни метеорологични
проблеми, които се проявяват при изпълнение на планираните полети, включително мъгла.
Според Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (ратифицирана от НС на
Република България), както самолетите на ответното дружество, така и операторите на
летищата могат да получават, респ. предоставят информация за метеорологичните условия
по маршрута на полетите /чл. 28/, с оглед необходимостта да се предпазят от инциденти,
излагащи на опасност сигурността на полетите. Поради изложеното не може да бъде
възприета тезата на ответника, че лошите метеорологични условия във всички случаи са
извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде предвидено и съобразено при
планиране на полета, ако беше положена дължимата от превозвача грижа.
В допълнение на гореизложеното, ответникът не е ангажирал доказателства, от които
да се установи при условията на пълно и главно доказване вида на метеорологичните
условия, които са попречили на извършването на полета. Ответникът е представил
доказателства, които са на чужд език и от тях не би могло да бъде установено какви са били
метеорологичните условия в процесния период на полета.
Съгласно чл. 5 от Регламент /Е0/ .... при отмяна на полет съответните пътници имат
право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са:
информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание;
или информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по
разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-
късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен
пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание;
или информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по
разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-
късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен
пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. В
случая не се доказва от ответника, някоя от посочените хипотези да е налице, с оглед на
което съдът счита, че ответникът дължи обезщетение съгласно чл. 7 от Регламента.
Съгласно чл. 7 пътниците получават обезщетение , възлизащо на 250 EUR евро за всички
полети до 1 500 километра, като е безспорно, че разстоянието между София и Варна е по-
малко от 1 500 км.
По делото не се твърди и не се доказва претендираното обезщетение по чл. 7, § 1, б.
"б" от Регламент /Е0/ .... да е платено от въздушния превозвач.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Разноски. При този изход на спора – основателност на предявения иск, право на
разноски има единствено ищцата. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения настоящият състав следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноските, както в исковото производство, така и в
заповедното производство. В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски за
държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
В исковото производство ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на
25 лв., както и е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно договор
за правна помощ от 16. 07. 2021 г. (л. 7).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент
(ЕО) № .... на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, че
ответникът „.... с ЕИК ...., с адрес: град София, Аерогара София, дължи на ищцата К. В. А. с
ЕГН **********, адрес град Варна, ж. к. „...., ет. 1, ап. 47 и със съдебен адрес град София,
ул. „...., вх. „В“, ет. 3, ап. 50, сумата 488,96 лв (четиристотин осемдесет и осем лева и
деветдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за отменен полет с номер FB
972 от дата 21. 10. 2019 г., изпълняван от ответника по направлението от летище Варна до
летище София, ведно със законната лихва от 17. 02. 2021г. до окончателното изплащане на
вземането, за което задължение е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 9600
по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2021 г.
ОСЪЖДА „.... с ЕИК ...., с адрес: град София, Аерогара София да заплати на К. В. А.
с ЕГН **********, адрес град Варна, ж.к. „...., ет. 1, ап. 47 и със съдебен адрес град София,
ул. „.... сумата в размер на 325 (триста двадесет и пет) лева, представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата в размер на 325 (триста двадесет и пет) лева,
представляваща разноски в първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5