Решение по дело №7330/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2367
Дата: 29 декември 2021 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20215330207330
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2367
гр. Пловдив, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330207330 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 562967-F588411 от
24.02.2021г. издадено от М. К. Л., на длъжност *** ТД НАП-Пловдив, с което
на „ЛОГИ-ТРАНС Е2010” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление *** представлявано от Е. И. А., на основание чл.179, ал.1, предл.
четвърто от ЗДДС е наложена административно наказание - имуществена
санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), за нарушение на чл.125, ал.5 от
ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Взема становище, че са налице
основанията за приложение реда на чл.28 от ЗАНН, в който смисъл сочи, че
нарушението е извършено за първи път и не съществува реална опасност за
засягане на обществените отношения, тъй като задълженото лице не е
осъществявало търговска дейност, няма никакъв търговски оборот, нито е
дължало данък. Още посочва, че дружеството е подало съответните
документи в много кратък срок след просрочения. Предлага наказателното
постановление да бъда отменено.
1
Ответната страна - ТД НАП – гр.Пловдив чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Д. оспорва жалбата. Сочи, че на дружеството са
съставени няколко акта, във връзка с които са налице възражения, че
счетоводителят е напуснал страната. Още взема становище, че наказателното
постановление е законосъобразно, няма нарушения на процесуалните
правила, отговаря на изискванията на закона, също и санкцията е определена
в минимален размер. Предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено, както и да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 22.10.2021г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез ТД НАП – гр.Пловдив на 27.10.2021г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.12.2020г., свидетелят Х. И. И., в качеството и на *** ТД на НАП –
гр.Пловдив извършила проверка, при която установила, че „ЛОГИ-ТРАНС
Е2010” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, като
лице, регистрирано по ЗДДС, не е спазило установения от закона срок за
подаване на справка - декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД НАП –
Пловдив за данъчен период от 01.11.2020г. до 30.11.2020г., до 14.12.2020г.
включително.
С оглед на горното, на 04.02.2021г. свидетелят И. съставила АУАН №
F588411/04.02.2021г. срещу „ЛОГИ-ТРАНС Е2010” ЕООД, ЕИК:********* за
нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.1 от ЗДДС, който
2
АУАН бил съставен в присъствието и подписан от *** на дружеството – Е. И.
А.. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Х. И. И.. Същата не помни конкретния
случая, което съдът намира за нормално, предвид изминалото време – близо
година от съставяне на АУАН, но въпреки това описва начина, по който се
извършват проверките и начина установяване същите нарушения. Съдът
намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради
които възприема последните като истинни. От същите се установява начина
на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и
процедурата по съставяне на акта.
Следва да се посочи, че описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка не е спорна между страните, по същество не се
оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така
представената Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите, като за втория следва да бъде
съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
3
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
На следващо място, в хода на съдебното следствие, при преценка на
цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за
извършено деяние, с което „ЛОГИ-ТРАНС Е2010” ЕООД, ЕИК:********* е
нарушило разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.1 от
ЗДДС - за това, че 15.12.2020г., в гр.Пловдив, като регистрирано по ЗДДС
лице, не е спазило установения от закона срок за подаване на справка -
декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД НАП – Пловдив за данъчен
период от 01.11.2020г. до 30.11.2020г., до 14.01.2021г. включително.
Съдът не споделя изложеното в жалбата относно наличие основанията
за прилагане на реда на чл.28 от ЗАНН.
Тук на първо място следва да се посочи, че нарушение е такива на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и
не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Още следва да се
съобрази, че в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, която
е обективна и безвиновна, поради което без значение е какви са причините за
нарушението, като в тежест на дружеството е да организира дейността си
така, че да спазва законовите изисквания при осъществяване на същата.
Ето защо - предвид формалния характер на нарушението, не може да
бъде коментирано възражението, че не съществува „реална опасност за
засягане на обществените отношения“, тъй като задълженото лице не е
осъществявало търговска дейност, няма никакъв търговски оборот, нито е
дължало данък – обстоятелства, които иначе безспорно се установяват от
представените от жалбоподателя дневници на покупките и продажбите и
справки – декларации. Отново следва да се посочи, че обществената опасност
на нарушението по чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.1 от ЗДДС се
изразява в липса на данъчна отчетност, което в случая е факт, а не
независимо дали е реализиран или не търговски оборот.
Относно обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, то
последното е такова, което следва да бъде съобразено при
индивидуализацията на наказанието, но само по себе си не е достатъчно за да
наложи извод за наличие предпоставките за прилагане реда на чл.28 от
4
ЗАНН.
Също неоснователно следва да се приеме и осоченото, че са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН предвид това, че дружеството е подало
съответните документи в много кратък срок след просрочения. Подобни
срочни действия на дружеството не се установяват, като по делото липсват
данни, нито жалбоподателят сочи да е направил опит да подаде описаната
справка-декларация преди за същото нарушение да му бъде съставен АУАН.
Напротив – най-ранния приложен от жалбоподателя Протокол за приемане на
данни е от 04.02.2021г. - датата на съставяне на АУАН, която отстои на
месеци от тази на реализиране на нарушението.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложената
имуществена санкция с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1, предложение четвърто от ЗДДС, за
установеното нарушение е предвидено наказание за юридическите лица -
имущетсвена санкция в размер от 500 лева до 10 000 лева. В случая
имуществената санкция е определена в минимален размер, съгласно
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не се
твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговарят на
тежестта на установеното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива
5
нито фактическа, нито правна сложност, доколкото фактическата обстановка
не е спорна между страните, делото е разгледано в рамките на едно съдебно
заседание, с кратка продължителност, разпитан е един свидетел, при
фактическа обстановка, която не се оспорва от жалбоподателя. поради което
съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден
в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 562967-F588411 от
24.02.2021г. издадено от М. К. Л., на длъжност *** ТД НАП-Пловдив, с което
на „ЛОГИ-ТРАНС Е2010” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление *** представлявано от Е. И. А., на основание чл.179, ал.1, предл.
четвърто от ЗДДС е наложена административно наказание - имуществена
санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), за нарушение на чл.125, ал.5 от
ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ ЛОГИ-ТРАНС Е2010” ЕООД, ЕИК:********* ДА
ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6